Р Е Ш Е Н И Е
№ 198 17.02.2022г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти януари две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 2382 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК и чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 57а, ал. 3 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/.
Административното дело е
образувано по жалба от И.К.Й., ЕГН ********** с адрес ***, И.Й.И.,
ЕГН ********** с адрес ***, Я.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***
лично и като управител на „ДЕЛФИН-3-2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Царево, ул. „Зеленика“ № 15, всички чрез
адвокат В. Иванов Ч. ***, против Заповед №
РД-01-671/16.09.2021 г. издадена от инж. Георги Лапчев – кмет на община Царево,
с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 2 и ал. 3 във
връзка с чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати следните
преместваеми обекти: 12 броя дървени навеси, с разположени под навесите
каравани; 17 броя дървени бунгала; 1 брой метална постройка – за склад; 1 брой
каравана на паркинг, находящи се в ПИ 10094.36.143 по КК на с. Варвара м. „Край
морето“, с възложители И.К.Й., И.Й.И. и Я.Г.Д..
С жалбата се иска
отмяна на оспорената заповед като незаконосъбразна, тъй като е издадена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби. Направено е и искане за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите И.К.Й., И.Й.И. и Я.Г.Д., не се явяват лично, а се представляват от адвокат Ч., който поддържа жалбата съобразно
изложените в нея съображения. Представя допълнително писмени бележки по
същество.
Ответната страна, Кметът на
Община Царево, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не взема
отношение по жалбата и спора по същество.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Във връзка с получено писмо рег.
№ 94-01-3446/23.09.2020 г. по описа на Община Царево (л.111 от делото), на 25.01.2021
г. работна група в състав: Светлана Мицик – старши специалист „незаконно
строителство“ при Община Царево, Златин Д. – главен инспектор СИООР при Община
Царево и Здравко Чилингиров – инспектор ООРОС при Община Царево, извършили проверка
на обект: „Дървени навеси и каравани“, находящ се в ПИ 10094.36.143, землище с.
Варвара, м. „Край морето“, общ. Царево.
В резултат на извършената
проверка бил съставен Констативен акт № 4/25.01.2021г. (л.96 - 97 от делото) за
това, че в поземления имот собственост на
И.К.Й. с адрес ***, И.Й.И. с адрес *** и Я.Г.Д. с адрес ***, са
поставени: 12 бр. дървени навеси, с разположени под навесите каравани; 17 бр.
дървени бунгала; 1 р. метална постройка – за склад; 1 бр. каравана на паркинг. С
акта било констатирано, че за посочените обекти няма издадено разрешение за
поставяне, поради което е била нарушена разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ.
Направен е изводът, че съставеният констативен акт е основание за започване на
административно производство по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
Констативният акт бил съставен в отсъствието на собствениците на поземления
имот, като впоследствие бил връчен на И.К.Й., И.Й.И. и Я.Г.Д. с известие по
пощата на 02.02.2021г.
На основание съставения
констативен акт била издадена оспорената в настоящото производство Заповед №
РД-01-671/16.09.2021 г. издадена от инж. Георги Лапчев – кмет на община Царево,
с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 2 и ал. 3 във
връзка с чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати следните
преместваеми обекти: 12 броя дървени навеси, с разположени под навесите
каравани; 17 броя дървени бунгала; 1 брой метална постройка – за склад; 1 брой
каравана на паркинг, находящи се в ПИ 10094.36.143 по КК на с. Варвара м. „Край
морето“, с възложители И.К.Й., И.Й.И. и Я.Г.Д..
Заповедта била връчена на И.К.Й.,
И.Й.И. и Я.Г.Д. с известие по пощата на 23.09.2021г., които я оспорили пред
съда с жалба вх.№ 10236/07.10.2021г., по повод на която е образувано настоящото дело.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № РД-01-671/16.09.2021 г. издадена от инж.
Георги Лапчев – кмет на община Царево, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т.
1, предл. 1 и предл. 2 и ал. 3 във връзка с чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, е наредено да
бъдат премахнати следните преместваеми обекти: 12 броя дървени навеси, с
разположени под навесите каравани; 17 броя дървени бунгала; 1 брой метална
постройка – за склад; 1 брой каравана на паркинг, находящи се в ПИ 10094.36.143
по КК на с. Варвара м. „Край морето“, с възложители И.К.Й., И.Й.И. и Я.Г.Д..
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – кмет
на Община Царево, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата
на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден.
При издаването на заповедта са
спазени процедурните правила предвидени в чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Началото на процедурата е
поставено със съставянето на констативен акт. Актът е съставен от служители по
контрол на строителството в община Царево, които са овластени за това с нормата
на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е
съобщен на собствениците на поземления имот по реда на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ.
Същевременно настоящата съдебна инстанция намира,
че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2
и т. 3 от АПК. В същия не са изложени в пълен обем фактическите основания,
които да обосноват издаването му. Съществена част от формата, в която следва да
бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните
основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неспазването на това изискване
има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено
нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една
от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за
защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една
страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието
на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за
издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на
защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола
върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му
по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или
излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение
на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за
неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
В настоящия случай с оглед събраните в рамките на
проведеното административно производство доказателства, съдът намира, че
административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил в пълен обем
фактите и обстоятелствата от значения на случая. Не е изпълнил задължението си
по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към
конкретния случай, в резултат на което е нарушил основен принцип в
административното производство, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК – да събере
всички необходими доказателства, независимо дали има искане на страните за
това. По-конкретно административният орган не е изпълнил задължението да
индивидуализира по съответните признаци в достатъчна степен обектите, предмет
на оспорената заповед, като опише с точност целта за която е поставен, вида на
предназначението и начина на използването му. Административният орган дори не е
посочил размерите им, съответно тяхната дължина, ширина и височината, респ.
тяхната площ. Не е посочено точното местонахождение на всеки един от обектите,
предмет на оспорената заповед, в коя част на поземления имот се намират и какво
е разположението им един спрямо друг. Липсват данни за вида материал, от който
са изградени, както и начинът на закрепването им към земната повърхност, за да
се определи евентуално дали представляват строеж или не.
Като не е изпълнил това свое задължение и не е изяснил в
пълен обем релевантните за спора факти и обстоятелства, с оглед формиране на
безпротиворечив и обоснован извод, административният орган е допуснал
съществено нарушение на административно-производствените правила, което
представлява отменително основание по чл.146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Съгласно константната практика на
Върховния административен съд неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на
законовото изискване за форма на административния акт, което лишава
жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита,
препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на
съда и самостоятелно основание за
неговата отмяна.
Отделно от това настоящият
съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с
материалните разпоредби на закона, като съображенията за това са следните:
Според нормата на чл.
56, ал. 1 от ЗУТ, в действащата й редакция към датата на издаване на оспорената
заповед, върху поземлени имоти могат да се поставят: преместваеми увеселителни
обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи
дейности и преместваеми обекти за временно пребиваване при бедствия. За
обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба
на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема,
одобрена от главния архитект на общината. /чл. 56, ал. 2 от ЗУТ/.
В посочената норма
липсва примерно изброяване на преместваеми обекти, но при всички случаи тези
обекти следва да имат предназначение, съответстващо на посоченото в чл. 156,
ал. 1 от ЗУТ.
Налице е легално
определение за "преместваем обект" в § 5, т. 80 от ДР ЗУТ е обект,
който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността
и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място
със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото,
от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва
временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния строй, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи
като основа за изграждане на строеж.
Критериите за преценка
дали даден обект е преместваем или не е, са два, като те трябва да бъдат
изпълнени кумулативно: да отговаря на предназначение и естеството на обекта,
съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ и да може да се определи като
преместваем според конструктивните и функционалните му характеристики и начина
на закрепването му към повърхностния слой, съобразно критериите посочени в § 5,
т. 80 от ДР ЗУТ. Липсата на една от двете кумулативно изискващи
се предпоставки е основание да се приеме, че съответният обект няма
характеристиките на преместваем.
В конкретния случай
процесният обект не може да бъде квалифициран като такъв по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, за който да се изисква разрешение за поставяне. В административното
производство и по делото не бяха представени доказателства, че процесните обекти
са увеселителни или служат за административни, търговски и други обслужващи
дейности. Няма твърдения и доказателства същите да са били поставени за
временно пребиваване при бедствия.
Отделно от това
следва да се отбележи и обстоятелството, че част от обектите, предмет на
оспорената заповед са каравани, т.е. ППС, което автоматично ги изключва от
обектите, описани в цитираните по-горе разпоредби, спрямо които би могло да
бъде издадена заповед на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
По правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съобразно нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК,
административният орган следва да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му, каквото той в случая не е сторил.
Липсват материалноправните
предпоставки за издаване на обжалвания административен акт, предвидени в чл. 57а,
ал. 1 от ЗУТ, съобразно който обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от
закона се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с
издаденото разрешение.
От гореизложеното следва, че
оспореният административен акт е издаден при особено съществени нарушения на
административно производствените правила, които от своя страна са довели до
издаване на административен акт при липса на материалноправното основание за
това, поради което същият следва да бъде отменен на това основание като незаконосъобразен.
При този изход на делото искането
на жалбоподателите за присъждане на разноски е основателно, съгласно чл.143,
ал. 1 от АПК, които следва да бъдат в размер на 30.00 лева, съобразно размера
на внесената от тях държавна такса.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-671/16.09.2021 г. издадена от инж.
Георги Лапчев – кмет на община Царево, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т.
1, предл. 1 и предл. 2 и ал. 3 във връзка с чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, е наредено да
бъдат премахнати следните преместваеми обекти: 12 броя дървени навеси, с
разположени под навесите каравани; 17 броя дървени бунгала; 1 брой метална
постройка – за склад; 1 брой каравана на паркинг, находящи се в ПИ 10094.36.143
по КК на с. Варвара м. „Край морето“, с възложители И.К.Й., И.Й.И. и Я.Г. ***
да заплати на И.К.Й., ЕГН ********** с адрес ***, И.Й.И., ЕГН ********** с
адрес ***, Я.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***, направените по делото разноски в
размер на 30.00 /тридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: