Решение по дело №1309/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 61
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20195140201309
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

   14.02.2020

    Град

Кърджали

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

14.01.

                                                Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                           Членове

 

 

                                                Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Красимира Дякова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

1309

по описа за

2019

година.

  

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1947-000418 от 19.11.2019 г., издадено от Началник РУ към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП на С.Б.М. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят С.Б.М. счита наказателното постановление за незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че около 21.50 часа на 08.11.2019 г. управлявал личния си лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ К 0609 ВК  по бул. „България“ в гр.Кърджали, при което завил по пресечката към ул. „Булаир“ и спрял на пътен знак Б1. Той навлизал по път с предимство, като при потеглянето си натиснал малко повече газта на автомобила. Инцидентно се получило леко занасяне на предната му част и завъртане на предните гуми, но това действие не било преднамерено и с цел да използва пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Жалбоподателят после навлязъл по ул. „Сан Стефано“, завил в обратна посока към ул. „Стефан Караджа“, като впоследствие продължил и спрял на ул. „Екзарх Йосиф“. Там при него дошъл цивилен мъж, а след това и униформен служител, който му се представил и заявил, че ще му бъде съставен акт. На място му бил съставен и връчен АУАН, от който не можал да разбере какво нарушение е описано в него. Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Занасянето на предницата на автомобила му при потегляне не било преднамерено, а единично и краткотрайно. За да е налице съставомерност на посоченото нарушение, извършените от водача на управляваното МПС действия следвало да са демонстративни и безспорно предизвикани от водача, а не инциденти, както било в случая. Налице били предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Описаното занасяне на автомобила не било станало на ул. „Сан Стефано“, както е посочено в атакуваното постановление, а при навлизане на автомобила в ул. „Булаир“. С оглед на това, в наказателното постановление не било посочено конкретното място на осъществяване на нарушението. Липсвали и доказателства жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение. Моли съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. При условията на евентуалност, моли съдът да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.   

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

На 08.11.2019 г. свидетелят Р.К. бил на работа като полицейски служител в РУ-Кърджали. Той бил нощна смяна и с негов колега давали дежурство с автопатрулен автомобил в гр.Кърджали. Около 21.50 часа се намирали в района на централна градска част, на ул. „Екзарх Йосиф“, до кръстовището с ул. „Булаир“. Тогава свидетелят К. възприел лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ К 0609 ВК, който се движел с несъобразена скорост. Полицейските служители последвали автомобила, който продължил движението си с висока скорост по ул. „Сан Стефано“. На същата улица до магазин „Перфект-4“ водачът на автомобила „Ауди А3“ с рег.№ К 0609 ВК започнал да форсира двигателя, да върти гуми и да занася задната част на моторното превозно средство. Той „дрифтирал“, при което преднамерено извеждал автомобила извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на гумите. С поведението си водачът създавал опасност за правилно паркиралите коли по улицата. Със светлинен и звуков сигнал полицейските служители успели да го спрат на ул. „Екзарх Йосиф“ в гр.Кърджали. Свидетелят Р.К. отишъл при водача на автомобила „Ауди А3“ с рег.№ К 0609 ВК и се легитимирал. Установил, че моторното превозно средство се управлява от жалбоподателя С.Б.М.. Последният заявил на свидетеля К., че не само той се движел така по пътищата, а имало и други нарушители. На място бил повикан за съдействие свидетелят С.О. ***, тъй като той имал правомощия да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Свидетелят С.О. на място съставил АУАН срещу жалбоподателя за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил прочетен и предявен на С.М., като той го подписал и получил с възражение. Въз основа на така съставения акт, на 19.11.2019 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р.К. и С.О., които съдът кредитира изцяло, както и от писмените доказателства по делото - Акт за установяване на административно нарушение от 08.11.2019 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за регистрация и собственост на лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ К 0609 ВК; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР, Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на МВР и Заповед № 292з-2061 от 29.10.2019 г. на Директора на ОД МВР-Кърджали, доказващи компетентността на актосъставителя и на издалия наказателното постановление орган.  

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Р.К. и С.О., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Свидетелят Р.К. е очевидец на деянието и категорично сочи, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал описаното по-горе моторно превозно средство именно по начина, твърдян в акта и наказателното постановление. Той подробно описва времето, мястото и посоката на движение на автомобила „Ауди А3“, поведението на жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението, а и след това. Свидетелят С.О. е полицейския служител, извършил също проверка на нарушителя и съставил акта за установяване на административно нарушение, с оглед дадените му с изрична заповед правомощия. Липсват каквито и да било основания съдът да поставя под съмнение показанията на двамата разпитани свидетели К. и О.. Още повече, че не бяха опровергани по никакъв начин с годни доказателствени средства от страна на жалбоподателя. Прочее, горните обстоятелства, като време и място, вид на моторното превозно средство, дори траектория на движение на автомобила, се признават и от самия водач С.М. в жалбата му. Единственото, което той отрича е че     е въртял гуми преднамерено и е използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение, което настоящата инстанция намира за недостоверна защитна версия.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно се установи по делото, че с поведението си на процесната дата и място жалбоподателят е нарушил посочената норма. Той е бил водач на МПС – лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ К 0609 ВК, като при управлението му е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Това е така, тъй като при управление на автомобила, при това с висока скорост, жалбоподателят е форсирал двигателя и предизвиквал превъртане на задвижващите колела на превозното средство. Той извършвал и т.нар. „дрифт“, което означава, че преднамерено е извеждал автомобила извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на гумите му. За това поведение на водача С.М. не е имало каквато и да било обективна причина. Описаното шофиране от страна на жалбоподателя в никакъв случай не може да бъде прието като използване на пътищата за обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари. Деянието на жалбоподателя е извършено умишлено, при пряк умисъл, като същият е  съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно общественоопасните последици и е искал те да настъпят, извършвайки нееднократно и демонстративно гореописаните маневри. Затова правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. При дадената правилна квалификация на извършеното административно нарушение законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и съда няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответства на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Деянието е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е било извършено, като жалбоподателя е бил напълно наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Нарушението се явява напълно доказано от свидетелските показания на очевидеца Р.К., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Неоснователен е довода на жалбоподателя, че не е извършил нарушението на ул. „Сан Стефано“, тъй като полицейският служител установява, че именно там поведението на водача е ескалирало и той започнал да занася автомобила и да дрифтира. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на АУАН, доколкото същият е бил прочетен и предявен на жалбоподателя още на място. Неоснователно е искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН, защото извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Напротив, шофирането на водача е представлявало опасност за движението, вкл. е могло да застраши живота и здравето на хората, както и да причини имуществени вреди. От показанията на разпитания свидетел очевидец се установи, че жалбоподателя се е движел и с несъобразена скорост, като е създавал опасност за правилно паркирали автомобили. Затова извършеното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажно. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1947-000418 от 19.11.2019 г., издадено от Началник РУ към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП на С.Б.М. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

                                                        Районен съдия: