Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
12.12.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на тринадесети ноември
година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 29 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са преки искове с правно основание чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Образувано е по искова молба на С.Й.М., Д.С.М.
и Т.Г.И. против „ДЗИ-О.З.“ EАД, по искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, за заплащане на сумите за първите двама ищци от по 200 000 лв., а за
третия ищец – Т.И. сумата от 70 000лв., които суми представляват
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на Д.С.Й., резултат на
ПТП, настъпило на 12.05.2015 год., ведно със законната лихва върху горните суми
от датата на ПТП-12.05.2015 год. до окончателното им изплащане. Претендират
присъждане на сторените в производството разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 12.05.2015
г. около 14:15 часа , по главен път 1-5 в района на км.231+800 ( до гр.Стара
Загора) в посока юг-север се е движил автомобил “Мерцедес 314" с рег.№ ********,
управляван от Б.Д.. В кабината на автомобила до водача Д.е седял Д.С.Й.. Автомобилът
“Мерцедес 314” с рег.№ ******** се е движел по прав хоризонтален участък със
скорост около102 км./ч. В същата лента на движение и в същата посока, пред
Автомобила “Мерцедес 314” се е движел товарен автомобил , седлови влекач
м.”Даф” с румънска регистрация № ********I с прикачено към него полуремарке
м.”Шмитц” с per.№ ********. Товарният автомобил бил управляван от св. Д.Д.С./S.D.-G./
- шофьор в “Данимар логистика” АООД гр.Букурещ, Румъния. По същият околовръстен
път, се движел товарен автомобил м.”МАН" с рег.№ ********с полуремарке
м.”Вилтон” с рег.№ ********, управляван от Д.Н. - шофьор в “П.-**” ЕООД,
с.Писарево, обл.Велико Търново. Навежда твърдения, че в района на км.231+800 Д.Н.
установил че един от коланите, които подържат товара на ремаркето се е скъсал и
се влачи на асфалта. Н. отбил и спрял автомобила в източния край на източната
лента и пуснал аварийни светлини. След това слязъл, навил колана и отново се
качил в товарният автомобил. В това време по пътя към него се е придвижвал
управлявания от С. товарен автомобил. На разстояние след него в същата лента и
посока, със скорост от около 102 км/ч. се движел автомобил “Мерцедес 314”,
който е шофиран от Б.Д. и намиращите се в кабината на автомобила Д.Й. и К.Г..
Водачът С. възприел спрелият товарен автомобил “МАН”, от около 300 - 400 м. с
подадените аварийни светлини, намалил скоростта на около 74 км./ ч., отпочвайки
маневра по заобикаляне на спрелият в източния край на платното товарен
автомобил “МАН”. Водачът на автомобил “Мерцедес 314" Д.е имал обективната
възможност да възприеме маневрата на товарният автомобил “Даф” управляван от С..
Движил се е при отлични метеорологични условия, при пълна видимост и прав
участък от пътя. Пътуващият в автомобила К.Г., седял до дясната врата на
кабината и не следял пътната обстановка, в един момент чул как Д.Й. извикал на
управляващия Д., че ще се ударят в тира. Непосредствено след това последвал
удар, при който предната част на автомобила “Мерцедес” се блъснал в задната
дясна част на полуремарке м.”Шмитц” с рег.№ ********. Твърди още, че ударът за
автомобила “Мерцедес” бил челен и обособен по цялата дължина на предните му
състави. За товарната композиция ударът е отзад в полуремаркето, като
деформациите са по-ярко изразени в десния му край - в резултат на удара
пътническата кабина на автомобила “Мерцедес” се вклинила в задната част на
полуремаркето и се заклещила в него. Водачът С. привел в действие спирачната
система на автомобила, отбил в дясната част на пътното платно, където
преустановил движението на товарната композиция. Видял до дясната врата на
автомобила “Мерцедес” пострадалия К.Г., издърпал го на безопасно място. Посочват
още, че са уведомени аварийните служби и пристигналия на място екип на ЦСМГ е
констатирал смъртта на водача на автомобил “Мерцедес” Б.Д. и пътуващият до него
Д.Й..
Навеждат твърдения, че причина за настъпване на ПТП-то и последвалата
смърт на Д.Й., е нарушение на правилата за движение - управление с превишена
скорост и не упражняване на непрекъснат контрол върху управляваното пътно
превозно средство “Мерцедес 314” с рег.№ ********, изразяващи се в отклонение
на вниманието от пътната обстановка. Заявява, че с постановление от 30.11.2015
г. на основание чл.199 и чл.243, ал.1 т. 1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК и
чл.111 от НПК преписка № 1875/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Стара
Загора е прекратена, поради смърт на извършителя и същата е влязла в сила.
Заявяват
още, че отношенията им с починалия са били много близки и привързани един към
друг. Живели са в едно домакинство. Ищците са възлагали на починалият си син
надежда да ги обгрижва и подпомага финансово. Бащата С.Й.М. е със сърдечно
заболяване не може да се труди, пенсионер е и единственият му доход е
ежемесечната му пенсия от 260 лв. Майката Д.С.М. получава трудов доход близък
до минималната работна заплата, и тъй като е в пред пенсионна възраст в близко
бъдеще вероятно ще разчита на пенсия близка до минималната, като за ищците е
налице най-тежкият житейски резултат, те са останали без опора в семейството
им, лишени от възможността да бъдат подпомагани и духовно и материално от
починалия Д.С.Й.. Семейството им е претърпяло най - тежка криза и живота им се
е променил необратимо, защото са загубили най-ценното, което могат да имат на
този свят - тяхното дете.
Ищцата
Т.Г.И. е живяла с починалия Д.С.Й. на семейни начала от 2007 г. първоначално в
Кралство Испания, община Фустиняна, провинция Навара до края на 2013 г. През
годините до окончателното прибиране на семейството в България няколкократно са
идвали за кратки гостувания като са преминавали през ГКПП Калотина и на идване
и при заминаване в посока Кралство Испания. В края на 2013 г. се установяват и
заживяват отново заедно в гр.Нова Загора. Починалият е бил много внимателен и
добър съпруг. Грижел се е за Т.И. и всички в гр.Нова Загора са ги приемали като
семейство. В седмицата преди трагедията на 12.05.2015 г. Т.И. е имала индикации
за ранна бременност, направен тест за бременност, който е бил положителен. Тази
факт е бил изключително радостно коментиран от починалия, неговите родители и
всички, които са ги познавали. След вестта за настъпилото ПТП, в което е
починал Д.Й. ищцата е изпаднала в емоционален и физически срив и при
последвалият медицински преглед се установява, че плода вече го няма. За Т.И. с
този трагичен инцидент, в живота и е настъпила физическа и емоционална празнина,
която вероятно никога няма да бъде запълнена. Това е човекът, с който са
живели, трудили са се и са градили планове за бъдещето повече от 7 години. За
нея датата 12.05.2015 г. е свързана със двойна загубата, на обичан и желан
съпруг и дете което е носила в утробата си.
Заявяват, че
водачът Б.Г. Д.е имал валидно сключена полица за гражданска отговорност към ответното
застрахователно дружество по застрахователна полица № 06115000066413, със срок
на действие от 01.01.2015 г. до 01.01.2016г.
Ответникът „ДЗИ-О.З.“ EАД оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че водачът на застрахования при
ответното застрахователно дружество л.а. „Мерцедес 314“, с рег.№ ********, Б.Д.
няма вина за настъпване на произшествието, като в тази връзка оспорва
изложените в исковата молба твърдения за механизма на ПТП и вината на водача.
Твърди се още, че причина за настъпване на произшествието са действията на
водача на товарна композиция с влекач марка „МАН“, рег.№ ********и полуремарке
„Вилтон“, рег.№ ********, Д.К.Н., който преустановил движението си в нарушение
на правилата за движение по пътищата, както и поведението на Дорел Джорджиан С.,
управляващ товарна композиция с влекач марка „ДАФ“, рег.№ ********полуремарке
марка „Шмитц“, рег.№ ********, който в нарушение на ЗДвП предприел заобикаляне
на спрялата товарна композиция. Евентуално, в случай, че бъде доказана вината
на водача на л.а. „Мерцедес 314“, заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водачите на посочените горе товарни
композиции.
Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на
починалия наследодател на ищците-Д.Й., като твърди, че същия е бил без
предпазен колан, както и че е пътувал в разрез с други изсквания на ЗДвП-
возейки се не на място, предназначено за превоз на пътници, като с това свое
поведение допринесъл в значителна степен за настъпване на фаталния резултат. Оспорва
исковете по размер, като поддържа, че са завишени с оглед критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД.
С молба вх. № 17143 от 09.02.2016г.
ищцата Т.И. е оттеглила исковата претенция в размер на 70 000 лева, като с
определение от 23.02.2016г., постановено по настоящото дело, съдът е прекратил
на основание чл. 232 ГПК частично производството по делото по отношение на
предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на Т.И..
С определение постановено на 12.08.2016г. „Д.З.“
АД, ЕИК:********и Националното бюро на
българските автомобили застрахователи, са привлечени по реда на чл.219, ал.1 ГПК, като трети лица - помагачи на страната на ответника.
В
съдебно заседание ищците чрез
пълномощника си адв. К. поддържат предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника адв. Д.а оспорва предявените
искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетото
препис от Удостоверение за наследници изх.№ 94-00-3379/3380 от 18.05.2015г. на община
Нова Загора, се установява, че ищците Д.М. и С.М. са съответно, майка и баща и
наследници на Д.С.Й., ЕГН **********, починал на 12.05.2015г./л.33 от делото/
От приетия Констативен
протокол за ПТП №1228р-4971 от 13.05.2015г.
съставен от дежурен по ПТП в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Стара Загора
и материалите по ДП 194/2015г. на Окръжна прокуратура Стара Загора, се установява,
че ПТП е настъпило на 12.05.2015 год., около 14:15 ч., на път I-5, километър
231+800 м /Околовръстния път източно от гр. Стара Загора, в посока юг - север,
т.е. на около 300 м южно от надлеза на ж.п. линията за гр. Нова Загора/, между
лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер 314“ с per. № ********, управляван от Б.Г.Д.и
товарна композиция от седлови влекач „ДАФ“ с per. № ********и полуремарке
„Шмитц“ с per. № ***** - румънски регистрации и водач Д.Д.С. /D.-G. S./. При
произшествието на място починали пътникът Д.С.Й. – син на ищците и водачът - Б.Д., пострадал е втори пътник - К.Ж.Г..
В Констативен
протокол за ПТП №1228р-4971 от 13.05.2015г., е посочено, че гражданската
отговорност на водача на „Мерцедес 314“ peг. № ******** е
застрахована в ДЗИ с полица № 06115000066413, валидна до 01.01.2016г./л.10
от делото/.
По делото е представено и копие на комбинирана застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ № 06115000066413 за МПС марка „Мерцедес Бенц“, модел
„Спринтер 314“, с рег. № ********, валидна от 01.01.2015г. до 01.01.2016г. сключена
при ответното застрахователно дружество /л.176 от делото/.
От представеното и прието по делото постановление от 30.11.2015г. на
Окръжна прокуратура – Стара Загора, се установява, че Досъдебното производство
е образувано на 12.05.2015 година по реда на чл.212 ал.2 и ал.3 от НПК срещу
НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, за това че на 12.05.2015г. по Път 1-5 на км.231+800 , в
землището на град Стара Загора, при управление на МПС, е нарушил правилата за
движение по пътищата , като с деянието си е причинил по непредпазливост смъртта
на повече от едно лице-Д.С.Й. - р. на 09.11.1979г. и Б.Г. Д.- р.на
15.03.1987г., и телесна повреда на К.Ж.Г. - р. на 27.02.1989г. - престъпление
по чл.343 ал.4 вр. ал.З вр.ал.1 б”в” вр.чл.342 ал.1 от НК. От мотивите на
прекратителното постановление се установява, че причина
за настъпване на пътно- транспортното произшествие е нарушение на правилата за
движение - управление с превишена скорост и неупражняване на непрекъснат
контрол върху управляваното превозно средство, изразяваща се в отклонение на
вниманието от пътната обстановка /за което свидетелства и постр. Г./, довело до
скъсяване на дистанцията с движещия се пред л.а.”Мерцедес” т.а.”ДАФ”, в
резултат на което последния е попаднал в опасната зона за спиране на лекия
автомобил. Горните нарушения, довели до последвалия удар между двете превозни
средства, при който л.а. ’’Мерцедес” се ударил с предната си част в задна дясна
страница на полуремаркето на т.а.”ДАФ” са допуснати от водача на автомобила
„Мерцедес” -постр.Д., чиято смърт и смъртта на пътника постр. Й., както и
телесните повреди на постр.Г. са настъпили в резултат на същото. Макар, че Постановлението на Окръжна прокуратура Стара Загора от 30.11.2015г. да не
се ползва със задължителна сила по чл. 300 ГПК, каквато ползва в.с. присъда,
същото представлява официален документ, който има удостоверителен характер в
частта относно отразените в него факти.
От
приетото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. К.Г., се установява, следният
най-вероятен МЕХАНИЗЪМ НА ПРОИЗШЕСТВИЕТО:
На 12.05.2015 год., около 14:15 ч., по
път I-5, /Околовръстния път източно от гр. Стара Загора, в посока юг - север,
т.е. на около 300 м южно от надлеза на ж.п. линията за гр. Нова Загора/, се е
движила товарна композиция от седлови влекач „ДАФ“ с per. № ********и
полуремарке „Шмитц“ с per. № ***** - румънски регистрации и водач Д.Д.С. /S.D.-G./
- румънски гражданин в посока север със скорост от порядъка на 74 - 45 км/ч в
дясната пътна лента, приближавайки километър 231+800 м. На пътното платно
вдясно е била спряла товарна композиция от седлови влекач „МАН“ с per. № ********и
полуремарке „Вилтон“ с per. № ******** с водач Д.К.Н.. Водачът на румънския ТИР
е предприел маневра за заобикаляне на спрелия ТИР. В този момент попътно
движещия се лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер 314“ с per. № ********,
управляван от Б.Г.Д.е предприел маневра за изпреварване на преднодвижещия се
румънски ТИР. Водачът на л.т.а. „Мерцедес Спринтер 314“ е реагирал на опасността
когато се е намирал на около 46 м и задействал спирачната уредба. Независимо от
това, л.т.а. „Мерцедес Спринтер 314“ достига румънския ТИР и с догонващ удар се
блъска по задната част на полуремаркето и се вклинява под нея. Водачът на
ТИР-а, след подминаването на спрелия ТИР, се е задействал за спиране и отклонил
композицията надясно. В това зацепено съС.ие, румънския ТИР, влачейки л.т.а.
„Мерцедес Спринтер 314“ спира на мястото, където са регистрирани. Вещото лице
посочва, че в резултат на настъпилите тежки деформации по л.т.а. „Мерцедес
Спринтер 314“ в предната му и страничните части, са починали на място водачът и
пътника на предно средно място. Пътникът на предна дясна седалка с получени
травми и при отваряне на вратата е изпаднал на терена. Вещото лице посочва, че
мястото на удара по дължина на пътното платно - на около 16,0 - 17,0 метра след
линията на приетия ориентир, считано за посоката на движение на автомобилите в
посока север, а по широчина на пътното платно - изцяло в дясната пътна лента,
считано в същата посока. Посочил е, че към момента на удара скоростта на
движение на л.т.а. „Мерцедес Спринтер 314“ с per. № ******** е била от порядъка
на 104 км/ч, като при тази скорост на движение, опасната му зона за спиране е
115,77 м. Отразено, че за да не настъпи процесното ПТП, водачът е следвало да
управлява автомобила със скорост не по - висока от 52 км/ч. Следователно, при
конкретната пътна ситуация и скоростта, с която се е движил л.т.а. „Мерцедес
Спринтер 314“, водачът му не е разполагал с техническа възможност да
предотврати настъпването на удар при движението му в дясната пътна лента
попътно зад румънската товарна композиция. Същият извод е и при движение с
разрешената за пътния участък скорост - 60 км/ч, но с по - слабо изразени
вредоносни последици. Инж. Г. заявява, че от изложеното и при положение, че
пострадалият беше седял на конструктивно предвидена и налична предна средна
седалка, оборудвана с предпазен обезопасителен колан, дори и правилно поставен,
при конкретното произшествие Д.Й. щеше да бъде също с летален изход. Инж. Г. в
заключението си посочва още, че микробусът „Мерцедес Спринтер 314“ с рег. № ********
и рама № WDB9030721,528458 е произведен през 1995 г. като пътнически с общо 9
броя места. По делото няма данни как същият е преустроен в л.т.а „Мерцедес
Спринтер 314“ с две места на предната седалка. Средно място в л.т.а „Мерцедес
Спринтер 314“ няма. За такова се е използвала пригодена пластмасова щайга за
сядане от пътник - в случая пострадалия Д.Й.. При тези условия, мястото на
което е пътувал в л.т.а. „Мерцедес Спринтер 314“ с рег. № ******** пострадалия Д.Й.
не е предназначено за превоз на пътници, респ. не е било оборудвано с предпазни
обезопасителни колани или други средства за пасивна защита.
В о.с.з.
проведено на 16.10.2018г. вещото лице инж.К. Г. допълва, че е отговорил от
техническа гледна точка и е показал на фигура 4, на която е видна деформацията
по автомобила. Най-силно изразени са в лявата и в средната част и при наличие
на поставена дебела ламарина като преграда между товарния отсек и кабината,
телата са били притиснати, като ползва СМЕ за причината на смъртта им и това,
че в дясно има слабо изразени деформации и има само травми по този пътник, е
дал тези отговори. Пояснява още, че обективни данни за наличие на тази ламарина
отзад е само това, което е показал, но качеството на снимката не позволява да
бъда категоричен. Има и показания на длъжностно лице, че има такава ламарина,
но не знае кой я е поставил. Няма обективни данни за състоянието на ламарината
след ПТП.
Заключението на САТЕ изготвено от
инж. Г.,
съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.
В
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р В.Т. – специалност съдебна медицина, се
сочи, че при аутопсията на Д.С.Й. са установени множествени охлузвания и
кръвонасядания по кожата на главата, тялото и крайниците, тежка гръдна травма
изразяваща се в счупване на ребрата двустранно от второ до седмо и на гръдната
кост, травматични руптури на черния дроб, кръв в коремната кухина 600 мл. тъмна
течна кръв на трупа и точковидни кръвоизливи по серозите, оток на мозъка и на
белия дроб. Др. Т. посочва, че констатираните травматични увреждания са
причинени в резултат на грубо механично въздействие-удари съчетани с притискане
между твърди тъпи предмети с голяма енергия, като добре отговарят да са
получени при пътнотранспортно произшествие. Травматичните увреждания нямат
медикобиологична същност. Уврежданията реализират медикобиологични критерии, които
служат за определяне на вида на причинените телесни повреди. Експертът посочва,
че в конкретния случай травматичното разкъсване на черния дроб реализира
медикобиологичния критерии постоянно общо разстройство на здравето опасно за
живота. Счупването на ребрата и гръдната кост е причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на снагата за срок от около 2-3 месеца. Разкъсноконтузните
рани са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота за всяка
една от тях. Охлузванията и кръвонасяданията по главата, тялото и крайниците са
причинили болка и страдание. Вещото лице сочи, че причината за смъртта на Й. е
остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност причинена от асфисксия от
притискане на снагата. В генезата на смъртта е взела участие и тежката съчетана
гръднокоремна травма. Предвид
тежестта на уврежданията, както и деформациите по купето на автомобила, със
сигурност пострадалият би получил констатираните при аутопсията увреждания с
или без поставен обезопасителен колан. Вещото лице е посочило, че е налице
причинно-следствена връзка между телесните увреждания, настъпилата смърт и
механизма на ПТП.
В
о.с.з. проведено на 16.10.2018г. вещото лице др. Т. пояснява, че механичната
асфиксия може да бъде получена по няколко начина. Странгулация, когато се
притиска шията с ръце или с някакъв друг предмет; обесване, когато тялото
затегне примка около шията под собствената си тежест и мобилизационна асфиксия,
когато тялото е лишено от възможност да се движи. Разпъването на кръст
например, причинява такава смърт и асфиксия от притискане на снагата, в
областта на корема или в областта на гърдите, когато не може да се осъществява
дишане. При всички тези видове асфиксии морфологичната находка е характерна,
като се изразява в тежък отток на мозъка и на белия дроб, тъмна течна кръв на
трупа, остър застой на вътрешните органи, които са препълнени с кръв и наличие
на точковидни кръвоизливи под лигавицата на очите, епикарда, плеврите,
бъбречните легенчета и т.н. В настоящия случай, е установено наличие на тези
морфологични белези и е преценено, че смъртта се дължи на това. В случая има и
тежка гръдно-коремна травма, с обширни разкъсвания на черния дроб, но не
кореспондира с наличието на количеството кръв в коремната кухина, т.е. човекът
е починал бързо. Този вид смърт настъпва за около 10 минути. Механизма на
получаване на тези гръдни травми е удар и притискане между твърди, тъпи
предмети, с широка повърхност, тъй като налице имаме т.нар. гръден капак,
счупване на ребрата двустранно по предната мишнична линия от второ до седмо и
гръдната кост. При удар в таблото може да се получи това, в някаква широка
повърхност. Не само гръдната травма, при този удар е и разрушаването на черния
дроб. Много са тежки пластичните деформации на автомобила, в практиката е
наблюдавано дали е с колан или без колан, така че когато се смачка по този
начин купето се получават такива наранявания. Експертът заявява, че в
конкретния случая дали е с колан или без колан, е без значение относно изхода
от травмата.
Заключението
на СМЕ изготвено от д-р Т., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.
За
претърпени от ищците неимуществени вреди е допуснат свидетелят Г.Т.Г..
Разпитан в о.с.з. на 03.10.2017г. свидетелката Галина Г., /54г., без родство/, посочи, че познава
сина на ищците Д.от малък, а семейството на Д. и С.от 25-26 г., приятели са.
Познава ги като трудолюбиви хора, грижовни родители. Д.завършил образованието
си в гр. Нова Загора, след това започнал работа, не харесвал заплащането си и
решил да отиде в чужбина. Междувременно и баща му се разболял. Сочи, че
ищците имат и дъщеря, която живее
отделно. Д.бил постоянно с тях, грижел се за тях. Изпращал им пари от Испания.
Поработил седем години и се принудил да се върне, защото баща му имал нужда от
помощ. Въпреки, че имал сестра, тя не е можела толкова често да ходи при тях и
да им помага. Д.и родителите му живеели заедно в апартамент в гр. Нова Загора. Апартамента
бил на родителите му, които му го прехвърлили на него срещу гледане. Бил много
грижовен син и заинтересован към родители. Свидетелката Г. сочи, че ищците много
тежко понасят загубата на сина си. Майката Д. била съсипана. Преди три седмици ищцата
си счупила рамото си, претърпяла операция.
Свидетелят Д. Д., /49 год. без родство/, сочи в показанията си, дадени в
о.с.з. на 03.10.2017г., че е служител в районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ гр. Стара Загора. На 12.05.2015 г. бил на работа. Около
14 часа получили съобщение за възникнало ПТП на околовръстния път на Стара
Загора, на около един километър южно от детелината. Тръгнали с още един колега
и шофьорът на специализирания автомобил към мястото на ПТП. Видели бял бус,
влязъл под ремаркето на ТИР. Катастрофата била на около 300 м южно от надлеза
на жп линия за гр. Нова Загора. Казали им, че в буса има затиснати хора. След
огледа установили, че е невъзможно да се извадят от шофьорската врата и от
другата врата, двигателя бил влязъл при тях. Кабината била смачкана цялата. Намирали
се между ламарината, която отделя каросерията от кабината и двигателя и били
притиснати. Решили, че трябва да махнат ламаринената преграда. На нея имало
заварени метанови бутилки. Срязали винкелите, освободили преградата и чак
тогава имали достъп до пострадалите. Когато дошъл лекарят казал, че са
мъртви. Чакали следствието. Изтеглили
буса встрани от пътя и това продължило 2-3 часа. След това започнали да режат
кабината и да ги вадят. При пристигане на местопроизшествието металната
преграда между пътническата кабина и товарния отсек на микробуса била здрава,
само една бутилка изпускала газ и я спряли. За състоянието на пътника, който седял
отпред в средата на микробуса до шофьора – общо взето и двамата били в едно и
също състояние - притиснати отпред и отзад. След като отрязали ламарината,
освободили телата на хората, които са седели отпред в микробуса паднали назад.
Шофьорът и пътникът били горе-долу по един и същи начин притиснати. Шофьорът
седял на седалката. Ламарината срязали с флекс и хидравлична ножица. Отпред имало
шофьорска седалка и още една седалка. Екип са, с шофьора са трима човека, аз той
старши на екипа. И.Х.И.се казва колегата му. Не помни името на шофьора.
Линейката била там и полицейска кола имало. Полицаите в техните действия не се
месят. Те решават какво ще правят. Нямат задължение да снимат произшествията. В
произшествието са действали по начин, по който те решат. Свидетелят посочва, че
в случая имали надежда, че някой от намиращите се в буса може да е жив. Бързали
да осигурят достъп на лекаря до тях. Най-прекия достъп на лекаря до тях е след
като свалили ламарината. Вратите били невъзможно да ги отворят. Не знае дали
ламарината е фабрично поставена.
С оглед насрещното доказване на страната
на ответното дружество са допуснати, като свидетели К.Ж.Г., 28
години, пострадал при процесното ПТП и Д.А.Д., 58 години, без дела и родство.
Свидетелят Г. в показанията си дадени в
о.с.з. на 27.03.2018г. сочи, че при свършване на работа напуснали завода. Решили
да си взимат нещо от магазина за ядене и пиене, но като спрели, се отказали.
Преди самия удар шофьорът Б., който карал казал да се обърнат да погледнат едно
момиче на отбивката. Свидетелят отговорил, че няма какво да я гледа и всеки ден
ги виждали. Играел на телефона през това време. В момента, в който прибрал
телефона в джоба, Д.казал на Б., да намали, че ще се ударят, погледнал напред и
се ударили в тира, който бил пред тях и заобикаля спрелия тир. Карали доста
бързо, на около 100 м са били зад тира. Свидетелят сочи, че бусът е с две
седалки и касетка, която я ползвали за трети пътник. Тя била закрепена между
двете седалки, но е подвижна. На касетката седял Д.. В момента, когато играел
на телефона преди ограничението погледнал, че Б.карал с около 130-140 км/ч, а
когато наближили тира, смята, че са се движели с 120-130 км/ч, само намалили
при надлеза завой и след това пак ускорили. Преди моста, преди завоя имало знак за
ограничение на скоростта от 60 км/ч. Почти всеки ден минавали оттам.
Категоричен е, че там има знак за ограничение. Има ясен спомен от случилото се.
Стоял най-вдясно. При удара най-лявата страна влязла под ремаркето, а
най-дясната останала малко по встрани. Ударили се под ъгъл и докато лявата
страна е смачкана, при него е останало малко разстояние и затова се разминал
само с тези травми. Лявата страна наистина била по-смачкана, защото тирът бил започнал
да изпреварва и те се ударили под ъгъл, а не точно един срещу друг. Металната
преграда, разделяща пътническата кабина от товарния отсек, е от ламарина.
Пътническият бус е направен на товарен и на самата ламарина били хванати
метановите бутилки. Знае, че Б.кара
бързо. Някъде с около 120 км/ч се ударили в камиона. Не може да определи с
точност разстоянието на което е видял тир-а, близко било, но карали бързо.
Свидетелят Д.Д., в показанията си
дадени в о.с.з. на 27.03.2018г. сочи, че произшествието станало с микробус
„Мерцедес спринтер”. Началник транспорт в „Хлебопроизводство” е и той прави
предпътния им преглед. Микробусът бил технически изправен. Водил се пътнически,
но имало метална преграда. Реално е имал две седалки, но не може да кажа защо.
Той не е товарен. Той се е водил пътнически, независимо, че е използван като
товарен. Не знае кой е извършил демонтажа. Може и така да са го купили.
По почин на третото лице помагач – „Д.з.“
АД е допуснато изслушването на свидетеля Д.К.Н., 48 години, без дела и родство.
В показанията си, дадени в о.с.з. на
16.10.2018г. свидетелят Н., сочи, че е свидетел на това, което се случило след
удара. Това станало зад него. Бил спрял вдясно, защото имал колан, който се влачел.
Спрял, махнал го, качил се, погледнал в огледалото и видял, че колега водач го
заобикаля. В този момент чул удар и след което видял тира, който го заобиколил, влачел един бус,
който се врязал в неговото ремарке, имал разпилени щайги от хляб, имало
изпускане на газ. Звъннал на 112, дошли линейки, полиция, пожарна. След
участъка имало един много лек ляв завой. Участъкът е прав. Микробусът бил
влязъл под ремаркето почти до оста. В буса имало двама човека, след като го
извадили и един човек, който бил изпаднал от буса вдясно, в тревната част.
После разбрал, че са починали на място. Били страшно смазани. Хората, които били
в буса, ги извадили пожарникарите. Видял ги, защото не го пуснали да си ходи,
докато не даде показания. Показанията, които дал в полицията в гр.Стара Загора,
ги поддържа. Не е поставял обезопасителен триъгълник. Камионът бил на аварийни,
в рамките на минута намотал колана и тръгнал. Свидетелят Н. посочва, че не е
имал повреда. Камионът имал брезент отгоре и се опъва с четири колана, като единия
колан се е скъсал и са влачел по земята. Спрял максимално дясно, на аварийни,
вързал го за една минута. Имало една жена вдясно, която видяла какво станало,
но избягала. В момента, в
който ги извадили от пожарната, видял състоянието на починалите пътници.
По делото е разпитан и свидетеля Т.Г.Т.
/44 години, без дела и родство/, от показанията на който, се установи, че работи
като младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР Стара Загора. Запитан
за процесното ПТП, сочи, че имало такова произшествие, с два товарни автомобили
и един микробус. Не помни как са били разположени автомобилите. Работата му е
да запазвам произшествието и да регулира движението. Имало пожарникари на
мястото на катастрофата. Заедно пристигнали, но не поми дали били преди или
след тях, времево било за около 1-2 минути разлика.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП, по отношение на МПС
„Мерцедес Спринтер 314“ с рег. № ******** имало
задължителна застраховка „гражданска отговорност” съгласно полица № 06115000066413, сключена със
ответното застрахователно дружество - „ДЗИ –ОЗ” ЕАД.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта: Съдът намира, че предявените
при условията на субективно съединяване преки искове с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ са допустими.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени
от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с
деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 12.05.2015г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние
от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП,
извършено виновно; процесните неимуществени вреди и причинно – следствена връзка между деянието
и вредите. Установи се, че водачът Б.Д.,
е допуснал нарушение на
правилата за движение, като на сочената дата е управлявал „Мерцедес Спринтер
314“, с рег. № ******** с превишена скорост и не е упражнил непрекъснат контрол
върху управляваното превозно средство, изразяваща се в отклонение на вниманието
от пътната обстановка, вследствие на което по непредпазливост е причинил
смъртта на Д.Й..
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема,
че е извършено противоправно деяние от починалия водач Б.Д..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: съдът приема за безспорно и ненуждаещо се
от доказване по делото обстоятелството, че
ДЗИ-ОЗ” ЕАД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е причинено
ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ за
доказани по основание.
Безспорно се установи по делото настъпилите за ищците С.М.
и Д.М.вреди – загубата на сина им Д.Й.,
починал при процесното ПТП, с оглед на което иска с правно основание чл.226 ,
ал.1 КЗ /отм./ е доказан по основание.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието
на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането,
че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК
утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008
г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. №
611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на
II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение
№ 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и
становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД
налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се
отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ.
За реалното проявление на вредите са
събрани свидетелски показания, от които се установява, че ищците Д.М. и С.М.,
съответно майка и баща на починалия Д./на 35 -годишна възраст/ - са живеели
заедно с него, в едно жилище и домакинство, при изключително топли и сплотени отношения,
бил е изключително грижовен към родителите си, постоянно водил баща си на
прегледи. Следва да бъде съобразена и
съществуващата към момента на увреждането - 2015г. обществено икономическа
обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС
намира, че изискването за справедливо
обезщетяване на ищците за неимуществените вреди, причинени от смъртта на сина им
Д.Й., при установените релевантни обстоятелства ще бъде постигнато с
обезщетение в размер на по 100 000 лева за всеки ищец.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалия не е поставил предпазен колан, както
и че е пътувал в разрез с други изисквания на ЗДвП- возейки се не на място,
предназначено за превоз на пътници, като с това свое поведение допринесъл в
значителна степен за настъпване на фаталния резултат. Обезщетението следва да
бъде намалено, ако и самия пострадал е допринесъл за настъпването на вредите.
От
събраните писмени и гласни доказателства, се установи по безспорен начин, че починалият
Д.Й. е пътувал на място, което не е пригодено за пътници, а именно на подвижна
щайга, поставена между двете предвидени за превоз на пътници седалки в предната
част на процесния микробус, както и че същият е бил без поставен предпазен
колан. В показанията си свидетелят Д., очевидец на случилото се, заяви, че
„….Карахме доста бързо, значи на около 100 м сме били зад тира. Бусът е с две
седалки и касетка, която я ползвам за трети пътник. Тя беше закрепена между
двете седалки, но е подвижна. На касетката седеше Д.…“.
В
приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ, вещо лице инж. Г. посочи, че „….при
положение, че пострадалият беше седял на конструктивно предвидена и налична
предна средна седалка, оборудвана с предпазен обезопасителен колан, дори и
правилно поставен, при конкретното произшествие Д.Й. щеше да бъде също с
летален изход. Нещо повече, в приетата и неоспорена от страните СМЕ, вещото
лице д-р Т. сочи, „….че предвид тежестта на уврежданията, както и деформациите
по купето на автомобила, със сигурност пострадалият би получил констатираните
при аутопсията увреждания с или без поставен обезопасителен колан.“ В обясненията дадени в о.с.з. на
16.10.2018г. вещото лице д-р В. Т. сочи, че „…Много са тежки пластичните
деформации на автомобила, в практиката сме наблюдавали дали е с колан или без колан,
така че когато се смачка по този начин купето се получават такива наранявания.”
Вещото съдебен лекар посочи, че в случая
дали пътникът е с колан или без колан, е
без значение относно изхода от травмата.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира
за неоснователно наведеното в отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Д.Й.. Експертите
посочват, че дори и починалият Д.да е бил на определено за пътуване място и с
правилно поставен предпазен колан, пак би се стигнало до летален изход.
Действително се установи, че Й. е пътувал на необозначено за целта място, но
дори и да е бил на такова, изхода не би бил по-различен.
По иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД:
В исковата молба ищците претендират обезщетението, ведно с лихвата за
забава от деня на увреждането. Отговорността на застрахования пред третите лица
–ищците, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане
длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е
необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което,
доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на
увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната
разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на
застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без
да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования,
така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищците
обезщетение се дължи от деня на увреждането – 12.05.2015г. до окончателното
изплащане на сумите.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество дължи на ищците
направените разноски, съразмерно на уважената част, в размер на 625 лв.
На адв. Н.К. - процесуален представител на ищците,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА се следва присъждане на възнаграждение в
размер на 7 060 лв. съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 7
703 лв. адвокатско възнаграждение и разноски за депозит свидетел, депозит за САТЕ
и съдебно удостоверение.
При този
изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС
държавна такса в размер на 7 200 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА“ДЗИ
–О. З.”
ЕИК ********, със седалище и адрес ***, да
заплати на С.Й.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 100
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на сина му Д.Й., в резултат на ПТП,
настъпило на 12.05.2015 год., ведно със законната лихва за забава, считано от 12.05.2015
год., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска
за разликата от присъдения до предявения размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА“ДЗИ –О. З.” ЕИК ********, със седалище и
адрес ***, да заплати на Д.С.М., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й Д.Й., в резултат на ПТП,
настъпило на 12.05.2015 год., ведно със законната лихва за забава, считано от
12.05.2015 год., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до предявения размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА “ДЗИ –О. З.”
ЕИК ********, със седалище и адрес ***, да заплати на С.Й.М.,
ЕГН ********** и Д.С.М., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 625 лв., разноски пред СГС, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА“ДЗИ –О. З.” ЕИК ********, със седалище
и адрес ***, да заплати на адв. Н.К.,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
сумата от по 7 060 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Й.М., ЕГН **********
и Д.С.М., ЕГН **********, да заплатят на “ДЗИ –О.З.” ЕИК ********, разноски
по делото в размер на 7 703 лв.
ОСЪЖДА“ДЗИ –О. З.” ЕИК
********, да заплати на Софийски
градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 7 200 лв.
Присъдените на ищците суми могат да бъдат
изплатени по банкови сметки, както следва: Д.С.М., ЕГН ********** - IBAN ***; С. Й.М., ЕГН ********** – IBAN ***.
Решението е постановено при участието на „Д.З.“ АД, ЕИК:********и Националното бюро на българските автомобили
застрахователи, като трети лица - помагачи на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: