№ 15513
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110128544 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД,
във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „...............“ ЕАД срещу А. Г. К.-Е. с правно основА.е чл.422,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.
149 ЗЕ за установяване съществуване на вземане за сумата от 5072.41 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и за
сумата от 51.97 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., или общо сумата от 5124.38 лева и с правно основА.е чл.422,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от
745.98 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 19.10.2020 г. и за сумата от 10.79 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до
19.10.2020 г., или общо сумата от 756.77 лева, както и законната лихва върху главницата от
деня на подаване на заявлението-29.10.2020 г. до окончателното изплащане и съдебните
разноски.
Ответникът А. Г. К.-Е. е получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК
е подал писмен отговор, чрез пълномощника адвокат С.. Заявява, че не е собственик на
процесния имот и липсва облигационно правоотношение, между стрА.те по делото.
Претендира разноски.
С Определение № 12677/19.05.2022 г., на основА.е чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „..............“ ООД. С
1
Разпореждане от 23.09.2022 г. като трето лице-помагач на мястото на „..............“ ООД е
конституиран „..............“ ЕООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
стрА.те съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от 15.03.2002 г. за проведено Общо събрА.е на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението
Догово от 02.09.2002 г. По делото е прeдставен Договор № ДОГ-55/02.06.2017 г. между
ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-
помагач са били валидно обвързА. по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежА.ето на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От приложените по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавни имоти и Постановление 230/93 година от 31.03.1994 година се
установи, че ответника е бил собственик през въпросния период (от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г.) на процесния недвижим имот- апартамент 39, находящ се в гр.София, район
“Витоша“, ул. “Генерал Суворов“ № 28А, ет. 7.
Предвид изложеното, ответника е потребител по смисъла на закона на доставената за
имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „...............“ ЕАД
по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 1486.91 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 3225.78 лева и сумата от изравнителните сметки(за
доплащане) от 118.25 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 4830.94
лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни
2
сметки(за доплащане).
В тази връзка предявеният иск за заплащане на цената на доставена топлинна енергия
и на дялово разпределение следва да бъде уважен за сумата от 4830.94 лева и за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер от 5124.38 лева
следва да бъде отхвърлен.
Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, мораторната
лихва, върху претендирА.те суми за топлинна енергия и дялово разпределение , считано от
първия ден след срока за всяко плащане до 19.10.2020 г. са в размер на 1072.28 лева. В тази
връзка и предвид принципа на диспозитивното начало по чл.6 ГПК, предявеният иск следва
да бъде уважен за пълните размери от 745.98 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 19.10.2020 г. и за сумата от
10.79 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на ищеца на
основА.е чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК следва да бъде осъден ответника да му плати сумата от
1154.35 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 242.25 лева, възнаграждения за
вещи лица от 760.08 лева, депозити за съдебни удостоверения от 9.50 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 142.52 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът на основА.е чл.78, ал.3 ГПК следва да плати на ответника сумата от 40.91 лева,
представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице от 9.98 лева и адвокатско
възнаграждение от 30.93 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявени от „...............“ ЕАД, ЕИК ...............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против А. Г. К.-Е.,
ЕГН **********, с адрес: гр.София, район “Витоша“, ул. “Генерал Суворов“ № 28А, ет. 7,
ап.39, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от
ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, вземането за сумата от 4830.94 лева, представляваща главниците
за консумирана топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
29.10.2020 г., до окончателното изплащане и иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД, вземането за сумата от 745.98 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 19.10.2020 г. и за сумата от
10.79 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 5124.38 лева.
ОСЪЖДА А. Г. К.-Е., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район “Витоша“, ул.
3
“Генерал Суворов“ № 28А, ет. 7, ап.39, да заплати на „............“ ЕАД, ЕИК ..............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основА.е чл. 78, ал.1 и
ал.8 от ГПК, сумата от 1154.35 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „............“ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на А. Г. К.-Е., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
район “Витоша“, ул. “Генерал Суворов“ № 28А, ет. 7, ап.39, сумата от 40.91 лева,
представляваща разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на страната на ищеца на трето лице помагач
– „..............“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Слатина“, ул.“ Проф. Георги Павлов“ № 3.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4