М О Т И В И
НОХД № 1445/ 2011 г. по описа на
Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинения спрямо подсъдимите Б.Г.К. и Х.Р.К., за престъпление по чл. 123 ал. 1 предл. 2-ро ал.2 от НК, както следва:
-
спрямо подсъдимия Б.Г.К. за това, че през времето от 18.09.2009г. до
19.09.2009г. включително, в гр. Пловдив, в качеството си на лекуващ лекар
акушер-гинеколог, при независимо извършителство с Х.Р.К.,
е причинил смъртта на Е.М.В. ЕГН **********, настъпила на ****г.,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник
на повишена опасност - лекарска
професия, като е нарушил: чл. 27 ал. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния
ред на МБАЛ **** Пловдив: „непрекъсваемостта на лечебната дейност се осъществява с дежурство от
екип по утвърден месечен график за дежурни по смени"; Наредба № 25
от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ (обн.
ДВ бр. 98 от 12.11.1999г., изм. ДВ бр. 69 от 07.08.2001г.) на Министъра на здравеопазването, както следва: чл. 4: „Обект на спешна медицинска
помощ са: т. 1 „всички болни и пострадали, намиращи се
в състояние, пряко застрашаващо живота им", чл.5: „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра
медицинска практика" - след като е взел за биопсично изследване педикулиран възел
неправилно и така е причинил пробив на маточната стена и
разкъсване на тънкото черво, не е провел и непрекъснато наблюдение на болната,
която е следвало да бъде да преведена в отделение за интензивно
наблюдение; не е преценил спешността на случая; след като
е установил ехографски течност в коремната кухина след фиброхистероскопията не е разширил
изследванията - не е назначил лабораторни изследвания на кръвта, не е извършил рентгеново изследване на
корема и диагностична и лечебна оперативна интервенция, което е довело
до забавянето на спешната диагностична и лечебна коремна операция (лапаратомия) и на единствено правилното лечение -
коремната оперативна намеса за възстановяване целостта на
матката и тънкото черво,
- и
спрямо подсъдимия Х.Р.К. за това, че през времето от 18.09.2009г. до
19.09.2009г., включително, в гр. Пловдив, в
качеството си на дежурен лекар - акушер-гинеколог, при независимо извършителство с Б.Г.К., е причинил смъртта на Е.М.В. ЕГН ********** - настъпила на ****г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник
на повишена опасност - лекарска
професия, като е нарушил: чл. 27 ал. 1 от Правилника за
устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ ****
Пловдив - „непрекъсваемостта на лечебната дейност се осъществява с дежурство от екип по утвърден
месечен график за дежурни по
смени"; Наредба №
25 от 04.11.1999г. за оказване на
спешна медицинска помощ
(обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999г., изм. ДВ
бр. 69 от 07.08.2001г.) на Министъра на
здравеопазването, както следва: чл. 4: „Обект на спешна медицинска помощ са: т. 1
„всички болни и пострадали, намиращи се
в състояние, пряко застрашаващо живота им", чл.5: „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра
медицинска практика" - като не е провел активно и непрекъснато наблюдение на болната, която е
следвало да бъде
приведена в отделение за интензивно
наблюдение; не е преценил спешността на случая; не е
изискал за изясняване на коремната драма образни изследвания; не е извикал своевременно консултанти при регистрираното от него състояние на корема, което е довело до забавянето на спешната диагностична и лечебна коремна операция (лапаратомия) и на единствено
правилното лечение - коремната оперативна намеса
за възстановяване целостта на матката и тънкото черво.
Представителят
на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатите обвинения. Счита че са
доказани обективните и субективните елементи на престъплението по чл.123 ал.1 от НК по отношение и на двамата
подсъдими. Иска съдът да признае двамата подсъдими за виновни и да им се наложи
наказание лишаване от свобода. Счита, че не може да се разграничи кой от двамата
подсъдими има по-голям принос за настъпване на вредоносния резултат, тъй като и
двамата са имали достатъчно време и възможности да предприемат необходимите
спешни мерки за спасяване живота на пострадалата, поради което и пледира при
осъдителна присъда, на двамата да се наложи еднакво по размер наказание в
рамките от една година и шест месеца до две години лишаване от свобода и
предвид чистото им съдебно минало към датите на деянията. Не възразява
изпълнението на наказанието да се отложи с подходящ изпитателен срок по чл.66
от НК. Счита, че за постигане целите на наказанието не е необходимо то да се
изтърпява ефективно. Пледира да не се
прилага разпоредбата на чл.160 от НК – съчи, че двамата подсъдими упражняват
високо квалифициран труд, сравнително млади лекари са и едно такова наказание
би ги върнало назад в развитието им, от което обществото няма да има ползва.
Относно предявеният граждански иск от наследниците на пострадалата представителят
на държавното обвинение счита, че е доказан по основание и моли да се уважи. Претендира
присъждане на разноските по делото в тежест на подсъдимите.
По делото са конституирани като частни обвинители и
граждански ищци наследниците на Е.М.В. ЕГН ********** - А.Д.В. - съпруг и децата й Н.А.В. и П.А.В.,
които чрез повереника си адв. Й.Ч. поддържат тезата на държавното обвинение и
претендират уважаване на гражданските искове. Считат, че събраните гласни и писмени
доказателства в съдебното дирене дават основание да се приеме, че са налице
безспорни и категорични доказателства, обосноваващи обвинението срещу двамата
подсъдими. За разлика от държавното обвинение обаче по отношение вида и размера
на наказанието считат, че липсват смекчаващи вината обстоятелства, а напротив -
има многобройни отегчаващи вината обстоятелства и в този смисъл искането им
е наказанието за всеки от двамата
подсъдими да бъде до средния размер наказанието лишаване от свобода (при
нормативно определени граници – от една до шест години лишаване от свобода) и
да бъде изтърпяно ефективно, както и да бъде приложена разпоредбата на чл.160
вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК - лишаване от право да упражняват лекарска професия.
По предявения граждански иск - счита, че
той е доказан и по основание и по размер и пледира нанесените неимуществени
вреди да бъдат възмездени така, както са предявени по отношение на всеки един
от пострадалите. По отношение търсената солидарна отговорност спрямо
гражданския ответник, се позовава на Постановление № 7 на Пленума на Върховния
съд от 1958г.
По делото е конституиран като граждански ответник МБАЛ
**** Пловдив, пререгистриран в хода на производството като СБАЛАГ**** Пловдив, които
чрез повереника си адв. Е.Н. оспорва основателността и доказаността на
гражданските искове и претендира отхвърлянето им. Пледира, че възложителят на работата отговаря
вторично, дотолкова и доколкото е
осъществено противоправно нарушение на съответните норми с действия от страна
на конкретните подсъдими лица, а не за това, че изобщо е възложил някаква работа
на някого, Счита, че обвинителният акт е непрецизен, че в него има само
преразказване на възложените на досъдебната фаза експертизи, без да бъде
свързано конкретното действие на всеки един от подсъдимите с конкретно
нарушената норма. Посочените като нарушени специални норми били диспозитивни и
с тях не можело да се запълни съдържанието на бланкетния чл.123 ал.1 от НК не
посочените като нарушени текстове,
предписвали определено дължимо поведение на двамата подсъдими. Твърди, че фактологията,
посочена в обвинителния акт, не се подкрепя от изводите на експертите, дали оценка
на манипулациите, от гледна точка на добрата медицинска практика и правилата за
нейното осъществяване.
Анализирайки
заключениятана изслушаните в хода на съдебното дирене СМЕ-и, повереника на
гражданския ответник, пледира към съда да приеме, че настъпването на перитонита
у пострадалата и след това развитието на остър респираторен дистрес синдром е
резултат на обстоятелства, които не могат бъдат вменени във вина на който и да
било от двамата подсъдими и съответно не може да отговаря за тези действия и Болницата,
тъй като подсъдимите са осъществили своите задължения в рамките на предписаната
добра медицинска практика, без да нарушават цитираните в обвинителния акт
норми, които да попълнят бланкетния състав на престъпление по чл.123 от НК. Твърди,
че пропускът да бъдат предприети някакви изследвания сам по себе си не води до
ангажиране на наказателната отговорност на лекаря, а пропускът да бъде
осъществено такова изследване трябва да бъде в пряка причино-следствена връзка
с настъпилия резултат. Моли съда да приеме, че леталният изход е резултат на
едно нещастно стечение на обстоятелствата, при което никой от подсъдимите не е нарушил тези норми,
които са посочени за нарушени и да имат
причинно-следствена връзка. Оттук и отговорността на гражданският ответник, като
вторична, моли да не бъда ангажирана, тъй като
произтича от изпълнението на задълженията, които имат подсъдимите, а те
според повереника на гражданския ответник не са нарушени. С оглед на това, гражданският
ответник пледира за оправдателна присъда, във връзка с която съответно да бъде отхвърлен гражданския иск по
отношение на болницата. Пледира присъждане на направените от гражданския
ответник разноски.
Подсъдимият
Б.Г.К. не признава вината си. Твърди, че цялостното поведение на
К. по никакъв начин не може да доведе до извода за недобросъвестност от негова
страна и нарушаване на каквито и да е норми, свързани с неговите задължения,
тъй като нормата на чл.123 от НК е бланкетна и съответно препращаща към
подзаконови в случая нормативни актове. Твърди,
че няма пряка причинно-следствена връзка между неговите действия и настъпилата
по-късно смърт. Затова моли да бъде оправдан, гражданският иск съответно да
бъде отхвърлен изцяло като недоказан.
Подсъдимият
Х.Р.К. не признава
вината си. Лично и
чрез защитниците си твърди, че Липсват доказателства този подсъдим да не е
изпълнил задълженията си по време на инкриминирания период, липсват доказателства за
немарливост, а обвинението - такова, каквото е записано в обвинителния акт, не
е доказано и моли за постановяване на оправдателна присъда. Твърди, че именно
подсъдимият К. е бил първият човек, който констатира наистина влошеното
състояние на пострадалата Е.В. и го съобщава на тези, които трябва да продължат
след неговото дежурство. По отношение на гражданския иск моли да бъде отхвърлен
не като недоказан, а като неоснователен.
СЪДЪТ,
като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в пренията по
същество, намира и приема за установено следното:
Подсъдимите са:
Б.Г.К. - роден на ***г. в гр. ****, българин,
български гражданин, неженен, с висше образование, работи като лекар -
акушер-гинеколог, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Б.К. е постъпил на работа като
акушер-гинеколог в МБАЛ **** гр. Пловдив
на 09.11.2006г., където работи и понастоящем (допълнително споразумение към
трудов договор № 84/06г., приложено на л. 25 от том III от досъдебното производство и длъжностна характеристика — л. 26 и 27 от том II от досъдебното производство).
и
Х.Р.К. - роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, с висше
образование, работи като лекар - акушер-гинеколог, неосъждан, ЕГН **********
Подсъдимият
Х.К. е постъпил на работа като
акушер-гинеколог в МБАЛ **** - Пловдив на 01.08.2007г., където работи и
понастоящем (трудов договор № 102/07г. и допълнително споразумение
към него, приложени на л. 56-57 от том IV от ДП и длъжностна характеристика - л. 62-64 от том
IV от ДП).
Относно фактическата обстановка:
На 15.09.2009г. пострадалата
Е.М.В., която
тогава била на **г. посетила частния лекарски кабинет
на свидетелката В.К. (л. 16, том I от ДП прочетени в
с.з. на 08.01.2013г. л.672 от т.3 на съдебното дело - по реда на чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.4 пр. последно от НПК), където й бил извършен гинекологичен преглед по повод
наличие на влагалищно кървене. Свидетелката К. обяснила на пострадалата, че трябва да й бъде извършено хистероскопско изследване, като най-бързо такова
изследване можело да
се извърши в МБАЛ **** гр.Пловдив.
Свидетелката К. се обадила по телефона на подсъдимия К., който се съгласил да
извърши изследването и записал на Е.В. час за преглед в предиобеда на 18.09.2009г. (петък).
В 10.00 ч. на 18.09. 2009 г.
пострадалата, заедно със своя съпруг свидетеля А.В., отишла в сградата на МБАЛ „****"
в ****; била настанена в гинекологочното отделение на
болницата; направени й били предоперативни изследвания; подписала документи за информирано съгласие. Съпругът й останал с нея в болницата като придружител.
Около 12.00 часа подсъдимият К. извършил на пациентката Е.В. манипулацията фиброхистероскопия в операционна зала, с
участието а анестизиолог свидетеля Г.Д., който тогава бил и управител на МБАЛ „****" (показания на свидетеля на л.661 и сл. от
том 3 на СП) и на операционна акушерка-свид. М.Г. (л. 657-658 от том 3 на СП). Подсъдимият К.
направил фиброхистероскопията под обща венозна упойка.
Процедурата продължила
около 30 минути, след което Е.В. била изведена от
операционна зала и отведена в болнична стая, където непрекъснато до нея бил съпругът й А.В..
При огледа на матката подсъдимият установил две полипни образувания по предната маточна стена и извършил абразио (откъсване)
на парче от единия полип, за да вземе материал за хистологично изследване. Това направил с помощта на
ендоскопична щипка и малък абортцанг - отразено в история на заболяването с
№21497/30674 (т.3 л.6 от ДП). При това
действие, обаче, подсъдимият К. направил
пробив на предната стена на матката и перфорирал тънкото черво
на пострадалата.
Половин час след манипулацията, около 13.00 часа и вече излязла от упойката, Е.В. получила много силни коремни болки, което наложило свидетелят В. да повика свидетеля Д. и подсъдимия К.. Последните двама взели решение Е.В. да не се изписва, а да остане в болницата под наблюдение (тъй като обичайно при подобна манипулация пациентите се изписват до 2-3 часа след нея).
Вследствие на пробива на
матката и на тънкото черво, започнал излив на чревно съдържимо в
коремната кухина на пострадалата В., което довело до перитонит.
Той
обаче бил констатиран едва на 19.09. 2009г. в около 07.30ч.
Непосредствено
след манипулацията Е.В. изпитвала коремни болки по-изразени от обичайното за
естеството на извършената планова манипулация. Наличието на болките било
отдадено от лекуващия лекар - подсъдимият д-р К. - на изтичане на промивна
течност от хистероскопа. Работната смяна на подсъдимия К. свършвала в 14.00ч.,
но той останал в болницата до около 19.30ч. В следобедните часове на
18.09.2009г. от него били извършени две вагинални ултразвукови изследвания на
пострадалата В., които нямат диагностичната стойност на рентгеново изследване.
Не й било извършено рентгеново изследване, което би установило перфоративен
перитонит от наличието на газ под диафрагмата. Рентгенът на болницата в
инкриминирания период не работел, а лекуващият лекар – подсъдимият К. не
предприел насочване на такива изследвания в друго лечебно заведение. Ехографските
прегледи регистрирали непосредствено след хистероскопската манипулация наличие
на течност в коремната кухина - признак на коремно усложнение. Установеното
намаляване на течността в следващите часове убедило подсъдимия д-р К. в
правилността на преценката му, че коремните болки на пациентката В. се дължат
на излив на промивна течност от хистероскопа.
При наличните оплаквания
на пациентката след хистероскопията, подсъдимият К. (вместо да назначи необходимото рентгеново
изследване на корема, което би установило пробива на тънкото черво и
настъпилия перитонит, да назначи след това лабораторни изследвания на кръвта, от които да провери дали има разпространение на инфекция
от този пробив (сепсис), вместо да проведе интензивно и внимателно наблюдение на развитието на състоянието й, и да вземе мерки за провеждане на оптимална диагностика и лечение) -
за притъпяване на болките на Е.В.
д-р К. се консултирал само с анестезиолога д-р Д. и последният й назначил силни болкоуспокояващи медикаменти (таламонал,
аналгин и роцефин), които били поставени на пострадалата (показания на свидетеля Д. на л.661-гръб от
съдебното производство) - неправилно при съмнение за усложнение остър хирургичен
корем. Подсъдимият К.
подценил оплакванията на пациентката и значението на клиничните данни и не изпълнил тези си задължения като
лекуващ лекар.
Така
развиващото се усложнение от пробивите на матката и тънкото черво, довели до
перитонит, останало недиагностицирано, а лечението при пробив на тънкото черво
е спешно
оперативно лечение. В следствие горните бездействия на подсъдимия К. пострадалата Е.В. изпаднала в опасно, животозастрашаващо състояние, което било подценено
от лекуващия лекар - подсъдимия К.. С развитието си перитонитът водел до тежки увреждания на жизнено важни вътрешни органи, на първо място белия дроб, бъбреци, черен дроб.
Грижите за болната Е.В. от 20.00ч. на 18.09.2009г. до 08.00ч. на 19.09.2009г.
съгласно
работния график (том
II, л. 60 от ДП) били поети от дежурен лекар в МБАЛ „****" - подсъдимият д-р Х.К..
Около 20:30-21:00 ч. той
извършил преглед на пациентката Е.В. и установил
умерена болезненост по целия корем и вяла перисталтика. Преценил, че трябва да приложи лекарство, стимулиращо
чревната перисталтика, както и общо обезболяващо средство.
Поставил тези медикаменти, обадил се по телефона на свидетеля Д. и го уведомил за състоянието на Е. В. Свидетелят Д. му предложил да се обади на подсъдимия К., което К. направил. В
проведен по телефона разговор подсъдимият К. казал на подсъдимия К., че състоянието
на пациентката се обяснява с ретроградно
постъпване на използвания при хистероскопията разтвор от
матката през тръбите към корема.
Така, последният преглед на пострадалата за 18. 09. 2009 г. отразен в историята на
заболяването (т.3 л.16 от ДП) бил около 20-20.30ч. и за него е вписано: „пациентката се оплаква от болки в корема. Същият е балониран с умерена
разпънатост. Аускулататорно вяла перисталтика. Включен Рингер-една
банка". Въпреки симптомите на пациентката, които са симптоми на перитонит,
макар и вяли, подсъдимият К. след извършения от него преглед не преценил, че се касае за развитието на
перитонит, а се доверил на преценката на д-р К., че състоянието на пациентката се обяснява с ретроградно постъпване на използвания при хистероскопията разтвор от матката през тръбите към
корема. При внимателна преценка на
констатираното от самия него състояние на корема - вяла до липсваща перисталтика и балониран корем – признаци на перитонит, чието
лечение е спешно оперативно, ведно с преценка на възрастовите специфики на
проявата на тези признаци, той
незабавно е следвало да назначи образни изследвания за изясняване на коремната ситуация, да
извика консултанти, да
свика спешен оперативен екип или да организира превеждането на болната в медицинско звено, където има екипи
за спешни случаи. Подсъдимият К. от постъпването си на дежурство до
около 06:30 ч. на
19.09.2009 г. не
предприел тези единствени
животоспасяващи медицински действия по отношение на пострадалата В.. През цялата нощ към него не постъпили повиквания от
пациентката Е.В. и подсъдимият
К. не я посетил и не я наблюдавал. Така
поради неправилното диагностично и терапевтично поведение
на този подсъдим било загубено ценно време - повече от 10 часа, през което време при правилни действия от негова страна животът на пострадалата В. е можело
да бъде спасен чрез извършването на спешна коремна операция.
Свидетелят В., който е бил неотлъчно до съпругата си, съобщава,
че състоянието й през нощта постепенно се влошавало, като
рано сутринта тя повърнала
обилно количество черно-зеленикава течна
материя. Коремът й бил вече силно подут и имало ясно
изразена мускулна защита (мускулен дефанс).
Подсъдимият К. се появил да прегледа пострадалата едва около
06.30 часа на 19.09.2009г.,
когато бил повикан от
съпруга й. След този преглед подсъдимият К.
разбрал спешността на случая и около 07.00 часа позвънил на
свидетеля Д. и на подсъдимия К. и ги уведомил за състоянието на пациентката.
Свидетелят Д. пристигнал в
болницата, прегледал Е.В. и установил перитонит. Пациентката
била прегледана и от свидетеля Н.Н. - гинеколог (л. 646 от т.3 на СП и прочетените по реда на чл.281 ал.1 т.1
от НПК показания на този свидетел дадени пред друг състав на съда на л.123 от
СД) и от Д.Б. - хирург (т.3 л. 650 и сл. от съдебното дело и прочетените по реда на
чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК показания на този свидетел дадени пред друг състав
на съда), които изразили
мнение, че се налага спешно оперативно лечение.
Сформиран бил операционен
екип от двама гинеколози - свидетелят Н.Н. и подсъдимият К. - гинеколози, хирург – свидетеля Д.Б. и анестезиолог - Г.Д..
При проведената за времето
от около 12.30 до 16.00 часа на 19.09.2009г. операция се
установило, че е налице пробив с размер около 15 милиметра на предната дясна част на матката и на тънкото черво на Е.В.. От
пробива на тънкото черво и последвалия го излив бил настъпил общ
дифузен перитонит, засегнал всички части на коремната
кухина. При операцията била отстранена матката, зашит
пробива в тънкото черво и промита коремната кухина на Е.В..
