№ 106
гр. Стара Загора, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Й. Георгиев
Членове:Спасена В. Драготинова
Цветислава Ив. Стайкова
при участието на секретаря М.Ж.Т.
в присъствието на прокурора М. М.
като разгледа докладваното от Цветислава Ив. Стайкова Въззивно
административно наказателно дело № 20255500600372 по описа за 2025
година
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
Образувано е по жалба от защитника на обвиняемия – адв. С. Ч. – от АК
– Стара Загора, срещу Решение № 16 от 10.03.2025 г, постановено по АНД №
255/2024 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което обвиняемият С. Ф. М. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т.
12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК и на осн. чл. 78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1300 лв.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност, неправилност,
необоснованост, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.
Излагат се съображения за това, че извършеното от обвиняемия е несъставомерно и
представлява административно нарушение поради ниската обществена опасност на деянието
и дееца. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова, с
който обвиняемият М. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, а извършеното от него бъде прието за нарушение на Закона за опазване на
обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ). Алтернативно се
иска обвиняемият да бъде оправдан, като му бъде наложено наказание „Глоба“ по Указа за
борба с дребното хулиганство (УБДХ).
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, свидетели или експерти,
както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на ОП –
Стара Загора счита жалбата за неоснователна. Намира, че
1
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като намира за
несъстоятелни твърденията, че става въпрос не за престъпление, а за
административно нарушение.
Защитникът на обвиняемия – адв. Ч., поддържа жалбата и счита, че при
направата на преценка дали се касае за престъпление или административно
нарушение, първата инстанция не е обсъдила причините, поради които са се
случили процесните събития, нито особености на деянието, касаещи умисъла
на извършителя. Моли съда да уважи жалбата съобразно направените в нея
искания.
Обвиняемият М., в лична защита, поддържа казаното от адвоката си. В
предоставеното му право на последна дума иска това, което и защитника му.
Старозагорски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, констатира, че са налице основания за неговата отмяна и за
връщане на делото на районния съд за ново разглеждане.
По делото първата инстанция е допуснала съществени нарушения на
процесуалните правила по см. на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, които са довели
до ограничаване процесуалните права на страните, както и до липсата на
надлежно изготвени мотиви, от които да се установи какво е формираното
вътрешно убеждение на районния съдия, разгледал и решил делото. Така
допуснатите съществени процесуални нарушения са довели и до нарушаване
на правата на обвиняемото лице да разбере въз основа на какви
доказателствени материали съдът е формирал изводите си за виновността му,
които няма как да бъдат отстранени от въззивния съд, а също и при изготвяне
на мотивите към съдебния акт в частта, налагаща задължителен анализ на
приобщения доказателствен материал, което обосновава касационното
основание за липса на мотиви.
Първоинстанционният съд с решението, предмет на въззивен контрол, се
е произнесъл по повдигнатото с постановление за освобождаване от
наказателна отговорност спрямо С. Ф. М. обвинение за престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 1 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава 28
НПК. В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателствени
средства, изслушано е експертно заключение и е проведен разпит на вещото
лице, изготвило СМУ на живо лице и съдебномедицинската експертиза на
пострадалия в хода на ДП. Направеното в протокола от проведеното на
13.01.2025 г. открито съдебно заседание отбелязване, че се пристъпва към
разпит на „вещото лице по изготвеното в ДП съдебно-медицинско
удостоверение“ обаче внася сериозни съмнения кое от двете изготвени от д-р
Пасев заключения е било прочетено (доколкото и СМЕ, и СМУ съдържат
заключение) и дали приобщаването на експертизата към доказателствения
материал не е било опорочено.
Същевременно, видно от съдържанието на мотивите, районният съд е
приел за установени нови фактически положения касаещи медико-
биологичните характеристики на причинената телесна повреда, а именно –
2
„разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК“. Така
приетите за установени фактически обстоятелства не са подкрепени от
събраната доказателствена маса, като липсва и анализ на относимите към вида
телесното увреждане материали, което препятства възможността на страните,
а и на въззивната инстанция да разберат въз основа на какви доказателствени
източници решаващият състав е изградил вътрешното си убеждение.
Освен това мотивите на обжалвания съдебен акт съдържат сериозен
дефицит на издържан и всеобхватен доказателственен анализ и оценка. Съдът
е обсъдил единствено част от гласните доказателствени средства, но по-скоро
е преразказал съдържанието им, отколкото да направи анализ и оценка на
съдържащите се в тях доказателства. Възприемайки едностранчив подход,
съдът е кредитирал показанията на свидетелите В, К., П., Г., Д. и Ж. като е
посочил, че същите са последователни и кореспондиращи помежду си и с
останалите доказателства. По същият начин е подходил и при анализа на
показанията на свидетелите И, М. и М., като единствено е отбелязал, че са
допуснати по искане на защитата, а по отношение на свидетелката И. – че „не
може да се възприеме като обективен и незаинтересован свидетел, доколкото е
съжителка на обвиняемия“. Изцяло са пренебрегнати показанията на
свидетеля Б. който даже не е споменат в мотивите към присъдата, въпреки че е
разпитван в хода на процеса. Игнорирани са разминаванията между първата
група свидетели за това дали пряко и непосредствено са възприели нанасянето
на инкриминирания удар, както и съответствията между двете групи за
предшестващите събития и ескалацията на напрежението на стадиона. Не са
обсъдени и констатираните противоречия между заявеното от свидетелите в
различните фази на наказателното производство, като липсва отговор на кои
показания се доверява съдът.
На следващо място, контролираният съд не е подложил на внимателен
анализ писмените и веществените доказателства (които дори не са формално
изброени в мотивите), нито заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза. Не са изложени
съображения дали съдът кредитира заключението на експерта, нито са
обсъдени направените при разпита му пояснения, касаещи възможните
начини за получаване на телесното увреждане.
По същия начин съдът изцяло е игнорирал и не е взел становище и по
доводите на защитата за механизма на причиняване на инкриминираното
увреждане и възможността това да е сторено от подсъдимия. Не е обърнато
внимание и на възражението за несъставомерност на поведението на
обвиняемия по НК и квалифицирането му като нарушение по ЗООРПСМ или
УБДХ. По този начин сериозно е накърнено правото на защита на
обвиняемия, както и правото му на справедлив процес, в рамките, на който да
разбере за извършването на какво деяние се реализира наказателна
отговорност спрямо него и въз основа на какви доказателства.
Съгласно трайната съдебна практика липсата на ясно изложение на
възприетите от съда факти, липсата на анализ на доказателствената
съвкупност в съответствие с изискването на чл.305, ал.3 от НПК и конкретно
на доказателствените източници, възпроизвеждащи в процеса противоречиви
3
факти, свързани с обстоятелствата предмет на доказване по делото, както и
липсата на отговор в мотивите на съда на възраженията на страните се
приравнява на липса на мотиви изобщо, тъй като не позволява на
контролиращата инстанция да установи на база на какво първостепенният съд
е направил свои собствени фактически и правни изводи, респ. защо е
възприел едни доказателства, а е отхвърлил други, както и по какви
съображения не е взел предвид възраженията на страните.
Липсата на мотиви, освен че е съществено нарушение на процесуалните
правила, не позволява на страните по делото и на въззивната инстанция да
установят каква е била действителната воля на съда, въз основа на какви
доказателства е изградена тя, както и да проследят начина на формиране на
вътрешното му убеждение. Това препятства и възможността на въззивната
инстанция да извърши изискуемата проверка за законосъобразност,
правилност и обоснованост на обжалвания пред нея съдебен акт, респективно
да се произнесе по основателността или липсата на такава, на изложените във
въззивната жалба доводи.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила е абсолютно
съществено такова съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК и
винаги представлява основание за отмяна на контролирания съдебен акт.
Същото е отстранимо, но не на този етап от наказателното производство,
поради което делото следва да се върне на друг състав на първоинстанционния
съд за новото му разглеждане.
При констатираното основание за отмяна на присъдата, настоящата
въззивна инстанция не намира за необходимо да вземе отношение по
изложените в жалбата и протеста доводи по съществото на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 от НПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 16 от 10.03.2025 г, постановена по АНД №
255/2024 г. по описа на Районен съд – Раднево.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Раднево за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4