№ 78
гр. Бургас, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120204771 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. В. Цв., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 431а-114/04.08.2021 г., издадено от началника на 01 РУ -Бургас при ОД на
МВР, с което за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Жалбоподателят редовно уведомен, се явява лично, като поддържа подадената жалба
и прави искане за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2021 г., в гр. Б.с, свидетелят П. Ив. Н. - служител на 01 РУ при МВР - гр.
Бургас, съставил АУАН на жалбоподателя Н. В. Цв., за това, че на същата дата - 01.07.2021
г., около 14:00 ч., в гр. Б.с, на ул. К.Б. № *, при офис на редакция „***“, след направено
устно разпореждане да не вика, блъска и звъни по вратата, същият не изпълнил
полицейското разпореждане.
В акта е посочено, че жалбоподателят Н. В. Цв. е нарушил разпоредбата на чл. 64, ал.
1
1 от ЗМВР. На 04.08.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че
горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, поради което и на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, наложил на жалбоподателя административно наказание
"глоба" в размер на 100 лева.
От приложената по делото заповед /л. 10/ се установява, че по същото време - на
01.07.2021 г., в 14:00 ч., в гр. Б.с, жалбоподателят е бил задържан, на основание чл. 72, ал. 1,
т. 2 от ЗМВР, за това, че след надлежно предупреждение съзнателно е пречил на
полицейските орган да изпълнят своите задължения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
представената по делото Заповед № 8121з-1371/11.11.20105 г., а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът
счита, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление, поради следните
причини:
Жалбоподателят Н. В. Цв. е бил санкциониран за извършено нарушение на чл. 64, ал.
1 от ЗМВР. Посочената разпоредба разписва, че полицейските органи, при изпълнение на
служебните си задължения, могат да издават писмени разпореждания до гражданите. Видно
от съдържанието й обаче, същата не съдържа никакво задължение към гражданите, а само
предоставя законова възможност на органите на реда да дават писмени разпореждания,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Тази норма не
съдържа правило за поведение, което може да бъде нарушено и да подлежи на
санкциониране, а такава може да бъде разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, съгласно
която разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават
живота или здравето му (в този смисъл е и Решение № 1849 от 8.11.2017 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 2648/2017 г.). В случая посочената в АУАН законова разпоредба на чл. 64,
ал. 1 от ЗМВР не може да бъде нарушена от жалбоподателя, а в същото време в АУАН не е
посочена и разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, която освен санкция, съдържа и всички
елементи от фактическия състав на нарушението. Описанието на всички елементи от
фактическия състав на деянието и съответстващата на него правна квалификация следва да
са налице още при повдигане на административното обвинение чрез съставяне на АУАН.
Нарушените разпоредби трябва да са изрично посочени, тъй като се създава сериозна
2
неопределеност и се засяга правото на защита на нарушителя. Констатираната неяснота и
противоречие между описаната фактическа обстановка и дадената от актосъставителя
правна квалификация на нарушението, представлява съществено процесуално нарушение,
което се явява и самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място, съдът намира, че по делото не се установи с категоричност какво
точно разпореждане не е изпълнил жалбоподателя. Съгласно чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР,
при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или
чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
От съдържанието на двете разпоредби се установява, че за да бъде санкциониран един
гражданин за неизпълнение на полицейско разпореждане по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР (чл. 257,
ал. 1 от ЗМВР), задължително условие за това е самото разпореждане да бъде ясно и
недвусмислено адресирано до конкретно лице за това какво да направи (за действие), респ.
какво да не прави (за бездействие). По делото е безспорно установено, че на въпросната
дата, жалбоподателят Н. В. Цв. действително е бил пред офиса на редакция „***“, на адреса
на ул. К.Б. № *. От показанията на св. П.Н. се установява, че след проведен разговор със
служителите на редакцията, същите споделили, че жалбоподателят е блъскал по вратата и е
викал. По повод на това св. П.Н. устно предупредил жалбоподателя „да не притеснява
служителите от редакцията“ /л. 28- гръб от делото/, като в отговор на това той завил, че
няма да спре, но след това заедно излезли от сградата. По-късно бил получен втори сигнал,
като при качването по стълбите органите на реда чули, че се тропа и се говори на висок тон.
При пристигане на място отново установили жалбоподателя да стои пред вратата и не
допускал служителите да я затворят. Свидетелят П.Н. разпоредил устно на жалбоподателя
„да не пречи на служителите“, а от своя страна Н. В. Цв. заявил, че „няма да си тръгне
докато не получи извинение“, след което го задържали /л. 28-гръб и л. 10 от делото/. От
показанията на свидетеля е видно, че устното предупреждение до жалбоподателя е било не
да „не вика, блъска и звъни на вратата на офиса“, а общо формулирано - „да не пречи на
служителите“. В случая не става ясно дори и дали след отправяне на устното разпореждане
жалбоподателят е преустановил своето поведение, тъй като жалбоподателят е отговорил, че
„няма да си тръгне, докато не получи извинение“ и е бил задържан за реда на ЗМВР. В тази
връзка за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на нарушителя, следва
безспорно да се докаже, че полицейският орган е отправил към съответното лице
разпореждане (писмено, устно или с конклудентни действия), което е достигнало до своя
адресат, но въпреки това последният не се е съобразил с него и не го е изпълнил. В случая,
на база показанията на полицейския служител, безспорно се доказва, че жалбоподателят е
тропал и говорил на висок тон. Съдът обаче намира за недоказана втората предпоставка за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя - същият да не е изпълнил конкретно
адресирано до него законово полицейско разпореждане.
В този смисъл издаденото НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се
3
отмени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 431а-114/04.08.2021 г., издадено от
началника на 01 РУ Б.с при ОД на МВР, с което за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на жалбоподателя Н. В. Цв., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4