РЕШЕНИЕ
№ 1201
гр. Бургас, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Съдия:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20212120108537 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, уточнена с допълнителна
молба от 15.12.2021 г., подадена от „Полюси“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр ............, представлявано от изпълнителния директор В..П..К.., против Л.
АНГ. Г. от гр.Бургас, ............., за осъждане на ответницата, в качеството й на адвокат, да
заплати на дружеството сумата от 3850 лв., получена от нея като пълномощник на ищеца
по споразумение от 25.06.2019 г. при изпълнение на договор за поръчка, обективиран в
нотариално заверено пълномощно от 14.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата
от предявяване на иска до окончателното плащане, сумата от 949.67 лв. – лихва за забава
върху главницата от 3850 лв. за периода от 27.06.2019 г. (датата на получаване на сумата по
договора за поръчка) до 30.11.2021 г., и сумата от 394 лв. – обезщетение за претърпени от
дружеството имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от виновното
поведение на ответницата.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата като пълномощник на
ищцовото дружество е сключила споразумение от 25.06.2019 г. с трето лице И..Т..-М.., с
което последната се е задължила в 3-дневен срок да плати в полза на „Полюси“ ЕАД сумата
от 3850 лв. по банкова сметка на адв.Л.Г. в „ПИБ“ АД. Твърди се, че поради липса на
плащане, ищцовото дружество със съдействието на ответницата предявило вземането си за
сумата от 3850 лв. по съдебен ред, за което било образувано гр.д.№ 3531/2021 г. на БРС, по
които исковата молба била оттеглена от адв.Г. и производството по делото прекратено с
разпореждане на съда от 23.06.2021 г., като ответницата обяснила оттеглянето на иска с
постигната устна уговорка с И..Т..-М..да плати задължението най-късно до 15.07.2021 г. В
1
посочения срок сумата не била заплатена, поради което ищецът отправил до посоченото
трето лице покана за доброволно изпълнение, което в отговор уведомило дружеството, че е
задължението по споразумението от 25.06.2019 г. е изпълнено в уговорения 3-дневен срок,
за което е представило платежно нареждане от 27.06.2019 г. за превод на сумата по сметка
на ответницата. Поради това, ищецът претендира за осъждане на Г. да му предаде
получената при изпълнение на поръчката сума от 3850 лв., както и мораторна лихва върху
нея в размер на 949.67 лв. за периода 27.06.2019 г. – 30.11.2021 г. Ищецът претендира и
заплащането на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 394 лв.,
изразяващи се в извършени от дружеството разходи по прекратеното гр.д.№ 3531/2021 г. на
БРС за платена държавна такса (154 лв.) и платено адвокатско възнаграждение (240 лв.,
половината от договореното), които са резултат от виновното поведение на ответницата, тъй
като делото е нямало да бъде заведено, а разходите е нямало да бъдат направени, ако тя бе
отчела получената сума в изпълнение на споразумението от 25.06.2019 г.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове и моли съда да уважи претенциите в пълен размер. Ангажира писмени
доказателства. Претендират се направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Л. АНГ. Г., с
който исковете се оспорват като неоснователни. Признава се обстоятелството, че в
изпълнение на договора за поръчка между страните, обективиран в изрично пълномощно от
14.06.2019 г., ответницата е сключила от името на ищцовото дружество споразумение на
25.06.2019 г. с И..Т..-М.., въз основа на което е получила на 27.06.2019 г. сумата от 3850 лв.
по адвокатската си сметка. Претенцията за заплащане на сумата от 3850 лв. е оспорена с
твърдения, че по устно споразумение с управителя на „Полюси“ ЕАД тази сума е
изразходена за вече извършени от ответницата правни дейности или такива, които тя е
извършила след 27.06.2019 г., както за дружеството, така и за управителя в лично качество,
описани в писмения отговор. Претенцията за заплащане на обезщетение за вреди се оспорва
с твърдението, че ответницата действително е инициирала производство срещу И..Т.., но
след подаване на исковата молба, за която не е получавала възнаграждение, установила, че
това производство вече са го приключили и реално по получените по него суми извършвала
прихващания в продължение на предходни години, за което ответницата е уведомила
изпълнителния директор на ищцовото дружество и прекратила делото.
В съдебно заседание ответницата оспорва исковата молба и моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни по изложените в писмения й отговор съображения.
Ангажира писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД,
чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.51 ЗА.
С протоколно определение от 13.04.2022 г., на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът
2
е приел за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства
– наличие на сключен между страните договор за поръчка, обективиран в нотариално
заверено пълномощно с рег.№ 4168 от 14.06.2019 г., в изпълнение на който на 25.06.2019 г.
ответницата е сключила от името на ищцовото дружество споразумение с И..Т..-М.., въз
основа на което е получила на 27.06.2019 г. сумата от 3850 лв. по адвокатската си сметка в
„ПИБ“ АД; неотчитането на получената сума от ответницата-довереник на ищеца-доверител
в изпълнение на поръчката. По тези обстоятелства не се спори между страните и същите се
установяват от събраните по делото писмени доказателства – пълномощно от 14.06.2019 г.,
споразумение от 25.06.2019 г., платежно нареждане от 27.06.2019 г. за превод на сумата от
3850 лв., както и от изявленията на ответницата за липса на извършен от нейна страна отчет
съгласно чл.284, ал.2 ЗЗД да даде сметка на ищеца и да му предаде получената сума от 3850
лв. в изпълнение на поръчката.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск по
чл.284, ал.2 ЗЗД за основателен. Съгласно посочената разпоредба, довереникът е длъжен да
даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката. В случая, по делото е безспорно наличие на сключен между страните договор за
поръчка, обективиран в нотариално заверено пълномощно с рег.№ ...от 14.06.2019 г., в
изпълнение на който на 25.06.2019 г. ответницата е сключила от името на ищцовото
дружество споразумение с И..Т..-М.., с което последната се е задължила да заплати в полза
на ищеца сумата от 3850 лв. по адвокатската сметка на ответницата в „ПИБ“ АД. От
приложеното платежно нареждане от 27.06.2019 г. се установява безспорно, че на същата
дата задълженото лице И..Т..-М..е превела по сметка на Л.Г. сумата от 3850 лв., с вписано
основание – „споразумение от 25.06.2019 г.“. По делото не се спори, че банковата сметка, по
която е извършен преводът, е такава по чл.39 от Закона за адвокатурата и се касае за
клиентска сметка на ответницата в качеството й на адвокат. Сумите по клиентската сметка
не са част от имуществото на адвоката, тъй като те служат за изпълнение на възложената му
поръчка и след изпълнение на ангажиментите адвокатът дължи на клиента си отчет за
разходваните, респ. получените средства. Действително, в закона е дадена възможност на
адвоката да удържи от постъпилите за неговия клиент средства сумата за своите разходи,
доколкото те не са заплатени с получени аванси, но въпреки това адвокатът отново е
задължен да представи отчет на клиента си. В настоящия случай, видно от споразумението
от 25.06.2019 г., ищецът чрез пълномощника си адв.Л.Г. е заявил съгласие сумата от 3850
лв. да бъде заплатена от третото лице И..Т..-М..по банковата сметка на ответницата в „ПИБ“
АД, като е безспорно, че преводът е извършен на 27.06.2019 г. По делото обаче липсват
доказателства адв.Г. да се е отчела на клиента си „Полюси“ ЕАД и да му е предала
получената сума, прието от съда за безспорно установено между страните, поради което
сумата е дължима от нейна страна. В тази връзка, съдът намира за неоснователни и
недоказани възраженията на ответницата, че получената сума е изразходена за вече
извършени от нея правни дейности или такива, които е извършила след 27.06.2019 г. за
дружеството и за управителя в лично качество. Тези твърдения не се установяват от
представените към отговора писмени доказателства, от които не се доказва и твърдяната от
3
ответницата устна уговорка за подобно разходване на сумата от 3850 лв., а други
доказателства не са ангажирани. При това положение, съдът приема, че довереникът не е
доказал изпълнението на ангажимента си по чл.284, ал.2 ЗЗД да се отчете на доверителя и да
му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
Ето защо, съдът намира исковата претенция по чл.284, ал.2 ЗЗД за основателна и
следва да бъде уважена, като ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество сумата от 3850 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
02.12.2021 г. до окончателното плащане.
С оглед основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за
мораторна лихва върху сумата от 3850 лв. за претендирания период. Задължението на
довереника по договора за поръчка е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на
поръчката, което той е длъжен да отчете незабавно и без покана, задължението следва от
естеството на мандатното правоотношение, поради което мораторна лихва се дължи от
момента на получаване на сумата по договора за поръчка (така – решение № 11/03.02.2015 г.
по гр.д.№ 3889/2014 г. на ВКС, ІV г.о.). В случая, сумата по договора за поръчка е получена
от ответницата на 27.06.2019 г. и лихвата за забава се дължи от тази дата, поради което
претенцията е основателна за исковия период 27.06.2019 г. – 30.11.2021 г. и в размер на
949.67 лв., изчислен от съда по реда на чл.162 ГПК. Ето защо, акцесорният иск по чл.86, ал.1
ЗЗД следва да се уважи изцяло.
По отношение на иска по чл.51 ЗА за имуществени вреди в общ размер на 394 лв. –
извършени от ищеца разходи по гр.д.№ 3531/2021 г. на БРС за платена държавна такса (154
лв.) и платено адвокатско възнаграждение (240 лв., половината от договореното), съдът
намира претенцията за частично основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.51 ЗА, за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този
закона, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът
отговаря за причинените на клиента вреди. Разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗА постановява, че
при упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси
на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства, а
съгласно чл.40, ал.2 и ал.3 ЗА – адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е
длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин, като
е длъжен точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения. Следователно
съгласно закона адвокатът трябва да действа с необходимата професионална компетентност,
отговорност и почтеност, като преценява най-висшия интерес на своя клиент дори и когато с
оглед на събраните по делото доказателства и закона неговата теза е необоснована, респ.
неоснователна, като адвокатът трябва да изясни това обстоятелство на клиента и съобразно
своето вътрешно убеждение, което формира свободно, да предприеме процесуални
действия, съответно да не предприема процесуални действия, които биха влошили или
застрашили интереса на клиента. Ако адвокатът не изпълни горните задължения и не
положи дължимата грижа, той дължи обезщетение за всички претърпени от доверителя
вреди.
4
В случая, между страните не се спори, а и от представените доказателства е видно,
че по искова молба на „Полюси“ ЕОД от 21.05.2021 г. е образувано гр.д.№ 3531/2021 г. по
описа на БРС за осъждане на И..Т..-М..да заплати на дружеството сумата от 3850 лв.,
дължима по споразумение от 25.06.2019 г., като настоящата ответница Л.Г. в качеството си
на адвокат е била пълномощник на ищеца по посоченото дело. Безспорно е, че сумата от
3850 лв. е била заплатена от задълженото лице в уговорения в споразумението срок (на
27.06.2019 г.) по сметка на пълномощника адв.Л.Г.. Не се спори също, че по молба на адв.Г.
от 21.06.2021 г. производството по гр.д.№ 3531/2021 г. на БРС е прекратено от съда с
определение № 1372/23.06.2021 г., в сила на 08.07.2021 г. От изявленията на ответницата в
писмения отговор става ясно, че действително е инициирала производство срещу И..Т.., но
след подаване на исковата молба установила, че сумата е била платена преди това, което тя е
забравила, тъй като била много натоварена със служебни ангажименти, поради което
прекратила делото. С оглед тези изявления на ответницата, съдът приема, че същата не е
изпълнила задълженията си да защитава интереси на клиента си по най-добрия начин и да
го осведоми за неговите права (чл.2, ал.2, чл.40 ЗА), като не е действала с необходимата
професионална компетентност, отговорност и почтеност, доколкото е била наясно, че
претендираната по гр.д.№ 3531/2021 г. на БРС сума от 3850 лв. вече е била заплатена по
нейната сметка значително време преди образуването на посоченото дело, т.е. същото не е
следвало да бъде завеждано, поради което и е било прекратено по нейна молба.
Когато предмет на договора за правна услуга е завеждане на дело, довереникът
следва да прояви онази дължима грижа така, че да действа в интерес на доверителя по най-
добрия начин със законни средства. При поведение в отклонение от принципа за защита на
най-добрия интерес на доверителя, след като е разполагал с данни за фактите по него,
адвокатът е във виновно неизпълнение на поръчката, като елемент от фактическия състав на
основанието по чл.51 ЗА. С оглед установеното по делото, съдът намира, че с предявяването
на иска за заплащане на сумата от 3850 лв., по който е образувано гр.д.№ 3531/2021 г. на
БРС, въпреки че е знаела, че тази сума е била заплатена още на 27.06.2019 г., в резултат на
което е поискала прекратяването на делото, ответницата Г. в качеството й на адвокат не е
положил дължимата от нея грижа да действа в интерес на доверителя си по най-добрия
начин със законни средства, същата не е изпълнила задълженията си по чл.40, ал.3 ЗА да
осведоми своя клиент за неговите права и задължения с оглед спорното правоотношение,
вкл. да разясни последиците от предявяване на иска от името на ищеца за вземане, което
вече е било платено. Ето защо, в пряка причинна връзка от това поведение на ответницата-
адвокат са претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на претърпяна загуба,
която се равнява на заплатената по посоченото гражданско дело държавна такса в размер на
154 лв. (платежно нареждане от 03.06.2021 г.). Предвид това, исковата претенция по чл.51
ЗА е основателна за заплащане на сумата от 154 лв. и следва да се уважи в тази част.
Що се касае до претендираната сума от 240 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение (цялото в размер на 480 лв.) по гр.д.№ 3531/2021 г. на БРС, съдът намира
исковата претенция за неоснователна в тази част. От представения договор за правна защита
5
и съдействие № 25164/м.06.2021 г. (датата не се чете) е видно, че страните са уговорили
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за процесуално представителство по гр.д.№
3531/2021 г. на БРС. Липсва обаче посочен начин на плащане на възнаграждението, поради
което не може да се направи извод, че същото действително е платено. Съгласно
разясненията на ВКС, дадени в ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. За да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала
реалното му заплащане на процесуалния представител. Затова, в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане – по банков път или в брой. Ако в договора за правна
помощ е посочен като начин на плащане – по банков път, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, като
задължително се представят доказателства за това. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде задължително отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото, като в тази хипотеза договорът има характер на разписка
за извършеното плащане. С оглед горните разяснения на ВКС и тъй като в процесния
договор за правна помощ и съдействие не е отбелязан начина на плащане – в брой на
уговореното възнаграждение от 480 лв., нито се твърди да е било платено по банков път,
липсват доказателства в този смисъл, съдът намира, че по делото не е доказано ищецът да е
претърпял имуществена вреда в резултат на поведението на ответницата-адвокат в
претендирания размер от 240 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение (цялото от 480
лв.) по гр.д.№ 3531/2021 г. на БРС. Ето защо, предявеният иск по чл.51 ЗА за посочената
сума е неоснователен и следва да се отхвърли в тази част.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца направените от него съдебни разноски за настоящото производство за
платена държавна такса в общ размер от 223.54 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. АНГ. Г. , ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, ..... в качеството й на
адвокат, на основание чл.284, ал.2 ЗЗД да заплати на „Полюси“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр ....., представлявано от изпълнителния директор В..П..К..,
сумата от 3850 лв. (три хиляди осемстотин и петдесет лева), получена от нея като
пълномощник на ищеца по споразумение от 25.06.2019 г. при изпълнение на договор за
поръчка, обективиран в нотариално заверено пълномощно от 14.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 02.12.2021 г. до окончателното
плащане, сумата от 949.67 лв. (деветстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и седем
стотинки) – лихва за забава върху главницата от 3850 лв. за периода от 27.06.2019 г. (датата
на получаване на сумата по договора за поръчка) до 30.11.2021 г.
6
ОСЪЖДА Л. АНГ. Г. , ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, .... в качеството й на
адвокат, на основание чл.51 ЗА да заплати на „Полюси“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр....., представлявано от изпълнителния директор В..П..К..,
сумата от 154 лв. (сто петдесет и четири лева) – обезщетение за претърпени от дружеството
имуществени вреди – заплатена държавна такса по гр.д.№ 3531/2021 г. по описа на БРС,
като пряка и непосредствена последица от виновното поведение на ответницата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.51 ЗА в останалата част за разликата над 154 лв. до претендирания
размер от 394 лв., или за сумата от 240 лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение по гр.д.№ 3531/2021 г. по описа на БРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. АНГ. Г. , ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, ...., на основание чл.78,
ал.1 ГПК да заплати на „Полюси“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр...., представлявано от изпълнителния директор В..П..К.., сумата от 223.54 лв.
(двеста двадесет и три лева и петдесет и четири стотинки) за направените по делото съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7