№ 9501
гр. София, 12.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110171094 по описа за 2021 година
Производството е образувано по установителни искове по чл. 124 ГПК от
следните лица:
С. Х. Т., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, квота 4/6 ид.ч.;
Х. С. Т., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, квота 1/6 ид.ч.;
О. С. Т., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, квота 1/6 ид.ч.,
срещу СО, ЕИК: **********, адрес: АДРЕС,
за признаване на установено, че са собственици при горните квоти на
апартамент № 72, находящ се в АДРЕС, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, застроена площ 79,53 кв. м, ведно с принадлежащите му избено
помещение № 6 и 2,417 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавна земя, който съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-27 от
03.04.2012 г. на изп. директор на АГКК, представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1505.2335.3.6.
Ищците твърдят, че С. Т. и съпругата му Р Т.а, починала на 22.11.2021 г., били
определени за купувачи на процесния апартамент като младо семейство, нуждаещо се
от жилище, като на 16.03.1988 г. подписали протокол за избор на жилище, подписан и
от членовете на назначанета от Председателя на ИК на СНС комисия за извършване на
продажби на граждани. Имотът закупили с лични средства в резултат на отпуснат заем,
като веднага след избора на жилище били въведени в него и започнали да заплащат
ежегодно дължимите данъци по открита за имота данъчна партида. С писмо на СО по
отправено от тях искане за снабдяване с препис от сключения договор за продажба на
имота били уведомени, че такъв договор не може да им бъде предоставен, тъй като не е
изведен със съответен номер при липса на двустранното му подписване. Извеждат
правото си на собственост върху имота на основание покупка, наследство и
придобивна давност считано от влизането в сила на ЗОС през 1996 г.
С уточнителна молба от 06.03.2023 г. ищците уточняват, че исковете са
предявени не срещу дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, а срещу СО, която в
срока по чл. 131 ГПК е подала отговор.
Ответната община заявява, че липсва спор, че процесният имот е собствен на
ищците, като при нея е наличен договор за покупко-продажба на имота, сключен по
реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.), но неподписан от продавача – генералният директор на
ГДИС, който съответно няма и регистрационен индекс. Навежда, че е налице случай на
чл. 70 ЗС, тъй като ищците владеят имота на правно основание, годно да ги направи
собственици, без да знаят, че предписаната от закона форма е опорочена, в случая, че
липсва подпис на продавача по договора - генералният директор на ГДИС, който е
задължителен реквизит на договора. Заявява изрично, че не оспорва собствеността на
процесния имот от страна на ищците видно и от отговора на директора на дирекция
1
„ИО“, в който само е посочено, че липсва подписан договор за продажба на имота.
Твърди, че ищците следвало да установята правата си в производство по издаване на
констативен нотариален акт по документи или по давностно владение.
Съдът, като обсъди данните по делото, намира следното:
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на всички искове, вкл. на установителните искове за
собственост, за която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството
и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран.
Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице винаги,
когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава
правото му на собственост с фактически или правни действия. Съгласно
задължителното разрешение, дадено в т. 3б ТР № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г.
на ОСГК на ВКС, действителният собственик има правен интерес от предявяване на
иск за собственост и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждането на исковата молба, тъй като разпореждането с чужда вещ в най-сериозна
степен оспорва и отрича правото на собственост на ищеца, отричайки правомощието
му да се разпорежда със собствената си вещ. Според ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. Иск за собственост срещу лице,
което нито твърди да е собственик, нито владее имота, предмет на този иск, би бил
допустим ако от конкретния правен спор между страните по делото може да бъде
изведен правен интерес за ищеца от установяване или отричане със сила на пресъдено
нещо на спорното право на собственост - предмет на предявения иск. Не е налице
правен интерес от положителен установителен иск за собственост срещу ответник,
който не твърди и не е твърдял в никой минал момент право на собственост върху
предмета на спора, освен ако е праводател на трето лице по вещнотранслативни
сделки, предхождащи предявяването на иска, и това трето лице, позовавайки се на тези
сделки, вследствие на които е придобило спорния предмет по приращение /чл. 92 ЗС/,
оспорва правото на собственост на ищеца, който спор независимо дали е по
инициатива на третото лице или на ищеца, е съдебно предявен в същото исково
производство (Решение № 82 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4141/2019 г., I г. о.;
Решение № 176 от 27.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1733/2016 г., II г. о.; Решение №
211 от 14.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1386/2015 г., I г. о.; Решение № 289 от
10.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3412/2013 г., I г. о.; Решение № 329 от 24.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1439/2010 г., II г. о.).
В случая по делото липсват каквито и да е твърдения на ответника и
доказателства в насока, че оспорва изрично или с конклудентни действия заявеното от
ищците право на собственост върху процесния имот. Общината заявява, че не оспорва
и не е оспорвала правото на собственост на ищците, като по делото липсват и
доказателства за разпореждане от нейна страна с процесния апартамент в полза на
трето лице.
Възможността на собственика да се снабди с нотариален акт чрез
обстоятелствена проверка не изключва правото му да иска установяване на
собствеността си в състезателен процес, ако правото му на собственост е оспорено или
застрашено. Когато се оспорва правото на собственост, това право може да се брани с
иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), чл. 124, ал. 1 ГПК от 2007г. Ако в действителност
няма спор за собственост между страните по делото, липсва правен интерес за
установяване по съдебен ред на правата на ищеца по отношение на ответника. В
такива случаи искът за собственост срещу общината е недопустим (Решение № 487 от
5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1087/2010 г., I г. о. и цитираната в него практика:
Решение № 1845 от 22.VIII.1963 г. по гр. д. № 1286/63 г., I г. о.; Решение № 796 от
15.IV.1967 г. по гр. д. № 419/67 г., I г. о.; Решение № 188 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1021/2008 г., III г. о.). От самия факт, че общината отказва административни
услуги във връзка с обстоятелствена проверка пред нотариус, действително не следва,
2
че пътят за защита е непременно исков (Решение № 188 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 1021/2008 г., III г. о.).
В случая ищците не са начели производство по издаване на констативен
нотариален акт, а по делото липсват дори доказателства ответната община да им е
отказала съдействие чрез снабдяване със съответни документи.
С уточнителна молба от 06.03.2023 г. ищците сочат, че ответникът признал
предявения иск, въз основа на което следвало да бъде постановено решение при
признание на иска.
Съгласно чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.) признанието на иска беше уредено като
признание на факти, затова то се преценяваше от съда с оглед на всички обстоятелства
по делото. Новият ГПК разграничава и урежда по различен начин признанието на
факти и признанието на иска. В чл. 175 ГПК е уредено признанието на факт като
доказателствено средство, то се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото. Признанието на иска е уредено в чл. 237 ГПК като акт на ответника, с който
той се разпорежда със своето право на иск. Признанието на отделни факти, въведени
като спорни в процеса, не представлява признание на иска, тъй като е съвместимо с
оспорване на иска, а представлява изрично и недвусмислено изявление на ответника,
че признава предявения срещу него иск (Решение № 141 от 14.07.2016 г. по гр.д. №
7446/2014 г. на ВКС, IV г. о.).
С отговора на исковата молба СО е заявила, че липсва спор за спорното право на
собственост, но не е направила признание на неизгоден за нея спорен факт, тъй като
самата община заявява, че такива спорни факти на практика липсват, нито е направила
изрично признание на предявения иск, което прави неоснователно искането на ищците
за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237 ГПК.
Правен интерес от търсената защита с положителен установителен иск за
собственост на недвижим имот е налице, когато ответникът оспорва претендирано от
ищеца право. В хипотеза на признат иск от ответника интересът от предявения
установителен иск не отпада, тъй като решаващо за него е извънсъдебното оспорване.
Следователно ищецът има правен интерес от водене на положителен установителен
иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот, за който
е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и ако в хода на
производството ответникът признае иска, това не води до отпадане на интереса от
търсената с този иск защита (Решение № 135 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
61/2013 г., II г. о.).
Горната процесуална постановка още веднъж подчертава значимостта на
извънпроцесуалното поведение на ответника, независимо че е признал иска в хода на
процеса, а по делото липсват твърдения, както и доказателства за извънсъдебно
оспорване на иска от ответника, който в случая дори не е признал иска, и която
постановка прави отново неоснователно искането на ищците за постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
Предвид изложеното, следва връщане на исковата молба на основание чл. 130
ГПК, независимо че същото става след подаване на отговора на исковата молба, тъй
като съдът следи служебно за допустимостта на производството до неговото
приключване, поради стабилизиране на категоричния извод за липса на правен спор
между страните по делото.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
на разноски от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП), а не съгласно разпоредбите на НМРАВ при липса на
доказателства по делото за извършени от упълномощен от ответната община адвокат
процесуални действия, тъй като отговорът на исковата молба е подписан от главен
3
юрисконсулт на общината, отдел „ПОПП“, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ с
приложено към отговора пълномощно от 22.12.2022 г.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба от 10.12.2021 г., вписана на
07.11.2022 г. в Служба по вписванията гр. София, с която са предявени установителни
искове по чл. 124 ГПК от следните лица:
С. Х. Т., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, квота 4/6 ид.ч.;
Х. С. Т., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, квота 1/6 ид.ч.;
О. С. Т., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, квота 1/6 ид.ч.,
срещу СО, ЕИК: **********, адрес: АДРЕС,
за признаване на установено, че са собственици при горните квоти на
апартамент № 72, находящ се в АДРЕС, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, застроена площ 79,53 кв. м, ведно с принадлежащите му избено
помещение № 6 и 2,417 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавна земя, който съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-27 от
03.04.2012 г. на изп. директор на АГКК, представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1505.2335.3.6.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 71094/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА ищците, както следва:
С. Х. Т., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС;
Х. С. Т., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС;
О. С. Т., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС,
да заплатят на СО, ЕИК: **********, адрес: АДРЕС, сумата от 100 лв. – разноски по
делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4