Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………..гр.София, 01.02.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В
състав в закрито заседание на първи февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 1063 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „ОЗК
–Застраховане“ АД срещу постановлението за разноски, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение с изх.№
118541/29.11.2019г. по изпълнително дело № 20198380406681 по описа
на ЧСИ М.Б.с рег.№ 838 на КЧСИ в частта на начислената пропорционална такса от
926,18лв. по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, както
и срещу разпореждането от 04.12.2019г. в
частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено
от взискателя за разликата над сумата от 200,00лв..
Жалбоподателят
твърди,
че възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателя са прекомерни и завишени с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото. Поддържа, че извършените от
процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното производство
се свеждат единствено до изготвяне на молба за неговото образуване, поради
което са дължими единствено разноските
за адвокатско възнаграждение по чл.10,
т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възразява, че процесуални действия от пълномощника на
взискателя, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, не са
извършени , поради което счита, че
възнаграждение над минималното по т.1 на чл.10 от Наредбата от 200лв. не се
дължи. С изложените доводи мотивира
искането си за отмяна на обжалваното разпореждане от 04.12.20197г. и уважаване
на искането по чл.78,ал.5 от ГПК. Релевира
и доводи за неправилно изчислена от съдебния изпълнител пропорционална такса по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ с постановлението за разноски, инкорпорирано в покана за доброволно
изпълнение с изх.№ 118541/29.11.2019г. . Поддържа, че пропорционалната такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ се начислява единствено и само върху присъденото вземане по изпълнителния
лист. Твърди, че незаконосъобразно и в противоречие с разрешенията на
константната съдебна практика при определянето на тази такса в материалния интерес в конкретния случай е
включена и сумата, заплатена от взискателя за адвокатско възнаграждение за
изпълнителното дело. При условията на евентуалност – в случай, че съдът приеме,
че при определяне на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да се включи и
адвокатското възнаграждение , заплатено от взискателя, моли като последица от намаляването на същото
по реда на чл.78,ал.5 от ГПК да бъде намалена съответно и пропорционалната
такса по т.26. С така заявените доводи жалбоподателят мотивира искането си за
отмяна на постановлението за разноски в частта на начислената пропорционална
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и намаляване на същата при изключване на
адвокатското възнаграждение на взискателя от материалния интерес като основа за
определяне на размера й, евентуално-
намаляване на таксата като последица от намаляването на адвокатското
възнаграждение по реда на чл.78,ал.5 от ГПК.
Заявява искане за присъждане на разноските направени в настоящото
съдебно производство.
Насрещната
страна по жалбата- взискател в изпълнителния процес,
П.Ж.Д. оспорва жалбата като неоснователна. Възразява, че заплатеното от нея
адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител по изпълнителното
дело не е прекомерно. Твърди, че това възнаграждение
се дължи освен за образуване на делото и за воденето му. В тази връзка моли
съда да зачете факта, че сумата – предмет на принудително събиране, не е
заплатена от длъжника в срока за доброволно изпълнение, а едва след наложен запор върху банкова сметка ***.
Поддържа, че тези действия на пълномощника й
са калкулирани в размера на заплатеното му възнаграждение , а намаленият
от ЧСИ размер от 350,00лв. е под минимално дължимия по чл.10,т.1 и т.2 от
Наредба № 1/2004г. Моли съда да съобрази , че адвокатското възнаграждение на
пълномощника й не е определено произволно, а е приложен принципът на свобода на
договарянето, като е взет предвид обемът
на работа в изпълнителното производство. Не заявява искане за разноски за
настоящото производство, но заявява евентуално възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя и моли то да бъде
намалено до минимума от 200,00лв. по чл.11 от Наредба № 1/2004г.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.Б.с
рег.№ 838 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 20198380406681 по описа
на ЧСИ М.Б.с рег.№ 838 на КЧСИ е образувано по молба от 25.11.2019г. на П.Ж.Д.,
подадена чрез пълномощника й – адв.В.В.- за събиране на сумите по изпълнителен лист от 04.10.2019г., издаден от
СРС, ГО, 59 състав по гр.д.№ 17174//2018г. С изпълнителения
лист ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е
осъдено да заплати на „ДСК Лизинг“ АД сумата от 5 637,74лв.-
главница, ведно със законната лихва от 11.12.2017г. – до окончателното
изплащане, сумата от 889,57лв.- мораторна лихва за периода 21.05.2016г.-
10.12.2017г. и сумата от 1 375,00лв.- разноски по делото. Вземанията на
„ДСК Лизинг“ АД са прехвърлени с договор за цесия от 13.11.2019г. на взискателката
П.Ж.Д.. С молбата по чл.426 ГПК взискателят е оправомощил и възложил на ЧСИ да
извършва действия и упражнява права по реда на чл.18 от ЗЧСИ , в това число, но
не само да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнение, както и да
бъде пазач на описаното имущество.
По изпълнителното дело е
представено адвокатско пълномощно от 21.11.2019г.,
с което адвокат В.В.е упълномощен от взискателя П.Д.да я представлява по
изпълнителното дело. Към пълномощното е приложен договор за правна защита и
съдействие от 29.11.2019г., с който е договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лв., платено
в брой, като последния факт изрично е удостоверен в договора, имащ в тази част
характер на разписка по смисъла на чл.77 от ЗЗД.
С постановление от 29.11.2019г.
на ЧСИ М.Б.по изпълнителното дело са приети за събиране следните разноски: 66,00лв.- такси по т.29А от ТТР
към ЗЧСИ и 400,00лв.- за
адвокатско възнаграждение.
На 02.12.2019г.
на основание чл.428 от ГПК на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх.№
118541/29.11.2019г. за следните суми:
главницата по изпълнителния лист от 5 367,7406 лв., ведно със законна
лихва в размер на сумата от 1 126,65 лв., натрупана от 11.12.2017г. до
26.11.2019г.; сумата от 889,57лв.- мораторна лихва; сумата от 1375,00лв.-
разноски по граж.дело, сумата от 400,00лв.- разноски за адвокатско
възнаграждение за изпълнителния процес, сумата от 66,00лв.- такса по т.9 от ТТР
към ЗЧСИ и сумата от 929,18лв.- такса по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ, или общо сумата от 10 424,14лв.
С
възражение от 04.12.2019г. длъжникът ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД е заявил искане
до съдебния изпълнител възражение по чл.78,ал.5 от ГПК - за намаляване, поради прекомерност, на разноските по изпълнителното дело в размер
на 400,00лв.- адвокатско възнаграждение за изпълнителния процес, с твърдение,
че такова се дължи само в минималния размер по чл.10,т.1 от Наредба № 1/2004г.,
предвид и липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. . Заявено
е и възражение срещу размера на начислената пропорционална такса по т.26
от ТТР към ЗЧСИ с твърдението, че в „събраната сума „ по смисъла на т.26 от
Тарифата не се включва адвокатското възнаграждение за изпълнителния процес, тъй
като материалният интерес , върху който се изчислява таксата, е само този,
представляващ вземането по изпълнителния лист. При условията на евентуалност е
заявено искане за намаляване размера на таксата по т.26 от ТТР ъм ЗЧСИ като
последица от намаляване размера на адвокатското възнаграждение по реда на
чл.78,ал.5 от ГПК.
С разпореждане от 04.12.2019г. ЧСИ е
намалил размера на адвокатското възнаграждение , заплатено от взискателя – до
размера на сумата от 350,00лв. г.
На 07.01.2020г. от ЧСИ е изпратено
запорно съобщение до „Общинска банка“ АД , с което е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника , върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в
банкови трезори и касети – до общия размер на горепосочените суми в поканата за
доброволно изпълнение.
На 13.01.2020г. от „Общинска банка“ АД е
преведена по сметка на ЧСИ общата сума от 10 498,25лв.
На 14.01.2020г. от ЧСИ е изпратено
съобщение до взискателя П.Д., с която тя е уведомена, че запорите, наложени за
събиране на сумите по изпълнителния лист, са вдигнати.
С молба от 17.01.2020г. , адресирана до
ЧСИ от процесуалния представител на взискателя – адв. Велислав Величков, е
заявено искане за превод на събраните в пълен размер суми- предмет на
изпълнението , по посочените в молбата банкови сметки.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
срещу постановлението за разноски в частта по начислената такса по т.26 е подадена в законоустановения 2 седмичен
срок по чл.436,ал.1 от ГПК /в приложимата редакция, публ. В ДВ, бр.100/2019г./,
в рамките на който срок е подадена и жалбата срещу разпореждането от 04.12.2019г. Постановлението за разноски в частта на
определената такса по т.26 , инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение
е връчено на длъжника на 02.12.2019г., а разпореждането, с което е постановено
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на сумата от
350,00лв. и е оставено без уважение искането на длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК –
за намаляване до размер на сумата от 200,00лв. е съобщено на 10.12.2019г.
Жалбата срещу двата атакувани акта на ЧСИ е подадена на
16.12.2019г.- в рамките на законоустановения 2 седмичен срок.
По жалбата срещу разпореждането от 04.12.2019г.,
с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение , заплатено от
взискателя:
Нормата на чл. 435,
ал.2 ГПК изчерпателно и лимитивно изброява
действията на съдия-изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Глава 39 от
ГПК, обаче , се отнася само за защита против
изпълнителните действия. Въпросът за разноските се
поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в новия ГПК е в част първа
"Общи правила". Тази
част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично
уредено в чл. 79,
ал.1 от ГПК, който е в
раздел втори, глава осма, от тази част. Затова съдът приема, че произнасянето
на съдия-изпълнителя за разноските в изпълнителното производство не е
изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за
разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване
на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в
чл. 78, ал.5 от ГПК. С посочената разпоредба е предвидено,
че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер. В
цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдия
– изпълнителя. Според настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в
закона, която следва да бъде попълнена,
чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК е също в част първа
„Общи правила” и важи както за исковия процес, така и за изпълнителния процес.
Следователно съдия – изпълнителят също има право по искане на насрещната страна
– в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на
разноските за адвокат, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на
обжалване. Противното
разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в
максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си - адвокат, а
длъжникът, който има признато право да иска намаление на прекомерното
възнаграждение, не би имал механизъм да изисква съдия-изпълнителят да се
произнесе по това искане. Няма основание да се допуска и възможност за
безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника без
да се признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ
на съдия-изпълнителя .
При проверка за законосъобразността на отказа на
съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира
следното:
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ; като се вземат предвид извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа
сложност на делото. В конкретния случай се установява, че
в рамките на изпълнителното
производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, пълномощникът
на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия. Сумата- предмет
на принудително събиране действително е събрана след срока за доброволно
изпълнение, но събирането й не е в резултат
на извършени процесуални действия от пълномощника на взискателя, а в
резултат на наложен запор от ЧСИ като последица от възлагането по реда на чл.18
от ЗЧСИ, извършено с молбата по чл.426 от ГПК. В тази връзка съдът зачита и
факта, че изпълнителният способ е част от задължителното съдържание на молбата
за образуване на изпълнителното производство, съгласно нормата на чл.426,ал.2
от ГПК. В конкретния случай начинът на изпълнение е възложен с молбата по
чл.426 от ГПК - на ЧСИ по реда на чл.18
от ЗЧСИ. При тази хипотеза, съдът приема, че образуваното изпълнително
производство не е усложнено от фактическа и правна страна и приема, че размерът
от 350лв. , до който е намалено адвокатското възнаграждение , заплатено от
взискателя, се явява прекомерен и следва да бъде намален до минимума, установен
от нормата на чл.10,т.1 от Наредбата № 1/2004г., /в приложимата към релевантния
момент редакция, след изменението с ДВ, бр.28/28.03.2014г./ - от 200лв. С оглед
гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав прима, че на пълномощника на
взискателя не се дължи възнаграждението по т.2 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.,
доколкото от пълномощника не са извършвани никакви други процесуални действия
свързани с принудителното изпълнение, извън подаване на молбата за образуване
на изпълнителното производство.
По изложените съображения, настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното разпореждане от 04.12.2019г. следва да бъде отменено в частта, с която е
оставено без уважение искането на длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК – за намаляване
на адвокатското възнаграждение , заплатено от взискателя за разликата над
сумата от 200,00лв.- до размера на сумата от 350,00лв. и вместо него- следва да
бъде постановено друго, с което адвокатското възнаграждение да бъде заплатено
до размера на сумата от 200,00лв.
По
жалбата срещу постановлението за разноски в частта относно пропорционалната
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ .
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по
т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Такси по изпълнението се
събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и
вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично
посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
В случая, основателна се явява жалбата
срещу постановлението за разноски по изпълнителното дело в частта на
определената от ЧСИ пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, доколкото, с оглед
постановеното по-горе намаляване на адвокатското възнаграждение, дължимо на
взискателя за изпълнителния процес, има за последица и намаляване общия размер
на паричното задължение, който служи като основа за определяне на таксата.
Съгласно т. 26, б. ,,в”
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, която, ако е от
10 000 лв. до 50 000 лв. - е 820лв. + 6 % за горницата над 10 000 лв. Според
забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
твърдението на жалбоподателя – дължник, че в размера на паричното вземане по смисъла
на т.26 от ТТР към ЗЧСИ не се включват разноските на взискателя, представляващи
заплатено от него адвокатско възнаграждение за изпълнителния процес. Тези
разноски представляват част от вземането
на взискателя, предмет на принудително събиране, което включва както сумите,
предмет на изпълнителния лист, така и разноските за адвокат, направени за
изпълнителния процес, които не са предмет на изп.лист, доколкото извършването
им следва приключването на исковия процес, но те имат същия правен статут както разноските,
направени в съдебното производство, включени в изпълнителния лист. Безспорно
адвокатското възнаграждение не представлява
такса по смисъла на ТТР към ЗЧСИ, поради което неоснователно се явява
твърдението на жалбоподателя, че включването му в базата за определяне на
пропорционалната такса има за последица начисляването на такса върху
такса. В конкретния случай общият размер
на паричното вземане , включващо сумите по изп.лист /главница, мораторна лихва
, законна лихва и разноски / от 10 105,25лв. и това, представляващо
адвокатско възнаграждение от 200,00лв.- за изпълнителния процес, възлиза на
сумата от 10 405,25лв. Ето защо в
настоящия случай дължимата такса по т.26 при така определената сума в размер на
10 405,25лв. - е в
размер на 852,42 лв.. За разликата над тази сума – до пълния начислен размер от
ЧСИ с постановлението за разноски от 929,18лв.- таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
При горния изход на делото на
жалбоподателя се дължат разноски в размер на 25,00лв.- държавна такса и
360,00лв.- адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението
на насрещната страна по жалбата по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото. Доколкото предметът на жалбата касае само спор за основателност на
възражение по чл.78,ал.5 от ГПК в изпълнителния процес и размера на таксата по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ и жалбата е разгледана в закрито заседание, съдът приема,
че адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя следва да бъде намалено
до минимума по т.5 на чл.10 от Наредба № 1/2004г. – от 200,00лв., а с включен
ДДС, на основание пар.2“а“ от Наредба № 1/2004г.- в размер на 240,00лв.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
длъжника З. „О.“ АД постановление за
разноски, инкорпорирано в покана за
доброволно изпълнение с изх.№ 118541/29.11.2019г. по
изпълнително дело № 20198380406681 по описа на ЧСИ М.Б.с рег.№ 838 на КЧСИ в частта на начислената пропорционална
такса от 926,18лв. по т.26 от ТТР към ЗЧСИ – за разликата над дължимата сума от 852,42лв.- до размера на сумата от 926,18лв..
ОТМЕНЯ
по
жалба на длъжника ЗАД „ОЗК –Застраховане“ АД.
по изпълнително дело № 20198380406681
по описа на ЧСИ М.Б.с рег.№ 838 на КЧСИ -
разпореждането от 04.12.2019г. в
частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено
от взискателя П.Ж.Д. - за разликата над сумата от 200,00лв.– до размера на
сумата от 350,00лв., ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл.78,ал.5 от ГПК, размера на адвокатското възнаграждение,
заплатено на процесуалния представител на взискателя П.Ж.Д. - до
размера на сумата от 240,00 лева.
ОСЪЖДА П.Ж.Д. да заплати на
ЗАД“ОЗК-Застраховане“ – сумата от 240,00лв.- разноски за съдебното
производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.