РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Перник, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20231700100538 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от
ЗЗД.
Образувано е по искова молба от И. К. Г., ЕГН ********** и Е. Г. Г., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** срещу МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД - гр. Перник, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Брезник № 2, представлявана от
изпълнителния директор Е.Н..
На страната на ответника е конституирано трето лице - помагач - ЗК „ОЛИМПИК - клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Гоце
Делчев № 142 – 142А, представлявано от П.Т.Е. – управител.
Ищците твърдят, че са родители на А. И. Г., починал на ***
Сочат, че с Присъда № 7/03.04.2023 г. по НОХД № 184/2022 г. по описа на ПОС, изменена
с Решение № 375/06.11.2023 г. по НОХД № 895/2023 г. по описа на Апелативен съд - София,
оставено в сила с Решение № 341/11.06.2024 г. по КНД № 61/2024 г. по описа на Върховен
касационен съд, влязла в сила на 11.06.2024 г. е признат за виновен М.В.К., за това, че на ***
в ***, в Спешно приемно отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова“ - гр. Перник, като *** е
причинил другиму - А. И. Г., смърт, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност - лекарска професия, представляваща източник на повишена
опасност, като на основание чл. 123, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, изтърпяването, на което е
1
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от
влизане в сила на присъдата.
Твърдят, че със същата присъда М.В.К. е осъден да заплати на всеки от тях обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина им от по 60000 лв.
Ищците излагат, че дейността, с изпълнението, на която е причинена смъртта на техния
син е осъществявана от М.В.К. по възлагане от ответника по силата на сключен между тях
трудов договор.
Сочат, че смъртта на техния син им е причинила силни психични и душевни страдания -
безсъние, напрегнатост, тревожност, безсилие от безвъзвратната загуба, мъка, които не са
преминали и до настоящия момент. Твърдят, че загубата е тежка и поради внезапното и
настъпване, като е довела до огромни страдания и затруднения в личен и в професионален
план.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по
60000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в
резултат на смъртта на сина им - А. И.Г., настъпила на ***, причинена от М.В.К., поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - лекарска професия,
представляваща източник на повишена опасност - престъпление чл. 123, ал. 1, във вр. с чл.
54 от НК, за което е постановена Присъда № 7/03.04.2023 г. по НОХД № 184/2022 г. по описа
на ПОС, изменена с Решение № 375/06.11.2023 г. по НОХД № 895/2023 г. по описа на
Апелативен съд - София, оставено в сила с Решение № 341/11.06.2024 г. по КНД № 61/2024 г.
по описа на Върховен касационен съд, влязла в сила на 11.06.2024 г., ведно със законната
лихва върху присъдените главници, считано от датата на увреждането - *** до
окончателното плащане.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор, с който искът е оспорен по основание и размер. Изложено е, че
претърпените от ищците вреди не са в резултат на изпълняваната от М.В.К. дейност, както и
че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от третото лице – помагач – ЗК
„ОЛИМПИК“ – клон България КЧТ. Искът е оспорен като неоснователен, евентуално, като
погасен по давност. Оспорено е твърдението, че вредите са настъпили от извършването на
работа, възложена от ответника. Поддържа се становище за прекомерност на
претендираното обезщетение. Прави се възражение по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на
вземането, предмет на исковата претенция.
В съдебно заседание, ищците, чрез пълномощника им адв. М. поддържат предявените
искове. Заявяват изменение в обстоятелствената част на исковата молба, като уточняват че
вредоносното събитие – смъртта на сина на ищците е настъпила не на ***, а на *** и
посочват, че това е и датата, от която претендират законна лихва върху претенциите за
главници. Съдът е допуснал направеното уточнение и е изменил проекта за доклад по
2
делото, съобразно него. Искането към съда е да уважи исковете, съгласно изменението им и
да присъди направените съдебни разноски. Заявява се възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника му адв. Г. оспорва иска. С оглед
допуснатото уточнение на обстоятелствата, на които се основава претенцията - датата на
извършване на деликта, заявява възражение по чл. 110 от ЗЗД за погасяване по давност на
исковата претенция. Искането към съда е да отхвърли предявения иск като неоснователен,
евентуално – като погасен по давност и да присъди направените съдебни разноски.
Третото лице – помагач, чрез пълномощника адв. Л. оспорва иска и поддържа отговора.
Моли съда да отхвърли претенцията, като неоснователна, евентуално като погасена по
давност.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с
разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:
Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и наличие на правен
интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
Не е спорно между страните и се установява от представеното удостоверение за семейно
положение, че ищците са родители на А. И. Г., починал на ***
От служебно изискани съдебни актове, се установява, че с присъда № 7/03.04.2023 г. по
НОХД № 184/2022 г. по описа на ПОС, изменена с решение № 375/06.11.2023 г. по НОХД №
895/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, оставено в сила с решение №
341/11.06.2024 г. по КНД № 61/2024 г. по описа на Върховен касационен съд, влязла в сила
на 11.06.2024 г. М.В.К. е признат за виновен, за това, че на *** в ***, в *** на МБАЛ
„Рахила Ангелова“ - гр. Перник, като *** е причинил другиму - А. И. Г., смърт, поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - лекарска професия,
представляваща източник на повишена опасност, като на основание чл. 123, ал. 1, във вр. с
чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и три
месеца, изтърпяването, на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен
срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
От представения трудов договор № *** и споразумения към него от № *** и № *** се
установява, че през периода от *** до *** М.В.К. е назначен и е работил по трудово
правоотношение на длъжност*** в *** на МБАЛ „Рахила Ангелова“ – гр. Перник.
Видно от застрахователна полица по застраховка „Професионална отговорност на лица,
упражняващи медицинска професия“ и „Професионална отговорност на лечебното
заведение“ № 28172529256140257074 от 20.02.2017 г., че за периода от 20.01.2017 г. до
19.02.2018 г. ответникът е застрахован по застраховка „Професионална отговорност на лица,
упражняващи медицинска професия“ и „Професионална отговорност на лечебното
заведение“ при Застрахователна компания „ОЛИМПИК“ АД, действаща на територията на
3
Република България чрез ЗК „ОЛИМПИК“ – клон България КЧТ.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.Е.К. и Д. С.Б..
Съдът кредитира свидетелските показания, като ясни, последователни и житейски логични,
дадени за непосредствено възприети обстоятелства, без данни за заинтересованост. От тях се
установява, че смъртта на сина на ищците е настъпила внезапно и неочаквано, тъй като той
бил млад и нямал здравословни оплаквания. Случилото се предизвикало шок у родителите
му. Между ищците и сина им А. имало силна връзка. Те прекарвали всички празници заедно
с него и семейството му. Помагали си взаимно. Ходели заедно на почивки. Смъртта на А.
била много тежка загуба за тях. Тя се отразила на физическото им здраве и на психическото
им състояние. Затворили се, напуснали града и отишли да живеят в ***. Спрели да ходят на
почивки и екскурзии. Променили изцяло навиците си.
При горните фактически констатации съдът намира от правна страна следното:
Чл. 49 от ЗЗД предвижда отговорност за възложителя на работа, за вредите, причинени по
повод изпълнението и.
За уважаването на предявения иск, в тежест на ищците е да установят, че ответникът е
възложил на друго лице извършването на работа, при и или по повод изпълнението, на която
виновно и противоправно са им причинени твърдените от тях неимуществени вреди.
В случая се претендира обезщетяване на неимуществени вреди от настъпила смърт.
Ищците като родители на починалото лице са материално легитимирани да получат
обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди от загубата на детето им. В този
смисъл е т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК и т. 2 от Постановление № 4 от 25.V.1961 г.
Деликтът, представляващ основание на исковата претенция е установен по реда на чл. 300
от ГПК с влязла в сила присъда. Съгласно цитираната разпоредба влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е то е извършено, противоправността му и
виновността на дееца. В конкретния казус наказателният съд е установил, че смъртта на А.
И. Г., настъпила на *** е причинена от М.В.К., поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност - лекарска професия, представляваща източник на повишена
опасност - престъпление чл. 123, ал. 1 от НК. Тоест налице е виновно и противоправно
поведение, в причинна връзка, с което е настъпила смъртта на сина на ищците.
Деликвентът е причинил вредоносния резултат при изпълнение на възложената му от
ответника работа по сключен между тях трудов договор за заемане на длъжността *** на
МБАЛ „Рахила Ангелова“ –гр. Перник.
Житейски логично и безспорно установено по делото е, че ищците са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на сина им, изразяващи се в мъка и тъга от внезапната,
преждевременна и безвъзвратна загуба. Променил се е драстично начинът им на живот,
който до този момент е бил силно свързан с ежедневието на А. и неговото семейство.
4
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките чл.
49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за претърпените от ищците
неимуществени вреди, чрез заплащане на обезщетение.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи обезщетяване на
неимуществените вреди, претърпени от ищците, тъй като прекият причинител на вредата е
осъден да заплати такова. Деликвентът и възложителят на работата носят солидарна
отговорност за настъпилите вреди. Затова и на основание чл. 122, ал. 2 от ЗЗД увреденото
лице може да претендира изцяло дължимото му се обезщетение от всеки от тях. Осъждането
прекия причинител не води нито до недопустимост, нито до неоснователност на
претенцията, насочена срещу възложителя на работата. Отношение към основателността на
иска, би имало извършеното плащане от един от солидарните длъжници, но в случая няма
нито твърдения, нито доказателства в тази насока. /в този смисъл е разяснението, дадено в т.
2 от Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСТК/
Размерът на обезщетението следва да се определи при условията на чл. 52 от ЗЗД – по
справедливост. В Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд на РБ е дадено
тълкуване на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като е посочено, че то не
е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. В конкретния случай относими към тази преценка са установената
изключително силна емоционална връзка между родителите и техния починал син, помощта
и подкрепата, която взаимно са си предоставяли ежедневно, внезапността,
преждевременността и безвъзвратността на загубата, както и социално – икономическите
отношения в страната. Затова съдът счита, че заявеното от всеки от ищците обезщетение от
по 60000 лв. е справедливо и не е прекомерно. Затова претенциите са изцяло основателни.
Ответникът, в първото съдебно заседание е заявил възражение за погасяване по давност
на исковата претенция. Той е обосновал допустимостта му, въпреки пропуснатия
преклузивен срок по чл. 131 от ГПК, с обстоятелството, че в същото заседание, ищецът е
изменил част от обстоятелствата, на които е основал претенцията си, които са съществени за
преценката за навеждането на това възражение.
Съдът е приел за разглеждане правопогасяващото възражение, като е счел, че с
направеното в първото по делото съдебно заседание уточнение на исковата молба, ищците
по съществото си са изменили част от основанието на исковата претенция по реда на чл.
214, ал. 1, изр. 1-во от ГПК. Изменението, на пръв поглед, касае допусната техническа
грешка в исковата молба относно годината на настъпване на твърдяното вредоносно
събитие. По съществото си, обаче, то е изменение на факт, представляващ част от
основанието на претенцията, който е относим към началния момент, от който претенцията
става изискуема, респективно - тече погасителната давност. В тази връзка е и определящ за
ответника дали да заяви възражение за изтекла погасителна давност или не.
Както в исковата молба, така и в уточнителната молба от 01.11.2023 г. ищците, като дата
на вредоносното събитие са посочили *** Тези молби са връчени на ответника.
5
Действително, към тях са приложени доказателства, от които е видно, че смъртта, от която се
сочи, че са последвали вредите, е настъпила на ***, но те не заместват твръденията в
исковата молба и не може да се счита, че с връчването им на ответника, за него е станало
ясно, че датата на деликта е различна от посочената в исковата молба.
По изложените съображения, съдът е приел, че преклузивният срок е пропуснат по
извинителни и независещи от ответника обстоятелства, като в момента на узнаването им,
той е заявил възражението за погасителна давност. Затова настоящият състав счита, че
същото следва да бъде разгледано по същество.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. В чл. 114, ал. 3 от ЗЗД е уредено, че за вземания от
непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. По силата на
цитираната норма вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на
откриването на дееца и от същия момент то става изискуемо, защото от тогава длъжникът
изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Не е необходимо авторството и деянието да се
установяват по специален ред. Дори деянието да е престъпление, давността тече от момента
на извършването му, а не от влизането в сила на присъдата, с която се установява
престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от
престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок. В този смисъл са
мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 5/05.IV. 2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. , както
и Решение № 50034 от 13.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1169/2022 г., IV г. о., ГК, Решение №
225 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 308 от
30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 865/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 1016 от 22.12.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 293/2009 г., III г. о., ГК и др.
В мотивите на Решение № 23 от 8.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1944/2019 г., III г. о., ГК е
прието, че при предявен иск по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да е известен възложителя на
работата, от която е настъпила вредата, за да стане изискуема претенцията за обезщетяване.
В настоящият случай, деецът, респективно възложителят са били известни към момента
на настъпване на вредоносното събитие – *** От тогава е започнал да тече давностният срок
по чл. 110 от ГПК, като с оглед приетото с т. 2 , с предявяване на иска срещу прекия
причинител в хода на наказателното производство, той не е спрял да тече по отношение на
ответника на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Затова е изтекъл на 24.08.2022 г. Исковата
молба срещу ответника е подадена на 11.08.2023 г. – след изтичането му. Затова предявените
искове са погасени по давност и на това основание следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се
дължат разноски. Представени са пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от
които е видно, че ответникът е упълномощил адв. З. Л. да го представлява в производството
срещу заплащане на възнаграждение в размер на 9450 лв. Приложено е платежно нареждане
за заплащане на посочената сума по банкова сметка на процесуалния представител.
Ищците са направили възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
6
адвокатско възнаграждение от ответника. С оглед разясненията, дадени в Решение на СЕС
по дело C- 438/22 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в
Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи за съда. При определяне на справедливия размер на
адвокатското възнаграждение, съответно при преценка основателността на възражението за
неговата прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът следва да вземе предвид размера на
защитавания интерес, вида на спора, твърдените от страните факти и вида и характера на
доказателствата, събрани за установяването им, броят на страните, броят на предявените
искове, вида на съединяването им, броят на проведените открити съдебни заседание и обема
на извършените процесуални действия и др. Посочените обстоятелства са определящи за
фактическата и правната сложност на делото. В настоящия случай защитаваният интерес е в
размер на по 60000 лв. за всеки от ищците. Спорът е облигационен и се основава на деликт.
Вредоносното събитие е установено с влязла в сила присъда. Делото е разгледано в едно
съдебно заседание, в което са събрани писмени и гласни доказателства. Фактите,
правопораждащи за претендираното от ищците субективно право на обезщетение са
идентични. Предвид изложеното съдът намира, че заплатеното от ответната страна
възнаграждение в размер на 9450 лв. е прекомерно, като в тежест на ищците следва да се
възложи заплащането на възнаграждение в размер на 5000 лв.
Предвид изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени на основание чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от
ЗЗД за осъждане на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД - гр. Перник, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Брезник № 2 да заплати на И. К. Г., ЕГН
********** и на Е. Г. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата от по 60000 лв. на
всеки, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях в резултат
на смъртта на сина им - А. И. Г., настъпила на ***, причинена от М.В.К., поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност - лекарска професия, представляваща
източник на повишена опасност - престъпление чл. 123, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК, за което
е постановена Присъда № 7/03.04.2023 г. по НОХД № 184/2022 г. по описа на ПОС, изменена
с Решение № 375/06.11.2023 г. по НОХД № 895/2023 г. по описа на Апелативен съд - София,
оставено в сила с Решение № 341/11.06.2024 г. по КНД № 61/2024 г. по описа на Върховен
касационен съд, влязла в сила на 11.06.2024 г., която дейност деликвентът е изпълнявал по
възлагане от ответника, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. К. Г., ЕГН ********** и Е. Г. Г., ЕГН
**********, двамата с адрес: *** да заплатят на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД - гр. Перник,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Брезник № 2 сумата от
5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на трето лице – помагач на страната на
7
ответника - ЗК „ОЛИМПИК - клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Гоце Делчев № 142 – 142А, представлявано от П.Т.Е. –
управител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8