След приключването на
оперативната намеса пострадалата В. останала за
лечение в болницата, като на третия ден изпаднала в остра белодробна недостатъчност и поставена на командно дишане. На ****г. в 18ч.40м. починала от полиорганна
недостатъчност.
Така възприе за установена фактическата обстановка настоящият
съдебен състав, въз
основа на: обясненията на подсъдимия Б.К. (дадени пред орган на досъдебното
производство - прочетени по реда на чл.279 ал. 2 вр. ал.1 т.4 от НПК и дадените
пред друг състав на съда – прочетени по реда на чл.279 ал.1 т.4 от НПК,
показанията на свидетелите А.В. (в това число прочетените части от дадените
такива пред друг съдебен състав на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК), П.В., Н.В. (на
двамата – пред настоящия съдебен състав) – тримата са наследници на починалата Е.В.
– съпруг и деца, на свидетеля К.Н. – семеен лекар, свидетелите Н.Н., Д.Б. –
лекари, участвали в последната оперативна интервенция на пострадалата,
свидетеля Е.Н. – анестезиолог при гражданския ответник, свидетелката М.Г. –
акушерка, участвала при хистероскопията на 18.09.2009г. и при коремната
операция на пострадалата на 19.09.2009г.; свидетелката Д.С. – акушер-гинеколог,
която била предвидена по график да е дежурна в нощта срещу 19.09.2009г., но била
заменена с подсъдимия д-р К., поради продължителното й отсъствие по болест; свидетелката М.Н.
– акушерка; свидетелят Г.Д. – анестезиолог при гражданския ответник, участвал в
лечението на Е.В. от първоначалната манипулация; свидетелят В.Д. - патоанатом; свидетелят Б.Л.
– патолог – двамата изследвали отстранената матка; свидетелят Т.Т. – кардиолог,
консултирал състоянието на сърдечно-съдовата система на Е.В. след операцията на
19.09.2009г.; свидетелката З.Н. – стажант в болницата, която е била на работа
по време на нощното дежурство на 18-19.09.2009г.; свидетелките А. А. и Е. З. –
близки на пострадалата и семейството й; тройната съдебно-медицинска експертиза на труп (том I, л. 56-66 от ДП,
изслушана от настоящия състав в о.з. на 09.01.2013г.); петорната комплексна СМЕ (том I, л. 70-82 от ДП изслушана
от настоящия състав в о.з. на 09.01.2013г.); допълнителна комплексна петорна СМЕ (том I, л. 90-96 от ДП,
изслушана от настоящия състав в о.з. на 09.01.2013г.); повторната комплексна СМЕ (том I, л. 107-123 от ДП,
изслушана от настоящия състав в о.з. на 09.01.2013г.); и допълнителна комплексна СМЕ (т. IV л. 20-32 от ДП,
изслушана от настоящия състав в о.з. на 09.01.2013г.); медицинската документация, приложена в том II и III от досъдебното производство; Правилник за
устройството, дейността и вътрешния МБАЛ **** Пловдив, утвърден на 01.07.2009г. от свид. Д. в качеството му на
управител на болницата (л. 37-51 от т. II на ДП);
трудов договор № 102/07г. и допълнително споразумение към него, ри на л. 56-57
от том IV на ДП и длъжностна
характеристика - л. 62-64 от том допълнително споразумение към трудов договор № 84/06г.,
приложено на л. "И III и длъжностна характеристика - л. 26 и 27 от том
III), акт за смърт и удостоверение за наследници (л. 130 и сл. от т.1 на
ДП); справки за съдимост и характеристични справки.
В
длъжностните характеристики на двамата подсъдими (с посочено по-горе местонахождение
по делото), подписани от тях, е
посочено, че лекарят „акушер-гинеколог" при МБАЛ **** ЕООД Пловдив „трябва
да познава нормативите на здравното
министерство, да познава и прилага съвременните методи на изследвания по специалността си, да
спазва стриктно инструкцията за работа, съгласно Правилника за вътрешния ред и
да спазва всички правила на добрата медицинска практика при обслужване на
болни.”
Правилника за устройството, дейността и
вътрешния ред на МБАЛ ****
Пловдив, утвърден на 01.07.2009г. от управителя на болницата (л. 37-51 от том II от ДП), в
неговия
чл. 27 ал. 1(чието нарушение се двърди от
държавното обвинение) гласи : „непрекъсваемостта
на лечебната дейност се осъществява с дежурство от екип по утвърден месечен
график за дежурни по смени".
Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ (обн.
ДВ бр. 98 от 12.11.1999г., изм. ДВ бр. 69 от 07.08.2001 г.) на Министъра на здравеопазването е приложена на л. 74-82 от том IV от ДП. Обект на спешна медицинска помощ
съгласно чл. 4 т. 1 от Наредбата са „всички
болни и пострадали,
намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им". Съгласно чл. 5 от Наредбата „Качеството на оказаната в лечебните
заведения спешна медицинска
помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика", По силата на чл.З от същата
наредба: спешна медицинска помощ се оказва от всички
лечебни заведения.
Лекарската
професия, упражнявана от двамата подсъдими е правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност, тъй като и най-малкото проявено невнимание и нехайство при
упражняването й може да
стане причина за отнемане живота или увреждане здравето на хората. Подсъдимите са били запознати с професионалните
си задължения и дължимо поведение при оказване помощ
на болните.
Според
заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза (том І, л.56-66 от ДП, изслушана пред настоящия
съдебен състав (т.3 от СП л.703-705) с вещи лица д-р И.Д. - съдебен лекар, д-р Р.Т. - акушер-гинеколог и д-р С.С. -
съдебен лекар, смъртта на Е.В.
се дължи на остра дихателна и сърдечно-съдова слабост и на развил се остър респираторен
дисстрес синдром ARDS. В хода на
настоящото съдебно следствие поддържат заключението си, като заявяват, че нямат
междинни доказателства за пациентката, поради което не могат да определят
категорично коя е причината за настъпването на острия
респираторен дисстрес синдром. Заключението е прието без възражения от страните.
В хода на
разследването са назначени комплексна съдебно-медицинска за (том I, л 70-82 от ДП); допълнителна комплексна
съдебно-медицинска експертиза (том I, л. 90-96 от ДП), така озаглавената повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза (том 1 л. 107-123 от ДП) и втора допълнителна комплексна медицинска експертиза (том IV л. 20-32 от ДП) - всичките изготвени от вещите д-р Л.Д. - акушер-гинеколог, д-р С.С. -
анестезиолог - реаниматор, д-р А.Г. -
патологоанатом, д-р М.Ж. -
хирург и доц.д-р М.Г. - съдебен лекар. Според тези експерти: е налице пряка причинно-следствена връзка между смъртта на
пострадалата
Е.В. с пробива на
матката, разкъсването на тънко черво, излив на чревно съдържимо в коремната кухина, както и със
забавеното оперативно лечение; извършилият фиброхистероскопията
лекар е действал по стандартната
процедура за тази манипулация, като
при извършването й е взел за биопсично
изследване педикуларен възел по неправилен начин, с което
е причинил разкъсване
на маточната стена. Неправилно не е провел оперативна диагностика за възникналите оплаквания на
пациентката, която единствено е щяла да предотврати смъртта й; неправилно,
непосредствено след хистероскопията, когато пациентката се е оплакала от болки в
корема, са й били дадени болкоуспокояващи - те
са замъглили клиничната картина; неправилно пациентката не е била наблюдавана непрекъснато при проявените тревожни симптоми - лекуващият лекар К. бил длъжен да разшири изследванията, интензивното и
непрекъснато наблюдение на пациентката – след като е имал достатъчно клинични данни и е следвало да
проследи пациентката, да извика
консултанти и сформира екип за провеждане на диагностична и лечебна лапаратомия. Според тези
вещи лица забавянето на
оперативното лечение се дължи
на подценяване оплакванията на пациентката, неизползването на лапаротомията като важен диагностичен и лечебен
метод, какъвто е следвало да се проведе след фиброхистеректомията и инванзивното получаване на биопсичен материал; през нощта на
18/19.09.2009г. в
продължение на повече от 12 часа болната не е била наблюдавана и не е било оценено своевременно
развиващото се тежко усложнение от пробивите на матката и тънкото черво, довели до дифузен перитонит; дежурният лекар К. трябвало
своевременно да извика консултанти при регистрираното от него състояние на корема - вяла до
липсваща перисталтика и
балониран корем. Налице било
неправилно диагностично и терапевтично поведение от страна на този лекар, който не е наблюдавал болната през нощта и не е изяснил
коремната драма чрез образни изследвания. Следвало било
да бъде организиран спешен оперативен екип или болната да бъде преведена в звено, където има
екипи за спешност, като по този начин било възможно да бъде избегнат фаталния край на Е.В..
Единственото лечение при тези
усложнения било оперативното
лечение, а то било забавено.
Напредването във времето на перитонита (в конкретния според тези
експерти не по-малко от
24 часа) е напълно достатъчно да доведе до разпространение на инфекцията по кръвен път
(сепсис) и токсичните вещества, отделящи се от микроорганизмите, причинили
перитонита и сепсиса да доведат до необратими промени в жизнено важните вътрешни органи, като
първият орган-мишена при подобни състояния бил белият дроб; въпреки развиващата се коремна драма, пациентката не е била нито наблюдавана, не е било взето
своевременно решение за оперативно лечение и оперативната интервенция е била проведена с голямо
забавяне. Според експертите е налице немарливо поведение в диагностичен план, което е довело до
смъртта пациентката; екипното обслужване на пострадалата В.
било немарливо от страна на лекуващите я лекар-гинеколог и дежурния лекар на 18 и
19.09.2009г. Те не били провели активно наблюдение на болната, не били преценили спешността на случая, не назначили крайно необходимите
ехографско и рентгеново изследване на корема и лабораторни изследвания на кръвта и не били извикали необходимите консултанти. Това е довело до
забавяне на животоспасяващата оперативна
намеса и според тези петима експерти е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със смъртта на Е.В.. Експертите в хода на настоящото
съдебно следствие поддържат заключенията си.
В хода на настоящото съдебно следствие беше назначена СМЕ
на патохистологични материали (л.948 и сл. от т.4 на СП), която изследва
проходимостта на маточните тръби. Назначаването й бе наложено от спора между
страните относно наличието на основание за преценката на д-р К., че
състоянието на пациентката се обяснява с ретроградно постъпване на използвания при хистероскопията разтвор от матката през тръбите към
корема и
контратезата на гражданските ищци и частни обвинители, че поради възрастта на Е.В.
маточните тръби са били атрофирали и непроходими. Според заключението на тази
експертиза не се установява основание за нарушена проходимост.
В хода на настоящото съдебно следствие беше назначена повторна
петорна комплексна СМЕ (л.950 – 980 от т.4 на СП) по въпросите на
първоначалната комплексна петорна СМЕ (изготвила четири заключения, коментирани
по-горе). Заключението на тази експертиза изпитваните от Е.В., непосредствено
след хистероскопията, коремни болки били по-изразени от обичайното за
естеството на извършената манипулация. От наличието на болките и съпътстващите
оплаквания на Е.В. следвало да се
направи извод за най-близкото за диагностичното мислене усложнение – пробив на
матката, какъвто не било отразено в историята на заболяването да е мислен в
диференциално-диагностичен план. Нямало данни за неправилно извършване на
хистероскопията (отговор на въпрос 1 на стр.973 от т.4 на СП), а пробива на
матката, ведно с обсъждане на възрастта на пациентката не било необичайно. От гледна точка
на медицинската предпазливост било необходимо да се извърши ехографско и
рентгеново изследване на корема и това би определило по-нататъшното поведение и
евентуално – пристъпване към операция (л.974 от т.4 на СП и т.1 от обобщението
на л.979 от СП). Направените две вагинални ултразвукови изследвания нямали
диагностичната стойност на рентгеновото изследване. Последното би установило
перфоративния перитонит поради наличието на свободен газ под диафрагмата. Не
било извършено рентгеново изследване(л.979 от т.4 на СП в т.1-посл.абзац от
обобщението). Вялата и редуцираната клинична картина следвало да бъде обяснена с
намалената реактивност на организма – характерно за възрастта на пациентката Е.В.
(л.978 от т.4 на СП), тази вяла картина е станала още по-завоалирана от силните
обезболяващи, дадени на Е.В. (л.979 от т.4 на СП т.1 от обобщението). Ехографските
прегледи регистрирали непосредствено след хистероскопската манипулация наличие
на течност в коремната кухина – а това било признак на коремно усложнение още
непосредствено след хистероскопската манипулация (л.974 от т.4 на СП отговор на
въпрос 3). При наличните
оплаквания на пациентката след хистероскопията, рентгеново изследване на корема, би установило
перфоративния перитонит поради наличието на свободен газ под диафрагмата, и би
определило по-нататъшното поведение и евентуално – пристъпване към операция
(л.974 от т.4 на СП отговор на въпрос 4). Пробивът на тънкото черво не бил
обичаен при хистероктомии (л.975 от т.4 на СП отговор на въпрос 4), но е
останал недиагностициран, а лечението му е спешно оперативно лечение (л.978 от
т.4 на СП отговор на въпрос 7). Операцията е била извършена едва след като на
19.09.2009г. около 07.00ч. симптомите на перитонит са били ясно изразени (л.974
от т.4 на СП отговор на въпрос 3) – което било твърде късно (л.979 от т.4 на СП
в т.4 от обобщението). Причината за смъртта експертите определят с полиорганна
недостатъчност, която по морфологичните промени съответства ва шок - шоков бял дроб (остър респираторен дисстрес
синдром при възрастни, остра бъбречна недостатъчност и пр., за които допринасят
раневите огнища – разкъсана маточна стена, разкъсана стена на тънко черво,
продължителната оперативна интервенция интоксикация от продукти от коремната
кухина. Експертите посочват възможните пътища по които се е стигнало до този
резултат, с първооснова пробива на матката и на тънкото черво, които разглеждат
на база отразените в историята на заболяването медицински дейности и резултата
от тях, при липсващи данни (поради неизвършена диагностика) за болестните
процесите между извършената хистероктомия на 18.09.2009г. до извършената
операция на 19.09.2009г. и изследваните хистологични находки пост мортем.
Всички СМЕ изслушани по делото, с изключение на СМЕ на
патохистологични материали (л.948 и сл. от т.4 на СП) са установили една и съща
причина за смъртта на пострадалата Е.В. – остър респираторен дисстрес синдром.
Тази, изготвена от вещите лица Д., Т. и С. е работила в най-ранния етап на
разследването и по наличните данни към момента на изготвянето не са се наели да
определят причините и момента на отключване на болестните процеси довери до
причината за смъртта. В о.з. пред настоящия състав поддържат тезата си, че
причините и момента на отключване на болестните процеси не могат да се
установят. Експертизите изготвени от вещите лица Д., С., Г., Ж. и Г. (четири
заключения т.1 на ДП, прочетени и приети в съдебното следствие т.3 л.705 и сл.
от СП) от една страна и от вещите лица Л., М., П., Б. и Р. (т.4 л.950 и сл. от
СП) са работили по идентични задачи – тази, изготвена от вещите лица Л., М., П.,
Б. и Р. - наложена поради допуснати процесуални нарушения при назначаването на така озаглавената повторна
комплексна съдебно-медицинска експертиза (том 1
л. 107-123 от ДП) и втора допълнителна комплексна медицинска експертиза (том IV л. 20-32 от ДП), без да са по същество повторни, както
и поради възникнало съмнение за правилността им поради
проявена в с.з. пристрастност и вътрешни несъответствия. Заключенията и на
двете групи експерти обаче са категорични, че хистероскопията е извършена по правилата на установената медицинска
практика, че признаците за коремно усложнение са регистрирани непосредствено
след хистероскопията, но са пренебрегнати, и притъпени от дадените
болкоуспокояващи, което е забавило извършването на единственото лечение –
оперативното, което е можело да избегне смъртния изход, както и че процесите в
организма на пострадалата, протекли след пробива на матката и на тънкото черво
при хистероскопията, до извършването на операцията на 19.09.2009г. ведно с
възрастовите особености на реактивност са довели до леталния изход.
Поради мотивите, наложили назначаване на повторната
петорна СМЕ от вещите лица Л., М., П., Б. и Р. (т.4 л.950 и сл. от СП) съдът
основава преценката си по същество именно на последната – като намира това
заключение за изчерпателно, обосновано, подчертано безпристрастно - не само като писмено изложение, но и като
отношение към поставените им въпроси и уточнения при разпита им в съдебното заседание на 21.10.2013г.
Вещите лица са с квалификация и специални познания необходими за изясняване
въпросите по делото свързани със специфични и специални професионални познания,
каквито съдът не притежава.
Свидетелските показания дадени в хода на съдебното
следствие пред настоящия съдебен състав, съдът намира за достоверни и взаимно
допълващи се, от тях и от обясненията на подсъдимия Б.К. (дадени пред орган на
досъдебното производство - прочетени по реда на чл.279 ал. 2 вр. ал.1 т.4 от НПК и дадените пред друг състав на съда – прочетени по реда на чл.279 ал.1 т.4
от НПК, които съдът намира че представляват не само за защитна позиция, но и
годен доказателствен материал, който не противоречи на останалите
доказателства, събрани по делото съдът си изгради представата за действителната
фактическа обстановка, като действия извършени от двамата подсъдими и от
персонала на лечебното заведение в инкриминирания период. Съдът не възприема за
достоверни единствено показанията на свидетелите А.В. (в това число прочетените
части от дадените такива пред друг съдебен състав на основание чл.281 ал.1 т.1
от НПК), в частта, в която твърди, че след хистероктомията д-р К. е направил
само една вагинална ехография – обстоятелство, което се опровергава от данните
отразени в историята на заболяването, че са направени две, и от отразените там
съпоставки на параметри от изследването на втората ехография, установила
намаляване на количеството течност в коремната кухина; както и по отношение
довеждането до знанието на дежурния персонал на влошено състояние на Е.В. около
05ч. сутринта на 19.09.2009г. – опровергани от показанията на свидетелките З.Н.
и М.Д., според които дежурният екип не е бил информиран от свидетеля А.В. за
влошаването на състоянието на Е.В. до 06.30-07ч. на 19.09.2009г.
От показанията на свидетелите А.В. (в това число
прочетените части от дадените такива пред друг съдебен състав на основание
чл.281 ал.1 т.1 от НПК), П.В., Н.В. (на двамата – пред настоящия съдебен състав) –
тримата са наследници на починалата Е.В. – съпруг и деца се установява (с
изключение на коментираните въпроси по отношение показанията на А.В.) първият
като очевидец, а вторите – опосредено – състоянието на пострадалата Е.В.
непосредствено след манипулацията Хистероктомия на 18.09.2009г., на свидетеля К.Н.
– семеен лекар, от показанията на която се установява, че Е.В. е имала нормално
здравословно състояние за възрастта си, без сериозни здравословни проблеми, в
това число и сърдечни; свидетелите Н.Н., Д.Б. – лекари, участвали в последната
оперативна интервенция на пострадалата, от чиито показания се установява
действията на медицинския персонал на болницата след 07ч. на 19.09.2009г.; от
показанията на свидетеля Е.Н. – анестезиолог при гражданския ответник,
неучаствал в оперативните интервенции над пострадалата свидетелката М.Г. –
акушерка, участвала при хистероскопията на 18.09.2009г. и при коремната
операция на пострадалата на 19.09.2009г. от показанията на която се потвърждава
отразения в историята на заболяването ползван инстументариум от подсъдимия К.
при хистероктомията; свидетелката Д.С. – акушер-гинеколог, която била
предвидена по график да е дежурна в нощта срещу 19.09.2009г., но била заменена с
подсъдимия д-р К., поради продължителното й отсъствие по болест, от показанията
на която освен причината дежурен през нощта на 18-ти срещу 19-ти 09.2009г. да е
д-р К., се установява и каква е била системата за повикване на персонала от
настанен в болничното заведение пациент; свидетелката М.Н. – акушерка няма
впечатления от пострадалата Е.В. за инкриминирания период, а едва от 3-4 ден
след усложненията; свидетелят Г.Д. – анестезиолог при гражданския ответник,
участвал като такъв при извършването на хистероскопския преглед на Е.В. и
по-нататъшното й наблюдение през деня, както и на следващите до смъртта й,
свидетелства за консултирането с него от двамата подсъдими в това число и при
поемане на дужерството от д-р К.; свидетелят В.Д. - патоанатом; свидетелят Б.Л.
– патолог – двамата изследвали отстранената матка; техните впечатления за
проходимост на маточните тръби на пострадалата се потвърждават от СМЕ на д-р Е.М.
(л.948 от т.4 на СП), свидетелят Т.Т. – кардиолог, консултирал състоянието на
сърдечно-съдовата система на Е.В. след операцията на 19.09.2009г.; свидетелката
З.Н. – стажант в болницата, която е била на работа по време на нощното
дежурство на 18-19.09.2009г.и свидетелства за това, че малко след началото на
дежурството е имало оплакване от Е.В., което се потвърждава и от отразеното в
историята на заболяването от д-р К., и от отразеното от нея в рапортната
тетрадка за същото дежурство, както и че до края на дежурството й не е имало
повикване от тази пациентка или от съпруга й; свидетелките А. А. и Е.З. –
близки на пострадалата и семейството, според показанията на които отношенията в
семейството към пострадалата са били много близки.
Писмените доказателства – документи за квалификация, правилник
за вътрешния ред към инкриминирания период, длъжностни характеристики и трудови
договори на подсъдимите, доказват, че двамата подсъдими са били квалифицирани и
запознати с професионалните си задължения и дължимо поведение при изпълненията
им – обстоятелства, които не се оспорват по делото.
Въз основа на така обсъдените доказателства и
доказателствени средства, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна, че подсъдимите са извършили при независимо извършителство престъпление
по чл. 123 ал. 1 предл. 2-ро вр. с чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК както следва :
- подсъдимият Б.К. - като през времето от 18.09.2009г. до 19.09.2009г.
включително, в гр. Пловдив, в качеството си на лекуващ лекар акушер-гинеколог, поради немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
- лекарска професия, е нарушил: Наредба
№ 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ (обн. ДВ бр. 98 от
12.11.1999г., изм. ДВ бр. 69 от 07.08.2001г.) на Министъра на здравеопазването,
както следва: чл. 4: „Обект на спешна
медицинска помощ са: т. 1 „всички болни и пострадали, намиращи се в състояние,
пряко застрашаващо живота им", чл.5: „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ
отговаря на правилата за добра медицинска практика" - след като е взел
за биопсично изследване педикулиран възел и така е причинил пробив на маточната
стена и разкъсване на тънкото черво, не е провел активно и непрекъснато
наблюдение на болната, която е следвало да бъде преведена в отделение за
интензивно наблюдение; не е преценил спешността на случая; след като е
установил ехографски течност в коремната кухина след фиброхистероскопията не е
разширил изследванията - не е назначил лабораторни изследвания на кръвта, не е
извършил рентгеново изследване на корема и диагностична и лечебна оперативна
интервенция, което е довело до забавянето на спешната диагностична и лечебна
коремна операция (лапаратомия) и на единствено правилното лечение - коремната
оперативна намеса за възстановяване целостта на матката и тънкото черво - е
причинил смъртта на Е.М.В. ЕГН **********, настъпила на ****г..
- а
подсъдимият Х.К., като през времето от 18.09.2009г. до 19.09.2009г.,
включително, в гр. Пловдив, в качеството си на дежурен лекар -
акушер-гинеколог, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност - лекарска професия, като е
нарушил: Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ
(обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999г., изм. ДВ бр. 69 от 07.08.2001г.) на Министъра
на здравеопазването, както следва: чл. 4: „Обект
на спешна медицинска помощ са: т. 1 „всички болни и пострадали, намиращи се в
състояние, пряко застрашаващо живота им", чл.5: „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ
отговаря на правилата за добра медицинска практика" - като не е провел
активно и непрекъснато наблюдение на болната, която е следвало да бъде
приведена в отделение за интензивно наблюдение; не е преценил спешността на
случая; не е изискал за изясняване на коремната драма образни изследвания; не е
извикал своевременно консултанти при регистрираното от него състояние на
корема, което е довело до забавянето на спешната диагностична и лечебна коремна
операция (лапаратомия) и на единствено правилното лечение - коремната
оперативна намеса за възстановяване целостта на матката и тънкото черво - е
причинил смъртта на Е.М.В. ЕГН **********, настъпила на ****г.
Както
се установява от кредитираното заключение на петорната СМЕ на вещите лица Л., М., П., Б.
и Р. (т.4 л.950 и сл. от СП) възрастовите особености на пострадалата Е.В. и
признаците на коремна драма, проявени още от първите часове след
хистероскопията са били източник на най-близкото до диагностичното мислене
усложнение – пробив на матката, каквото обаче, подсъдимият д-р К. (извършил
преди процесната, хиляди подобни манипулации), изобщо не помислил, а е бил
длъжен и е могъл – липсват каквито и да било данни в обясненията му, в
показанията на д-р Д. или в отразеното в историята на заболяването подобен
диагностичен вариант да е обсъждан. Вагиналната ехография според експертите извършена
от д-р К. няма необходимата обзорна и диагностична стойност, а по делото
липсват каквито и да било данни в инкриминирания период дори да е мислена, било
от подсъдимия К., било от подсъдимия К., необходимостта от извършване на обзорна
рентгенография, като и пред двамата независимо един от друг са били видни
признаците на коремна драма и възрастовите специфики на пациентката
обосноваващи завоалираност и вялост на признаците. И двамата са квалифицирани
специалисти лекари акушер-гинеколози запознати с историята на заболяването на
пострадалата Е.В., а очевидно и с възрастовите й особености, в инкриминирания
период. Обзорната рентгенография, видно от същото заключение на СМЕ би установила
перитониалния пробив - състояние, пряко застрашаващо
живота, и би открило възможността от ускоряване на
лечението и предотвратяване на леталния изход, чрез оказване на спешна
медицинска помощ – спешното оперативно лечение на пробива на тънкото черво. И
двамата подсъдими независимо един от друг са нарушили чл.4 т.1 от Наредба № 25 от 04.11.1999г. за
оказване на спешна медицинска помощ (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.1999г., изм. ДВ
бр. 69 от 07.08.2001г.) на Министъра на здравеопазването, и чл.5 от същата наредба.
От обективна страна
престъпленията извършени от подсъдимите независимо един от друг, настоящият
съдебен състав намира за доказани въз основа на коментираните по-горе
доказателства и доказателствени средства.
От субективна
страна престъпленията са извършени при форма на вината престъпна небрежност - при наблюдението на болната (за което, видно
от данните по делото, именно, тя е била оставена в болницата, а не е изписана),
небрежността им по отношение преценката за спешността на случая; небрежността им
при диагностиката на проявените след хистероскопията признаци на коремна драма
– видими и за двамата, и при извършването на образни изследвания и консултации
(последните извършени от двамата подсъдими само с анестезиолога д-р Д. и
доколкото д-р К. поемайки нощното дежурство на 18/19.09.2009г. е поел случая с
пострадалата Е.В., от д-р К.) – като не са предвиждали настъпването на смъртта на пострадалата Е.В., но
са били длъжни и са могли всеки поотделно и независимо един от друг да предвидят
по видимите и отразени от самите тях в историята на заболяването признаци на перитонит,
да извършат изискуемите от добрата медицинска практика спешни медицински
дейности, като го диагностицират и проведат, липсата или закъснялото лечение на
който предвидимо води до настъпване на летален изход от заболяването.
Настоящият
съдебен състав обаче счита, че не може да се вмени в отговорност на подсъдимия Б.К.,
нарушение на чл. 27 ал. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния
ред на МБАЛ **** Пловдив, който гласи: „непрекъсваемостта
на лечебната дейност се осъществява с дежурство от екип по утвърден месечен
график за дежурни по смени". Видно от данните по делото липсват такива
д-р К. да е нарушил по някакъв начин непрекъсваемостта на лечебната дейност или
да е извършил нарушение на утвърдения месечен график.
Видно от кредитираната СМЕ на вещите лица Л., М., П., Б.
и Р., д-р К. е взел за биопсично
изследване педикулиран възел правилно.
Поради това на основание чл.304 от НПК, съдът счете че подсъдимият К. следва да бъде
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за това да извършил престъплението по чл.123 ал.1 предл. 2-ро вр. с чл.2 ал.2 от НК като
е взел за биопсично изследване педикулиран възел неправилно и за това да е
нарушил чл.27 ал.1 от Правилника за вътрешния ред, устройството и дейността на
МБАЛ **** Пловдив.
По отношение
първоначално повдигнатото обвинение срещу подсъдимия К. за това да извършил
престъплението по чл.123 ал.1 предл.
2-ро вр. с чл.2 ал.2 от НК, като е нарушил същия чл. 27 ал. 1 от Правилника за
устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ **** Пловдив: „непрекъсваемостта на лечебната дейност се
осъществява с дежурство от екип по утвърден месечен график за дежурни по смени.
Видно от данните по делото липсват такива д-р К. да е нарушил по някакъв начин
непрекъсваемостта на лечебната дейност или да е извършил нарушение на
утвърдения месечен график. Поради това и на основание чл.304 от НПК, съдът счете, че подсъдимият К. следва да
бъде оправдан по така повдигнатото
му първоначално обвинение.
Относно
индивидуализацията на наказанието:
Като обстоятелства, смекчаващи
отговорността на подсъдимия Б.К.,
съдът счете чистото му съдебно минало към момента на извършване на процесното
деяние,
добрите му характеристични данни, извлечени и от
показанията на свидетелите – колеги на подсъдимия, данните за допълнителна
специализация и квалификация.
Отегчаващи вината обстоятелства на подсъдимия К. съдът не установи. Осъждането му
за деяние по чл.354а от НК, за което по делото са налични данни и приложено
н.о.х.д., не може да се отрази върху преценката на обстоятелствата по чл.54 от НК.
Като обстоятелства, смекчаващи
отговорността на подсъдимия Х.К.,
съдът отчита чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, извлечени и от показанията на
свидетелите – колеги на подсъдимия.
Отегчаващи вината на подсъдимия К. обстоятелства съдът не установи.
При
индивидуализиране отговорността на подсъдимите, съдът определи наказанието по
реда на чл.54 от НК.
Престъпленията
са извършени на 18-19.09.2009г. при действието на редакцията на чл.123 ал.1 от НК действала до ДВ бр.26 от 2010г. – тази от ДВ бр. 26 от 1968г., според която
деянието е наказуемо с лишаване от свобода до пет години.
Тази именно редакция даде
основание на настоящия съдебен състав, при подготовката на делото за внасяне в
съдебно заседание на основание чл.28 ал.1 т.1 от НПК да го внесе за разглеждане в съдебен състав от един съдия, тъй
като за престъпленията посочени текстово и цифрово в обвинителния акт срещу
двамата подсъдими се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода, при
спазване на общия принцип на чл.2 ал.1 от НК, че тази преценка се прави към
момента на извършването му – а това е моментът посочен в обвинителния акт и
ангажиращ цялата машина на наказателното производство, в това число и съдебното – мотиви
изложени срещу възраженията на страните и в протоколно определение от 07.01.2013г.
(т.3 от СП стр.10 от протокола на гърба на л.635 от делото).
Видно от промените в НК последващото изменение
на чл.123 ал.1 от НК не е по-благоприятно за подсъдимите и няма друго основание,
освен нормата на чл.2 ал.2 от НК (а тази преценка се прави само по същество)
това последващо изменение да бъда обсъждано.
Определените
граници на предвиденото наказание лишаване от свобода без определен минимум и с
горна граница до пет години, при така обсъдени смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и като намери, че двамата подсъдими не могат да се
възприемат като обществено опасни, но степента на обществената им опасност и
обществената опасност на инкриминираните им деяния не може да бъде
пренебрегвана, предвид опасността те да са проява на възприет от подсъдимите
подход към професионалните задължения. Определения размер на наложеното
наказание за всеки от двамата подсъдими - лишаване от свобода за срок от по
шест месеца, близък, но над долната граница за вида наказание определена в
чл.39 от НК, съдът намери за съответен на обсъдените по-горе критерии по чл.54
от НК и за осъществяващ целите на индивидуалната и генералната превенция
съгласно чл.36 от НК.
Тъй
като определеното за всеки от двамата подсъдими наказание е под три години,
като счете, че са налице формалните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК, и че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдените не е необходимо ефективното му изтърпяване, съдът отложи изпълнението на наложените наказания за срок от три години.
По отношение предявените граждански искове от
наследниците на пострадалата Е.В. срещу двамата подсъдими и срещу гражданския
ответник МБАЛ (по настоящем с абревиатура СБАЛАГ)**** Пловдив настоящият състав намери
исковете за такива с правно основание чл.45 от ЗЗД спрямо подсъдимите Б.Г.К.
и Х.Р.К. и с правно основание чл.49 от ЗЗД спрямо СБАЛАГ**** Пловдив. Като
намира от коментираните по-горе доказателства и направените въз основа на тях
правни изводи по отношение съпричастността на ответниците по гражданския иск, ПОС
намери исковете за доказани по основание. Що се отнася до размера в който се
уважиха, ПОС намери, че съответно и справедливо спрямо страданията от загубата
на близък човек е обезщетяването на съпруга А.В. с 20000лв.(двадесет хиляди
лева), а на децата на пострадалата П.В. и Н.В. – с по 10000лв.(десет хиляди
лв.), които да се заплатят солидарно от подсъдимите и от болницата. Мотив на
съда да определи различен размер на обезщетенията е близостта и зависимостта на
ищците. Децата на починалата Е.В. са пълнолетни отдавна, живеят далеч от
родителите си и имат самостоятелни семейства, за разлика от претърпяната загуба
от съпруга А.В. в резултат на престъпленията по чл.123 ал.1 от НК. Присъдиха се
и законните лихви, считано от датата на настъпване на смъртта на ****г. до
окончателното им изплащане. За разликата до пълния претендиран размер искът се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Подсъдимите Б.Г.К. и Х.Р.К. се осъдиха да заплатят по
сметка на ВСС разноските по делото в размер на 6605лв. или по 3302.50лв. всеки
от тях.
Двамата подсъдими и гражданския ответник СБАЛАГ****
Пловдив се осъдиха да заплатят солидарно по сметка на ВСС държавна такса върху
уважената част на гражданските искове в размер на 1600лв., както и да заплатят
на наследниците на Е.М.В. ЕГН ********** А.Д.В., Н.А.В. и П.А.В. разноските по
делото за адвокатска защита в размер на 3000лв.
Веществените
доказателства по делото няма.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: