Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 236 04.07.2023 г. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ИРЕНА ЯНКОВА
Членове: МИХАИЛ РУСЕВ
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при секретаря Стефка Христова
и с участието на прокурор Георги Николов
като разгледа докладваното
от съдия
ИРЕНА ЯНКОВА касационно административно дело № 311 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 99 от 30.03.2023 г. по адм. дело № 9/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора
е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП да
заплати на П.Й.С. сумата от 1161 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода
10.07.2020 г. - 18.11.2020 година и в периода от 04.08.2021 г. до 10.08.2021 година от нарушение на чл.3,ал.2
от ЗИНЗС, изразяващо се в настаняване на ищеца в килии за и заедно с пушачи,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.08.2021 година, като искът
е отхвърлен за разликата над 1161 лева до пълния заявен размер от 2500 лева
като неоснователен за периодите от 03.08.2020 г.-06.08.2020 г., 05.10.2020 г. - 07.10.2020
г., 27.10.2020 г. до 28.10.2020 г., и за времето от 18.11.2020 г. до 03.08.2021
година. Недоволство от така постановеното решение са изразили
двете страни по спора.
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в касационна жалба обжалва решението в частта, с която е уважена исковата
претенция, с доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствени правила и необоснованост, съставляващи касационни основания
по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се сочи, че е допуснато от съда нарушение
при оценка на доказателствата, в резултат на което е формиран неправилен извод
за противоправно бездействие на затворническата администрация. Твърди се, че не е доказано настъпването на
твърдените вреди. По същество се иска отмяна на решението в частта, с която е
осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на П.Й.С. обезщетение в размер на 1161 лева.
В касационната жалба на П.С. са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение в
частта, с която е отхвърлена претенцията. Твърди се, че претърпените вреди са с
особено голям интензитет и се иска отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго за уважаване на исковата претенция в цялост.
В съдебното заседание касаторът ищец се явява лично и с назначения процесуален представител, който
поддържа жалбата. Оспорва жалбата на насрещната страна. Не сочи нови
доказателства. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и осъждане на
ответника да заплати претендираната сума в пълния претендиран размер.
Касаторът ответник Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при
Министерството на правосъдието чрез процесуалния си
представител иска отмяна на решението в осъдителната част и релевира доводи за
прекомерност на присъденото обезщетение в противоречие с принципа на
справедливост.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Стара
Загора дава заключение за частична основателност
на касационна жалба
на ищеца, като твърди, че размерът на присъденото обезщетение е завишен.
Касационните жалби са подадени
от надлежни страни в законоустановения срок и са процесуално допустими. При
разглеждането им по същество, съдът намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за заплащане на обезщетение в
размер на 2500 лева за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно
бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора Стара Загора - настаняването
му в спално помещение с пушачи, с които има психологическа несъвместимост,
определени като нарушение на чл. 3, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗИНЗС и
представляваща нарушение на чл. 21,ал.4 от ППЗИНСЗ и чл. 27,ал.2 във връзка с
ал.1 от ППЗИНЗС за периода 10.07.2020 г. - 11.08.2021 г. (397 календарни дни). С исковата молба са въведени твърдения за ежедневно
нанасяна вреда върху емоционалното и здравословното
състояние на ищеца, изразена в чувство на беззащитност, безпомощност, страх за собствения
му живот напрежение, тревожност, на силен задух, гадене и повръщане
От фактическа страна по делото е установено, че касаторът ищец П.С.
*** на 27.09.2009 година, като до 10.07.2020 година изтърпява определеното му
общо наказание „доживотен затвор“. Не е спорно, че на 10.07.2020 година ищецът
е настанен в VІІІ група /обвиняеми и подсъдими/ в спално помещение № 5 до
11.08.2021 година. В VІІІ група има обособено помещение за непушачи, но С. е
настанен в пето спално помещение за пушачи.
С обжалваното решение
предявеният иск е уважен частично. Прието е от съда, че неизпълнението от
страна на затворническата администрация на задължението да настани ищеца в
помещение за непушачи и пряко накърнява
човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително
третиране. Прието е също така, че многократно е заявявано от лишения от свобода
желание да бъде преместен в килия за непушачи. Прието е от съда, че за
периода от 18.11.2020 година до 03.08.2020 година ищецът е бил настанен
самостоятелно, а за периодите от . 03.08.2020 г.- 06.08.2020
г., 05.10.2020 г. - 07.10.2020 г., 27.10.2020 г. до 28.10.2020 г. не е бил на
територията на затвора Стара Загора и за тези периоди искът е приет за
неоснователен
Решението е постановено
в съответствие с приложимите правни норми.
За да се уважи предявената искова претенция за вреди, е необходимо да се установи кумулативната наличност на установените в
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС материалноправни предпоставки: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, в нарушение на чл. 3 от същия закон, вреда (която се презумира на
основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) и пряка причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е въведена забрана да бъдат подлагани
осъдените и задържаните под стража на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според ал. 2 на чл. 3 за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Факторите, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност, не са изброени
изчерпателно.
В нормата на чл. 21, ал. 4 от
Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ППЗИНЗС) е предвидено задължение за затворническата администрация
да обособи спални помещения за настаняване на непушачи във всяка затворническа
група. Изпълнението на това задължение не е поставено в зависимост от волята на
лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворническото заведение, поради което
правилно е
прието от съда, че е ирелевантно дали е заявено или не желание за
настаняване в такова помещение. От данните по делото е видно, че в Затвора Стара Загора има спални помещения за непушачи. Това обстоятелство не се оспорва от
ответната страна. С нормата на чл. чл. 21, ал. 4 от ППЗИНЗС обаче правото на
лишените от свобода да бъдат настанени в спално помещение за непушачи и
съответстващото му задължение на затворническата администрация да обособи
такова помещение, не са предпоставени от волята на лишените от свобода, а при
мнозинство на пушачите останалите обитатели на помещението принудително се
поставят в положение на пасивни пушачи. Поради това съдът приема, че е налице
твърдяното противоправно бездействие на затворническата администрация. В
обжалваното решение са изложени подробни съображения в този смисъл, които
напълно се споделят от настоящия касационен състав.
При анализ на доказателствата съдът е приел, че
искът е частично основателен и ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са
резултат от нарушаване на общата забрана за нечовешко и унизително отношение.
Несъмнено настаняването на ищеца в килия с пушачи в период от 129 дни не
всякога предполага възможност на пълноценно проветряване и е от естество да
причини емоционален стрес, безпокойство, чувство на унижение и безизходица –
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение. Законодателят приема, че
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
"лишаване от свобода" уронва човешкото достойнство или поражда
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Извън съмнение настаняването на
непушач в общо помещение с пушачи
кореспондира на понятието "нечовешко" и "унизително"
отношение, като превишават целите на изтърпяване на наказанието. Правилно е
прието от съда, че е налице причинна
връзка между бездействието на администрацията да изпълни задължението си по чл. 21 ППЗИНЗС и
неимуществените вреди. Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия само по
себе си представлява третиране, способно да породи у него емоционално и морално
страдание, стрес и безпокойство. При наличие на нарушение на някоя от
посочените в чл. 3 ЗИНЗС
хипотези, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното – чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС.
.
По
отношение на размера на присъденото обезщетение съдът приема, че същото е определено в съответствие със събраните по
делото доказателства.
Размерът на дължимото обезщетение следва
да бъде определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД.
Спазването на принципа на справедливостта като критерий за определяне на
паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да
бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице, и при отчитане на икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и
пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото "Н. и други срещу
България", съгласно което паричната компенсация като форма на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди не трябва да бъде в неразумен размер в
сравнение с присъжданията на справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по
силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение
могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно
фундаменталният характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение, от една страна, а от друга времето, през
което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС, като най-важния фактор за оценка на
претърпените вреди.
В разглеждания случай съдът е отчел
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението по чл. 3, ал. 1 вр. ал. 2 ЗИНЗС;
периода на исковата претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в
условия, унижаващи човешкото достойнство – 129 дни/; предвид характера и интензитета на породените негативни вътрешни
изживявания, без конкретно увреждане на здравето /психическо и физическо/;
обстоятелството, че престоят в спалното помещение не е непрекъснат /с оглед
правото на всеки лишен от свобода на ежедневен престой на открито/ и при
прилагане на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС
съдът приема, че искът правилно е уважен до размера на 1161 лева за 129 дни и в
останалата част над 1161 лв. до общия предявен размер от 2500 лв. искът е отхвърлен
като неоснователен и недоказан .
С оглед на гореизложеното съдът приема, че първоинстанционното решение,
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационните
жалби се явяват неоснователни.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Първи касационен състав на Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 99 от 30.03.2023 г. по адм. дело № 9/2023 г. по описа на Административен съд- Стара
Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.