Мотиви по Нохд № 4/2018 г. по
описа на ЧРС
Против подсъдимия Ц.М.Г. с ЕГН **********
е повдигнато обвинение за това, че на 18.10.2017 г., около 19.30 часа в с. Г., обл.
Плевен, по асфалтов път на влизане в селото от към с С., обл. Плевен, в
условията на повторност, след като бил осъден с
влязлата в сила на 25.09.2017г. присъда по НОХд №
446/2017 г. на РС – Червен бряг за престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 1 от НК транспортирал с конски впряг незаконно
добит от другиго дървен материал – 1.3 пространствени кубически метра дърва за
огрев от видовете дъб и цер на стойност 70- лв. /куб.м. на обща стойност 91
лева – престъпление по чл. 235, ал. 3,
т. 4 вр. ал. 2 пр. 3, вр.ал.1,
вр. чл. 28 ал. 1 НК.
Насрочено е заседание по общия ред.
Подсъдимият
участва в процеса лично и с адв. Л.Г. от
ПлАК, заменен в последствие от адв. Т. от ПлАК.
Прокурорът поддържа обвинението. Пледира за осъдителна присъда в размер определен от съда по
справедливост. Защитникът и подсъдимия пледират за постановяване на
оправдателна присъда.
Разпитани бяха свидетелите П.П.К., Ц.Д.П., Р.В.И.,
Р.М.Г., Р.Г.М. и Е.П.С..
Прието бе заключение по назначена оценителна експертиза.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност прие за установени следните
фактически обстоятелства:
Видно от справката за съдимост е, че
подсъдимия е осъждан многократно със седем влезли в сила съдебни актове. Осъждан
бил с влязлата в сила на 25.09.2017г. присъда по НОХд
№ 446/2017 г. на РС – Червен бряг за престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 1 от НК.
Около 19.30 часа на 18.10.2017 год., служителите в РДГ – Ловеч – свидетелите
Ц.П. и П.К. се прибирали със служебен автомобил от с. С., обл. Плевен за гр.
Червен бряг. Пътят минавал през с. Г., обл. Плевен. При влизане в с. Г., от с. С.
по асфалтовия път, свидетелите възприели да се движи конски впряг, натоварен с
дървесина, воден от подсъдимия Г.. Свидетелите познават подсъдимия, като
системен нарушител на ЗГ, поради което предположили, че транспортираната от
него дървесина най-вероятно е добита незаконно. Спрели го за проверка и
установили, че имало в каруцата прясно отсечени дърва за огрев от дъб и цер с
дължина около 1 м., без маркировка с КГМ. Свидетелите оразмерили
дървесината и установили, че в каруцата
били 1.3 пространствени куб.м. дърва за огрев от вида дъб и цер.
Подсъдимия
не представил превозен билет или друг документ за произхода на дървесината и му
бил съставен АКТ № 1958/2017г., който подсъдимия отказал да подпише. , като
обяснил, че „има и други актове по ЗГ и щял да влезе в затвора. Отказът е
удостоверен с подпис на Ц.П..
Дървесината не била иззета по технически
причини .
От заключението на вещото лице по
съдебно-оценителна експертиза, към м. октомври 2017г. пазарната цена на 1
пр.куб.м. дърва за огрев от дъб и цер е била 70лв., а общата стойност на
превозваната от подсъдимия възлиза на 91.00 лв.
Подсъдимия Г. е системен нарушител по ЗГ, като
има издадени 15 бр.констативни акта и 14 броя НП, съгласно справка от РДГ –
Ловеч.
За горното деяние наказателно постановление по
акта не е издавано, тъй като е сигнализирана прокуратурата за образуване на до
съдебно производство.
Подсъдимия Г. е осъждан със седем влезли в
сила присъди за престъпления от общ характер, в т.ч. и по чл. 235 НК по НОХд № 446/2017г. на РС- Червен бряг, в сила от
25.09.2017г., поради което деянието – предмет на настоящето обвинение, е
извършено в условия на повторност по смисъла е на чл. 28 ал. 1 от НК /касае се
за специален рецидив, при който второто престъпление е от един и същи вид, а
еднакви по вид престъпления са тези, с които се
осъществяват едни и същи или различни състави на едно и също
престъпление/.
Формират се в хода на съдебното следствие две
групи свидетелски показания, тези на служителите на ДГС и роднините и близки на
подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимия твърди, че се е возел в каруцата, но
не е управлявал той, а жената, с която живее на съпружески начала –
свидетелката Р.В.И.. Това негово становище съдът приема за негова защитна
позиция, която не се доказва по несъмнен начин. Това е така, защото показанията
на Р.И. са хаотични, в противоречие с показанията на другите свидетели от
втората група такива. Тя твърди, че е управлявала една от двете каруци, в която
се е возил подсъдимия, като е карала след каруцата на свекъра си – свидетеля с
прякор Я, който е доведен баща на подсъдимия и в момента е покойник. Твърди, че
след като наближили селото, тя е спряла каруцата и е отишла до тоалетна в
къщата на своя леля и оставила Ц. с каруцата. След което се е върнала и видяла
че горските искат да пишат акт на подсъдимия. Р.Г. – брат на подсъдимия
потвърждава, че баща им и подсъдимия са тръгнали с две каруци на баща му към
гората, но повече по случая нищо не знае.Неговата съпруга – свидетелката Р.М.,
потвърждава, че баща им ги е викнал да му помагат в гората, но друго по случая
не знае. Е.С. твърди, че действително е бил в гората с бащата на подсъдимия и с
Ц. и жена му. Натоварили са каруците с дърва и са тръгнали по пътя към селото.
Движели се в колона, като първа е била каруцата на бащата на Ц. и Е., а зад тях
е била другата каруца на около 20 метра. Твърди, че водач на каруцата е била
съпругата на Ц., когато са били спрени от служители на Горското и са им
съставили актове. Не е виждал съпругата
на подсъдимия да спира и да ходи до леля си до тоалетна , а и това няма как да
се е случило, тъй като каруците са били една зад друга по цели път на около 20
метра разстояние. Съдът приема показанията на втората група свидетели за пристрастни,
предвид наличието на роднински и приятелски взаимоотношения. Същите обаче няма
как да бъдат кредитирани, тъй като са противоречиви по отношение на това, кой е
управлявал каруцата, в която се е возил подсъдимия. Единия свидетел твърди, че
е бил водач на каруцата, доходило й се до тоалетна и
отишла в съседна къща, като през това време дала на Ц. да държи коня, а другия
свидетел твърди, че каруците са спрени на пътя между гората и селото, където
няма къщи и през цялото време каруците се движели една зад друга.
Показанията на служителите на РДГ да
непротиворечиви, взаимно допълващи се и логически последователни, поради което
съда ги кредитира изцяло.
От тях по несъмнен начин се установява, че
автор на деянието е именно подсъдимия.
Събраните доказателства определят извод,
че на 18.10.2017 г., около 19.30 часа в с. Г., обл.
Плевен, по асфалтов път на влизане в селото от към с С., обл. Плевен, в
условията на повторност/, след като бил осъден с влязлата в сила на
25.09.2017г. присъда по НОХд № 446/2017 г. на РС –
Червен бряг за престъпление по чл. 235, ал. 6, вр.
ал. 1 от НК транспортирал с конски впряг незаконно добит от другиго дървен
материал – 1.3 пространствени кубически метра дърва за огрев от видовете дъб и
цер на стойност 7- лв. /куб.м. на обща стойност 91 лева
От субективна страна деянието е извършено в условия на пряк
умисъл, като форма на вината, обхващащ съзнание за обществено опасния характер
на извършеното.
Подсъдимия е многократно съден, включително и за деяние по чл. 235
от НК. Добре е съзнавал, че с деянието си извършва престъпление, след като
веднъж вече е бил осъждан за същото, но въпреки това се е съгласил с настъпване
на противоправния резултат.
Поправително и възпитателно би подействало наказание лишаване от
свобода, което макар и към минимума е достатъчно респектиращо, а именно –
лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 5000 лева.
Наказанието следва да се изтърпи при първоначален общ режим.
При този изход на делото подсъдимия бе осъден да заплати в полза
на държавата равностойността на липсващия дървен материал, както и направените
по делото съдебно деловодни разноски – възнаграждение за вещо лице в
досъдебното и съдебно производство.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: