Р Е Ш Е Н И Е
№……../15.04.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13584 по описа за 2020 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова
молба от К.Б.Г., ЕГН ********** *** срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** за заплащане сумата от 4500 лв., претендирана като обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди - болки и страдания,
в резултат на получени травми и преживян емоционален стрес при ПТП, настъпило на 15.01.2019г. и сумата
от 734,79 лева, претендирана като
мораторно обезщетение върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
16.01.2019г.- 26.10.2020г., на осн. чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от дата на исковата
молба до окончателното издължаване на сумата.
Твърди се
в исковата молба, че на 15.01.2019г. около 20.50 ч. на „панорамна площатка" в кв.Галата -гр.Варна, е настъпило ПТП, при което водачът на
автомобил с рег.№ В 5151 РВ
Рено „Меган" на панорамна площадка в кв.Галата пътувайки в
посока от кв. Аспарухово към кв.Галата е блъснал насрещно движещия се автомобил Ауди
А5 с per. № В 8384 BP, управляван от ищеца. За така
настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП
№1656707/15.01.2019г. Вследствие на
удара ищецът е получил
множество телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядания и травматични
отоци в областта на лицето, контузия
на гръдния кош, контузия на пояса;
травматичен оток в областта на дланопръстната
става на първи пръст
на дяснната ръка; контузия на същата става, ожулвания
в областта на същата става; ожулване
в областта на лявото коляно и контузия на лявата
колянна става. Нараняванията
са обусловили временно затруднено движение на крайниците и са били пречка за
нормално извършване движения. Нараняванията отзвучали за период от 2-3 месеца.
През първите няколко месеца г-н Г. изпитвал постоянен стрес и шок от
случилото се,
чувствал уплаха и тревожност, затворил се в себе си, загубил апетит. Твърди се,
че и понастоящем ищецът продължава да преживява случилото се. Изживяният стрес станал причина ищецът да потърси психиатрична
помощ от специалист. Била му поставена диагноза „реакция
на тежък стрес с разстройства в адаптацията. Остра стресова реакция".
Навежда се, че отговорността на виновния за произшествието водач е застрахована
при ответното дружество. Пострадалият е уведомил застрахователя, но е не
получил обезщетение. Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на
предявения иск, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва иска. Не се оспорва, че към
15.01.2019г. между водача на л.а.“ Рено
Меган", рег.№ В 5151
РВ и ответното дружество е съществувало валидно облигационно
отношение по договор за застраховка Гражданска отговорност. Оспорва наведения
механизъм на ПТП, считайки че протоколът за ПТП не се ползва с доказателствена
сила за механизма на произшествието. Оспорва поведението на водача на л.а.“ Рено
Меган", рег.№ В 5151 РВ да
е противоправно, както и вината му за
произшествието. Поддържа, че при съставяне на протокол за ПТП не са спазени изискванията на чл. 3 от Наредба № 13-41 от 12 януари 2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между Министерството на Вътрешните Работи, Комисията за Финансов
Надзор и Информационния център към Гаранционния Фонд, а именно да е съставен
Протокол за ПТП с пострадали лица. Това се счита за индиция, че при инцидента е нямало увредени лица. В случай, че се приеме наличието на
противопоравно деяние, извършено от застрахования водач, ответникът се позовава
на съпричиняване от страна на увреденото лице. Твърди, че с поведението си
пострадалият е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и
произтеклите от него вреди, като е управлявал автомобила си без поставен
предпазен колан. Оспорва вида и интензитета на уврежданията и понесените
болки и страдания. В тази връзка акцентира, че представените образни
изследвания са без данни за травматични увреждания и след инцидента посрадалият
е бил с нормален неврологичен статус. Травмите са повърхностни, а наведените
болки и страдания се дължат на предходни заболявания. Оспорва наличието на
емоционални травми от произшествието, както и поставената му диагноза от
специалист. В случай, че се установи по-голяма продължителност на оздравителния
процес, се твърди това да е следствие на неспазване на лекарските предписания
от страна на пострадалия, както и на несвързани с процесното събитие предходни
заболявания. Евентуално намира претендирания размер на обещетението за завишен
и несъответен на размера на вредите. По съображения за неоснователност на
главния иск, оспорва и акцесорната претенция за мораторно обезщетение.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. Т. поддържа предявените
искове. Претендира разноски.
Ответната страна З. „Б.И.“ не се
представлява в съдебно заседание. С нарочна молба поддържа възраежнията по
исковете.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното от фактическа и правна страна:
Основателността на прекия иск на
увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП
вреди, на чл. 432 ал. 1 от КЗ предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение между ответния застраховател и застрахования водач- причинител
на произшествието, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит
риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния размер.
С приетия за окончателен доклад по делото е обявено за безспорно наличието
на валидна облигационна връзка по застраховка ГО между ответното дружество и
водача на л л.а.“ Рено
Меган", рег.№ В 5151 РВ към 15.01.2019г.
По делото няма
данни, а и не се твърди от
страните застрахованият водач да е привлечен
към наказателна отговорност. При липса на приключило
наказателно производство с влязла в сила присъда,
евентуално с решение по чл. 78а НК, по аргумент от чл.300 от ГПК в настоящото производство подлежат на установяване
всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност- наличието на вредоносно деяние,
неговото авторство и противоправност, причинната връзка между деянието
и вредата. При доказаност на останалите елементи от фактическия състав на
гражданската отговорност, вината се предполага, на осн чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
За установяване на авторството на
деянието ищецът е ангажирал протокол за ПТП от 15.01.2019г.(л. 7), в които е описан следния механизъм на
произшествието: водачът на л.а.“ Рено
Меган", рег.№ В 5151 РВ е
навлиза в насрещната пътна лента и блъска насрещно движещия се автомобил
Ауди А5 с per. № В 8384 BP. Няма данни съставителят на протокола да
е възприел факта на произшествието, (по смисъла на чл.
125 от ЗДвП, посещението на службите за контрол
на МВР на местопроизшествието винаги е последващо), поради
което по арг. от чл.
179, ал. 1 ГПК констатациите
на съставителя не се ползват
с обвързваща доказателствена
сила. Същевременно
относно механизма на произшествието по делото са допуснати гласни доказателства.
От показанията на свидетелите Павлин Ничев и Якуб Мехмед, които кореспондират
едни на други и на останалия доказателствен материал по делото се установява,
че водачът на л.а.“ Рено
Меган" е навлязал в насрещното пътно
платно и се е ударил челно в л.а „Ауди А5“. Съдът намира, че относно механизма
на произшествието именно показанията на тези двама свидетели следва да се
кредитират като преки и достоверни, за разлика от показанията на свидетеля Д.Д.. Св. Д. също е участник в произшествието като водач на л.а.“Рено Меган" и
в показанията си изнася, че ПТП-то е реализирано в собствената му пътна лента.
На тези показания съдът не дава вяра, предвид тяхната заинтересованост и
противоречието им с показанията на двамата незаинтересовани свидетели, които са
очевидци на инцидента. Става още ясно, че във връзка с ПТП-то на Д. е наложена
административна санкция, което също е индиция за приноса му при инцидента.
При така изяснения механизъм на произшествието и отчитайки, че водачите са
длъжни да се движат в собствената си пътна лента (чл. 15, ал.4 от ЗДвП), а при
извършването на маневра следва да се убедят, че не създават опасност на другите
участници в движението (чл. 25, ал.1 от ЗДвП), съдът намира, че произшествието
е причинено противоправно от водача на застрахования л.а. Рено
„Меган", рег.№ В 5151 .
С издаденото медицинско удостоверение № 43/2019 г. от лекар при МБАЛ „Света Анна- гр.Варна“ АД на 16. 01.2019г. ищецът Кристина Г. е освидетелстван с контузия на глава и гръден кош. Удостоверено
е, че описаните травматични увреждания са резултат от удари с или върху твърди
тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при автомобилно произшествие.
Според заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните в
резултат на произшествието ищецът е
получил контузия на гръден кош, пояса, контузия на лявата колянна става,
контузия на планопръстова става на дясната ръка, кръвонасядания и травматични
отоци по лицето, ожулване в областта на дясната длан и лявото коляно. Според
вещото лице обичайният възстановителен период при тези травми е 2-3 седмици.
От заключението на съдебно-психиатричната екпсертиза, кредитирано като
обективно и компентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в
първите часове след ПТП-то ищецът е развил проявите на остра стресова реакция. По
–късно симптомите при ищеца са персистирали като разстройство в адаптацията.
Възстановителният период е продължил три-четири месеца, като понастоящем липсва
изразен дискомфорт и емоционален стрес с изключение на хронично нарушение на
съня и ситуационен стрес, свързван с пътуването.
Свидетелите Павлин Ничев и Якуб Мехмед изнасят, че след инцидента са
виждали К. и пред тях той заявил, че се страхува от придвижване с кола, поради
което отказал свидетелите да го закарат.
Така изложените факти на първо място сочат, че ишецът
К.Г. в пострадал в процесното пътно-транспортно произшествие. Обстоятелството,
че органите на полицията не са съставили протокол с пострадали лица по смисъла
на чл. 3 от Наребда № 13-41/12.01.2009г. не може да обоснове противния извод.
Както се посочи по-горе актосъставителят не е възприел непосредствено
произшествието, поради което констатациите в протокола на се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила. Не се установява по делото и следващото
възражение на ответника, а именно, че понесените травми са резултат от
предходни заболявания или поне че такива предшестващи състояния са допринесли в
определена степен за страданията от процесното ПТП. Няма данни, както навежда застрахователят, оздравителният процес да е необосновано
продължен, поради неполагане на грижа от страна на пострадалия и неспазване на
предписанията на лекуващия лекар. Както се посочи по –горе периодът, в който
физическите травми са отшули е 2-3 седмици в общ план, макар и понастоящем,
тоест две години след инцидента, ищецът да съобщава за болезненост в лявата
колянна става при физическо натоварване. Емоционалният стрес е продъжлил
значително повече- 3-4 месеца. Резултатите от изследванията на ищеца след
инцидента съдът няма да коментира, тъй като не разполага със специални знания
за това. По тези въпроси е изслушана медицинска експертиза.
По отношение конкретния размер на вредите съдът
съобразява, че ищцът е млад човек в трудоспособна възраст без данни за предходни заболявания. Претърпените травми не са тежки, но
проишествието е нарушило нормалния житейски ритъм на пострадалия. Последният е
претърпял остра стресова реакция, а след дова продължителен период на
безпокойство, съпътствано с проблеми със съня и страхове, свързани с
шофирането.Преценени
в съвкупност, всички изброени обстоятелства обосновават извод на настоящия състав,
че справедливо, по смисъла на
чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая се явява
сумата 4500
лева. Тази сума би репарирала
адекватно претърпените от ищеца неимуществени
вреди, причинени както от физическите
болки, така и от психическите страдания в резултат от инцидента. Този
размер съдът намира за съобразен
и с конкретните икономически
условия към датата на увреждането
– 15.01.2019 г., ориентир
за които се явяват минималните
застрахователни суми (лимит на отговорност)
съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ.
Искането за намаляване на обезщетението, поради съпричиняване на резултата
от пострадалия следва да се отхвърли, поради следното:Твърди, че с поведението
си пострадалият е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и
произтеклите от него вреди, като е управлявал автомобила си без поставен
предпазен колан. Възражението е останало недоказано по делото. Вещите лица по
комплексната експертиза не са категорични по въпроса за това дали пострадалият
е носел предпазен колан, но ясно обосновават, че дори при поставен колан
констатираните травми биха настъпили.
Според вещите лица травматичните увреждания в областта на лицето и гръдния кош
могат да бъдат получени в резултат на активиране на въздушните възглавници,
вкл. при поставен обезопасителен колан. Доказателствената тежест да установи
приноса на пострадалия към настъпилия резулат е на ответния застраховател,
съответно пропускът да проведе такова доказване следва да се възложи на него.
По
аксесорната претенция за моторно обезщетение:
По
делото се претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 16.01.2019г.- 26.10.2020г.
Отговорността
на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ е функционално
обусловена от тази на застрахования водач. И деликвента носи отговорност за
последиците от забавата за изплащане на обезщетение за вредите, затрахователят
също отговаря за тяхното плащане пред уведеното лице (чл. 429, ал.2, т. 2 от КЗ). Макар и обусловена от отговорността на деликвента, отговорността на
застрахователя за изтеклите мораторни лихви с оглед разпоредбата на чл. 429,
ал.3 от КЗ обхваща само периода от уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е регламентирана
дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по- ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Тази норма обаче касае
собствената забава на застрахователя по повод определяне и изплащане на
застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования.
Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност на застрахователя с
оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема регресни права, и не е
свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени вредите /така
решение по т.д. № 2273/2018г. на ВКС, ТО и решение по т.д. № 2466/2018г. на
ВКС, ТО.
В случая ответният застраховател не се е позовал на обстоятелства,
изключващи забавата му. Видно от доказателствата по делото пострадалото лице е
отправило до застрахователя претенция, която е получена от ответника на
21.01.2020г., видно от известие за доставяне (л. 15), поради което
застрахователят е изпадал в забава от деня следващ изпращането на покана, тоест
от 22.01.2020г., от която дата ищеца има право на обезщетение за забава. За периода от 22.01.2020г. до 25.10.2020г., изчислена с помощта на
общодостъпен калкулатор законната лихва върху главницата от 4500 лева възлиза
на 348,75 лева. До този размер следва да се уважи иска, съответно да се отхвъли
за горницата до претеднираните 734,79 лева и за периода преди 22.01.2020г.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се
следват сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от
исковете за държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертизи. Възражението за прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК за адвокатското възнагаждение, заплатено от ищеца,
е частично основателно. Производството по делото не се отличава със съществествена правна и
фактическа сложност. Същото е протекло в едно открито съдебно заседание, в
което са събрани всички допуснати доказателства. При това положение, съдът
намира, че справедливито възнаграждение за труда и процесуалните усилия на адвоката
възлиза на 800 лева. Така определеният размер следва да се съобрази при
изчисляване на разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Ето защо,
при уважен материален интерес от 4848,75 лева
и общо и признати разноски за държавна такса (230 лева), възнаграждение
за вещо лице (500 лева) и адвокатско възнаграждение (800 лева) се присъждат
1417,17 лева.
На ответника също се
следват разноски за производството съобразно отхвърлената част от
иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК за вещи лица в размер на 18,43 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.Г., ЕГН ********** *** сумата от 4500 лв., представлаваща обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди - болки и страдания,
в резултат на получени травми и превян емоционален стрес при ПТП, настъпило на 15.01.2019г. и сумата
от 348,75 лева, представляваща мораторно
обезщетение върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 22.01.2020г.
до 25.10.2020г., на осн. чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната
лихва от дата на исковата -26.10.2020г. молба до окончателното издължаване на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторно обезщетение за сумата на
348,75 лева до претендираните 734,79 лева и за периода преди 22.01.2020г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на К.Б.Г., ЕГН ********** *** сумата от
1417,17 лева, представляваща сторените по делото
съдебно-деловодни разноски,
на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Б.Г., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 18,43 лева, представляваща
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.
78, ал.3 от ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок от връчване
препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: