№ 20634
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110173297 по описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 400758/10.12.2024г. на СРС,
подадена от В. Т. М. срещу „****“ АД, уточнена с Допълнителна молба, вх. №
22446/22.01.2025г. на СРС, и Молба, вх. № 162262/09.05.2025г. на СРС.
Ищцата В. Т. М. е предявила срещу „****“ АД искове с правно основание по чл.
403, ал. 1 ГПК и чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да ú заплати, както следва:
350,00 лева за обезщетение за нанесените вреди от допуснато обезпечение
по ч.гр.д. № 41810/2024г. на СРС за периода м.07.2024г.-м.10.2024г., изразяващи
се в невъзможност да ползва запорирана сума от 4752,30 лева, които вреди са
съизмерими със законната лихва и натрупаната инфлация в страната за този
период, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
/10.12.2024г./ до окончателното изплащане на сумата;
150,00 лева за нанесени неимуществени вреди – изживяно безпокойство,
злепоставяне и опетняване на доброто име на ищцата, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба /10.12.2024г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата твърди че тя, М.П. и „***********“ ООД водили с ответника редица
дела във връзка със задължение по договор за заем. Този договор за заем бил развален
още през 2015г. едностранно от ответника, а претенциите за плащания по него били
отхвърлени с влезли в сила решения на съда. В хода на воденото дело, малко след
подаване на въззивна жалба, „****“ АД образувало гр.д. № 41810/2024г. на СРС, 169
състав, като поискал обезпечение – налагане на запор върху сумата от 4752,30 лева,
като му била издадена обезпечителна заповед след внесена парична гаранция. Дали е
образувано изпълнително дело по нея ищцата не знае, но тя доброволно не харчела
1
тази сума, за да не възникват усложнения. По този начин тя била лишена от
възможност да ползва сумата. Ответното дружество правило справки за нея,
напомняло ú, че е длъжница, като по този начин я злепоставяло пред държавни органи.
Не можела да спи, а трябвало да се грижи и за болния си съпруг. Трябвало да посещава
съдебните деловодства, да пише отговори – не можело да се опише всичко, което
преживяла. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата се явява
лично, като поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Допълнителни съображения излага в Писмено становище, вх. № 345300/22.10.2025г. на
СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното „****“ АД чрез адв. Ж. – АК-София, е
подало Отговор на исковата молба, вх. № 82893/10.03.2025г. на СРС, допълнително
уточнен със Становище, вх. № 179946/22.05.2025г. на СРС. Оспорва предявените
искове като заявени с нередовна искова молба, недопустими и неоснователни.
Начинът, по който същите били заявени, бил неясен, противоречив и крайно
неконкретизиран, поради което било неясно какво точно се иска и срещу какво следва
да се защитава ответникът. Сочи, че дружеството единствено е поискало издаването на
обезпечителна заповед, а, както ищцата сама изтъква, тя не е била използвана.
Следователно за М. нямало как да възникнат вреди. Отговорността му не можело да се
ангажира при положение, че ищцата сама и доброволно решила да не изразходва
сумата в размер на наложения запор. Подробно обосновава липса на нанесени
неимуществени вреди и неоснователност на предявения иск. В насрочените по делото
публични съдебни заседания се представлява от адв. Ж., който оспорва предявените
искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага
в Писмена защита, вх. № 342461/21.10.2025г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК е за ищцата, която следва да установи, че по реда
на част ІV ГПК срещу нея е допуснато обезпечение на иск/бъдещ иск, че предявеният
иск е бил отхвърлен или не е бил предявен в срок, или делото е било прекратено, че от
допуснатото обезпечение е претърпяла вреди, тяхното естество и размер, както и
наличието на причинно-следствена връзка с допуснатото обезпечение. По предявения
иск по чл. 49 ЗЗД доказателствената тежест е за ищцата, която следва да установи
противоправно поведение /действие или бездействие/ на ответното дружество и
неговите служители, настъпили вреди, тяхното естество, както и причинна връзка с
противоправното поведение. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил
търсените спрямо него суми. Извън горното всяка от страните следва да докаже
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По делото за послужване е постъпило ч.гр.д. № 41810/2024г. на СРС, 169
състав. Същото е образувано въз основа на Молба за обезпечение на бъдещ иск, вх. №
2
229594/12.07.2024г. на СРС, подадена от „****“ АД срещу В. Т. М., чрез налагане на
запор върху банковите ú сметки в поименно посочени търговски банки за сумата от
4752,30 лева. Посочено е, че бъдещият иск е за установяване на недължимостта на
посочената сума, представляваща лихва за забава до 12.06.2024г. по плащанията,
описани в обратен изпълнителен лист от 10.05.2024г., издаден по гр.д.№21404/2016г.
на СРС, 128 състав, както и за осъждане на бъдещата ответница да върне посочената
сума на „****“ АД, ведно със законна лихва. С Определение № 28530/12.07.2024г. по
ч.гр.д. № 41810/2024г. на СРС молбата е уважена, като, след внасяне на определената
гаранция от 500,00 лева, е издадена и Обезпечителна заповед № 630/17.07.2024г. С
Молба, вх. № 242781/25.07.2024г. на СРС, е представена и искова молба за
предявяване на бъдещите искове, вх. № 242762/25.07.2024г. на СРС. По същата е
образувано гр.д. № 44318/2024г. на СРС, разпределено**** за разглеждане на 118
състав на СРС. Исковата молба не е връчена на ответницата, но същата, заедно с
М.Р.П., е депозирала Молба, вх. № 268987/22.08.2024г. на СРС, с която е обосновано
становище за недопустимост на производството и е поискано прекратяването му. С
Молба, вх. № 282038/05.09.2024г. на СРС, ищецът „****“ АД е заявил оттегляне на
предявените искове, поради което с Определение № 38304/24.09.2024г. съдът е
прекратил производството по делото. Определението, видно от означението върху
него, е влязло в сила на 11.10.2024г. С Определение № 50552/12.12.2024г. по ч.гр.д. №
41810/2024г. на СРС, съдът е отказал да върне на „****“ АД внесената гаранция от
500,00 лева поради подадено от В. М. възражение и образувано дело по чл. 403 ГПК –
настоящото такова.
Видно от Справка, вх. № 249678/18.07.2025г. на СРС, от ЧСИ № 921 – Стефан
Петров, изп.д. № 20249210400914 на същия е с взискател „****“ АД и е образувано
въз основа на Обезпечителна заповед от 16.07.2024г. по ч.гр.д. № 41808/2024г. на СРС,
по което е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху банкови сметки на
М.Р.П., както и въз основа на Обезпечителна заповед от 17.07.2024г. по ч.гр.д. №
41810/2024г. на СРС, по което е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху
банкови сметки срещу В. Т. М.. Видно от съобщението, находящо се на л. 81 от
папката на ч.гр.д. 41810/2024г. на СРС, това изпълнително дело е прекратено с
постановление на съдебния изпълнител от 13.09.2024г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 3
ГПК.
За да бъде основателен иск по реда на чл. 403 ГПК, то следва да са налице
кумулативно следните предпоставки: да е допуснато и реално наложено обезпечение,
да е отхвърлен искът, който е бил обезпечен с него, или делото по него да е било
прекратено, да са налице причинени от обезпечението вреди, както и да е налице
пряка причинно-следствена връзка между наложеното обезпечение и описаните вреди.
Действително в настоящия случай срещу ищцата е било допуснато обезпечение на
бъдещи искове чрез запор върху вземанията ú по банкови сметки в поименно посочени
търговски банки, като в последствие производството по предявените искове е било
прекратено поради оттегляне на исковете. Така се установява наличие на първия
елемент от фактическия състав на чл. 403 ГПК. Не е налице обаче вторият такъв, тъй
като липсват настъпили от наложеното обезпечение вреди. По делото не са
ангажирани доказателства допуснатото обезпечение чрез запор да е било наложено
върху сметки на ответницата – ищца по настоящото дело. В исковата си молба ищцата
сама посочва, че не е получавала запорно съобщение, а не е харчила пари, тъй като е
очаквала проблеми от страна на „****“ АД. Приложената на л. 67 от ч.гр.д. №
41810/2024г. на СРС разпечатка на справка за банкови сметки на М. установява, че за
3
периода 31.10.2016г.-05.09.2024г. няма данни за банкови сметки.
При това положение и доколкото липсва установено реално наложено
обезпечение, то е изключено да произтекат вреди от същото, съответно да са налице
противоправни действия спрямо М. във връзка с такова обезпечение. Това неминуемо
обуславя неоснователността на предявените по настоящото дело искове, поради
което обсъждането на останалите събрани по делото доказателства /включително
свидетелски показания/ и доводи на страните е безпредметно, доколкото не би могло
да обоснове различен изход от спора.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза
на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски
има само ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е
представен и списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът е доказал разноски за заплатен адвокатски хонорар от 3800,00 лева.
Основателно е възражението на ищцата за прекомерност на същия. Настоящото дело
не се отличава с никаква фактическа, процесуална и правна сложност, нито изисква
повишена степен на интензивност на професионални усилия от страна на
процесуалния представител на ответника. Защитаваният материален интерес е малък,
като делото е приключило в две съдебни заседания при събрани писмени
доказателства в неголям обем и разпит на само един свидетел. При това положение
съдът намира, че хонорар в размер над 400,00 лева не съответства на правната и
процесуална тежест на спора и именно разноски за посочената сума следва да се
присъди на ответната страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Т. М., ЕГН **********, от град София, срещу
„****“ АД, ЕИК ***********, със седалище в град Пловдив, искове с правно
основание по чл. 403, ал. 1 ГПК и чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да ú заплати,
както следва:
350,00 лева за обезщетение за нанесените вреди от допуснато обезпечение
по ч.гр.д. № 41810/2024г. на СРС за периода м.07.2024г.-м.10.2024г., изразяващи
се в невъзможност да ползва запорирана сума от 4752,30 лева, които вреди са
съизмерими със законната лихва и натрупаната инфлация в страната за този
период, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
/10.12.2024г./ до окончателното изплащане на сумата;
150,00 лева за нанесени неимуществени вреди – изживяно безпокойство,
злепоставяне и опетняване на доброто име на ищцата, ведно със законната лихва
от подаването на исковата молба /10.12.2024г./ до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА В. Т. М., ЕГН **********, от град София, да заплати на „****“ АД,
ЕИК ***********, със седалище в град Пловдив, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 400,00 лева, представляваща разноски по делото пред районния съд (гр.д.
№ 73297/2024г. на СРС).
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5