Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. В.Търново 15.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд единадесети състав в публично заседание на 09.06.2020г. в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря Цв. Зинева, като разгледа докладваното от съдия П. Цанков НАХД № 572/2020г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезира с жалба от С.Д.М., с ЕГН: ********** ***, против Наказателно постановление № НГ-1-04-00738936/ 24.03.2020г. издадено от Ръководител на ТП на НОИ - В. Търново, с който за нарушение на чл. 48 б от Кодекс за социално осигуряване (КСО) и на основание чл. 349, ал. 3 от КСО е било наложено адм. наказание "Глоба" в размер на 100 лв. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Направено е искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание, въззивникът не се представлява. Заема писмено становище.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание, чрез упълномощеният си представител заема становище, с което оспорва подадената жалба и направените в нея искания. Счита, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендира се заплащане на юк. възнаграждение в размер на 80 лв.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Наказателно постановление № НГ-1-04-00738936/24.03.2020г. е издадено от Ръководител на ТП на НОИ- В. Търново, въз основа на АУАН № АН- 1- 04- 00735160 от 12.03.2020г., съставен от К.Д.А., (гл. инсп. в ТД на НОИ - В. Търново) в присъствието на св. Д.Р.Д..
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, контролните и наказващият орган са приели, че С.Д.М., в качеството си на длъжностно лице - управляваш и представляващ осигурителя „Сантана-С.М." ЕООД, ЕИК *********, гр. К, е допуснал не представянето на удостоверение по Образец приложение № 10 към чл. 9 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни ча изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни в срока по чл. 48 б от Кодекс за социално осигуряване КСО), по отношение на лицето Л Х Б. Наказващият орган е приел за установено, че заявлението декларация е представено на осигурителя от г-жа Б на 15.01.2020 г. и е заведено в дневника под № 12, съгласно чл. 6, ал. 1 от НПОПДОО. посочено е, че на основание чл. 48 б от КСО удостоверението е следвало да бъде представено в ТП на НОИ Велико Търново, в срок до 10.02.2020г. включително, като видно от извлечение от информационната система на НОИ за представени данни, удостоверението, по образец, е било представено на 13.02.2020 г.
В съдържанието на обжалваното НП е отразено, че нарушението е извършено в ТП на НОИ - В.Търново на 11.02.2020г., както и че за предходно неспазване на законоустановените срокове за представяне на документите и данните за изплащане на парично обезщетение осигурителят е бил уведомен с предупредително писмо изх. № 1029-04-7156/24.07.2019 г. При това са обсъдени наведените от жалбоподателя доводи относно приложимост на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, за което са изложени съображения за не наличие на основания за това.
За извършеното нарушение по чл. 48 б от КСО и на
основание чл. 349, ал. 3 от КСО, на жалбоподателя, е наложено адм. наказание -
глоба в размер на 100 лв.
Обжалваното НП е връчено на нарушителя на 27.03.20г.
В законоустановения срок, нарушителят, е депозирал жалба срещу него чрез
административнонаказващия орган до ВТРС.
Изложената по - горе фактическа обстановка съдът
приема за установена, въз основа на приетите като доказателства по делото
писмени доказателствени материали, а също и от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които са потвърдили съдържащите в издадения АУАН констатации
относно извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и свързани
помежду си. В хода на административнонаказателното производство и при съдебното
такова жалбоподателят не е представил доказателства, в подкрепа на наведените
твърдения, както и такива оборващи събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Депозираната жалба е допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок и от лице имащо право на това. Разгледана по
същество е неоснователна .
При извършената служебна проверка и в съответствие
с чл.53.ал.2 от
На следващо място и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото въззивния съд приема, че жалбоподаателят е допуснал нарушение по чл. 48 б от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 б от КСО, осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на НОИ, документите и данните за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане в срока по чл. 40 а, т.1, а самоосигуряващите се лица – до 10 число на месеца, следващ този от който се иска изплащане на обезщетението. За неизпълнение, или за неизвършено в срок такова, съобразно нормата на чл. 349, ал.3 от КСО, на виновното длъжностно лице е предвидена санкция -административно наказание – глоба в размер от 100 до 1000 лева за всеки отделен случай.
От доказателствата по делото се установява, че лицето Л Х Б е подала пред работодателя, представляван от С.М., необходимите документи за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане, като заявлението декларация е представено на осигурителя, на 15.01.2020 г. и е заведено в дневника под № 12, съгласно чл. 6, ал. 1 от НПОПДОО. От своя страна удостоверението, по образец, е било представено пред ТП на НОИ - В. Търново, на 13.02.2020г.
Съгласно чл. 12 от НПОПДОО удостоверенията относно правото на Б се представят от осигурителя до 10 число на месеца следващ месеца, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението на осигурителя. Изложеното мотивира съда да приеме, че в описания случай, жалбоподателя, не е спазил законовия срок, което обстоятелство не се спори и от въззивника. Изтъкват се доводи за приложението на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият състав приема, че в конкретния случай не са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното деяние не представлява маловажен случай. На първо място допуснатото нарушение е формално. Неговата тежест е висока, предвид обществената опасност и характера на засягане на осигурителната система на страната. Ненавременното подаване на информацията от работодателя/осигурител е свързано със забавяне, респективно затруднения при определяни и изплащане на паричното обезщетение. Действително нарушението е извършено за първи път от страна на жалбоподателя, но спрямо същия е било фиксирано и друго такова, несвоевременно изпълнение на процесното задължение. За него не му е било наложено административно наказание, като наказващият орган е изпълнил процедурните си правомощия, визирани в чл. 28, б. а от ЗАННН и е отправил писмено предупреждение. Това от своя страна предпоставя системност на констатираното неизпълнение, което предпоставя, по - висока обществена опасност на деянието, изключваща приложението на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното въззивният съд приема, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл. 48 б от КСО. За това нарушение, по реда на чл. 349, ал.3 от КСО, е предвидено наказание – глоба в размер от 100 до 1000 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, както и това, че нарушението е извършено за първи път, административно наказващия орган съвсем законосъобразно и правилно е наложил наказание в предвидения от закона минимум.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното НП, с оглед на което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, С.Д.М., следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна, направени по делото разноски, за защита от юрисконсулт, в размер на 80,00лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НГ-1-04-00738936/ 24.03.2020г. издадено от Ръководител на ТП на НОИ, гр. Велико Търново, с което на С.Д.М., с ЕГН: ********** ***, за извършено нарушение на чл. 48 б от Кодекс за социално осигуряване КСО) и на основание чл. 349, ал. 3 от КСО е било наложено адм. наказание "Глоба" в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, С.Д.М., да заплати на ТП на НОИ, гр. Велико Търново, пл. "Център" № 2 направени разноски по делото в размер на 80,00 (осемдесет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване, по реда на АПК, пред Административен съд - В.Търново, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Районен съдия :