Решение по дело №9141/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 04.03.2021 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                        МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 9141 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 60501 от 10.03.2019 г. по гр.д. № 49724/2016 г. по описа на СРС, 59 с-в, е признато за установено по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******против Е.В.Т., ЕГН ********** и Е.В.Т., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, че ответниците, като собственици на недвижим имот дължат солидарно на "Т.С." ЕАД следните суми:

- сумата в размер на 651,03 лева /шестстотин петдесет и един лева и три стотинки/, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода  от м. 4.2012 г. до м. 4.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 18.3.2015 г. до изплащане на вземането,

- сумата в размер на 134,18 лева /сто тридесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, лихва за забава за периода от 31.5.2012 г. до 20.2.2015 г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 04.05.2016 г., по ч.гр. д. № 14147 по описа за 2015 г. на СРС, 59 с-в;

- сумата в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лева, представляваща направените по делото разноски, както следва: 325 лева разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №  14147 по описа за 2015 г. на СРС, 59 с-в и 975 лева разноски по установителния иск по делото пред СРС.

Решението е постановено при участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – Н.И. ООД.

Решението в частта на уважаване на предявените искове е обжалвано от ответниците Е.В.Т. и Е.В.Т. с основни доводи, че решението е неправилно, постановено е в противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивниците заявяват, че при оспорване от тяхна страна авторството на представените от ищеца в проведеното производство извлечение и съобщение към фактури, които не носят подписите им неправилно СРС е приел, че ищецът е доказал потребление на ТЕ за битови нужди в имота възлизащо на стойностите, за които са уважени исковете. Именно тези оспорени документи от тях са послужили и за констатациите на приетите в производството СТЕ и СсчЕ, чийто изводи оспорват. Молят сочените документи да бъдат изключени като доказателства. Освен това заявяват, че по делото са представени доказателства от фирмата за дялово разпределение, че за исковия период в имота не е потребявана ТЕ за отопление и ТЕ за БГВ, в какъвто смисъл са и ангажираните от ищеца доказателства. Заявяват, че съдът не е обсъдил в решението си тези възражения. Молят постановеното решение в обжалваната част да бъде отменено като неправилно, а предявените искове-отхвърлени като неоснователни. Отправят искане сторените в производството разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Въззиваемата страна "Т.С." ЕАД не подава отговор на въззивната жалба. В подадена молба на 19.02.2021 г. изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

Подпомагащата страна на ищеца Н.И. ООД не изразява становище по жалбата.

В срок е подадена и частна жалба срещу постановеното от СРС, 59 с-в определение № 69439/14.03.2020 г. по реда на чл.248 ГПК, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение на постановеното решение в частта на разноските.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 59-ти състав, решение за валидно и допустимо. При постановяването му не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Постановеното от СРС решение е неправилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. В производството страните не спорят и е установено, чрез събраните пред първата инстанция доказателства, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот /при равни права/, поради което се явяват клиенти на потребената в имота ТЕ. С постановеното решение, съдът е приел че същите са солидарно отговорни за потребените в имота – апартамент № 24, находящ се в гр.София, община Красно село, ул.*****, количества ТЕ.

Съсобствениците не са солидарни длъжници, като съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС

 всеки съсобственик отговаря за задълженията по ползването на съсобствения имот съобразно частта си. Поради тази причина всеки от съсобствениците дължи на ищеца стойността на ТЕ съобразно притежаваната от него идеална част от топлоснабдения имот, а не цялата начислена сума за цената на потребената топлоенергия. При това положение въззивната инстанция приема, че отговорността на всеки от ответниците е само до притежаваната от него 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот, а не солидарна, каквито изводи е изложил СРС.

С определение № 120/06.03.2009 година, постановено по ч. гр. д. № 2350/2008 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., постановено по реда на чл.274, ал. 3, т. 1 от ГПК е прието, че когато в исковата молба се претендира солидарност (активна или пасивна), а предвид материалното правоотношение е налице разделност на вземанията, съответно на задълженията, ищецът трябва да бъде известен от съда да определи конкретния размер на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение. При положение, че ищецът подържа искането за солидарно присъждане, съответно осъждане, тогава, съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който ще следва да установи характерът на материалното правоотношение, съответно то обуславя ли солидарност и ако не, да разгледа доколко всеки един от ищците има право или всеки един от ответниците дължи и в какъв размер. Това е така, защото, когато е сезиран за нещо повече от действително дължимото (при солидарността е така - солидарният кредитор има право да търси цялото вземане, а солидарния длъжник е отговорен към кредитора за целия дълг), съдът не само има право, но е длъжен да се произнесе и за "по-малкото". Посочено е, че това означава, че съдът няма основание да прекратява производството като недопустимо, дори ако приеме, че твърдяната в исковата молба солидарност, не съществува.

В случая с подадената искова молба се претендира признаване съществуване на солидарно задължение във връзка с потребена ТЕ в съсобствен на ответниците имот. Доколкото материалното правоотношение не обуславя солидарност, а напротив разделност при равни права, то, съдът дължи произнасяне съобразно това.

Доводите на въззивниците за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост при определяне на размера на дължимите суми за потребена топлоенергия в съсобствения имот, съдът намира за основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. 

Изготвената изравнителни сметки от ФДР за отоплителен период 2012-2013 г. и 2013-214 г., изслушаната СТЕ пред първата инстанция, представения талон за отчет № 0001926/22.06.2012 г. и служебна бележка от 05.12.2016 г. на фирмата за дялово разпределение сочат за прекратяване топлоподаването за отопление в имота с аб.№ 263052 на посочения по-горе адрес. В този смисъл за посочените два отоплителни периода се установява нулево потребление за отопление на имота съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗЕ /поради отчетени дялови единици - 0/ и за топла вода. Следователно, в конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, тъй като е  отчетена ТЕ за отопление на имота и ТЕ за БГВ при нулеви показания.

Действително в съответствие с действащата нормативна уредба -чл.153, ал. 6 от ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, като освен за отопление потребителите дължат и ТЕ за БГВ - чл. 142, ал. 1 във вр. с чл. 141 от ЗЕ.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно- техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от Н.И. ООД съгласно договор. При условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената енергия за исковия период. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за отопление на имот и за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.

В чл. 32, ал. 2 от представените от ищеца Общи условия от 2014 г. е посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

В случая се установява от представените изравнителни сметки на ФДР и констатациите на експерта по СТЕ, които настоящата инстанция кредитира по реда на чл.202 ГПК, че за двата посочени отоплителни периода на абоната следва да бъде върната сумата 190.47 лв. след извършените отчети, а фактурираната от ищеца ТЕ по прогнозни данни сочи за начисляване на задължение в размер на 425.21 лв. за отопление на имота и за ТЕ отдадена от сградна инсталация и 294.02 лв. ТЕ за БГВ. При тези данни е налице необоснован извод на експерта, че при извършено дялово разпределение от Н.И. ООД в съответствие с нормативната уредба, Методиката и изготвените изравнителни сметки за отчет на уредите за дялово разпределение, които сочат не само за нулево потребнение, а за резултат „-„, т.е. за връщане на абоната на сумата 190.47 лв. последният дължи сумите 425.21 лв. за отопление на имота и за ТЕ отдадена от сградна инсталация и 294.02 лв. ТЕ за БГВ според прогнозните начисления на ищеца. Именно поради това съществено противоречие в даденото от него становище, съдът не възприема крайния извод за съществуване на задължения с посочените размери - 425.21 лв. за отопление на имота и за ТЕ отдадена от сградна инсталация и 294.02 лв.

В тази връзка доводите на жалбоподателите, че не е доказан размера на реално потребеното количество на топлинна енергия за процесния имот са основателни. Исковете за сумата 651,03 лева –главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода  от м. 4.2012 г. до м. 4.2014 г. в имота следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Поради неоснователност на исковете за главните вземания, неоснователни са и претенциите за заплащане на акцесорни такива. Исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД подлежат на отхвърляне.

Поради несъвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно, а предявените искове-отхърлени като неоснователни.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото, съдът приема, че отговорността за разноски на въззивниците в размер на 450.00 лв. по представения списък следва да се постави в тежест на въззиваемия.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 60501 от 10.03.2019 г. по гр.д. № 49724/2016 г. по описа на СРС, 59 с-в, с което е признато за установено по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******против Е.В.Т., ЕГН ********** и Е.В.Т., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, че ответниците, като собственици на недвижим имот дължат солидарно на "Т.С." ЕАД следните суми:

- сумата в размер на 651,03 лева /шестстотин петдесет и един лева и три стотинки/, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода  от м. 4.2012 г. до м. 4.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 18.3.2015 г. до изплащане на вземането,

- сумата в размер на 134,18 лева /сто тридесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, лихва за забава за периода от 31.5.2012 г. до 20.2.2015 г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 04.05.2016 г., по ч.гр. д. № 14147 по описа за 2015 г. на СРС, 59 с-в, както и в частта на разноските /1 300 /хиляда и триста/ лева общо за исковото производство пред СРС и заповедното производство пред СРС/, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******против Е.В.Т., ЕГН ********** и Е.В.Т., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответниците, като собственици на недвижим имот - апартамент № 24, находящ се в гр.София, община Красно село, ул.*******дължат солидарно на "Т.С." ЕАД следните суми:

- сумата в размер на 651,03 лева /шестстотин петдесет и един лева и три стотинки/, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода  от м. 4.2012 г. до м. 4.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 18.3.2015 г. до изплащане на вземането,

- сумата в размер на 134,18 лева /сто тридесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, лихва за забава за периода от 31.5.2012 г. до 20.2.2015 г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 04.05.2016 г., по ч.гр. д. № 14147 по описа за 2015 г. на СРС, 59 с-в.

ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК *******да заплати на Е.В.Т., ЕГН ********** и Е.В.Т., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 450.00 лв.-разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК *******да заплати на Е.В.Т., ЕГН ********** и Е.В.Т., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 400.00 лв.-разноски за производството пред първата инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца: Н.И. ООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3, пр. 1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.