№ 13625
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110126622 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу
К. М. Н. и И. К. Н., в която се твърди, че ответниците са потребители на
топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к. „Западен
парк“, бл. 6, вх. Б, ет. 2, ап. 6, аб. № 292090, поради което между страните било
възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. е доставял топлинна енергия на стойност 1
131,52 лева, която ответниците не са заплатили, поради което и изпаднали в
забава и дължали обезщетение за забава в размер на законната лихва на
стойност 264,46 лева, за периода от 15.09.2017 г. до 08.07.2020 г. Развиват се
съображения, че ответниците му дължат и сума за главница за услугата дялово
разпределение в размер на 32,18 лева за периода 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г.
и обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 8,00 лева за
периода от 01.05.2017 г. до 08.07.2020 г., както и законната лихва от
предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.07.2020 г., до
окончателното изплащане. Моли се съдът да признае за установено, че
ответниците му дължат посочените суми при условията на разделна
отговорност от квоти от по ½ всеки. Претендира се присъждането на
сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците, чрез назначения им особен представител, са подали общ
отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Правят
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца,
възникнали до 16.07.2017 г. Посочва се, че Общите условия, на които се
позовава ищцовото дружество в исковата молба – тези от 2016 г., не са
действали през целия процесен период. Твърди се, че за вземанията,
възникнали по време на действието на Общите условия от 2014 г., не били
1
представени констативни протоколи относно публикуването на фактурите
касателно същите, нито доказателства за предоставяне на изравнителните
сметки на упълномощен за сградата представител по смисъла на чл. 13, ал. 1,
т. 1 от Общите условия от 2014 г., поради което лихва за забава не била
дължима. Ищецът не представял и доказателства за обявяване на фактурите
съгласно Общите условия от 2016 г., според които месечните дължими суми за
топлинна енергия се заплащали от клиентите в 45 дни от датата им на
публикуване на интернет страницата на ищеца. Оспорено е количеството
топлинна енергия, което се твърди да е доставено до процесния недвижим
имот и разпределението на топлинна енергия, като са изложени твърдения, че
в процесния недвижим имот топлинна енергия за отопление не се ползва, а се
доставя единствено такава за битово горещо водоснабдяване. Излагат се
подробни съображения за неравноправност на клаузите, предвидени в чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца, тъй като падежът на задълженията
бил обвързан от задължението за публикуване на интернет страницата на
продавача на фактурите, което предполагало потребителят да разполага със
специални технически средства, с достъп до интернет и постоянно да
извършва справки за публикуването им. Молят за отхвърляне на исковите
претенции.
Третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не е взело
становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление № 3036040/16.07.2020 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за исковите суми. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск за сумите, като в едномесечния срок е
била депозирана процесната искова молба.
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 79, том I, рег. № 8636, дело № 67 от 2000 г., с който на
18.04.2000 г. на К. М. Н. е бил продаден процесния недвижим имот. Видно от
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, на
21.07.2004 г. К. М. Н. и И. К. Н. са учредили върху процесния имот имотека,
при отбелязване че същият е придобит по време на брака и представлява
СИО. С Нотариален акт № 27, том I, вх. рег. № 1082, нотар. дело от 2017 г. на
02.03.2017 г. К. М. Н. и И. К. Н. са прехвърлили правото на собственост върху
имота на трето лице за производството, като са си запазили правото на
позлване. С декларация от 16.04.2018 г. К. М. Н. и И. К. Н. са извършили отказ
от учреденото вещно право на ползване. Предвид представените титули за
собственост съдът счита, че е доказано, че от началното на исковия период -
01.05.2016 г., до 01.03.2017 г. ответниците са били собственици на процесния
имот. От 02.03.2017 г. до 16.04.2018 г. ответниците са били вещни ползватели
на процесния имот. С молба – декларация, находяща се на л. 25 от делото, на
04.10.2002 г. К. М. Н. е направила искане за открИ.е на партида за процесния
имот, като не са представени доказателства за промяна на обстоятелствата, а
2
напротив – видно от индивидуалните справки, представени от третото лице –
помагач, партидата за процесния имот се е водила на името на К. М. Н..
С Договор от 03.06.2020 г. ищцовото дружество е възложило на третото
лице – помагач да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. От представеното по делото копие от Договор от 27.09.2002 г. между
третото лице – помагач и етажната собственост на сграда, в който се намира
процесният апартамент, става ясно, че на дружеството е било възложено да
извършва дейността по индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода в сградата. Под № 18 в списъка към протокола за Общото събрание
е вписана К. М. Н..
По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза.
Според изводите на вещото лице дължимата сума от изравнителните сметки
за процесния период са в размер на 13,35 лева за доплащане при фактурирани
суми за исковия период от 1236,26 лева. Дължимите суми, без изравняването,
за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г. са в размер на 585,92 лева.
По делото е изготвено и прието заключение по назначена съдебно-
счетоводна експертиза. От нейните изводи се установява, че няма данни за
извършени плащания. Според вещото лице сумата за дялово разпределение за
исковия период е в размер на 32,18 лева, отговарящо и на справката на л. 36 от
делото.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективни и
компетентни, и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства,
касаещи процесния период и имот, вкл. индивидуалните справки и
съобщенията към фактури.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия
за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да
бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
3
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че
ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху
имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, за да се приеме, че те са клиенти на топлинна енергия. От
представените доказателства се установява, че до 02.03.2017 г. ответниците са
били собственици на имота, придобит в режим на съпружеска имуществена
общност. От 02.03.2017 г. до 16.04.2018 г. ответниците са били носители на
учредено право на ползване. През времето, в което имотът е бил в бездялова
съсобственост, е била приложима разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК
касателно солидарната отговорност на съпрузите за общите задължения. След
прехвърлянето му – от 02.03.2017 г., ответниците са имали учредено право на
ползване, като вече не са отговаряли солидарно, доколкото по делото се
представят доказателства, че само ответницата К. М. Н. е направила искане за
открИ.е на партида за имота и няма данни за промяна на тези обстоятелства
впоследствие. Следователно този ответник е изразил едностранно
волеизявление, при публично известни общи условия, да бъде клиент на
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие,
последното се е съгласило с оглед воденето на партидата на името на
ответницата, поради което именно ответницата от 02.03.2017 г. дължи на
топлопреносното предприятие цялата цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди за цялото жилище и дялово разпределение.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за
сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и
други. Фактически преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти не променя статута на лицето като потребители (клиент) на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За задълженията за главница и за задълженията за мораторна лихва за
исковия период са приложими Общите условия на ищцовото дружество от
2014 г. и 2016 г. Съгласно Общите условия на ищеца от 2014 г., влезли в сила
на 12.03.2014 г. и действали до 30.07.2016 г., купувачите на топлинна енергия
дължат плащане на месечно дължимата сума в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 31, ал. 1
от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните
начини: т. 1 - на десет равни месечни вноски; т. 2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска
и т. 3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в
4
сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.
1, т. 2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на
съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 (т.е. за месечната
дължима сума) и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-
голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения
към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за
следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача.
Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил
сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши
прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача. Публикуването на месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от общите условия и на стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2, в която се отразява и стойността на услугата
дялово разпределение (чл. 36, ал. 2 от общите условия по отношение на
заплащането на услугата дялово разпределение), представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си (поканата си) за изпълнение. От това следва, че изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора. Тъй като поканата за изпълнение
може да се отправи от възникването на правото, законодателят пренася
началото на погасителната давност към възникване на задълженията. Предвид
това, задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след
изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия –
всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение.
Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от
2016 г., в сила от 10.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността
по месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл.
33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата фактура.
5
Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество
топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок,
който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.
Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с три годишна давност се погасяват
периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с
погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Процесните
вземания са периодични, поради което и за тях съобразно чл. 111, буква „в“ от
ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично
изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия и за
лихви върху него. Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен
период от време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези
задължения е различен.
Съгласно чл. 36 от Общите условия от 2014 и 2016 г. на ищцовото
дружество, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 заплащат
таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца.
Вземанията за главници за топлинна енергия и дялово разпределение са
срочни, предвид приложимите към тяхната изискуемост общи условия. С
оглед това и обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е било входирано в съда на 16.07.2020 г. районният съд счита, че
вземанията за главница за топлинна енергия, станали изискуеми преди
16.07.2017 г., са погасени по давност. Това са вземанията за топлинна енергия
за периода от 01.05.2016 г. до 30.05.2017 г. Непогасени се явяват вземанията за
топлинна енергия за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г. за сумата в
размер на 585,92 лева и по изравнителните сметки.
Предвид посоченото по горе, за непогасения по давност период
единствено задължено лице се явява ответницата К. М. Н. като вещен
ползвател, изрично подал молба – декларация за водене на нейно име на
фактурата. Следователно исковете срещу ответника И. К. Н. за главници за
топлинна енергия и дялово разпределение и мораторни лихви върху тях
следва да се отхвърлят поради настъпила погасителна давност в една част и
като неоснователни – в друга част поради недължимостта на сумите именно от
този ответник.
Спрямо К. М. Н. се претендират задълженията при квота от ½.
Дължимите суми за топлинна енергия за непогасения период от 01.06.2017 г.
до 30.04.2018 г. са в размер на 585,92 лева, а след прибавяне и дължимите
суми от изравнителните сметки (непогасени по давност) – 599,27 лева.
Следователно с оглед претендираната квота от ответницата се дължи от
същата за цена на топлинна енергия сумата в размер на 299,64 лева. Искът
следва да се отхвърли за погасения по давност период и за сумата над 299,64
лева до пълния претендиран размер от 565,76 лева.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в
6
Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 от ЗЗД). Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. Ето защо, всички вземания до м. 06.2017 г. и станали
изискуеми до 30.06.2017 г. най-късно, са погасени по давност. От справката на
л. 36 по делото се установява, че за непогасения период по давност от
01.07.2017 г. до 30.04.2018 г. се дължи цена за дялово разпределение в размер
на 23,20 лева. Следователно с оглед претендираната квота от ответницата се
дължи от същата за цена на дялово разпределение в размер на 11,60 лева.
Искът спрямо ответницата следва да се отхвърли за погасения по давност
период и за сумата над 11,60 лева до пълния претендиран размер от 16,09 лева.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. На основание чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане по давност се погасяват и акцесорните
вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на погасените по
давност вземания за главница за потребена топлинна енергия не се дължи
мораторна лихва на основание чл. 119 ЗЗД.
За непогасения по давност период приложение намират Общите условия
от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тях клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът
за плащане на задълженията по общите фактури е определен в приложимите
Общи условия от 2016 г. (чл. 33, ал. 2), не е необходима покана, за да бъде
поставен ответникът в забава (арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД). В случая 45 –
дневният срок за плащане на задълженията по общата фактура от 31.07.2017 г.
е изтекъл на 14.09.2017 г., като ответникът е изпаднал в забава в плащането на
задължението си по нея на 15.09.2017 г. По тази фактура сумата е за
възстановяване, а всички месечни задължения се явяват погасени по давност.
Предвид това, експертните изводи и претендираната от ответницата К. М. Н.
квота съдът счита, че ответницата дължи лихва за периода от 15.09.2018 г. до
08.07.2020 г. в размер на 55,19 лева, за който размер искът следва да се уважи,
а за останалия размер до пълно претендирания и за останалия период искът
следва да се отхвърли.
По отношение на непогасената по давност цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на клиента на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и
получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща настоящото производство. Предвид това акцесорната претенция
за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение следва да се
7
отхвърли изцяло като недължима.
Като законна последица от уважаване на исковете за главници следва да
бъде присъдена законната лихва от образуване на производството – 16.07.2020
г., до окончателно изплащане на вземанията.
Предвид гореизложените мотиви на съда касателно приложимите общи
условия за непогасените по давност задължения, съдът счита, че е засегнал
възраженията в отговора на исковата молба и не дължи по-подробното им
обсъждане. Не се дължи обсъждане и на възраженията касателно Общите
условия от 2014 г., доколкото по-горе съдът посочи, че същите са обхванали
задължения, погасени по давност, и установени като недължими така или
иначе.
С оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции на
страните се дължат разноски. Разноски се полагат само на ищеца, доколкото
ответникът не е сторил такива. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на
100,00 лева за първоинстанционното производство, предвид фактическата и
правна сложност на делото. Съдът констатира, че е била указана завишена
такса за довнасяне за исковото производство – дължимата е била в размер на
171,28 лева. Следователно таксата в размер на 200,00 лева се явява надвнесена
и подлежи на връщане след изрично направено искане от ищеца в писмена
молба до съда. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът К. М. Н. следва
да бъде осъдена да заплати в полза на ищцовото дружество сумата в размер на
369,33 лева, представляваща сбор от разноски за държавна такса за
първоинстанционното исково и заповедно производство, юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното исково и заповедно производство,
депозити за особен представител и възнаграждения на вещите лица по
допуснатите експертизи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу К. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк. ============ че К. М. Н., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
за топлоснабден имот, находящ се в град София, гр. София, жк.
============ аб. № 292090, сумата в размер на 299,64 лева – стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 16.07.2020 г., до окончателно изплащане, сумата в размер на
55,19 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.07.2020 г., и сумата в размер на 11,60
лева, представляваща цена за услугата за дялово разпределение за периода от
8
01.07.2017 г. до 30.04.2018, ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.07.2020 г., до
окончателно изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 31453 по описа за 2020 г. на СРС, I ГО, 24
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу К. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк. ============ че К. М. Н., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
за топлоснабден имот, находящ се в град София, гр. София, жк.
============ аб. № 292090, сумата за цена за доставена топлинна енергия
над присъдената в размер на 299,64 лева до пълния претендиран размер от
565,76 лева и за периода от 01.05.2016 г. до 30.05.2017 г., сумата за мораторна
лихва върху задълженията за топлинна енергия над присъдената в размер на
55,19 лева до пълния претендиран размер от 132,23 лева и за периода от
15.09.2017 г. до 14.09.2018 г., сумата за цена за услугата за дялово
разпределение над присъдената от 11,60 лева до пълния претендиран размер
от 16,09 лева и за периода от 01.03.2017 г. до 30.06.2017 г., сумата в размер на
4,00 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 08.07.2020 г.,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 31453 по описа за 2020 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу И. К. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк. ============ че И. К. Н., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. ============ аб. №
292090, сумата в размер на 565,76 лева –стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
16.07.2020 г. до окончателно плащане, сумата в размер на 132,23 лева –
мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от
15.09.2017 г. до 08.07.2020 г., сумата в размер на 16,09 лева - цена за услугата
за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2018, ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 16.07.2020 г., до окончателно изплащане, сумата в размер на
4,00 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 08.07.2020 г.,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 31453 по описа за 2020 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА К. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк.
============ да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
9
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 369,33 лева,
представляваща сбор от разноски за държавна такса за първоинстанционното
исково и заповедно производство, юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното исково и заповедно производство, депозити за особен
представител и възнаграждения на вещите лица по допуснатите експертизи,
съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10