Р Е Ш Е Н И Е  № 289

гр.Русе, 24.04.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

       

 

        Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на  пети март две хиляди и  деветнадесета година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                        Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева…..…………………………………………….................

и в присъствието на  прокурора……………………………………………………………

        като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 2258/2018г. по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от П.К.П. против наказателно постановление №  18-1085-003442/26.11.2018г. на Началника на група  към ОД на МВР – Русе, сектор “Пътна полиция” - Русе. Същият моли съда  да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

        Жалбоподателят, редовно призован  се явява лично и с процесуален представител, който моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

        Ответникът по жалбата,редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

        Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категория „В“. На 14.02.2018г. около 18,52ч. управлявал л.а. „Опел Астра“ с ДК № .....в района на транспортния портал на РУ “Ангел Кънчев“, по ул.“Родина“,  в гр.Русе. В този час по това време по тази улица вървели Л.Д.и Г.П., като първият ползвал чадър и вървял отпред, а вторият след него. Към този момент валял дъжд, пътната настилка била мокра, а  пътният участък бил неосветен. Жалбоподателят се движел в посоката към магазин „Практикер“, а пешеходците вървели срещу него в края на пътното платно, отдясно по посока на движение  му. В един момент при разминаването между автомобила и пешеходците последвал удар между предната дясна част  на колата и лявата част на тялото на Л.Д., който паднал на пътното платно. От удара предното обзорно стъкло на автомобила се счупило, а дрехата на пешеходеца била разкъсана. Жалбоподателят спрял веднага и с другия пешеходец помогнали на Д. да се изправи. Чрез ЕЕН 112 била уведомена полицията и спешна помощ, като пострадалият бил отведен до болнично заведение. Пострадалият бил изпробван за алкохол с техническо средство, като била отчетена концентрация от алкохол 0,09 промила в кръвта му. Било образувано и досъдебно производство, което впоследствие било прекратено с постановление от 26.09.2018г. от прокурора, тъй като пострадалият бил получил лека телесна повреда,а материалите по делото изпратени на АНО с оглед преценката за реализиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. Въз основа на така получените материали АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.116 вр. чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП. 

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства.

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

 Разгледана по същество е основателна, но на основания, различни от посочените.

 

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, но неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като липсват безспорни и несъмнени доказателства, че той виновно е извършил вмененото му нарушение.

        Няма никакво нарушение на процесуалните правила, доколкото в случая няма издаван АУАН , а наказателното постановление е издадено въз основа на материалите по прекратеното досъдебно производство. Това е така доколкото законът сам изрично предвижда подобна хипотеза в чл.36 ал.2 от ЗАНН; освен всичко друго следва да се добави и че в случая е невъзможно съставянето на АУАН доколкото е изтекъл тримесечният срок по чл.34 ал.1 ЗАНН, тъй като нарушителят е бил известен още в деня на произшествието. Не е нужна и никаква пълна идентичност между постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство и издаденото наказателно постановление, тъй като АНО е напълно автономен и независим в преценките си по въпросите по чл.53 ал.1 вр.чл.57 ал.1 от ЗАНН, вкл. няма никаква пречка и да не издаде наказателно постановление на основание чл.54 от с.з.

        В случая не е установено, а и към настоящия момент е обективно да бъде установено в случая дали не се касае за случайно деяние по чл.15 от НК. Това е така, тъй изобщо не е ясно в кой момент пострадалият пешеходец би могло да бъде обективно възможно възприет от жалбоподателя и съответно бил ли е  той в опасната му зона за спиране. От установените по делото обстоятелства се установява, че двамата пешеходци са вървели един след друг(всъщност с тях е имало и трети пешеходец – жена, която обаче не е установена по делото), като по-напред е вървял св.Генчо Попов, който е държал и отворен чадър в ръката предвид валящия дъжд, а пострадалият е бил след него, което допълнително е ограничавало видимостта на жалбоподателя относно това, че е имало втори (а според него и трети ) човек. Следва в тази връзка да бъде отчетено и това, че времето е било тъмно, без никакво улично осветление, валял е дъжд, а жалбоподателят освен, че е употребил и алкохол в концентрация от 0,9 промила е бил облечен с тъмни дрехи и тъмна шапка на главата. Всички тези фактори очевидно не са дали възможност на жалбоподателя да го възприеме своевременно и то по причини, които не могат да му се вменят и до голяма степен появата на пострадалия пред автомобила е била изненада за него. Също следва да се посочи, че пострадалият изобщо не е възприел приближаването на автомобила, а за това му е съобщено от св.Генчо Попов, който безрезултатно му е извикал да се дръпне, т.е. да отстъпи към лявата граница на платното за движение, но въпреки това настъпил удар между колата и пешеходеца.  В този смисъл по делото е невъзможно да бъде изяснен основният въпрос от кога е възникнало задължението на жалбоподателя да намали скоростта или да спре, т.е. кой е началният момент на това задължение, като в случая следва да се има предвид ,че той е карал изключително бавно (със скорост около 20 км/ч), предвид опитите му да заобиколи както локвите, а така също и двамата възприети от него пешеходци (св.Попов и неустановената жена).

В тази връзка следва да се посочи, че началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Тя има динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен.

Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и нейното изменение, включително да си осигури и да не губи видимост към посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на препятствие.

В случая деянието на жалбоподателя не може да се установи дали може или не да се третира като случайно, защото не я ясно опасността дали е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим или в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това.

        При това положение да се ангажира отговорността на жалбоподателя без да е изяснен този съществен по делото въпрос, би означавало той да носи обективна отговорност, т.е. само и единствено с оглед на настъпилия резултат, което е недопустимо.

        С оглед изложеното съдът намира ,че административното нарушение по чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП не е правилно установено и в този смисъл обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и незаконосъобразно.

       

Мотивиран така и и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1085-003442/26.11.2018г. на Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР -гр.Русе, с което на П.К.П. с ЕГН ********** е наложено наказание           “глоба“ в размер на 200 (двеста)  лв. за нарушение по чл.179 ал.2 от ЗДвП.

        Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Русенския Административен  съд.

       

 

 

                                                Районен съдия :