№ 216
гр. Сливен, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. С.
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20252230200472 по описа за 2025
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от търговско дружество „Атина 2“
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Л. Ц., против
Наказателно постановление № 20-2500048/02.04.2025г. на директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен, с което на основание чл. 416, ал. 5,
във вр. чл. 414, ал. 4 от Кодекса на труда му е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 15 000 лева, за нарушение на
чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призовано, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата, моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно и претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, претендира присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
1
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 21.03.2025г., в 18.30 часа, инспектори от Дирекция „Инспекция по
труда“ Сливен – свидетелите Т. Д. и С. Ж. извършили проверка по спазване
изискванията на трудовото законодателство на „Атина 2“ ООД, обект на
контрол – „Китайска бърза храна“ (готвене и продажба на храна, град Сливен,
бул. „Стефан Стамболов“ № 50). По време на проверката в обекта на работа
били Сл.Д.Анд., Ж. С. П. и един китаец, който не можел да пише. В хода на
проверката проверяващите изискали Правилник за вътрешния трудов ред в
дружеството и след като проверили предоставените им документи
установили, че такъв нямало. При проверката работещите в обекта Сл.Д.Анд.
и Ж. С. П. попълнили декларации по чл. 402, ал. 2 от КТ, като на гърба на
декларацията попълнена от св. Ж. П. последната собственоръчно написала
следното „На обекта няма Правилник за вътрешния трудов ред“ и положила
подпис. Извършената проверка била обективирана в протокол за извършена
проверка № ПР2512428 от 26.03.2025г. като процесното нарушение било
описано в т. 2 от протокола.
Въз основа на проверката инспекторите, приели за установено, че
проверяваното дружество „Атина 2“ ООД, в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е
осигурил на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за
вътрешния трудов ред в дружеството. Във връзка с констатираното нарушение
на управителя на дружеството „Атина 2“ ООД било изпратена писмо с изх. №
25020444/25.03.2025г. от Дирекция „Инспекция по труда“-Сливен с покана за
явяване на 26.03.2025г. в 14:00 часа, в сградата на Дирекция „Инспекция по
труда“-Сливен за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН). В писмото било указано, че при виновно неявяване, ще
бъде съставен АУАН в негово отсъствие, на осн. чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и
придвижен за предявяване по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Писмото било
получено от представител на дружеството на 25.03.2025г. На посочената дата
и час в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“- Сливен не се явил
управителят на дружеството-жалбоподател, а упълномощено от него лице, в
чието присъствие бил съставен акта.
На 26.03.2025г. актосъставителят Т. Д.а, в присъствието на свидетелите
С. Ж. и Г. К. съставил АУАН № 20-2500048 против дружеството жалбоподател
за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда. Актът бил съставен на
основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в негово отсъствие, в присъствие на
упълномощено лице. АУАН бил връчен на упълномощеното лице на
2
26.03.2025г.
На 27.03.2025г. в Дирекция "Инспекция по труда" – Сливен от
дружеството-жалбоподател постъпило искане за сключване на споразумение
по реда на чл. 415г от Кодекса на труда. На същата дата между Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" – Сливен и „Атина 2“ ООД било сключено
споразумение по реда на чл. 415г от Кодекса на труда за извършено
нарушение по чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда. С решение изх. №
25023383/01.04.2025г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" не одобрил сключеното споразумението, тъй
като не отговаряло на изискванията на чл. 415г, ал. 6, т. 2 от Кодекса на труда,
а именно - нарушението било повторно.
Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 20-2500048/02.04.2025г. от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Сливен, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр.
414, ал. 4 от Кодекса на труда на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 15 000 лева,
за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда. В НП било посочено, че
при определяне на имуществената санкция административнонаказаващият
орган е взел предвид, че нарушението се явява повторно, извършено в
едногодишния срок от влизане в сила на НП № 20-2400150/11.11.2024г.
Наказателното постановление било връчено на 03.04.2025г. с обратна
разписка, като на 11.04.2025г. била подадена жалба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Доказателствената съвкупност е единна, непротиворечива и
последователна.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите С. Ж. и
Г. К. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и
относими към предмета на делото. Същите кореспондират с писмените
доказателства по делото.
По инициатива на жалбоподателя бяха разпитани свидетелите М. Д., Ж.
П. и Т. С.. Свидетелката Ж. П. работи като касиер в проверявания обект,
стопанисван от „Атина 2“ ООД, св. М. Д. е упълномощена от дружеството за
извършване на фактически и правни действия, описани в пълномощно с рег.
№ 10874/10.10.2024г. на нотариус в район РС-Бургас, рег. № 673 на
Нотариалната камара, а св. Т. С. към момента на проверката е работила в
3
същото дружество, като видно от приложената на л. 87 от делото Заповед №
2/02.01.2025г. като на осн. чл. 403а, ал. 2 от Кодекса на труда същата е била
определена от работодателя да представлява управителя на дружеството пред
контролните органи. Чрез показанията на тези свидетели жалбоподателят не
успя да докаже по категоричен и безспорен начин, че не е извършил
вмененото му нарушение, а именно, че към момента на извършване на
проверката в проверявания обект е държал на разположение на контролните
органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в дружеството.
Съдът не кредитира в тази си част показанията и на тримата свидетели, т.к. те
противоречат както на показанията на актосъставителя и свидетеля,
присъствали при извършване на проверката и установяване на нарушението,
така и помежду си. Така например св. Д. в показанията си сочи, че когато на
другия ден отишла в Дирекция „Инспекция по труда“-Сливен „Носех в себе си
стария правилник, а новия беше във фирмата при работниците, а нямах
сутринта време да отида да го взема“. В пълно противоречие с нейните
показания са показанията, дадени от св. Т. С., която заявява следното: „На
другия ден счетоводителката дойде в обекта, лично аз извадих правилника за
вътрешния трудов ред и го дадох, за да го занесе. Тя отиде да го занесе заедно
с договорите на персонала и стандартните документи“. Изложеното
дискредитира показанията на тези свидетели, което е достатъчно основание на
съда да не ги цени при постановяването на акта си. Освен в контекста на
изложеното съдът следва да отчете и заинтересованост от показанията на тези
свидетели на плоскостта на тяхната свързаност с дружеството-жалбоподател,
а именно лица, работещи при него и/или за него към момента на извършване
на проверката, а св. Ж. П. и св. М. Д. и към настоящия момент.
От своя страна св. Ж. П. попълнила декларация по чл. 402, ал. 2 от КТ,
на гърба на която собственоръчно написала, че на обекта няма правилник за
вътрешния трудов ред и се подписала, като за нелогични съдът приема
показанията й в които сочи, че отказала на проверяващите да попълни текст с
такова съдържание, но те й казали, че това не е проблем, т. к. в Инспекцията
по труда ще бъде занесен правилника за вътрешния трудов ред.
В показанията си св. Д. обяснява, че когато отишла в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Сливен актосъставителят Д. й казал, „че имало много
хора по време на проверката в обекта, дали са му папките, не ги гледал много,
т.к. хората вдигали шум, имали много клиенти“. В противоположна насока са
показанията на актосъставителя и св. Ж., които споделят че са били на
проверка в обекта близо час, че една от служителките – св. Ж. П. многократно
4
е разговаряла по телефона със своя колежка (св. Т. С.), която се наложило да се
прибере в дома си, но давала указания къде се намират документите, в
резултат на което на проверяващите били предоставили всички документи на
дружеството и както казва св. Ж. „разлистихме всички документи, които ни
предоставиха, но правилник за вътрешния ред нямаше“. Свидетелката Т. С. в
показанията си сочи, че е казала на колежката си Ж. П. да предаде на
проверяващите да я изчакат, нямало да се бави, т.к. била с личен автомобил и
щяла да се върне до пет минути в обекта, но същата така и не отишла на
обекта по време на проверката, която продължила близо час и въпреки
многократно проведените между нея и св. Ж. П. разговори, което също дава
основание на съда да не кредитира показанията й. В тази връзка съдът намира
за неоснователно възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя в пледоариите му, че е следвало да се даде възможност на св.
С. да представи цялата папка с необходимите документи.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на.
От събрания по делото доказателствен материал се установява в пълнота
описаната по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Разгледана по същество същата е неоснователна.
АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица
по закон. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени
изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са
констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да опорочават административнонаказателното производство или да
нарушават правата на нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По безспорен начин в процеса се установи, че жалбоподателят, в
качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението,
за което е ангажирана отговорността му, а именно посоченото като такова по
чл. 403а, ал. 1 от КТ. Дружеството -жалбоподател несъмнено има качеството
на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ. Съгласно разпоредбата на
чл. 403а, ал. 1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни
площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд,
5
работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и
служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и
документи, свързани с разпределението на работното време и организацията
на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето
на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни
графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време. От съдържанието на посочената норма е видно, че
работодателят е носител на задължение да държи на разположение на
контролните органи в обекта екземпляр от правилника за вътрешния трудов
ред.
Нормата на чл. 403а, ал. 1 от КТ, императивно обвързва работодателя
със задължение да държи на разположение на контролните органи посочените
документи на местата, на които се полага наемен труд, с което се дава
възможност на контролните органи да осъществяват ефективен контрол във
всеки един момент от време и препятства нежеЛ.ието на работодателите да
оказват съдействие на същите. Предвид това, след като правилника за
вътрешния трудов ред на дружеството не се е намирал в проверявания обект,
правилно е прието, че дружеството е извършило посоченото административно
нарушение.
От доказателствата по делото, сред които по-конкретно от попълнената
от Ж. С. П. декларация по чл. 402, ал. 2 от КТ и вписаното от последната на
гърба на декларацията съдържание, и от показанията инспекторите от
Дирекция „Инспекция по труда“-Сливен, извършили проверката, се
установява, че в момента на извършването й в обекта е нямало правилник за
вътрешния трудов ред на дружеството. Нещо повече, обстоятелството, че
дружеството-жалбоподател е депозирало пред Дирекция "Инспекция по
труда" – Сливен искане за сключване на споразумение по реда на чл. 415г от
Кодекса на труда и на същата дата е било сключено такова между страните
означава, че не оспорва вмененото му с АУАН нарушение по чл. 403а, ал. 1 от
КТ.
Правилно е прието, че нарушението е извършено при условията на
повторност, поради което наложената на жалбоподателя санкция е по чл. 414,
ал. 4 от КТ, като наказанието е определено в законоустановения минимален
размер. Съдът споделя мотивите, изложени в НП, че нарушението е повторно,
т.к. е извършено в едногодишния срок от влизането в сила на Наказателно
постановление № 20-2400150/11.11.2024г., с което нарушителят е наказан за
6
нарушение от същия вид – чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда, като по делото
са приложени и доказателства в тази насока –(арг. цитираното НП, приложено
на л. 18, 19 и 20, както и извадка от информационната система на ИА „ГИТ“,
приложена на л. 79 до л. 81 по делото).
Поради изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства пред районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал
присъждане на направените разноски в производството, като с оглед изхода на
делото претенцията е неоснователна.
Предвид изхода на делото и изрично направеното искане от
процесуалния представител на административнонаказващия орган, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Сливен следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, който съдът определи съобразявайки
правната и фактическа сложност на делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-
2500048/02.04.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Сливен, с което на „Атина 2“ ООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя Л. Ц., за извършено нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на
труда, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 4 от Кодекса на труда е
наложена „имуществена санкция” в размер на 15 000 лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Атина 2“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Л. Ц., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен
сумата 100.00 (сто) лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените разноски в производството като
7
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8