Определение по дело №300/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………….….../………………2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова   

                                ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева

мл.с. Никола Дойчев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Никола Дойчев

ч.в.гр.д. № 300 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по частна жалба с вх. № 79287/31.11.2018г. от С.М.М. чрез адв. М. Григовора от ВАК срещу протоколно определение от 01.11.2018г. на ВРС, с което е прекратил производството по гр.д. № 3929/2018г.

            В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения. Жалбоподателката посочва, че има правен интерес да бъде установено със сила на пресъдено нещо извършения акт на домашно насилие спрямо майка й Веселина Иванова Протопопова, починала в хода на процеса. Аргументира се още, че ответникът З.И.П. следвало да понесе отговорността по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, включително за направените разноски. Моли за отмяна на протоколното определение.

            В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК, насрещната страна З.И.П. е депозирал писмен отговор, чрез своя процесуален представител адв. А.К. - ВАК, в който обосновава неоснователността на жалбата. Моли за потвърждаване като законосъобразно, постановеното от ВРС протоколно определение от 01.11.2018г.

Жалбата е с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, подадена е от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е в срок – определението е получено на 23.11.2018 г., а частната жалба е подадена от 30.11.2018 г. Предвид тези констатации, съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима.

            Съдът като разгледа подадената частна жалба, събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

            Веселина И. Протопопова е предявила молба за защита срещу З.И.П. с правно основание чл. 4 и сл. от ЗЗДН за налагане на З.И.П. мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т .1 от ЗЗДН и чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

            Ищцата е починала в хода на процеса, видно от акт за смърт № 0961/22.10.2018 г.(л. 80), като районният съд е прекратил делото, тъй като е приел, че същото е лишено от предмет. ВРС е уведомил наследниците на ищцата, съобразно представеното удостоверение за наследници, за възможността да обжалват прекратителното определение, което е сторено от С.М.М. – настоящият жалбоподател.

С оглед гореустановената фактическа обстановка, ВОС намира, че определението е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

В чл. 3 от ЗЗДН лимитативно са посочени лицата, които могат да търсят защита по реда на ЗЗДН, като това са само лица, които са пострадали от домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Материалното субективно право на защита, с което разполага пострадалия от домашно насилие е неимуществено и лично по своя характер и не може да бъде наследявано. Възможността дело, образувано по строго личен иск, да бъде продължено от наследници на лице, починало в хода на производството, е ограничена, като законодателят изчерпателно и лимитативно е посочил случаите, в които това е допустимо. В този смисъл наследниците не са нито процесуално, нито материално легитимирани да заведат процес по реда на ЗЗДН за защита на техен роднина, който е вече починал, нито могат да бъдат конституирани по реда на чл. 227 от ГПК като страна във висящ съдебен процес на мястото на починалия молител-роднина. Този извод следва и по аргумент от разпоредбата на чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, която дава правото на лицата, посочени в тази точка, да упражнят правата на своя жив роднина-пострадал, кaто подадат молба за издаване на заповед за защита в негова полза.

Смъртта на молителката Веселина Протопопова в хода на процеса води до липса на предмет на самото дело, поради отпадане на нуждата от търсене на защита от домашно насилие. Жалбоподателката, в качеството й на наследник, няма правото да продължи процеса, тъй като не може да се ползва от тези мерки. Също така, производството не може да продължи като установително такова с участието на наследницата, каквито са исканията й, тъй като фактът на домашно насилие не може да бъде установяван в самостоятелно производство, без да се приложат мерки за защита като последица от този факт. Твърденията на жалбоподателката, че има правен интерес да бъде установено със сила на пресъдено нещо извършения акт на домашно насилие, са неоснователни, тъй като решението на съда не се ползва със сила на пресъдено нещо, в който смисъл е безспорната съдебна практика.

По горните съображения, настоящият съдебен състав счита, че подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното прекратително определение – потвърдено.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 01.11.2018г по гр.д. № 3929/2018г. на ВРС, с което производството по делото е прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС по аргумент от 274, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.

 

 

Председател:                                Членове: 1.                               2.