Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 19.11.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 6291 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.07.2019 г. по гр.д. № 42843/2018
г., СРС, ІІІ ГО, 88 състав е осъдил “Г.Ф.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на ищеца М.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, на осн. чл.
557, ал. 1, т. 1 от КЗ, сумата от 1500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП от 27.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 28.06.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата част до
пълния предявен размер от 8 000 лв. /частично от 10 000 лв./. Осъдил
е М.К.К., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на “Г.Ф.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 866,87 лв. - съдебни разноски. Осъдил е “Г.Ф.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати по сметка на СРС на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 60,80 лв.-държавна
такса.
С решение от 21.10.2019 г. по гр.д. № 42843/2018 г., постановено по реда на чл.247,
ал.1 ГПК и чл.248 ГПК, СРС, ІІІ ГО, 88 състав е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка, на основание чл. 247 ГПК по молба от 27.08.2019г. на ищцата М.К.К.,
като във втория осъдителен диспозитив на решение от 04.07.2019г. вместо сумата
от „866,87 лв.“ да се счита за изписана сумата от „769,50 лв.“ Оставил
е без уважение молба от 27.08.2019г. на ищцата М.К.К. на основание чл. 248 ГПК за изменение на
решение от 04.07.2019г. в частта му за разноските.
С решение от 07.05.2020 г. по гр.д. № 42843/2018 г., постановено
по реда на чл.247, ал.1 ГПК, СРС, ІІІ ГО, 88 състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, на основание
чл. 247 ГПК, като в първия осъдителен диспозитив на решение от 04.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 42843/2018 г. по описа на CPC, III ГО - 88 състав, вместо текста „ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 28.06.2018г., до окончателното изплащане на
сумата“, да се счита изписан текстът „ведно със законната лихва от датата на
изтичане срока за произнасяне на ответника по заведената пред него щета -
15.02.2018г., до окончателното изплащане на сумата“.
Решенията от 21.10.2019
г. и от 07.05.2020 г. са влезли в сила като необжалвани.
Решението
от 04.07.2019 г. е
обжалвано с
две въззивни жалби:
С
въззивна жалба от ищцата М.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат П.К.
от САК, с адрес ***, офис 10, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за
разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв./частично от
10 000 лв./, в частта в която е присъдена законна лихва, но от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и в частта на
присъдените разноски. Твърди, че определеното от СРС
обезщетение в размер на 1500 лв. е в изключително занижен размер и е недостатъчно
да репарира претърпените от ищцата вреди и в този смисъл съдебният акт не е
постановен в съответствие с принципа на справедливостта. Сочи, че съдът не е
съобразил в достатъчна степен обективно съществуващите факти, броя и вида на
уврежданията, вида и характера на нанесените телесни увреждания,
продължителността на процеса на лечение, както и установеното от приетата по
делото СПМЕ, че ищцата е имала разстройство в адаптацията. Съдът изобщо не е
посочилр и не е взел п редвид установеният лимит към даттаа на ПТП, който е 2
00 000 лв. и съгласно задължителната съдебна практика е един от
ктритериите, които следва да се вземат предвид. Освен това, съдът неправилно не
е присъдил законна лихва за забава от датата на която изтича срокът за
произнасяне на ГФ по образуваната щета, а именно 15.02.2018 г., като неправилно
е присъдил лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба. ГФ е бил
сезиран и пред него е била образувана щета на 15.11.2017 г., като тримесечния
срок изтича на 15.02.2018 г. и
считано от тази дата следва да бъде присъдена законната лихва.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното
в обжалваните части, като бъде присъдено обезщетение в размер на още 6500 лв.,
считано от 15.02.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, ведно с начислен
ДДС.
Вззиваемият Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Я. оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Подадена е въззивна
жалба и от ответника Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Я.. Решението се обжалва изцяло, поради което се моли съдът да
го отмени и да постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове
срещу ГФ. Сочи, че по делото не е доказано наличието на виновно противоправно
поведение за процесното ПТП на водача на неидентифицираното МПС, тъй като няма
данни за категорично съприкосновение между неидентифицирания автомобил и ищеца,
като вещото лице по приетата САТЕ разглежда „възможно“ съприкосновение. Счита, че присъденият размер
на обезщетнието от 1500 лв. е присъден в нарушение на чл.52 от ЗЗД, че в
нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД съдът не е отчел доказаното съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, която е пресичала неправилно пътното
платно в нарушение а чл.113 от ЗДвП. Според приетата САТЕ, ищцата е имала възможност
да предотврати удара ако е изчакала преминаването на неизвестния автомобил. С
неправилното пресичане на необзначено за целта място, ищцата е допринесла за
настъпване на ПТП-то съгласно критериите на ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по
тълк. дело 1/2014 г., ОСТК. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното и да приеме, че искът на М.К. се явява недоказан и
неоснователен, а ако решението бъде потвърдено в тази му част, да бъде отчетено
съпричиняване на вредоносния резултат минимум в размер на ½. Претендира
разноски от 30 лв. за държавна такса и 350 лв. възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
Въззиваемата по тази жалба М.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат П.К.
от САК, с адрес ***, офис 10 оспорва същата. Претендира разноски.
Съдът намира, че и двете въззивни жалби са
подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално
допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
СГС намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд
дължи произнасяне по отношение на правилността му.
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. като частичен от 10 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 15.02.2018 г.-датата на която изтича срока за
произнасяне на ГФ по заведена щета до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата М.К.К., ЕГН ********** твърди, че са й били причинени травматични
увреждания в резултат на настъпило на 27.09.2017г. в гр. София ПТП, при което
водачът на неустановено МПС в резултат на противоправното си поведение при
извършване на маневра завиване на ляво, блъснал пешеходеца/ищца. Правният си
интерес от предявяване на иска обосновава със законоустановената отговорност на
ответника да заплати обезщетение на пострадалите при ПТП вследствие виновното поведение
на водача на МПС, за което няма сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“. Въпреки отправеното извънсъдебно искане до ответника да заплати
на ищцата обезщетение за причинените й вреди, последният отказал да стори това.
Сочи, че следствие на произшествието на ищцата били причинени следните
травматични увреждания - контузия на коляно; множество охлузвания, натъртвания
и насинявания по тялото. В резултат на причинените й вреди ищцата претърпяла и болки
и страдания; налагало се да спазва дълго време режим на покой; разчитала на
помощта на близките си за задоволяване на елементарните й ежедневни
потребности; изпитвала е цялостен дискомфорт, като оздравителният й процес
продължавал и към настоящия момент; преживяла стрес и психо-емоционално разстройство.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. - частичен иск от
пълния претендирай размер от 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
27.12.2017г. /датата на изтичане на срока за произнасяне на ответника/ до
окончателното изплащане.
Ответникът Г.Ф. е оспорил предявените искове по оснавание и размер.
Същият е оспорил реализирането на ПТП, съгласно изложения механизъм в
Констативния протокол, наличието на причинно-следствена връзка с вредите, за
които се твърди, че е претърпяла ищцата. Оспорва размера на претендираното
обезщетение, прави възражение за съпричиняване следствие противоправно
поведение на ищцата към момента на настъпване на ПТП-то.
Относно фактическата обстановка, настоящата инстанция препраща към
решението на СРС, съгласно чл.272 ГПК.
От правна страна, СГС приема следното:
С оглед правилото на чл.154 от ГПК, за да бъде уважена исковата претенция на ищцата по чл.557, ал.1, т.1 КЗ същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти: 1/ предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД - че има вземания за непозволено увреждане срещу
водач на МПС, фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение
на водача, в причинна връзка от което са произлезли твърдените неимуществени
вред, както и какъв е техният размер и 2/ обстоятелството, че неимуществените
вреди са причинени на територията на Република България от моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано моторно превозно средство). Вината се предполага- чл.45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства и изложените доводи във въззивните жалби, настоящият състав намира, че спорът във въззивното производство се
концентрира върху наличието на виновно
противоправно поведение за процесното ПТП на водача на неидентифицираното МПС, размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Наличието елементите от фактическия
състав на разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ се установява от събраните
по делото доказателства, протокола за ПТП, заключението на автотехническата
експертиза и показанията на свидетелката Н.Т., която е очевидец на инцидента. Същата твърди, че е видяла ищцата как
автомобилът я удря от лявата страна, как тя паднала на колене. Не си спомня
дали е имало пешеходна пътека, но колите са спрели на кръстовището, за да могат
пешеходците, включително и ищцата да пресекат.
Въз основа на същите се доказва, че
ищцата е пострадала при ПТП на 27.09.2017 г. в гр. София, на която дата е била блъсната от неизвестно МПС, което е напуснало
местопроизшествието. По безспорен начин от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, неоспорена от ответника, са установени и причинените на ищцата
телесни увреждания, както и продължителността на времето, в което ищцата е изпитвала болки и техният
интензитет. Доказано при условие на пълно и главно доказване въз основа на
показанията на свидетеля
Стоян Стоянов и
заключението на съдебно-психиатричната експертиза е и обстоятелството, че
процесният инцидент е дал отражение и върху психиката
на ищцата и нейния нормален начин на живот и ежедневие. По делото е доказано и
че е налице предвидената в чл.558, ал.5 от КЗ предпоставка за предявяване на исковата претенция пред съда, а именно от ГФ, видно от писмо с изх. № 24-01-739.1 от 15.11.2017 г., е отказано заплащането на
обезщетение.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, настоящият състав приема следното:
Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение,
което има компенсаторен характер.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото
в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД -по справедливост от съда. Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания и пр. Изброяването не е изчерпателно, поради
което в решение №
40 от 18.03.2016 г. по т.д. № 188/2015 г. на ВКС, I т.о. и в решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012 г.. на ВКС, II т.о., е прието, че
справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен
еквивалент на болките и страданията, емоционалните, физически и психически
сътресения, нанесени на пострадалото лице. Като от значение за определяне на
размер на дължимото обезщетение следва да се съобрази и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща
обществено-оправданата мярка за справедливост. При определяне на това заместващо обезщетение
следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищцата е
причинено ….
Не на
последно място от въззивния съд бяха отчетени и съществуващите в страната
обществено - икономически условия към момента на настъпване на вредите, индиция
за които съгласно константната съдебна практика ( решение № 2/21.03.2018 г. по т.д. № 1089/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 242/12.01.2017 г. по т.д. №
3319/2015 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 233/20.12.2016 г. по т.д. №
3586/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.) са лимитите на застрахователно покритие, без те да имат
самостоятелно значение
Настоящата инстанция намира, че СРС се е съобразил достатъчно с вида и характера на травмите, с интензивността и
продължителността на изпитваните от пострадалата физически болки и страдания и
възрастта на същата, която при настъпването на ПТП е била на 22 години, т.е. в
млада възраст, което предполага по-бързо възстановяване както на претърпените
физически /според СМЕ, ищцата е получила повърхностна контузия на лявото
коляно, която е от естество да бъде причинена и от свободно падане на ищцата на
пътя на колене, причинило й болки и страдания 7-10 дни, като травмата е напълно
възстановена към завеждане на делото/, така и на психическите увреждания, последните
представляващи само стрес, не са предизвикали психическа болест, като
възстановяването на психиката на на ищцата е възможно и напълно очаквано.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че справедливият
размер на обезщетението е определеният от първоинстанционния съд такъв от 1 500
лв.,
Относно претендираната лихва за забава, СГС намира
следното:
Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си пред съд, ако Гаранционният
фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното обезщетение. В чл. 496 КЗ е предвидено още, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Еражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. В
конкретния случай при покана от 15.11.2017 г. ГФ е изпаднал в забава към
15.02.2018 г./изтичането на тримесечния срок/, от която дата се дължат и
законните лихви. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано и
обстоятелството, че постановеният отказ на ГФ съвпада с тази дата. Както бе посочено
по-горе, с решение от 07.05.2020 г. по гр.д. № 42843/2018 г., постановено
по реда на чл.247, ал.1 ГПК, СРС, ІІІ ГО, 88 състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, на основание
чл. 247 ГПК, като в първия осъдителен диспозитив на решение от 04.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 42843/2018 г. по описа на CPC, III ГО - 88 състав, вместо текста „ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 28.06.2018г., до окончателното изплащане на
сумата“, да се счита изписан текстът „ведно със законната лихва от датата на
изтичане срока за произнасяне на ответника по заведената пред него щета -
15.02.2018г., до окончателното изплащане на сумата“.
Относно твърдяното от Г.Ф. съпричиняване следствие противоправно поведение на ищцата към момента на настъпване на
ПТП, по делото липсват доказателства за такова, като
доказателствената тежест е на възизвника/ответник Г.Ф..
При този изход на спора и на двете страни не се
следват разноски.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.07.2019 г. по гр.д. № 42843/2018г. на СРС, ІІІ ГО, 88 състав, както и влезлите в сила решение
от 21.10.2019 г., постановено по реда
на чл.247, ал.1 ГПК и чл.248 ГПК и решение от 07.05.2020 г., постановено по
реда на чл.247, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.