Решение по дело №335/2019 на Районен съд - Белоградчик

                                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И Е  

 

                             № ………….., 11.10.2019 г., гр. Белоградчик

 

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на десети  октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                  Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 335 по описа за 2019 г.,:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, с цена на иска 300.00 лв. – главница и по чл. 86 ЗЗД – законни лихви за забава. 

 

          В исковата молба, ищеца сочи, че на 25.02.2015 г., между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговска марка „Вивус“ и ответницата С.К.С., е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сочи се, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Ищецът твърди, че в процесния случай, на 25.02.2015 г., страните са сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В исковата молба се сочи, че в заявката си, ответницата  С.С. е заявила желание да й бъде отпуснат кредит в размер на 300.00 лв. Ищецът твърди, че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 27.03.2015 г. Сочи се, че съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя по банкова сметка *** „Обединена българска банка“ АД на същия ден – 25.02.2015 г., като към датата на падежа – 27.03.2015 г., ответницата е следвало да плати сума в размер на 300 лв., представляваща главница по отпуснатия кредит. Твърди се, че с настъпване на падежа по договора – 27.03.2015 г., кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 28.03.2015 г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) е начислил наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,03 % към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. До ответницата, от страна на „Вивус“ са изпратени три броя напомнителни писма в които се съдържа информация за просрочения кредит. Въпреки отправените покани ответницата не е погасила задълженията си. На 01.02.2018 г., „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, е сключил с ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01.02.2018 г., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера – ищец вземанията по Договор № ********** спрямо ответницата. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът изрично е упълномощен да уведоми ответницата от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД е изпратил уведомление за цесията, което е върнато с отбелязване „Получателят отсъства“. Приложено е уведомление за извършената цесия към исковата молба.

Предвид гореизложеното ищеца моли, ответницата да бъде осъдена да им заплати сумата от 300.00 лв. – по Договор за кредит № ********** от 25.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответницата не е постъпил. Не се явява и не изпраща представител и в съдебно заседание.

          По делото е депозирана писмена молба от процесуалния представител  на ищцовото дружество, в която е направил искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, в случай, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. ГПК.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

Предвид направеното искане от страна на проц. представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, в о. с.з. на 10.10.2019 г., съдът, прие, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно : ответника не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищеца е направил искане постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника и е представил писмени доказателства с исковата молба.

Съдът приема, че са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването на негов представител в съдебно заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда и призовката за делото/.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така предявения иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с исковата молба писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.

Доказа се съществуването на облигационно правоотношение обективирано в Договор за кредит № ********** от 25.02.2015 г. Доказано е отпускането на кредит от страна на ищеца и неизпълнение от страна на ответника да върне кредита на падежа. Налице е и доказана цесия, с която вземането спрямо ответника е прехвърлено на ищеца, за което ответника е уведомен, чрез връчване на договора на Договора за цесия от 01.02.2018 г. с преписа от исковата молба.   

При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и уважава предявения иск, като предвид разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва, че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските :

Предвид на това, че съдът уважи изцяло така предявения иск, то ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест направените от ищеца разноски в процеса: 50.00 лв. – държавна такса и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.  

 Водим от горното, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

          ОСЪЖДА С.К.С. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от Р. В. – Управител, чрез пълномощника им юрисконсулт Г.К., сумата от : 300.00 лв. (триста лева) – неизплатена главница по Договор за кредит № ********** от 25.02.2015 г. – на осн. чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 21.06.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С.К.С. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от Р. В. – Управител, чрез пълномощника им юрисконсулт Г.К., направените по делото разноски – 50,00 (петдесет лева) – държавна  такса и 150,00 (сто и петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.

На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, решението не подлежи на обжалване.

 

                                               

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :