Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 804 07.03.2024
год. гр. Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Стефка Христова като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА адм.
дело № 448 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Х.К.М. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0284-000493/18.10.2022 год.,
издадена от началник сектор към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора , РУ
Казанлък с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е
приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността,
но за не повече от 18 месеца. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й при
неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните
правила. Жалбоподателят твърди, че не са налице законовите предпоставки,
посочени в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП,
тъй като изложената в заповедта фактическа обстановка не отговаряла на
действителната. Тя не била управлявала автомобила, посочен в заповедта. Когато
служителите на МВР били извършили проверката, той не бил в движение. Тя и
момчето били извън автомобила. Били й съставили АУАН, който отказала да
подпише, защото не била в автомобила. Отказала да се подложи на тестове за
наркотици и алкохол, както и да даде кръвни проби. Поради отказ да бъде
тествана за алкохол и наркотични вещества й били издаден две заповеди. В закона
не било посочено, че по отношение на всеки отказ следва да бъде издадена
отделна заповед за прилагане на ПАМ. Направено е искане за отмяна на оспорената
заповед и се претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът Началник сектор“ към ОД на МВР гр. Стара
Загора, РУ Казанлък чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва
подадената жалба, като твърди, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с
приложимите правни норми и с оглед на целта
на закона.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №22-0284-000493/18.10.2022 год., издадена от началник сектор към
Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Стара Загора, РУ Казанлък, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя Х.К.М. е приложена ПАМ –
временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца. От фактическа страна е обоснована с това, че на 16.10.2023
г. около 23:40 ч. в с. Енина по ул. „Осми
януари“ в посока изток-запад тя управлява
лек автомобил с рег.№ ****, собственост на Х. П.И., като при проверка отказва да бъде
извършена проба за алкохол с техническо средство Дрегер
7510 с номер 0023. Издаден талон за изследване с номер120979 със 7 броя
холограмни стикери.
Заповедта е издадена въз основа на съставения
спрямо Х.К.М. АУАН серия GA №726289/17.10.2022 г. за това, че на
16.10.2023 год. около 23:40 ч. в с.Енина по ул. „
Осми януари“ в посока изток-запад тя управлява лек автомобил с рег.№ ****,
собственост на Х. П.И. като при проверка отказва да бъде извършена проба за
алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с номер
0023 и да бъде извършена проверка за наркотични вещества . Издаден талон за
изследване с номер120979 със 7 броя холограмни стикери.
По делото са приети като доказателства административната преписка по
издаването на заповедта; талон за изследване; АУАН серия GA №726289/17.10.2022 год. , ,наказателно
постановление № 22-0284-002067 от 26.10.2022 година, издадено от началник група
при ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък и т.н.
След като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок от връчването й на адресата, от активно легитимирано лице, за
което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Съдът намира, че оспорената в настоящото
производство Запове №22-0284-000493/18.10.2022 г.,
издадена от началник сектор към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора, РУ
Казанлък, е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по
чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая в заповедта е посочено, че началниците сектор при РУ са упълномощени съгласно Заповед №349з-54/07.01.2022
г. да издават заповеди за прилагане на ПАМ. Това мотивира съда да приеме, че
заповедта е издадена от компетентен орган.
Оспорената заповед, с която е наложена
ПАМ по ЗДвП, е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно
чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за
прилагането на ПАМ чрез посочване на правно релевантните факти, предвидени в
хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.
Принудителните административни мерки по
чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в
хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно
нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове за установяване на
административни нарушения имат доказателствена сила до доказване на противното.
Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила
за извършените пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него
и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо
във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи
върху жалбоподателя.
В конкретния случай за изясняване на
фактическата обстановка по делото бяха допуснати до разпит трима свидетели – И.Х.Д., М.К.К. и Г.В.И..
От разпитите на свидетелите И.Х.Д. и М.К. П.се установи, че същите на 16.10.2022 година са били нощна
смяна. Били изпълнявали конкретна задача в с. Енина, не си спомняли точно
улицата. Били извън патрулния автомобил, когато М. минала с автомобила покрай тях,
последвали автомобила и подали светлинен и звуков сигнал. Спрели я до ракиджийницата, извършили проверка. Наред
с водача в автомобила е имало лице от мъжки пол. Изискали документи на водачката, след справка са
установили, че лицето е неправоспособен водач. Открили наркотични вещества. М. ***, извикали са
колегите. Те с Д. й съставили АУАН и била издадена ПАМ. Според свидетеля Г.В.И.
миналата година през октомври отишли с Х. около 10,30 вечерта да разхождат кучетата
с автомобила, собственост на майка му - Пежо 206. Били в поляните и видели една
патрулка, която дошла при тях. Полицейските органи почнали да се заяждат с тях.
Не Х., а той карал колата. Задържали Х. и той отишъл с такси до районното. Там
искал да напише обяснения, че бил карал колата, но не го били допуснали
Показанията на полицейските служители очевидци –
служители на РУ Казанлък, са безпротиворечиви и
категорични, че Х. М.е управлявала Пежо 206. Те
кореспондират с издадения АУАН и докладната записка, изготвена от полицейски
служител очевидец. От друга страна, свидетелските показания на И. относно факта,
че М. не е управлявала автомобила, си противоречат с тези на полицейските служители.Те не следва да се кредитират, защото той е в
близки отношения с М. и следва да се отчете и обстоятелството, че ако се
установи отказът да бъде тествана жалбоподателката за
алкохол , спрямо майка му може да бъде приложена ПАМ - прекратяване на
регистрация на МПС за срок от шест
месеца.
Оспорената заповед е постановена при
правилно приложение на материалния закон.
Според нормата, посочена като правно
основание за издаване на процесния административен акт – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване, му се налага ПАМ
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Очевидно, че в настоящия
случай е налице хипотеза на законовата норма, а именно отказ за проверка с
техническо средство.
При настоящата законова регламентация
необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е установен по надлежен ред отказ да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол. Видно от доказателствата по делото,
на Х.К.М. е съставен АУАН серия GA № 726289/17.10.2022 г. за отказ да бъде тествана с
техническото средство за употреба на алкохол.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила
до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по
издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства
на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН, макар
че не е подписан от жалпоподателката
и доказателствената му сила не е оборена
в настоящото съдебно производство.
По своята правна същност ПАМ са актове
на държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е
гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на
ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и при липса на
всички нормативно установени за това условия. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в съответствие с приложимия
материален закон и при наличието на визираните в нея материалноправни
предпоставки по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В случая по делото са събрани достатъчно
доказателства, че М. е отказала да й
бъде направен тест с дрегера от полицейските органи.
Поради това, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ при наличието на отказ на водача да бъде тестван, в
съответствие с изискванията на чл.171, т.1, б.“б“ от
ЗДвП, ответникът е издал материално законосъобразен административен акт.
Безспорно е, че всяка принудителна
административна мярка, с оглед правилото на чл.22 ЗАНН, се прилага за
предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. По своя характер
принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“ има цел да преустанови извършването на
административно нарушение - управляването на моторно превозно средство във
физическо състояние, което не съответства на установеното от закона, както и да
предотврати настъпването на вредни последици. Поради неоспоримия факт, че
последиците от това административно нарушение са изключително сериозни за
целите на Закона за движението по пътищата - да се опази животът и здравето на
участниците в движението, чл.1, ал.2 от ЗДвП, законодателят е допуснал
фактическото изпълнение на принудителната мярка да става незабавно при
установяване на нарушението, т. е. преди издаване на акта, с който мярката се
прилага.
Така разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП предвижда възможността за изземване на свидетелството за управление на
моторно превозно средство незабавно при установяване на нарушението по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП, т. е. само при установяване на
основанията за прилагане на мярката от органите, компетентни да установят
административното нарушение, с което посочените по-горе цели на този етап са
постигнати. Това дава време на органа, компетентен да приложи мярката, да
издаде заповедта, с която юридически да приложи мярката, при безспорно
установени кумулативни предпоставки за това, включително и в аспекта на
правилото на чл.171, т.1, б.“б“ предл.
последно от ЗДвП.
Съдът не споделя извода, че не е налице
незаконосъобразно издаване на две заповеди за прилагане на ПАМ за двата отказа
на водача В тълкувателно решение №13/20.122021 на І и ІІ колегия на Вас,
постановени по т.дело 1/2021 година, е прието , че
отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за
извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две
самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата
на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания. След като по
силата на чл.18 ако едно лице извърши няколко нарушения, наложените наказания
се изтърпяват отделно, то е допустимо да се издадат и две заповеди за ПАМ, тъй
като лицето е извършило две нарушения - отказ да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол и отказ да бъде извършена проверка за употребата на
наркотични вещества.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Х.К.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0284-000493/18.10.2022 г., издадена от началник
сектор към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора, РУ Казанлък, като
неоснователна.
Решението е окончателно на основание
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
СЪДИЯ: