Решение по дело №1121/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 306
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 8 август 2020 г.)
Съдия: Христина Христова Ангелова
Дело: 20201720201121
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р    Е    Ш    Е    Н     И      Е

 

31.07.2020 година

 

Номер   306       31.07.    година 2020                  гр.Перник

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

  Пернишки Районен съд                                                 05 наказателен състав

        На     31  юли                                                                     година 2020

        В публично заседание  в следния състав :

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :ХРИСТИНА  АНГЕЛОВА

                                                                    

Секретар :  Роза Ризова

Прокурор :  Йордан Ченков

            Като разгледа докладваното от съдията  частно наказателно дело № 01121/2020 година по описа на съда за 2020 година ,за да се произнесе взе предвид следното :

           Постъпило е искане от Районна прокуратура-гр.Перник  за задължително настаняване и лечение на М.М.Г. по реда на чл. 155 вр.с  чл. 146 ал.1 т.1 и т.2  от Закона за здравето .

           Представителят на прокуратурата не  поддържа искането и счита,че от  събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства не се установява наличието на предпоставките  по чл.155 вр. с чл.146 ал.1 т.1 от Закона за здравето. Подкрепя становището си с отразеното в заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно-психиатрична експертиза и  приетото и провеждащо се доброволно лечение от страна на лицето,чието задължително настаняване и лечение се иска.

           Защитникът  на лицето,чието задължително настаняване и лечение се иска -адв.В.Б. *** по изложените в съдебното заседание съображения ,поддържа становището на прокуратурата,че искането за задължително настаняване и лечение на  Г. следва да бъде оставено без уважение с оглед провеждащото се доброволно лечение от страна на освидетелствания,което е приел и критичното му отношение към проявите в обществото.

          Лицето,чието задължително настаняване и лечение се иска   М.М.Г. заявява,че се лекува и ще продължи да се лекува и да изпълнява предписаното му от лекуващия лекар.

         Изслушан последен изразява становище в същия смисъл.

         Пернишкият районен съд ,след като се запозна с материалите по делото  по реда на чл.14 и чл.18 от НПК  и изслуша изявленията на страните ,намира за установено следното :

          Лицето ,чието задължително настаняване и лечение се иска М.М.Г.  е роден  на *** *** .Българин  е.Има българско гражданство.Живее в  ***. Има основно образование.Към момента е безработен.Не е женен.  Не е осъждан.

                  М.М.Г. към настоящия момент живее заедно със своята баба на посочения адрес.Същата страда от тежко заболяване и Г. полага грижи за нейното лечение.Баща му е починал.Майка му се намира извън пределите на  РБ и двамата не поддържат контакти помежду си.Към момента е безработен.Г. има проблеми с психиатричното си здраве.Диагностициран е за първи път през 2010 година в ИПСМП по психиатрия.Последвали са многократни хоспитализации в различни лечебни заведения. Проблемите,свързани с психичното му здраве се проявяват основно след прием на алкохол.В такива епизоди Г. става напрегнат и възбуден.Проявява агресия към околните.Дезориентиран е.Поведението му  е безкритично .Същото  е болестно мотивирано.След отминаване  същите Г. осъзнава  какво е сторил и съжалява за извършеното.В резултат на това свое поведение неведнъж имал взаимоотношения с органите на МВР.През месец март  на 2020 година е приет на лечение в „Психиатрично отделение“ на МБАЛ „Р.Ангелова“ Ад-гр.Перник,където е доведен от органите на МВР,тъй като в състояние на алкохолно опиване без повод нанесъл побой на двама мъже на улицата.Отново в такова състояние  през месец май 2020 година изпратил видеоклип на бащата на свой приятел със заплашително съдържание.Няколко дни по-късно отново в такова състояние изпратил на полицейски служител от  полицейско управление в гр.София текстови съобщения,съдържащи закани и заплахи във връзка с работата му по преписка,образувана срещу  Г..В последствие заявил,че не си спомня нищо,но се извинил за стореното и изразил готовност то да не се повтаря.

                Горната фактическа обстановка съдът прие за установена,като взе предвид заявеното от освидетелствания  при неговото изслушване в съдебно заседание,показанията на разпитаните свидетели Д.Б.Б. и Б. Владимиров Й. , от заключението на назначената и приета от съда  като доказателство по делото съдебно-психиатрична експертиза,както и от останалите приложени и приети от съда писмени доказателства.

                При извършеното освидетелстване медицинският експерт  д-р В.А. е дал  заключение,че освидетелствания М.М.Г. страда от психично заболяване с диагноза:“Психични и поведенчески разстройства,дължащи се на употреба на алкохол .Десоциално личностово разстройство и дезорганизирани и агресивни действия“. Вещото лице е категорично,че на настоящия етап не се налага провеждане на принудително лечение на Г. ,който е приел доброволно такова,проявил е съзнание за болестта си и за необходимостта от лекуването си.Според вещото лице след провеждане на приетото доброволно лечение от страна на лицето,чието задължително настаняване  и лечение се иска същият следва да проведе срещи с психолог и да получи социална подкрепа.Лекарят-психиатър е категоричен,че към настоящия момент Г. може сам да изразява информирано съгласие за своето лечение.

               Предвид така установеното от фактическа страна ,от правна страна съдът намира ,че не са налице  условията на чл.156 ал.1 вр. с чл.155 от Закона за здравето ,тъй като лицето,чието задължително настаняване и лечение се иска   М.М.Г. към момента не страда от психиатрично заболяване  по см. на чл.146 ал.1 т.1 от Закона за здравето, което да представлява опасност  за близките  му ,за околните и да застрашава сериозно  неговото здраве .

 

              С оглед на изложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И  :

 

              ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районна прокуратура-Перник за задължително настаняване и лечение по реда на чл. 155 вр.с  чл. 146 ал.1 т.1 и т.2  от Закона за здравето   на  М.М.Г. ,роден   на  *** ***,******,***,с ЕГН:**********.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от заинтересованите страни  пред Пернишки Окръжен съд в седемдневен срок, считано от днес.

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: