Определение по дело №14/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 14.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Наказателно отделение, IV въззивен състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ

                                  ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. СТАНАСОВ

                               ИВАН КИРИМОВ

като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.н.ч.д. № 14 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.

            Образувано е по повод частна жалба с вх. № 1083480/27.12.2019 г., подадена от служебния защитник на подсъдимия М.М.А.К., както и по повод частна жалба с вх. № 1083673/27.12.2019 г. изходяща лично от подсъдимия, срещу протоколно определение от 18.12.2019 г. по н.о.х.д. № 8655/2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 10-ти състав, с което съдът се е произнесъл на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, като е приел, че в досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните правила на обвиняемия и е насрочил разглеждането на делото в открито съдебно заседание.

            В жалбата на служебния защитник са изложени доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на отстранимите, доколкото на подсъдимия не са били предявени материалите по разследването, при изрично направено от него такова искане. На следващо място сочи, че са допуснати процесуални нарушения, доколкото служебният защитник и подсъдимият не са участвали при разпита на част от свидетелите. При така изложеното прави искане атакуваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания.

            В жалбата на подсъдимия са изложени общи доводи за неправилност на първоинстанционното определени. Посочено е, че грешно съдията-докладчик е приел, че подсъдимият е направил искане за прекратяване на наказателното производството на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, докато всъщност той направил искане за връщане на делото на досъдебното производство където да направи посоченото искане пред наблюдаващия прокурор. Сочи, че делото следвало да бъде върнато на досъдебното производство, доколкото не е водено обективно разследване, а искането за смяна на района може да се направи единствено пред Главния прокурор. При тези доводи моли протоколно определение от 18.12.2019 г. да бъде отменено, а делото върнато на Софийска районна прокуратура.

           

            Препис от жалбите е връчен на представител на Софийска районна прокуратура, като до момента писмено възражение не е постъпило.

            Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите и направеното искане, след извършване на цялостна проверка, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено, следното:

            Подадените частни жалби са процесуално допустими, тъй като са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадени са в законоустановения срок и от легитимирано за това лице.

            Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

За да остави без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на допустимите, първият съд е приел, че допуснатото процесуално нарушение, а именно непредявяване на разследването на досъдебното производство на подсъдимия К. може да бъде отстранено чрез предоставяне на възможност на подсъдимия в съдебно заседание да се запознае с материалите от досъдебното производство, каквато възможност изрично му е била предоставена и с разпореждане с № 141574 от 14.06.2019 г., в което изрично било посочено, че страните  имат възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения в рамките на работното време на деловодството на съда, където се намира.

Настоящата инстанция намира този извод на първоинстанционния съд за правилен. Действително при разпитите на подсъдимия след привличането му като обвиняем / с постановление от 15.05.2018 г. и 12.07.2018 г./ и последващите им предявявания, последният е заявил, че желае разследването да му бъде предявено, като е посочил и адрес за призоваване: гр. София, ул. „********, както и телефонен номер – 0889 34 33 54. Същевременно обаче подсъдимият не е установен на посочения адрес, поради което материалите по разследването са предявени единствено в присъствието на назначения служебен защитник – адв. М.Т..

Сам по себе си този пропуск представлява процесуално нарушение, но не обуславя връщане на делото на досъдебното производство, тъй като същото може да бъде отстранено и в съдебната фаза, преди същинското разглеждане на делото. След като това право е било осигурено и страните са се запознали с материалите от разследването, дори на досъдебното производство да е било допуснато нарушение на чл. 227 от НПК, то не може да обуслови прекратяване на съдебното производство, тъй като на практика е било „санирано“. В случая съдията-докладчик е обезпечил възможността на страните да се запознаят с материалите от разследването съобразно разпоредбата на чл. 247б от НК. Същото се установява от приложения в първоинстанционното производство протокол от 09.10.2019 г., като в проведеното на тази дата открито съдебно заседание, на подсъдимия е връчен препис от обвинителния акт, както и от разпореждане № 141574 от 14.06.2019 г., в което изрично е посочено, че страните имат възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения, в рамките на работното време на деловодството на съда. Възможността за запознаване с материалите е гарантирана и с оглед насрочване на следващо съдебно заседание на 18.12.2019 г., като подсъдимият е имал възможност в този повече от двумесечен срок да предприеме желаните от него действия. Все в тази връзка следва да се посочи и Решение от 05.06.2018 г. на Съда на ЕС по дело С-612/2015 г., съгласно което в случай, че материалите по досъдебното производство не са осигурени за запознаване от защитата, то това нарушение може да бъде отстранено от съдебната инстанция след внасяне на обвинителния акт, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество, при условие, че съдът вземе необходимите мерки, за да гарантира спазването на правото на защита и справедливия процес - какъвто е и настоящият случай.

Не следва да се обсъждат оплакванията на жалбоподателите във връзка с доказателствената дейност на органите на досъдебното производство, доколкото самата разпоредба на чл. 248, ал. 4 от НПК сочи, че в разпоредително заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства. На жалбоподателите следва да се посочи, че централата фаза в наказателното производство е съдебната и съответно могат да направят всичките си доказателствени искания в съдебното производство, както и да изложат отношението си към доказателствената дейност на органите на досъдебното производство.

Неоснователно е искането на жалбоподателя за връщане на делото на досъдебно производство, за да може да иска прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК пред прокурора. Стадият действия на прокурора след завършване на разследването е самостоятелен в досъдебната фаза. Именно тогава прокурорът упражнява правомощията си да прекрати, да спре наказателното производство или да повдигне обвинение, ако са налице основанията за това. В дискреционната власт на прокурора е преценката каква да бъде съдбата на наказателното производство, като в настоящия случай е повдигнал обвинение чрез изготвения обвинителен акт.

Неоснователни са и оплакванията на подсъдимия относно провеждането на разследването. Подобни оплаквания същият е изразил многократно пред органите на досъдебното производство, които са получили отговор съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 4 от НПК, като исканията му за отвод на наблюдаващи прокурор са оставени без уважение като неоснователни с постановление на СГП от 25.06.2018 г., потвърдено с постановление на САП от 26.07.2018 г..  

Освен това, въззивният съд не констатира в досъдебна фаза на производството да са били допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените такива и да налагат прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на фазата на досъдебното производство за отстраняването им.

По изложените съображения, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.12.2019 г. по н.о.х.д. № 8655/2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 10-ти състав.

Делото да се изпрати незабавно на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 10-ти състав, с оглед провеждане на съдебно заседание насрочено на 15.01.2020 г.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 2.