РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Добрич , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20203230102358 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „ИНТЕР ЕВРО
КОНСУЛТИНГ” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Д., ***** представлявана от управителя С. Д. П., чрез пълномощника адв.
С.К. М. от САК със съдебен адрес: гр.Д.,***** срещу П. Н. Й., ЕГН
**********, гр.Д., ******. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, определени в Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №356/14.05.2020г. по
ч. гр. д. №902/2020г. по описа на ДРС, а именно: 1) 400 лв. /четиристотин
лева/, представляваща неизпълнено задължение за изплащане на дължимо
възнаграждение по сключен между страните Договор за консултантски
услуги № 25/15.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.05.2020 г. до окончателното й изплащане; 2) 13,22 лв.
/тринадесет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главното задължение, определено по размера на
1
законната лихва за забава, считано от 01.01.2020 г. до 28.04.2020 г.; 3) 25.00
лв. /двадесет и пет лева/, представляваща сторените по делото съдебни
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор
за консултантски услуги №25/15.08.2019 г., като ответникът е поискал да му
бъде предоставена консултация във връзка с изчисляване на дължимия данък
върху дохода в Германия, платен през 2018г. Ищецът чрез служителя си С. С.-
юрист устно е консултирал П.Н., а последният е трябвало в срок до 4 месеца,
считано от 12.08.2019г. да заплати предоставената му услуга в размер на 400
лв.
Поради неплащане от страна на П.Н. в определения срок, ищецът е
изпратил до възложителя ПДИ на 04.01.2020г., в която му е даден 7-дн. срок
да заплати услугата по посочена банкова сметка на изпълнителя. Плащане не
е последвало от страна на Й. и „ИНТЕР ЕВРО КОНСУЛТИНГ” ЕООД е
подало заявление пред ДРС по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е
било образувано ч. гр. д. №902/2020г., като съдът е издал заповед за
изпълнение №356/14.05.2020г. срещу длъжника за горепосочените суми.
Заповедта е била връчена на Пл. Й. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
като съдът на осн. чл.415 от ГПК е указал на заявителя да предяви искове
срещу П.Н. в едномесечен срок от получаване на разпореждането.
В дадения му срок заявителят /ищецът/ е подал настоящата искова молба
срещу ответника.
Ищцовото дружество моли, съдът да приеме за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо и
неудовлетворено притезание спрямо П.Н. в горепосочените размери /400.00
лв. – главница и 13.22 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от
01.01.2020г. до 28.04.2020г./ и на горепосоченото основание.
Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски, както в
настоящото установително производство, така и в заповедното.
Към исковата молба, ищецът прилага: договор за консултантски услуги
№25/15.08.2019г., покана за доброволно изпълнение, удостоверение за
2
актуално състояние на ищцовото дружество и пълномощно.
С разпореждане от 06.01.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било
получено от назначения особен представител на Й. – адв. Хр. Х. на
11.01.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете
по основание и размер, оспорва, че подписът, положен под процесния
договор е на възложителя.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намери за установено от фактическа страна, следното:
Безспорно е установено по делото, че между П. Н. Й., в качеството на
възложител и „Интер-евро консултинг” ЕООД, в качеството на изпълнител, е
сключен Договор за консултантски услуги № 25 от 15.08.2019г., по силата на
който Й. е възложил, а дружеството се задължило да предостави
консултантски услуги на възложителя във връзка с изчисляване на дължимия
данък върху дохода в Германия, платен през 2018г. Съгласно чл.6 от
посочения договор възложителят се задължава да заплати на изпълнителя
възнаграждение в размер на 400 лв. в срок до 4 месеца от подписване на
договора по по посочена в договора банкова сметка в ОББ АД.
Консултантската услуга е завършена и предадена в уговорения в чл.2 от
договора срок – до 30.08.2019г., устно чрез служител на ищцовото дружество
– юрисконсулт С. С. на база на поставените въпроси от Й. и предоставена от
него на изпълнителя документация.
След изтичане на срока за плащане /чл.7/, поради невнасяне на
уговорената сума от възложителя, ищецът с покана за доброволно изпълнение
от 04.01.2020г. е поканило ответника да му заплати дължимата по договора
сума от 400 лв. в 7-дн. срок от получаване на поканата по посочената в
договора банкова сметка в ОББ АД. Й. е бил предупреден, че ако не плати в
указания му срок, ищцовото дружество ще пристъпи към принудително
събиране на вземането си.
3
Липсват данни поканата да е връчена на ответника. Направени са били
опити за контакт по телефона с П.Н., но безрезултатно.
За заплащане на процесната сума от 400 лв. по делото не са представени
никакви доказателства от ответното дружество.
На 07.05.2020г., „ИНТЕР ЕВРО КОНСУЛТИНГ” ЕООД е подало
заявление пред ДРС по реда на чл.410 от ГПК срещу П. Н. Й., по което е било
образувано ч. гр. д. №902/2020г., като съдът е издал заповед за изпълнение
№356/14.05.2020г за претендираните суми.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящия му адрес в гр.Д.,
*****. Липсват данни за трудова заетост на Й..
С Разпореждане от 06.08.2020г., заповедният съд е указал на заявителя
да предяви искове срещу длъжника за установяване на вземанията си в 1-мес.
срок от получаване на съобщението, а то е било връчено на юрисконсулт на
дружеството на 17.08.2020г. В указания срок заявителят е подал искова молба
в ДРС по повод на която е образувано настоящото дело.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правната страна на спора:
Исковете са положителни установителни с правно основание чл.422 от
ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Претенциите са процесуално допустими и разгледани по същество
основателни, поради следните съображения:
Между страните по делото е налице облигационна връзка под формата
на сключен договор за консултантски услуги - предоставяне на такива във
връзка с изчисляване на дължим данък върху дохода в Германия, платен през
2018г., който договор е разновидност на договора за изработка. По процесния
договор ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът - качеството на
възложител. Ищецът по делото е търговско дружество, а когато търговецът
сключва сделка, свързана с упражняваното от него занятие, сделката
придобива качеството търговска (чл.286 от ТЗ). Видно от извлечението от ТР
/р.7-8/, ищецът има основен предмет на дейност: данъчни консултации,
4
консултантски услуги и др. Това обстоятелство кореспондира с изложеното
от ищеца твърдение, че дружеството „предоставя консултантски услуги на
трудови емигранти, във връзка с избягване на двойно данъчно облагане,
изчисляване размера на дължим данък върху дохода при работа в чужбина,
получаване на европейски формуляри, упражняване на социално-
осигурителните права, както и цялостно съдействие при окомплектоване и
подаване на необходимите документи за тази цел.” По отношение на
търговските сделки, съгласно разпоредбата на чл.288 от ТЗ, се прилагат
разпоредбите на гражданското законодателство, респективно в настоящия
случай чл.258-269 от ЗЗД, които уреждат сключването, действието и
прекратяването на договора за изработка. Този договор поражда задължения
и за двете страни: за изпълнителя – на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна; за възложителя – да плати възнаграждение (чл.
258 от ЗЗД). Всяка от страните по договора за изработка поема задължения
срещу поето насрещно задължение към нея от другата страна. Съгласно
чл. 266, ал.1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. Следователно, за да е основателна претенцията на
изпълнителя за заплащане на възнаграждение, следва да са налице
кумулативно дадени елементи: сключен договор за изработка при общо
уговорено възнаграждение; изпълнение на работата, съгласно поръчката и
приемане на работата от поръчващия.
В настоящия случай възложителят П.Й. и изпълнителят „Интер-Евро
Консултинг” ЕООД са сключили договор за консултантски услуги от
12.08.2019г. /който е вид договор за изработка, при който се престира
интелектуален труд/ при уговорено възнаграждение от 400 лв. Безспорно е, че
договорените консултантски услуги са извършени качествено и в срок, като
по поставените от изпълнителя въпроси, той е получил конкретни отговори
устно. Липсват данни по делото, извършената консултантска услуга да е
некачествена, поради което съдът презюмира, че има приемане на работата.
След като е налице приемане на престирания резултат, за възложителя
възниква задължението за заплащане на уговореното възнаграждение за
действително извършените от изпълнителя в изпълнение на договора и
приети услуги.
5
Следователно, спорът е сведен до предпоставките, при които
възложителят дължи заплащане на дължимото възнаграждение. Според
становището на ищеца-изпълнител, последният е изправна страна по
договора, поради което следва да получи от възложителя дължимото
възнаграждение за изпълнената и приета престация.
Съгласно т.7 от Договора за консултантски услуги от 12.08.2019г.
разплащането е следвало да се извърши до 4 месеца от сключване на
договора, т.е.най-късно до 12.11.2019г. Тълкуването на тази клауза по
правилата на чл.20 от ЗЗД води до извода, че с нея страните по договора са
уговорили срок, в който да стане окончателното разплащане. Размерът и
начинът на плащане на договореното възнаграждение на изпълнителя е
конкретно определен от страните в т.6 от договора, а имено: 400 лева по
конкрено посочена банкова сметка в ОББ АД.
Изрична и императивна е нормата на чл. 81, ал.2 ЗЗД, че субективната
невъзможност за изпълнение, поради липса на парични средства не е
основание за освобождаване от договорните задължения.
След като по делото се установи наличието на задължение на П.Н. за
плащането на сумата от 400 лева по сключеният договор за консултантски
услуги, доказването на изпълнението му е в негова тежест и тъй като по
делото не са налице доказателства, които да установяват такова изпълнение (а
и не се твърди да има извършено плащане), следва да се приеме, че
дължимата сума не е платена.
Установеното неизпълнение на ответника на задължението за
заплащане на договореното възнаграждение за изпълнените от ищеца и
приети консултантски услуги следва да ангажира договорната му
отговорност, поради което, въз основа на заявление по чл.410 от ГПК срещу
същия, съдът е издал в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично
задължение от 14.05.2020г. по ч.гр.д. №902/2020г. за претендираната със
заявлението сума от 400 лв.
Поради изложеното, съдът счита, че предявените установителни искове
са доказани в претендираните с исковата молба размери - за сумата 400.00
лева - възнаграждение по Договор за консултантски услуги №25 от
6
15.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.05.2020г. до окончателното и изплащане и 13.22 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главното задължение, определено по размера на
законната лихва за забава, за периода от 01.01.2020г. до 28.04.2020г.
/установено точно като размер служебно с ел. калкулатор/, следва да се
уважат като основателни и доказани изцяло.
За пълнота на изложението, съдът следва да отбележи, че ответникът
чрез особения си представител е оспорил автентичността на процесния
договор, като е твърдял в отговора по исковата молба, че подписът в графата:
„възложител” не е на П.Й.. В тази връзка ищецът е представил в оригинал
договора /л.54-56/ и е поискал назначаване на СГЕ. В първото редовно
проведено открито съдебно заседание на 22.04.2021г., назначеният особен
представител на ответника е заявил, че не поддържа оспорването на подписа
/тъй-като няма връзка с ответника и не може с категоричност да твърди, че
той не го е подписал, още повече, че е назначен по делото в качеството на
особен представител/ и че не иска процеса да се товари допълнително с
разходи, при което съдът е приел, че не следва да разпределя доказателствена
тежест между страните в тази връзка и не е назначил СГЕ.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски за държавна такса от 675.00 лева, от които: 75 лв. – държавна такса,
л.20, 300.00 лв. – адв. хонорар, л.5-6, депозит за назначаване на особен
представител на ответника в размер на 300.00 лв., л.31. Направените в
заповедното производство разноски за държавна такса - 25.00 лв. са
присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение №356 от
14.05.2020г. по ч. гр. д. №902/2020г.-ДРС, която не е обжалвана в частта за
разноските и е влязла в сила и следва да се възложат в тежест на ответника.
Ответникът е направил на осн. чл.78, ал.5 от ГПК възражение за
прекомерност на адв. хонорар на ищцовия представител, което е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, предвид
обстоятелството, че адв. възнаграждение е в размер на 300.00 лв., т.е. на
законово определения минимум, предвид цената на исковете, съгл. чл.7, ал.1,
т.1 от Наредба №1/2004г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
7
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Н. Й., ЕГН
**********, гр.Д., ***** че съществува вземането на „ИНТЕР ЕВРО
КОНСУЛТИНГ” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Д., ******, представлявана от управителя С. Д. П., за сумите от: 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща неизпълнено задължение за изплащане
на дължимо възнаграждение по сключен между страните Договор за
консултантски услуги № 25/15.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.05.2020 г. до окончателното й изплащане и 2) 13,22
лв. /тринадесет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение
за забавено плащане на главното задължение, определено по размера на
законната лихва за забава, считано от 01.01.2020 г. до 28.04.2020 г., които
суми са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК №356, издадена на 14.05.2020г. по ч. гр. д. №902/2020 г. на РС – Д.
ОСЪЖДА П. Н. Й., ЕГН **********, гр.Д.,*****, ДА ЗАПЛАТИ на
„ИНТЕР ЕВРО КОНСУЛТИНГ” ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.Д., ***** представлявана от управителя С. Д. П., на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК сторените съдебни разноски в настоящото
установително производство в размер на 675.00 /шестотин седемдесет и пет/
лева, от която: държавна такса – 75.00 лв., 300.00 лв. – адв. хонорар и депозит
за назначаване на особен представител на ответника - 300.00 лв.
ОСЪЖДА П. Н. Й., ЕГН **********, гр.Д., *****, ДА ЗАПЛАТИ на
„ИНТЕР ЕВРО КОНСУЛТИНГ” ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.Д. **** представлявана от управителя С. Д. П., на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК сторените съдебни разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. №902/2020г.-ДРС в размер на 25.00 /двадесет и пет/
лева - държавна такса.
8
Решението може да се обжалва чрез Районен съд – Добрич пред
Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9