Р Е
Ш Е Н И Е
Номер …………..2015година гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД-НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в открито съдебно заседание на 26.11.2015година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР
МИТЕВ
ТЕОДОРА ШИШКОВА –мл.с.
при секретар – Н.Й.
прокурор при ВОП
–Зл.Златев
разгледа докладваното от
съдия Савакова, ВНОХД N 1376/2014 година по описа на ВОС и за да се
произнесе, взе предвид следното :
С присъда по НОХД №3802/12година на ВРС
38-ми състав са били признати за виновни подсъдимите:
1. З.Ж.С.
ЗА ВИНОВЕН В
ТОВА,
ЧЕ: за периода от 12.06.2011 год. до
25.07.2011 год. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, чрез
използване на техническо средство – метални заготовки, отнел чужди движими
вещи:
-
лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № В 56-55 СН, владение на М.;
-
лек
автомобил „БМВ
-
лек
автомобил „БМВ
-
лек
автомобил „Фиат Темпра” с рег. № В 46-48 КА, владение на Г.;
-
лек
автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № В 49-95 КР, владение на П. и лек
автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № РР 86-10 АН, владение на Мехмедов,
на обща стойност 12 539 /двадесет хиляди петстотин тридесет и девет/ лева,
от владението на О.К.М., Д.Ж.Д., А.Б.Д.,
Н.М.Г., С.М.М. и В.Р.П., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да
го присвои, поради което и на осн.чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл.26 ал.1 и чл.54
ал.1 от НК му е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНС
да изтърпи при СТРОГ РЕЖИМ в условията на Затвор.
НА ОСНОВАНИЕ
ЧЛ.59 АЛ.1 ОТ НК е зачетено времето през което подс. З.Ж.С. е бил задържан, считано от 28.07.2011
год. .
2. П.Я.С.
ЗА ВИНОВЕН В
ТОВА,
ЧЕ: за периода от 12.06.2011 год. до
25.07.2011 год. в с. Старо Оряхово, обл. Варна, в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужди движими
вещи:
-
лек
автомобил „БМВ
-
лек
автомобил „БМВ
-
лек
автомобил „Фиат Темпра” с рег. № В 46-48 КА, на стойност 1645,00 лева, от
собствеността на М.Г.;
-
лек
автомобил марка Фолскваген Голф” с рег. № В 49-95 КР на стойност 1904,00 лева,
от собствеността на В.Р.П.;
-
лек
автомобил марка „Фолскваген Голф” с рег. № РР 86-10 АН, на стойност 2750,00
лева, от собствеността на С.М.М. и лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат” с рег. № В 56-55 СН, на стойност 1515,00 лева от
собствеността на О.К.М., всичко на обща
стойност 12 539 /дванадесет хиляди петстотин тридесет и девет лева/, за
които знаел, че са придобити от З.Ж.С. чрез престъпление – кражба по чл.195
ал.1 т.4 от НК, поради което и на осн.чл.215 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и чл.54
ал.1 от НК му е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
3.Н.Г.П. –
ЗА ВИНОВЕН В
ТОВА,
ЧЕ: за периода от 12.06.2011 год. до
25.07.2011 год., в с. Старо Оряхово, обл. Варна, в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужди движими
вещи:
-
лек
автомобил „БМВ
-
лек
автомобил „БМВ
-
лек
автомобил „Фиат Темпра” с рег. № В 46-48 КА, на стойност 1645,00 лева, от собствеността
на М.Г.;
-
лек
автомобил марка Фолскваген Голф” с рег. № В 49-95 КР на стойност 1904,00 лева,
от собствеността на В.Р.П.;
-
лек
автомобил марка „Фолскваген Голф” с рег. № РР 86-10 АН, на стойност 2750,00
лева, от собствеността на С.М.М. и лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат” с рег. № В 56-55 СН, на стойност 1515,00 лева от
собствеността на О.К.М., всичко на обща стойност 12 539 / дванадесет
хиляди петстотин тридесет и девет/ лева, за които предполагал, че са придобити
от П.Я.С. чрез престъпление – чл.215, ал.1 от НК, поради което и на осн. по
чл.215 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪДИЛ е подсъдимите З.Ж.С.,
П.Я.С., Н.Г.П. да заплатят на гр. ищец О.К.М.
по предявения гр. иск сумата от 1515 лв., представляващи нанесените й
имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 195 ал.1 т.4 от НК и чл.215 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
ОСЪДИЛ е подсъдимите З.Ж.С., П.Я.С., Н.Г.П. да
заплатят на гр. ищец Д.Ж.Д., по
предявения гр. иск сумата от 2265 лв., представляващи нанесените й имуществени
вреди в резултат на деянието по чл. 195
ал.1 т.4 от НК и чл.215 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
ОСЪДИЛ е подсъдимите З.Ж.С.,
П.Я.С., Н.Г.П. да заплатят на гр. ищец А.Б.Д.
по предявения гр. иск сумата от 2460 лв. представляващи нанесените му
имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 195 ал.1 т.4 от НК и чл.215 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
ОСЪДИЛ е подсъдимите З.Ж.С.,
П.Я.С., Н.Г.П. да заплатят на гр.
ищец Н.М.Г. по предявения гр. иск
сумата от 1645 лв., представляващи нанесените му имуществени вреди в резултат
на деянието по чл. 195 ал.1 т.4 от НК и
чл.215 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
ОСЪДИЛ е подсъдимите З.Ж.С., П.Я.С., Н.Г.П. да заплатят СОЛИДАРНО направените по
делото разноски в размер на 272,19 лв. в полза на Държавата, както и д.т. върху
уважената част на гражданския иск в размер на
315,40 лв.
Произнесъл
се е и по веществените доказателства по делото – 1 бр. калъф за ключове черен на
цвят с 15 бр. заготовки, оформени като ключове 1 бр. приспособление за тях; 1 бр. найлонова
торбичка с пластина; част от табло с ел. уреди с
емблема на "Ауди" с надпис VD011000879402B и № VW3B091881H; торбичка
с вестник, вътре завити щемпел кръгъл печат с надпис "Нотариус 316" и
2 бр. печати с щемпел, гумен, свързани; 1 бр. крик - черен; 1
бр.кора за багажник на кола с 2 бр. тонколони;
радиокасетофон, следва да бъдат ОТНЕТИ
в полза на ДЪРЖАВАТА.
Въззивното производство
пред ВОС е било образувано по жалба на двамата подсъдими –Зл.С. и Н.П. ,като с Решение на
ВОС № 47/12.02.2014година е било потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
Към
жалбите не се присъединил подс.П.С. и по отношение на него присъдата е влязла в
сила.
Същите двама подсъдими З.С. и Н.П. чрез адв. Л. САК са инициирали производство по възобновяване
по КНД №1069/14година по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК пред ВКС на РБ.
В производството по възобновяване по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК ВКС като
съд по правото, и в съответствие с
нормите на чл.426 вр.чл.347 НПК по принцип се произнася само по възраженията,
обосноваващи съответните касационни основания, с които е сезиран и изхождащи от
тях други важни за производството обстоятелства.
По силата на официалното начало ВКС
следи и за допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на
абсолютните, защото при тяхно наличие проверяваният съдебен акт не е валиден,
не бива да съществува в правния мир и да породи последици. Казаното, пренесено на плоскостта на конкретния
случай, изисква отразяване на следното:
В качеството си на осъден от
първостепенния съд С. е депозирал жалба пред ВОС, приложена на л.15 от
второинстанционното съдебно дело. На л.108 и сл.от същото е приложено допълнение към
въззивната жалба, в която С. е отразил многобройни свои доводи по твърдяната от
него неправилност на постановената осъдителна присъда. В съдебно заседание на 23.01.14 г. назначеният на този осъден
служебен защитник е изложил допълнителни аргументи за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт.
Видно от решението на ВОС, съдът се е спрял
изключително бегло само на казаното от адвокат И.,
като дори не е счел за нужно да поясни какви точно пропуски е визирала тя,
които вече са неотстраними. Липсва произнасяне по
допълнението към жалбата, депозирано от самия С. и не е взето никакво отношение
по изключително съществени наведени от него доводи.
Приел е по отношение на този подсъдим че ,ВОС е неглижирал тези си задължения. По този начин не е
изготвил дължими мотиви, което е абсолютно процесуално нарушение по смисъла на
чл.348,ал.3,т.2, пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, водещо до необходимост от възобновяване
на въззивното наказателно производство, отмяна на решението на ВОС и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОСЪДЕНИЯ П.:
Възведено е оплакване, че решаващият съд не е
доказал субективната страна на престъплението по чл.215 НК за П.. ВКС отбелязва , че съдът е арбитър, а не
обвинител и не той доказва, а страните доказват пред него в един състезателен
процес, в който имат равни процесуални права/чл.12 НПК/.
Същевременно обаче е релевирано оплакване, което ВКС
отчита като съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348,
ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК и по същество го приема за
основателно.
Става дума за ограничаване на процесуалните права на
осъдения П. и в частност за нарушено право на защита, с недопускане на
графологическа експертиза на договори, сключени между него и Валентин Василев Я..
На л.192 от първоинстанционното дело е приложена
молба от П., чрез защитника му адвокат А., видно от която във връзка с
депозираните от свидетеля Валентин Я. показания в съдебно заседание на 18.04.13
г.,че не е подписвал договори за покупко-продажба от 18.07.11 г. и 23.07.11 г.и
поради неизясняване на този въпрос в хода на досъдебното производство, се иска
назначаване на съдебно-графологическа експертиза, която след вземане на
сравнителен материал, да даде отговор дали подписите в цитираните договори за
„продавач" са положени от лицето Валентин Василев Я.. В съдебно заседание
на 20.06.13 г.ВРС е отказал да назначи такава експертиза, като е преценил, че
този факт е без значение.
Във въззивната жалба на П. изрично е повторено
искането за назначаване на графологическа експертиза, което е било отхвърлено с
определение на ВнОС от 20.08.13 г., поради
ирелевантност на тези факти спрямо възведеното обвинение.
В съдебно заседание на 23.01.14 г. П. е дал
обяснения пред втората инстанция и предвид произнасянето по отношение на
експертизата, е пожелал да бъде съпоставен в очна ставка със свидетеля Я., за
да настоява пред него за обстоятелството, че той е полагал подписи за продавач
в цитираните договори. Искането е оставено без уважение, тъй
като не по този начин се установявало авторство на документ.
Според ВКС искателят се е позовавал на получаването
им от продавач, който той счита за добросъвестен и който се е подписвал върху
договорите за покупко-продажба. В този смисъл отговорът по исканата експертиза би разкрил релевантен
факт, който би могъл да бъде отнасян към две обстоятелства- към присъствието
или отсъствието у П. на умисъл за вмененото му деяние по чл.215 НК и към
пълноценна преценка на показанията на свидетеля Я. с оглед достоверност на
казаното от него и респективно негово дискредитиране.
Ето защо, като не са допуснали искания от защитата
доказателствен материал, решаващите съдилища са реализирали съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, което
трябва да бъде отстранено при новото разглеждане на делото след възобновяване
на наказателното производство. Разбира се, няма пречка, за да
обоснове законосъобразната според него теза в зависимост от отговора на
поставения въпрос на вещо лице-графолог, съдът да преразпита свидетеля Я. в
третираната насока.
Отделно от това ВКС подчертава, че изходът на спора
е относим и към гражданско-осъдителната част за С. и П., така че решението на
ВОС, което се отменя и с което изцяло е потвърдена присъдата на районния съд,
касае и присъдените обезщетения за имуществени вреди на конституираните
граждански ищци.
В изпълнение на решението по КНД
№1069/28.10.2014 година ,с което е ВЪЗОБНОВЕНО
В.Н.О.Х.Д.963/13 г.по описа на ОС-Варна и ОТМЕНЕНО Решение
№ 47/12.02.14
г.,постановено от ОС-Варна
по В.Н.О.Х.Д. 963/13 г.е образувано ВНОХД №1376/2014година.
При
новото разглеждане на делото във ВОС в няколко съдебни заседания са били
изпълнени задължителните указания на ВКС и са събрани всички възможни доказателства,
които ВКС е преценил ,че следва да се съберат при новото разглеждане на делото.
По съществото на делото явилия се по делото
прокурор заема становище
да се потвърди
първоинстанционната присъда по отношение на тези двамата подсъдими.Заема становището ,че по делото са налице категорични д-ва за това, че З.С., П.С. и Н.П. са
създали една организация за неправомерно обогатяване - кражби на автомобили, в
лицето на З.С. и вещно укривателство на тези автомобили от П.С. и Н.П..Твърди ,че З.С. кара автомобилите на определено място в Ст.
Оряхово, снема части от тях и от там
нататък ролята има П.С., който с
Валентин Я. ги издърпва на буксир до автоморгата на Н.Г., който ги приема, във
всички доказани случаи, без каквито и да е документи. Н.П. твърди, че имал
уговорката в неясно бъдеще да му бъдат предоставени тези документи, но неговите
действия показват, че той всъщност е знаел, че тези автомобили са предмет на
кражба, защото неговите работници много бързо са разглобявали тези автомобили,
сваляли са частите, които могат да бъдат продавани, а за купетата е била създавана организация да бъдат
продавани на ф-ма „Надин“, и по този начин от автоморгата да бъдат изнесени
всички вещи, по които автомобилите могат да бъдат разпознати.
Това, че В. Я. е подписвал тези
приемо-предавателни договори се потвърждава
съобразно искането на Н.П., но тези подписи на Я. не доказват, че Н. П. не е
знаел за това, че тези вещи са откраднати, т. к. нито В. Я. е можел да
представи документи, парите не са били давани на Валентин Я., били са давани на
П.С.. Въобще тази схема според ВОП е сочела на едно престъпно придобиване на тези
автомобили.
На следващо място цялата организация се
потвърждава и от разделянето на парите между П.П. и З.С., което
П.П. е
потвърдил в с.з..
По отношение на наложените наказания от първоинстанционния съд
счита ,че са справедливи с оглед гененералната и
най-вече на специалната превенция, най-вече по отношение на двамата
подсъдими.
Служебният
защитник на подс. Златев заема становището
,че по делото са налице множество съществени процесуални нарушения ,някои от
които са отстраними а други – не .Прави обстоятелствен разбор на събраните по
делото доказателства ,с твърдението ,че няма преки доказателства ,че подс.въззивен
жалбоподател С. е автор на кражбите на автомобили ,в които е обвинен. Моли за
оправдаването на подс.
Адв. Л.
в качеството на защитник на въззивника Н.П. –поддържа становището за липса на
субективната страна на престъплението по чл. 215 от НК .
В
последната си дума въззивния жалбоподател Зл. С. поддържа становището на
защитника си и моли да бъде оправдан.
В
последната си дума въззивния жалбоподател Н. П. моли за оправдаването си .
В
изпълнение на задълженията си по чл. 355ал.1
от НПК и с оглед пълното изясняване на фактическата обстановка по делото
,въззивния съд е назначил съответни графологична и съдебно оценителна
експертизи , и ги е изслушал ,разпитал и подс.жалбоп. Н.П. ,и е изискал договорите
за покупко – продажба на МПС /л.72-л.79 /,разпитал е свидетелите –М., Д. ,Д.Г.,
които са и граждански ищци и частни
обвинители по делото.
В
изпълнение на указанията на ВКС и съдебно оценителната експертиза са установени
различия в стойността на автомобилите ,предмет на престъплението /л.149 от
ВНОХД /.
Разпитан
е подс.жалбоподател Зл.С. и осъдения подсъдим –вече свидетел в настоящето
производство П.С..
Въпреки
положените усилия от въззивният съд за достигане на обективната истина по
делото извършеното не е установено по безспорен начин защото:
В
обвинителния акт на ВРП по отношение и на подс. Н.П. са били включени
автомобили ,намерени в гората ,за което има надлежни писмени документи /протоколи
за оглед в ДП/.От действията от ДП не става ясно и в ОА не става ясно какви са
отношенията между осъдения Зл.С. по чл. 195 от НК ,посредника П.С. /осъден с
влязла в сила присъда по чл. 215 от НК / свидетеля Тодор Христов и В. Я. и този
посредник ,както и защо подс.Н.П. плаща на свид. В.Я. по Договор за покупко –
продажба за всеки автомобил ,както и какви са отношенията мужду П.С. и Н.П. и
от какви действия и лица и защо са опосредени и с какви средства .
В
посочената насока и първата и въззивната инстанция ,а и предходната въззивна
инстанция са събрали писмени и гласни доказателства ,които изцяло променят
описаната от обвинението фактическа обстановка.
Остава
неизяснен и въпроса: какви са отношенията между подс.въззивен жалбоп. Зл.С. и
свид.П.С. ,какви части от л.а. са вземани от колите –между отнемането им от
собствениците от евентуалния крадец до предаването на П. С. и оттам на свид.В.Я.
,Т.Христов , и свид.Жулиен Банков респ. до предаването им в автоморгата на
подс.жалбоп.Н.П. .
Посоченият
въпрос е неговото изясняване касаят не само извършването на кражбите ,но и
разкомплектоването на автомобилите от отделни лица до постъпването им при подс.жалбоп.
Н.П. и имат значение при преценката не само на въпросите с наказателната
отговорност от на същия обективна и субективна страна ,а и на размерите на
гражданските искове на пострадалите лица.
Отделно
от това следва да се отговори на възраженията поставени от адв. И. в пледоарията по
съществото на делото, а при необходимост да се разпитат и поемните лице по
съответните протоколи, тъй като се оспорва реда за изготвянето им с оглед
наличието на съществени процесуални нарушения.
При
наличието на посочените основания въпреки положените усилия от въззивната
инстанция и за даване на отговори на
най- съществените въпроси с оглед изясняване на фактите по делото се налага
проверка на посочените в обвинението сделки с автомобилите и участниците в тях
и документите ,които ги съпровождат .
Липсата
на определени правни изводи ,произтичащи
от конкретно установени нови фактически
положения съществено нарушава правата и на подсъдимите /обвиняемите и техните
защитници/ и на другите страни по делото.
При това
положение и въъззивната инстанция намери ,че са налице основания при които е
налице основанието по чл. 355 ал.1 т.2 от НПК при което не може да бъдат
изпълнени указанията на ВКС за произнасяне по съществото на делото ,тъй като пред
въззивният съд са установени нови фактически положения ,при което въззивната
инстанция на основание чл.334 т. 1 от НПК вр.
чл.348 ал.3т.1 от НПК следва да
върне делото на ВРП ,като отмени първоинстанционната присъда по отношение на
двамата подсъдими, за ново разследване и внасяне на обвинителен акт
Въззивната инстанция като взе предвид
доводите на страните, наведени
в устна и писмена форма и при служебната проверка по реда на чл. 313 и чл.314 от НПК установи ,че жалбите са е основателни ,но не само на поддържаните в тях основания
за нарушение на материалния и съществена
нарушение на процесуални правила закон , като не следва да се произнася по
съществото на делото и по наведените от страните съображения защото:
При така
насложените противоречия относно начин на извършване на престъплението и кръга
на лицата, участващи в него ,както и
непроизнасянето по основни възражения на
защитата ,представляват винаги неотстраними процесуални нарушения ,нарушаващи правото на
защита на подсъдимия.
Отделно от
това обвинителния акт е възпроизведени в
дизпозитива на присъдата по отношение на подсъдимите са намерили място и други два автомобила за ,които са намерени в
гората и очевидно за тях подс. Н.П. не следва да носи отговорност ,а прокурорът
следва да прецени кои са лицата от целия кръг ,които са отнемали част от вещите
в гората и след това са ги предавали на подс.Н.П. и то с писмени документи..
От
проведеното съдебно следствие в настоящето въззивно производство са установени
и съществен различия в стойността на откраднатите автомобили .Същата засята и
съществено правата на подсъдимите относно предмета на делото и на частните
обвинители по делото относно стойността
на всяка вещ.
Въззивният съд установи ,че съдът е допуснал съществени нарушения на
процесуални правила от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 и т.2пр.1 от НПК, налагащи отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото на прокурора защото :
Съгласно разпоредбата на чл. 305 ал. 4 вр. с чл.301 ал.1 т.1 от НПК и непротиворечивата съдебна практика
,диспозитива на присъдата следва да отговаря на изложеното в мотивите на
съдебния акт относно мястото и начина на извършване на конкретно деяние, което
очевидно нарушава правото на защита на обвиняемия.
Отделно мотивите на съда следва да съдържат не само констатациите на
съда какво приема за установено от фактическа страна , а и въз основа на кои
доказателствени източници , като при
противоречия в тях следва да се изложат съображения защо едни от тях се
възприемат ,а други не .
В
тях се мотивира вътрешното съдиийско убеждение и начина на формирането му по
въпросите ,които съдът решава при постановяването на присъдата ,съгласно чл.
301,ал.1 и 2 от НПК .
Затова и същите представляват задължителна ,съществена част от присъдата
и тяхното неизготвяне според посочените изисквания представлява винаги
съществено процесуално нарушение.
При
така насложените противоречия относно начин на извършване на престъплението и
кръга на лицата, участващи в него ,както
и непроизнасянето по основни възражения на
защитата , представляват винаги неотстраними процесуални нарушения , нарушаващи правото на
защита на подсъдимия.
Отделно от
това практически съдът не е отговорил нито на едно от възраженията на защитата
осъществявана от подс. С. и П. по
съществото на делото , и при горните нарушения е формирал волята си върху
неправилно изготвени мотиви ,буквално възпроизвеждащи съдържанието на
обвинителния акт и без обсъждане на противоречията в доказателствения
материал ,като е нарушил принципните
норми на чл. 13 и 14 от НПК .
При тези констатации въззивния съд намери и противоречия в аналитичната
дейност –мотивите на решаващия съд ,довело до ограничаване процесуалните права
на подсъдимите ,които могат в посочената
част да се приравнят до липсващи мотиви по чл. 348 ал.3 т.2 от НПК ,които
нарушения са неотстраними от въззивната инстанция.
Няма пречки след извършване на необходимите действия на прокурора по
установяване на точния предмет на делото и лицата ,извършили конкретните
престъпленя и разплащанията между тях ,както и отстраняване на допуснатите
твърдяни от защитата процесуални нарушения ,да се формулират нови обвинения или
да се даде ясен отговор относно обективната и субективна страна на възведените
обвинения ,като се направи и изменение в кръга на лица ,обективната и субективната
страна на деянията за всеки от тях ,и в стойността на отнетите автомобили съобразно установените нови обстоятелства по
делото.
Посочените по – горе нарушения
представляват съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на
чл. 334 т.1 от НПК вр. с чл. 348 ал.
3 т.2
от НПК на правата на подс. и неговия защитник, поради което и
първоинстанционната присъда следва да се отмени.
Съществените процесуални нарушения са непреодолими при решаването на
въпросите от въззивния съд в рамките на неговата компетентност ,приравнено като порок на съдебния акт липса
на мотиви по възраженията на защитата на обв.,
поради което и въззивния съд – не
може да извърши правилна проверка на доказателствата ,начина на събирането им и
да съпостави изводите на съда произтичащи от тях.В посочената насока са
Решение по НД №2276/13годна на ВКС и
последващо Решение по ВНОХД № 92/2014год на АС Варна .
Предвид гореизложеното
Варненският окръжен съд намира,че са налице основанията на чл.334 т.1 от НПК вр.с чл.335т.1
348
ал. 1 т.1 и 2 и ал.3 и т.1 и от НПК , поради
което
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
присъдата на ВРС,
постановена по НОХД № 3802/2012год.- постановена на 20.06.2013.–от
ВРС и ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Варна за допълнително разследване .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.