№ 219
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100501859 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Квант
дисплейс“ ЕООД, ЕИК204732462 със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Гюешево“ №83, срещу решение №260668/26.02.2021г., постановено по гр.д. №
10072/2019г. на РС - Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Е-
академия“ ЕООД, ЕИК103596688 със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Вл.Варненчик“ №53-55, иск за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 21 956.41лв., търсена като частичен иск от иск
целия в размер на 37 262.29лв. главница по договор за изработка сключен между страните
на 9.01.2019г., присъдена по заповедното гр.д.№5741/19г. на ВРС, ХХ състав, на осн. чл.422,
ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се
моли за неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Твърди се, че по делото се
установяват всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.258 ЗЗД,
като е изложен подробен доказателствен анализ. Поддържа се, че по делото се установява
както материалната легитимация на страните, така и изправността на ищеца по договора.
Излагат се съображения за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в
произнасяне по неоспорени от страните факти в нарушение на диспозитивното начало,
1
съобразяване на приети в нарушение на процесуалните правила веществени доказателства
на магнитен носител и превратно тълкуване на установените по делото обстоятелства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който са
изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата и правилност на
решението. От своя страна прави подробен доказателствен анализ в подкрепа на тезата си,
че договор между страните не е сключван, а евентуално, че същият е развален поради
съществени недостатъци, водещи до пълно неизпълнение.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Квант дисплейс“ ЕООД
срещу „Е-академия“ ЕООД иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1
от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 21 956.41лв., частичен иск от иск
целия в размер на 37 262.29лв., представляваща неплатено възнаграждение по сключен
между страните договор за изработка от 9.01.2019г., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№5741/19г. на ВРС, ХХ състав.
В исковата молба ищецът твърди, че е получил от П.Р. в качеството му на управител
на „Е-Академия“ ЕООД запитване по електронната поща относно цената за организиране на
събитие в областта на дигиталните технологии и иновации, което трябва да се проведе в
гр.Давос, Швейцария от 22.01. до 24.01.2019г., като част от тематичните конференции на
фондация Webit. Комуникацията по повод договарянето е протичала в една от социалните
мрежи Whats App, както и по електронна поща, като на 09.01.2019г. ищецът е изпратил
оферта съобразно изискванията на ответника на стойност 31 408,69лв. с уговорката, че
цената подлежи на увеличаване поради добавяне на допълнителни услуги в това число за
оборудване на диско водещ, както и за специализиран LCD дисплей. Вследствие на
добавките сумата се увеличила до 37 262,29лв., като управителят на ответното дружество
П.Р. приел офертата в пълния и обем и на 09.01.2019г. е налице валидно сключен договор за
изработка между страните. Твърди, че поръчката е изпълнена съобразно договорките без
възражение от ответната страна, като събитието е протекло в съответствие с
предварителната организация, но ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане
на дължимото възнаграждение, дори след отправена покана на 29.02.2019г. по електронна
поща и след проведени телефонни разговори. Поради изпадането в забава на ответника
ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
като с оглед депозираното възражение по чл.414 от ГПК обективира искане за съдебно
установяване на вземането.
В депозирания отговор ответникът оспорва наличието на сключен между страните
договор, както и пасивната материална легитимация. Твърди, че не е изисквал или приемал
оферта на ищеца, не е възлагал изпълнението на посочените в исковата молба работи, нито е
приемал извършването им. Кореспонденцията с П.Р. не е провеждана в качеството му на
управител на ответното дружество. Приложената към исковата молба оферта не отговаря на
претендирания размер на иска. Липсва постигнато съгласие относно цената, за която П.Р.
2
изрично е посочил, че е висока и подлежи на предоговаряне. В резултат на това ищецът е
изпратил представената с отговора оферта. В условията на евентуалност се позовава на
некачествено изпълнение - микрофоните не работели, техниката пращяла и смущавала
гостите на събитието, презентаторите били принудени да говорят без озвучаване, което
затруднявало изключително много чуваемостта в залата, монтираният от ищеца за
събитието екран дефектирал и излъчваното изображение било с изключително ниско
качество и на черти, не били излъчвани презентационните видеа на Webit и на Youplus,
сцената не отговаряла на оферираната и била абсолютно нефункционална, тъй като екранът
бил монтиран без стативи, не били осигурени изпълнители на живо. Работата не е изпълнена
качествено, точно и пълно и поради това не е приета, като възражения за това са били
направени веднага и са стигнали до ищеца. Изпълнителят не разполага с човешки ресурси,
компетентни да извършат оферираната работа, както и с качествена техника. Изпълнението
на възложената работа е толкова лошо, че е приравнимо на пълно неизпълнение.
Задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време, поради което
работата е неприета, а договорът е развален. Размерът на претенцията се оспорва като
произволен и недоказан. Същият включва разходи, които не фигурират в представената
оферта. Липсват документи, доказващи извършването им.
В изпълнение на дадените от въззивната инстанция указания по реда на чл.129 от
ГПК са постъпили уточнителни молби №19222/29.09.2021г., №23968/ 22.11.2021г. и
№27006/23.12.2021г. от ищеца – въззивник в настоящото производство, с които е извършена
подробна разбивка по видове дейности, единична и обща цена и съпоставка на извършени и
възложени дейности в табличен вид. Сочи се, че по отделни искания (устни и писмени) на
възложителя първоначално уговореният обем на услуги е променен на 43912.82 лева с ДДС,
но предвид особения предмет на иска по чл.422 от ГПК искът се поддържа при
първоначално въведените параметри – за сумата от 21 956.41лв. като частичен иск от
37262.29 лева.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяването на сключен между страните договор ищецът представя извлечения
от кореспонденция между Д.М. и П.Р. (управители на дружествата ищец и ответник) по
имейл с ел.адрес съответно ******@*****.** и ******@******.*** и по Whats App, която
не е оспорена от ответника. От същата се установява, че в отговор на отправеното на
08.01.2019г. от П.Р. запитване за ценово предложение, на 09.01.2019г. в 18.42 ч. Д.М., като
представител на Квант България, му е изпратил оферта за събитие в гр.Давос на стойност
31408.69 лева, с уточнението, че към нея трябва да се прибавят още 1000 лева за DJ
Equipment и 1400 лева за LCD Dislpay, а на същата дата в 20.47 ч. е изпратил коригирана
оферта на стойност 34382.29 лева и Приложение към нея с посочени видове, количества и
цени на всяка от дейностите поотделно. В имейл на 19.01.2019г. в 1.46 ч. П.Р. е възложил
монтирането на екран с голямо лого на Youplus и Webit, както и периодичното
прожектиране по време на двучасовото представяне на дългата версия на видеата на
3
Youplus и Webit. В офертите липсват попълнени данни за клиент и изпълнител.
От своя страна ответникът също е представил оферта от 15.01.2019г. на KVANT
Entertainment Company до клиент П.Р., за проект Webit Dawos Event 22.01.2019г., на
стойност 18285.90 лева с ДДС, включваща видео, озвучителна техника, осветителна и
сценична техника, шоу с трима изпълнители, разходи за екип и транспорт, изпратена на
15.01.2019г. от и до посочените по-горе електронни адреси. Представил е също така и
окончателен отчет на разходите от 29.01.2019г. за сумата от 17881.52 лева без ДДС и
21457.82 лева с ДДС, изпратен му на същата дата по имейл.
От кореспонденцията между физическите лица в Whats App, представена от ищеца, е
видно поддържане на интензивни контакти помежду им в периода 09.01.2019г. –
22.01.2019г. На 09.01.2019г. в 18.48 ч. П.Р. е заявил, че му се струва висока цената в първата
оферта, но я одобрява. След 19.01.2019г. кореспонденцията е насочена към съгласуване на
отделните етапи от изпълнението – транспорта до Швейцария, логистиката, прожектирането
на видео клиповете, снабдяване на екипа с баджове, регистрацията, разтоварването на
апаратурата, програмирането на лазерите. Съдържат се забележки на П.Р. относно
съдържанието на отделни лога и последващото им одобряване след нанесените корекции.
Съгласувани са отделни варианти на видео клиповете. На 21.01.2019г. възложителят е
уведомен, че няма да бъдат осигурени изпълнители на живо поради недостатъчно време, на
което същият е отговорил с „Жалко, щеше да е супер да има“. Последните съобщения са от
22.01.2019г. в 18.15 ч., от които се установява, че се изчаква предходен екип да демонтира
техниката си, за да започне работа по процесното събитие.
Представена е в легализиран превод от английски език електронна кореспонденция
между Д.М. като представител на „Квант България“ и Й.К. – главен инженер/началник по
сигурността на хотел „Хилтън Гардън Ин“, гр.Давос, проведена в периода 17.01.2019г. -
19.01.2019г., с която се уточняват технически въпроси във връзка с предстоящото събитие
на Фондация Webit и Youplus – г-н П.Р. и г-н Ш.Ш. на 22.01.2019г., за което „Квант
България“ ще доставя оборудване.
В представеното от ответника извлечение от кореспонденция по мобилно
приложение от 18.04.2019г. (л.80), е видно съобщение от П.Р. до Д.М., чието съдържание е
частично заличено с коректор, в което П.Р. сочи, че Д.М. е провалил събитието в Давос и го
е оставил без микрофон. Продължението на същото съобщение, представено от ищеца
(л.89), съдържа предложение от П.Р. до Д.М. за сключване на нов договор за наем на лазери.
От заключението на допуснатата в първата инстанция СТЕ се установява, че цените,
посочени във възприетата от вещото лице като окончателна оферта от 29.01.2019г., са
съпоставими с пазарните цени в България за наемане на технически средства, труд и
командировки до гр.Давос, Швейцария. В о.с.з. вещото лице сочи, че вероятно първата
оферта е по цени за наемане на техника от Швейцария, тъй като цените са завишени и не
съответстват на пазарните условия в България. В случай, че техниката се осигурява от
Швейцария, се намалява цената за наем, но се увеличава тази за труд и транспорт. От
видеозаписа с продължителност 28.06 мин. е невъзможно да се прецени дали е вложена
4
цялата оферирана техника, тъй като същият дава само повърхностна визуална престава за
процесното събитие. Не може да се установи и влагането на допълнителна техника извън
тази, която не се съдържа в офертите. При преглед на видеозаписа вещото лице е
констатирало спиране на звука от микрофона на говорителя, но не и смущения в екраните.
Вторият диск не е ползван при изготвяне на заключението, тъй като е повреден физически.
Типичната пазарна стойност на рекламно видео с продължителност 2-3 минути с включено
заснемане, монтаж и постпродукционна обработка, при готов сценарий с коефициент на
сложност от 100 % до 300 %, варира от 300 до 900 лева.
За установяване изпълнението си по договора ищецът е ангажирал гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите П.Т. и Я.Д. – наети от него по граждански договор
за целите на процесното събитие. По време на мероприятието свидетелят П.Т. е изпълнявал
функциите на техник, монтажист и МОЛ за техниката и ангажиментът му включвал
техническото осигуряване на мероприятието и монтажа на апаратурата, а свидетелят Я.Д.
отговарял за подготовката на видео клиповете и програмите на лазерния спектакъл. И
двамата свидетели разполагат със сведения от ищеца, че възложител на работата е „Е-
Академия“ ЕООД. Сключеният с ищеца договор бил за организиране на мероприятие в
гр.Давос, Швейцария по време на международния икономически форум.
Според показанията на свидетеля П.Т. събитието се състояло във фоайето на хотел
Хилтън. Осигурената от ищеца техника била транспортирана от България и монтирана.
Същата се изразявала в два екрана с размери 8 м. на 3 м., с висока резолюция от Квант
Словкия, тонколони Ямаха от Стейдж Мастърс, кабели, фотоапарати, осветление,
окабеляване между тях, усилватели, пулт, пет лазера, сцената била изградена от
преместваеми маси (партикади), стойки, подпори и др. От страна на възложителя „Е-
Академия“ ЕООД имало забележки, които били отстранени – първоначално екраните били
повдигнати на три маси (партикади), но по искане на възложителя били преместени и
използвани за удължаване на сцената, а екранът зад презентатора бил свален на пода. По
време на самото представяне екранът зад презентатора не бил повдигнат на отделна сцена.
Преди събитието били извършени проверки на звука, репетиция и видеочек в присъствие на
представители на възложителя, които одобрили работата. Техническият надзорник на хотела
Р.К. осигурявал контрола за безопасност и експлоатация. Разходите за наетата техника
варират между 20-25 хил. евро.
От показанията на свидетеля Я.Д. се установява, че събитията в рамките на форума се
провеждали по предварително утвърден график за деня. Времето на предходното събитие
било просрочено с 40 минути от графика, но независимо от това екипът на изпълнителя
успял да монтира техниката навреме и всичко било готово преди началото. Програмата
включвала периодично излъчване на рекламни клипове на Youplus и Webit с
продължителност от по 1 минута, лазерен спектакъл и общ завършек. Художествената
концепция, съдържанието на видео клиповете и настройките на лазерите били изпълнени от
свидетеля. По искане на П.Р. съдържанието на програмата била възпроизведена втори път,
поради проявения интерес от страна на присъстващите. Поради служебен ангажимент в
5
друга зала свидетелят не е присъствал до края на събитието, а само докато трае визуалния
спектакъл, за който отговарял. Въпреки забавянето на предходното събитие, всичко било
изпълнено така, както било планирано. Свидетелят не е запознат да са възниквали някакви
проблеми или да е имало възражения по изпълнението от страна на възложителя след края
на събитието.
В производството пред въззивната инстанция е отстранено допуснатото от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, като представените по делото компакт
дискове са приети като веществено доказателство и е извършен оглед в открито съдебно
заседание на съдържащите се в тях видео записи от проведеното мероприятие
В представения от „Квант Дисплейс“ ЕООД диск (л.81) е съхранен видеозапис с
продължителност 28.06 минути, визуализиращ масово събиране на закрито, за което
процесуалните представители на страните, присъстващи в съдебната зала, потвърждават, че
отразява събитието Webit Davos, организирано от П.Р.. В залата, където се провежда
събитието, са поставени два екрана, на които протичат едновременно едни и същи кратки
рекламни видеоклипове с логото на Webit и Youplus. От 3,02 до 4,50 минута и от 5,30
минута за няколко секунди се констатира изключен звук и видео на екрана, който се
визуализира централно на записа. На този в ляво се констатира прекъсване на звук и
картина за около 6-7 сек., считано от 4,29 минута. Едновременни прекъсвания за двата
монитора се констатират, както следва: от 6,27 до 6,43 минута; от 7,53 до 7,57 минута; от 12
до 14 минута; от 14 до 16 минута; от 16,25 до 16,34 минута; от 16,55 до 17,13 минута; от
17,49 до 18,53 минута. По отношение на ползвания микрофон от презентатора, представен
като П.Р., се констатира непрекъснато смущение в звуковия сигнал от 22,15 до 26,10 минута,
когато е видно преустановяване на ползването му. Видимо е лазерно шоу по време на
събитието, както и специално осветление, за чието изпълнение не се констатират видими
смущения. По време на презентацията на П.Р. се констатират видими линии по екрана на
централно разположения монитор.
Видеозаписът в представения от „Е-Академия“ ЕООД диск (л.90) с продължителност
12,54 мин. съдържа възпроизведено обръщение на П.Р. на същото събитие, като е видно, че
същият не ползва микрофон. Около 5,30 минута е видно трептене на екрана и линии на
монитора зад говорещия. След 12-та минута се констатира смяна на презентатора и опит от
негова страна за ползване на микрофон, който не функционира. В края на записа са налични
силни звукови смущения.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
6
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Искът е
предявен от заявителя срещу длъжника в законоустановения срок от уведомяването за
подаденото възражение, поради което производството се явява допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
За да бъде уважен иск с право основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че между страните е сключен договор за изработка с
конкретни параметри и индивидуализация на уговорената работа и възнаграждение, че
работа е извършена съобразно уговореното, че е приета от възложителя, поради което и за
него е възникнало основанието за плащане. В тежест на ответника е да докаже, че
възложител по договора е трето за спора лице, твърдяните недостатъци на изпълнението,
уведомяване на изпълнителя веднага след откриването им, фактът, че същите са толкова
съществени, че правят работата негодна за нейното договорено или обикновено
предназначение, както и че е упражнил правото си да развали договора с изрично
волеизявление, достигнало до ищеца в срока по чл.265, ал.3 от ЗЗД.
Договорът за изработка е консенсуален и неформален, т.е. за сключването му не е
необходима форма за действителност, а е достатъчно съвпадане на двете насрещни
волеизявления – предложение и приемане.
За договори на стойност над 5000 лева, какъвто е процесният, процесуалният закон в
чл.164, ал.1, т. 3 от ГПК предвижда писмена форма за доказване. Тя има единствено
процесуално значение и е свързана с процеса на доказване при възникнал правен спор
между страните по повод сключването или изпълнението на сделката. Стигне ли се до
съдебно предявяване на субективни права по неформална сделка, последните не могат да се
доказват по друг начин, освен чрез предвидените от закона доказателствени средства, а това
най-често са документите, които материализират волеизявленията на страните. Не е
необходимо насрещните волеизявления да са формулирани в общ документ, достатъчно е
обективирането им по начин, който да позволява възприемането и възпроизвеждането им,
включително в електронна форма. Ако насрещната страна не оспори в срок приложена по
делото електронна кореспонденция, представеното и прието като доказателство по делото
електронно изявление, макар и неподписано с квалифициран електронен подпис, има
доказателствената стойност на електронно изявление с безспорно авторство. Дори
електронното съобщение да не е подписано с квалифициран електронен подпис, то не
следва да се счита „правно нищо” и не следва да бъде игнорирано. Щом страните не спорят
за авторството/титуляра на съдържащите се в имейлите електронни изявления и за тяхното
получаване, то тези изявления могат да служат като доказателство за сключената между
страните правна сделка и за нейните параметри (в този смисъл и Определение № 414 от
10.05.2012 г. по търг. д. № 852/2011 г. на ВКС, Определение №169 от 06.04.2017 г. по ч.т.д.
7
№672/2017г. на ВКС, Определение № 527 от 21.11.2018 г. по т. д. № 1278/2018 г. на ВКС).
В случая ответникът не оспорва факта, че е получил изпратените от ищеца оферти,
напротив самият той представя две от тях в хода на процеса за обосноваване на защитната
си теза. Това негово процесуално поведение се преценява от съда като признание, че техен
адресат е именно ответното дружество, независимо че като клиент е вписан само неговият
управител.
При положение, че лично управителят на ответното дружество е участник в
процесното събитие, оспорването на пасивната материална легитимация съдът намира за
бланкетното, лишено от конкретика и необосновано, доколкото не се твърди лично той или
някое от другите управлявани от него дружества да е действителен възложител по договора.
Тезата на ищеца, че възложител по договора е ответникът, се обосновава косвено и от
събраните свидетелски показания, най-малкото доколкото не са опровергани чрез проведено
насрещно доказване.
Активната материална легитимация следва да се приеме за безспорна и неподлежаща
на съмнение, доколкото не е оспорена изрично в срока по чл.131 от ГПК, нито се твърди да е
договаряно с друг изпълнител. Липсват наведени твърдения и представени доказателства
друг субект, различен от ищцовото дружество, да е извършил техническата организация на
събитието.
С оглед изложеното съдът приема фактът на сключване на процесния договор между
страните за доказан от представената по делото електронна кореспонденция. Предложението
е обективирано в получените от ответника оферти, а приемането е изразено в електронно
изявление на 09.01.2019г. в 18.48 ч., чието авторство не е оспорено. След сключването му
параметрите на договора са търпели изменения в резултат от водените между страните
преговори, което е намерило отражение в изготвянето от страна на ищеца на три оферти,
всички доведени до знанието на ответника по електронен път. За окончателна следва да се
приеме представената от ответника оферта от 15.01.2019г., тъй като е последна по време и
цялата кореспонденция между страните след тази дата касае единствено изпълнението на
договора, но не и неговите параметри. Налага се изводът, че договорът между страните е
сключен на 09.01.2019г., когато приемането е доведено до знанието на офериращия, като
неговият предмет е претърпял последващо изменение и е окончателно очертан в оферта от
15.01.2019г. при уговорено възнаграждение в размер на 18285.90 лева.
Следва да бъде съобразено, че правилото в търговското право е за т.нар. аморфност
на формата (чл. 293, ал. 1 и 2 от ТЗ), което значи, че страните са свободни да изберат
формата на сделката, освен когато законът им повелява точно определна форма.
Опростеността на формата за сключване и доказване на търговските сделки е предвидена
поради съображения за бързина и оперативност при извършване на търговската дейност.
Това е съществена особеност на търговското право като правен отрасъл и е разликата в
сравнение с изискванията за сключване на сделки в общото гражданско право, което се
прилага за лицата – нетърговци, и при което е засилен формализмът по отношение на
правните действия. В случая от поведението на ответника, представляван от неговия
8
управител, изразяващо се в ползване на резултатите от изпълнението, следва, че същият не е
оспорвал действителността на изявленията си, разбирал е съдържанието им и желаел
настъпването на правните им последици.
В обобщение съдът приема договора за изработка от 09.01.2019г. между страните за
доказан, при съдържанието по представената от ответника оферта от 15.01.2019г., имаща
характера на количествено-стойностна сметка.
Задължение на изпълнителя по договора за изработка е да извърши възложената
работа съобразно с поръчката, без недостатъци и в срок. Когато това е сторено,
поръчващият е длъжен да приеме работата - чл. 264 ЗЗД и да заплати дължимото
възнаграждение - чл. 266 ЗЗД. Всички свои възражения за неправилно изпълнение той
трябва да направи в момента на приемането, освен ако се касае за скрити недостатъци.
Пропускът на възложителя да бъдат своевременно направени възражения за недостатъци
преклудира възможността му да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по
реда на чл.265 ЗЗД, т.е. да реализира правата си да иска от изпълнителя поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане, да иска заплащане на разходите,
необходими за поправката или съответно намаляване на възнаграждението или да развали
договора.
От ангажираните по делото писмени, гласни и веществени доказателства по
категоричен начин се установява фактът на провеждане на събитието Webit Davos с участие
на управителя на ответника и техническото му обезпечаване от екип на ищцовото
дружество. Безспорно е между страните, че мероприятието се е състояло в периода от
22.01.2019г. до 24.01.2019г. Установява се от гласните доказателства и прегледаните
видеозаписи монтирана и функционираща озвучителна, видео, осветителна и сценична
техника, излъчвани периодично рекламни видеоклипове и лазерно шоу. Изброеното
оборудване съвпада по видове и по своите основни характеристики с посоченото в
окончателната оферта. Съгласувана е логистиката, съдържанието на рекламните лога и
цялостната организация на събитието. Събрани са данни и за изпълнение на последващите
указания на възложителя, дадени при подготовката на мероприятието. Осигуряването на
изпълнители на живо е единственият компонент, по който се констатира неизпълнение, но в
тази част промяната в поръчката е съгласувана с възложителя, видно от проведената
електронна кореспонденция, а реакцията му сочи, че приема за уважителни изложените от
изпълнителя причини – недостатъчно технологично време, с оглед краткия времеви период
от датата на офертата до началото на събитието (7дни). По тези съображения се налага
изводът, че възложената от ответника работа е изпълнена от ищеца съобразно първоначално
уговореното и предоговорените впоследствие корекции в предмета на договора.
С нормата на чл.264, ал.1 от ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение да
приеме извършената съгласно договора работа. Съгласно чл.303а, ал.4 от ТЗ срокът за
преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. В случая този
срок е започнал да тече най-късно на 29.01.2019г., когато ответникът е получил
окончателния отчет за дейностите в изпълнение на договора по видове и стойности.
9
Посоченият отчет има значението на приемо-предавателен протокол, тъй като е изготвен и
изпратен след събитието и включва единствено онези компоненти от поръчката, по които е
престиран резултат. Същият е представен по делото именно от ответника, поради което
макар да не носи неговия подпис, по аргумент от чл.301 от ТЗ обосновава конклудентно
приемане на изпълнението без възражения, поради липса на противопоставяне веднага след
узнаването или най-късно в рамките на посочения по-горе 14-дневен срок.
По делото липсват каквито и да било доказателства за обективирани в този срок
възражения за конкретни недостатъци от страна на възложителя. Всички недостатъци, на
които ответникът се позовава изрично едва с отговора на исковата молба, имат явен
характер, тъй като са били видими при обикновен преглед на работата. Изпратеното два
месеца след събитието съобщение, изразяващо неудовлетвореност от изпълнението, е
лишено от конкретика и не съдържа изрично отправени изявления, от които да е видна
волята на възложителя за упражняване на някое от правомощията по чл.265 от ЗЗД,
включително за разваляне на договора. Следователно по делото липсват данни за надлежно
упражняване на потестативното право за разваляне на договора в предвидения в чл.265, ал.3
от ЗЗД преклузивен шестмесечен срок, изтекъл на 29.07.2019г. Това не е сторено и с
подаденото на 08.05.2019г. бланкетно възражение по чл.414 от ГПК, с което това
волеизявление е могло да се релевира своевременно. Обективирането му за първи път с
отговора на исковата молба, депозиран на 30.08.2019г., се явява преклудирано.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че възраженията за некачествено
изпълнение до степен обуславяща пълно неизпълнение се явяват неоснователни.
Действително от прегледаните видеозаписи се установяват кратки смущения в излъчването
на екраните и липса на звук от микрофона на презентатора, но в съществената й част
възложената работа е извършена качествено. Недостатъците не правят работата негодна за
нейното договорено или обикновено предназначение, тъй като монтираната техника е
послужила за мултимедийно фоново представяне дейността на възложителя, без което
провеждането на събитието би било невъзможно. Неработещите микрофони и
краткотрайните аудио прекъсвания действително създават предпоставки за формиране на
отрицателно впечатление у присъстващите, но не са в състояние да обусловят извод за
пълно неизпълнение, още повече с оглед събраните гласни доказателства, че по искане на
възложителя програмата е възпроизведена повторно именно поради големия зрителски
интерес. Възраженията, че екранът зад презентатора не е бил повдигнат на отделна сцена, са
неоснователни, доколкото от свидетелските показания се установява, че такива са били
изричните указания на самия възложител. С оглед изложеното не са налице визираните в
чл.265, ал.2 от ЗЗД основания за разваляне на договора – извънсъдебно или съдебно.
От факта на приемане на изпълнението без възражения неминуемо следва
задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за извършената работа.
Стойността на реално извършените от ищеца дейности в изпълнение на процесния договор
за изработка съгласно представения от ответника отчет от 29.01.2019г. е в общ размер на
17881.52 лева без ДДС или 21457.82 лева с ДДС, която стойност представлява пълният
10
размер на дължимото възнаграждение. Сумата следва да бъде присъдена без ДДС поради
липса на представени доказателства за издадена от ищеца фактура, в която данъкът да е
начислен.
Доколкото съдът не е сезиран с изрично възражение за отбив от цената, така
определеният размер на възнаграждението не следва да бъде намаляван пропорционално на
некачествено изпълнената част от работата, още повече, че подобно възражение би се явило
преклудирано поради изтичане на срока по чл.265, ал.3 от ЗЗД към момента на подаване на
отговора на исковата молба (30.08.2019г.).
С оглед правоувеличаващия ефект на исковата молба, върху главницата се дължи и
законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 12.04.2019г., от
когато се счита предявен искът по чл.422 от ГПК, до окончателното плащане.
Налага се изводът за частична основателност на предявения частичен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.266,
ал.1 от ЗЗД до размера от 17881.52 лева без ДДС, до който същият следва да бъде уважен, а
за разликата над 17881.52 лева до 21 956.41лв., предявен като частичен иск от 37 262.29лв.,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради частично несъвпадение в изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено до приетия за установен размер и вместо него бъде
постановено друго, с което искът бъде уважен, а в останалата отхвърлителна част същото
следва да бъде потвърдено макар и по различни от изложените съображения.
По отговорността за разноските:
Формираният извод за частична неоснователност на иска налага да бъде ревизирано
първоинстанционното решение и в частта за разноските, като в тази част същото бъде
отменено изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 357.63 лева, от общо 439.13 лева, изразяващи се в заплатена
държавна такса.
За първоинстанционното производство в полза на въззивника се следват разноски
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 2043.46 лева от общо 2509.13 лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса (439.13 лева), депозит за вещо лице (430 лева) и
адвокатски хонорар (1640 лева), редуциран по възражение на ответника до размера на
претендираното от самия него адвокатско възнаграждение (1640 лева) с оглед принципа на
равнопоставеност на страните, както и при съобразяване на фактическата и правна сложност
на спора, извършените процесуални действия и броя на проведените съдебни заседания след
второто, както и на минималния по Наредба 1/09.07.2004г. размер (1188.69 лева).
За въззивното производство в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 1660.69 лева от общо 2039.13
лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (439.13 лева) и адвокатско възнаграждение
11
(1600 лева). В частта относно претендираните пътни разходи (400 лева) искането се явява
неоснователно поради тяхната недоказаност по основание (вид транспорт и направление),
размер (начин на формиране) и извършване във връзка именно с настоящото производство.
В полза на въззиваемия също се следват разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска за първа инстанция в размер на 304.37 лева от общо 1640 лева, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар.
За въззивната инстанция в полза на въззиваемия разноски не се следват поради
липсата на представени до края на устните състезания доказателства за реалното им
заплащане. Представените с писмените бележи доказателства са преклудирани и като
недопустими не следва да бъдат съобразявани при разпределение на отговорността за
разноски.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260668/26.02.2021г., постановено по гр.д. № 10072/2019г. на
РС – Варна, в частта, в която предявеният от „Квант дисплейс“ ЕООД, ЕИК *********
срещу „Е-академия“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 17881.52 лева,
както и в частта за разноските изцяло, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Е-академия“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“
№53-55, дължи на „Квант дисплейс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Гюешево“ №83, сумата от 17881.52 лева без ДДС,
представляваща пълният дължим размер на възнаграждение по сключен между страните
договор за изработка от 09.01.2019г. с предмет създаване на мултимедийно фоново
представяне чрез доставена и монтирана видео, аудио, осветителна и сценична техника за
събитие в областта на дигиталните технологии и иновации, проведено в гр.Давос,
Швейцария от 22.01. до 24.01.2019г., като част от тематичните конференции на фондация
Webit, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението – 12.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.
№5741/19г. на ВРС, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД, по предявения от „Квант дисплейс“ ЕООД, ЕИК
********* срещу „Е-академия“ ЕООД, ЕИК ********* частичен иск за установяване
дължимостта на сумата от 21 956.41лв. с вкл.ДДС, претендирана като частичен иск от
37 262.29лв. с вкл.ДДС.
ПОТВЪРДЖАВА решение №260668/26.02.2021г., постановено по гр.д. №
10072/2019г. на РС - Варна, в останалата му част, с която предявеният от Квант дисплейс“
12
ЕООД, ЕИК ********* срещу „Е-академия“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за
разликата над 17881.52 лева до 21 956.41лв., предявен като частичен иск от
37 262.29лв., претендирана като възнаграждение по сключен между страните договор за
изработка от 09.01.2019г., с предмет създаване на мултимедийно фоново представяне чрез
доставена и монтирана видео, аудио, осветителна и сценична техника за събитие в областта
на дигиталните технологии и иновации, проведено в гр.Давос, Швейцария от 22.01. до
24.01.2019г., като част от тематичните конференции на фондация Webit, за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№5741/19г. на ВРС.
ОСЪЖДА „Е-академия“ ЕООД, ЕИК103596688 със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №53-55, да заплати на „Квант дисплейс“ ЕООД,
ЕИК204732462 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Гюешево“ №83, сумата
от 357.63 лева, представляваща съдебни разноски в заповедното производство по гр.д.
№5741/19г. на ВРС, сумата от 2043.46 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 1660.69 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски във въззивното производство, съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Квант дисплейс“ ЕООД, ЕИК204732462 със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Гюешево“ №83, да заплати на „Е-академия“ ЕООД,
ЕИК103596688 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №53-55,
сумата от 304.37 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за първа инстанция
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13