РЕШЕНИЕ
№ 2546
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20251110202284 по описа за 2025
година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13-ти
състав, в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при секретар Теодора Г. Недялкова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2284 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Промаркет“ ООД срещу наказателно постановление
№ 801453-F780890/10.12.2024 г. (НП), издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“ – гр. София, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НП, с което на осн. чл. 185, ал. 5 във вр. с чл. 185, ал. 4
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти на Министерство на финансите (Наредбата).
С жалбата се иска обжалваното НП да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че по
отношение на дружеството-жалбоподател е налице ексцес на наказателна репресия,
наказанието неправилно е индивидуализирано и е нарушен принципът non bis in idem.
1
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се
представлява от процесуален представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, се
представлява от упълномощен представител, който моли съда да потвърди НП. Сочи,
че нарушението е доказано от обективна страна и че не са налице предпоставки за
приложение на чл. 28 от ЗАНН Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 01.08.2024 г. Р. Р. Т., старши инспектор по приходите в Национална агенция
за приходите (НАП) при Централно управление (ЦУ), съставил срещу дружеството-
жалбоподател акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на 15.07.2024 г. нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. Актът бил съставен в присъствието на пълномощник на дружеството-
жалбоподател и на един свидетел. Пълномощникът на „Промаркет“ ООД се запознал
със съдържанието на акта, посочил е, че възразява срещу него и го подписал. Писмени
възражения не са били депозирани в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. На
10.12.2024 г. Стоян Кенов Дечев, началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр.
София, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“, при
ЦУ на НАП издал наказателното постановление, предмет на проверка в настоящото
производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 193, ал.
2 от ЗДДС и представените заповеди на ИД на НАП, в предвидените от закона срокове
за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е
достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна квалификация. С оглед на
това настоящият съдебен състав не констатира основание за отмяна на НП поради
съществени отклонения от процесуалните правила.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
За установени нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от страна на
„Промаркет“ ООД при извършена проверка от служители на НАП на осн. чл. 28 от
ЗАНН на 15.06.2023 г. били издадени четири броя предупреждения, влезли в сила на
15.09.2023 г.
Междувременно на 15.07.2024 г. в 10:52 часа органите по приходите извършили
нова проверка на стопанисван от „Промаркет“ ООД търговски обект – магазин,
находящ се в с. Бистрица, ул. „Стефан Стамболов" №. 60. При проверката било
установено, че в обекта има монтирано, въведено в експлоатация и използващо се
регистрирано в НАП фискално устройство, модел „Datecs“ с ИН на ФУ DT719510 и
ИН на ФП № 02719510. Установено било още, че паспортът на описаното по-горе
фискално устройство не се съхранявало в търговския обект. Същият бил изискан и не
2
бил представен до края на проверката. В резултат на извършената проверка било
прието, че жалбоподателят е извършил административно нарушение и бил издаден
процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на св. Р. Т. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства. В доказателствената съвкупност по
същество липсва противоречие, които съдът кредитира като еднопосочни и
непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305,
ал. 3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна
страна жалбоподателят формално е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти на
Министерство на финансите.
Съгласно въпросната разпоредба лице, което извършва продажба на стоки и
услуги в стационарен търговски обект е длъжно да съхранява в търговския обект
паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6.
По делото се установи от обективна страна, че в търговски обект на
жалбоподателя не се е съхранявал паспорта на монтираното в обекта фискално
устройство. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно
квалифицирано.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт,
въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност не следва да се изследва въпросът за наличието на
вина.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за приложение на
чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на настоящото нарушение като маловажен случай.
При преценката си съдът отчете характера и вида на засегнатите обществени
отношения, както и степента на тяхното засягане и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства. Установеното нарушение разкрива типичната степен на обществена
опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да намери приложение
хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, а доколкото същата
разпоредба вече е била прилагана, е налице и ограничението по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно § 11 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., същата се издава на
основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв
за юридическите лица и едноличните търговци, които нарушат или допуснат
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане,
когато нарушението не води до неотразяване на приходи. При повторно нарушение,
съгласно ал. 5 и ал. 4 на същата разпоредба, имуществената санкция е в размер от 2000
до 8000 лв.
Основателни са възраженията на жалбоподателя за липса на повторност в
осъщественото нарушение. Съгласно § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС, „повторно“ е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно
постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. За да
приеме съдът, че извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение е повторно, е
необходимо: 1. да е издадено НП, с което то е да било санкционирано за нарушение от
3
същия вид; 2. това НП да е влязло в сила; 3. последващото нарушение (това, за което е
издадено процесното НП) да е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
НП, с което дружеството-жалбоподател вече е било санкционирано.
В настоящия случай не се твърди „Промаркет“ ООД да е било санкционирано
въз основа на издавано НП, като АНО се позовава на издадено предупреждение по чл.
28 от ЗАНН, с което обаче не е наложено наказание на жалбоподателя.
Липсата на повторност по смисъла на закона, налага приложение на
разпоредбата на чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съгласно която съдът може да измени НП,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая
жалбоподателят следва да бъде санкциониран на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДДС, като доколкото не се установяват отегчаващи обстоятелства, следва да бъде
наложена имуществена санкция в минималния, предвиден в закона размер от 1000 лв.
Така определената санкция отговаря в пълна степен на заложените в чл. 12 ЗАНН
цели, а размерът и е съответен на изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и
своевременно претендира такива, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от
ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 801453-F780890/10.12.2024 г., издадено
от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. София, дирекция „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“, с което на осн. чл. 185, ал. 5 във вр.
с ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност на „Промаркет“ ООД, ЕИК:
********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на
чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти на Министерство на
финансите като ПРИЛАГА закон за по-леко наказуемо нарушение – по чл. 185, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция до
сумата от 1000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „Промаркет“ ООД, ЕИК:
********да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5