О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1 1 9 1
гр.Пловдив,
07.08.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, IХ-ти н.с. в закрито
съдебно заседание на седми август през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
след като се запозна с
докладваното от съдията ЧНД № 2662/20 год. по описа на ПРС, IХ-ти н.с., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба от А. Н. Б., в качеството у на *** на
„Градски транспорт – Пловдив“ АД, ЕИК:*********, адрес – гр.Пловдив, бул.„Васил
Априлов“ № 41, ет.1, последното – като ощетено
юридическо лице по досъдебно производство № 804/2018г. по описа на Първо РУ при
ОД МВР – Пловдив срещу Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 31.03.2020г. на РП-Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1,
т.1 и ал. вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство № 804/2018г. по описа на Първо РУ при ОД МВР –
Пловдив, пр. пр. № 8086/2018г. по описа на Районна прокуратура – гр.Пловдив, за
престъпление по чл.343, ал.1, бук.„А“, вр. чл.342, ал.1 от НК, и чл.216, ал.6,
вр. ал.1 от НК.
В жалбата се сочи, че разследването е проведено формално и
непълно, не са установени други свидетели или очевидци, въпреки, че инцидентът
се е случил на един от най-оживените булеварди в град Пловдив, бул. „Христо
Ботев“ и в близост до друго оживено място „Коматевски
възел“. Също поддържа, че извършеното от Ж. В. К. при управление на МПС
съставлява грубо нарушение на ЗДвП и изискванията на чл. 20 ал.2, като това
обстоятелство не е съобразено от прокурора. На следващо място взема становище,
че не е вярно твърдението в постановлението, че имуществото на дружеството е
„частно такова“, поради притежателя на собствеността, а именно фирма „Градски
транспорт –Пловдив“ АД, доколкото собствеността на акциите от капитала на
дружеството е разпределена между фирма „Транс Сити“ АД и Община Пловдив и като
акционер в него, Общината също е ощетена от това ПТП и с оглед на това, че
дружеството е в процедура по несъстоятелност, ощетени са и неговите кредитори в
това число НАП и НОИ като мажоритарни такива. Още сочи, че не отговаря на
действителността и размерът на щетата, която е определена само на 2 268,00 лв.,
тъй като вследствие на ПТП са настъпили значителни имуществени вреди за над 50
000 лв. и това съставлява щета в размер на повече от 14 минимални работни
заплати за страната, към момента на извършване на деянието. Предлага
постановлението на РП-Пловдив да бъда отменено, а наказателното производство
бъде възобновено.
След произнасяне на съда по допустимостта на жалбата с
Определение № 748 от 20.05.2020г. са дадени задължителни указания с Определение № 838 от 31.07.2020г. по ВЧНД №
1216/2020 по описа на ОС – Пловдив, поради което същият въпрос не подлежи на
обсъждане от настоящия състав на съда.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Дружеството
„Градски транспорт - Пловдив" АД, ЕИК *********, с представител св. А. Н.
Б., със седалище в гр. Пловдив, било с предмет на дейност - комисионни, спедиционни, складови и товаро
-разтоварителни сделки и пр. Дружеството било собственик на изградената в гр.
Пловдив въздушно - контактна тролейбусна мрежа, съставена от медни проводници,
инсталирани по трасето, предвидено за движение на тролейбуси, което имущество
представлявало частно такова, поради притежателя на собствеността, а именно
фирма „Градски Транспорт - Пловдив" АД, явяващо се в конкретния случай
ощетено юридическо лице.
На
25.08.2018г., в гр. Пловдив, на бул. „Христо Ботев", в близост до „Коматевски възел", св. Ж. В. К., управлявал собствения
на фирма „Тридекс" ООД лек автомобил марка „Мерцедес",
модел „ЦДИ 270", с peг. № ***. Движел се по бул.
„Христо Ботев", в близост до „Коматевски
възел". По пътя на движение били разположени медни проводници от въздушно
-контактната тролейбусна мрежа, собственост на фирма „Градси
транспорт -Пловдив" АД. Част от тези проводници били провиснали,
обстоятелство, което не било забелязано от св. К. и без да съобрази състоянието
на пътя, досежно провисналите кабели, явяващи се
препятствие за него, не избрал подходяща скорост на движение, така както
изисква чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по този начин, управлявайки автомобила завлякъл
кабелите с него, което довело до скъсването им и респективно до повреждане на съоражението. Самият кабел представлявал „Силов кабел"
СВТ 1x400 мм2, а размерът на скъсания от К. кабел бил 140 метра, а единичната
цена на метър била 16.20 лева, или общото причинената вследствие на ПТП
конкретна вреда за дружеството „Градски транспорт - Пловдив" АД, била в
размер на 2268.00 лева. Цялата ситуация била наблюдавана от св. Н. М., който
незабавно сигнализирал на ЕЕН 112 за случилото се и дал описание на автомобила,
а впоследствие и на св. К., който и по - късно разпознал в извършено действие
по разследването, като човека управлявал лек автомобил марка „Мерцедес",
модел „ЦДИ 270", с per. № ***. На място бил
извършен оглед на МП, бил съставен фотоалбум на констатираните щети.
Горната
фактическа обстановка се установява непротиворечиво от показанията на разпитаните
в хода на производството свидетели – Й. Г. Г., Х. П. П., Д. Н. П., Е. Д. В., А.
Н. Б., С. С. Д., П. Н. М., С. Н. С., А. А. М., Т. К. Г., Н. М. М., Ж. В. К. и К.
П. С., които последователно и непротиворечиво описват същата фактическа
обстановка, и показанията на които добре кореспондират както по между си, така
и с останалата доказателствена съвкупност по делото.
Същата
фактическа обстановка се установява и от заключението на изготвената по делото съдебна
стоково – оценъчна експертиза, съгласно което общата стойност на вещта – „Силов
кабел“ СВТ 1x400 мм2 от 140 метра, към момента на деянието била 2 268,00 лева,
като от същото заключение се установява стойността на последната вещ/
Последната
фактическа обстановка се установява и от извършеното на 19.08.2019г. по реда на
НПК разпознаване на свидетеля Ж. В. К. от свидетеля А. А. М., от което се
установява, че именни първия е водача на посочения автобус.
При така
констатираната фактическа обстановка, изводът на прокурора за липса на
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер следва да бъде
споделено изцяло.
Изцяло
следва да бъде споделен извода на прокурора, че установеното деяние не
съставлява престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „А“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, доколкото,
констатираната по делото, чрез назначената СОЕ щета в размер от 2268.00лв не
съставлява „значителни имуществени вреди"“ по смисъла на чл.343, ал.1, б.
„А“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради
което и деянието на св. К. се явява несъставомерно.
Правилно е посочено, че към момента на извършване на деянието - 2018г., МРЗ за
страната била 510 лева, поради което при изискуем критерии за стойност на
увредения предмет от 14 МРЗ , се получава минимална стойност в размер на 7140
лева . В този смисъл, с ППBC 1/1983г, в т 2 . б. Б" , с Решение № 312 от
27.06.2008г на ВКС по н.д. 273/2008г на трето н.о. - БВКС бр. 2/2008г., е
обявено за загубило сила становището на Пленума за размер на значителните
имуществени вреди, когато същите са над 1000лв. Съгласно цитираното решение №
312/2008г - „значителни имуществени вреди", са налице, когато паричната им
равностойност е не по - малка от 14 минимални работни заплати към момента на
извършване на деянието. В тази посока е и последователната съдебна практика -
Решение № 76 от 17.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 679/2009 г., III н. о., НК,
съгласно което „При паричната оценка на
законовия критерий за значителност на вредите по чл. 343, ал. 1, б. „А“ НК по
аналогия се прилага възприетия в т. 1 на TP № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС подход.,
както и Решение № 432 от 21.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2170/2011 г., I н. о.,
Ето защо
правилен е извода, че в конкретния случай, предвид установената стойност на
вещта от 2268.00 лв., не се установява признакът на „значителни имуществени
вреди“ и деянието се явява несъставомерно по чл.343
ал.1 б."А", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
На
следващо място, правилен е и извода, че в случая липсват основания да се стори
извод за наличие на данни относно извършено престъпление по чл.216, ал. 6 от НК
във връзка с ал. 1 от НК, доколкото причината
за удара е бездействието на свидетелят К. по отношение на специалните му
задължения при предприемане на маневра избиране на скорост, при която той е
управлявал превозното средство неправомерно и от това са настъпили общественоопасните последици, докато при престъпленията
против собствеността, каквото е престъплението по чл.216, ал.1 и сл. от НК се
засягат обществени отношения свързани с правото на собственост. В този смисъл
правилен е извода, че съставите на престъпленията по чл.216 и чл.343, ал.1,
б.„А“ от НК са в съотношение на алтернативност, като
за съставомерността на престъплението по чл. 216 от НК е необходимо последиците да произтичат от неспазване на забраната за
въздържане от действия по увреждане на чужда движима вещ, а да не са в резултат
на управление на превозно средство.
На
последно следва да бъде споделено и становището на прокурора, че дори да имаше
данни за престъпление по чл.216, ал.6 от НК (каквито – съгласно горепосоченото
– не се установяват), то съгласно чл.218в, т.1 от НК, за престъпление по
чл.216, ал.6 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия, когато предмет на престъплението е частно имущество. В настоящото
производство обаче липсва „пострадал“, доколкото е засегнато правото на
собственост на ощетено юридическо лице, както и предмета е частно имущество.
Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че разследването е
проведено формално и непълно, не са установени други свидетели или очевидци,
въпреки, че инцидентът се е случил на един от най-оживените булеварди в град
Пловдив, бул. „Христо Ботев“ и в близост до друго оживено място „Коматевски възел“. По делото лисват каквито и да е данни за
други лица, свидетели на случая, които биха могли да бъдат разпитани по
досъдебното производство. Жалбоподателят също се сочи такива лица, а единствено
изказва едно общожитейско съждение.
Също
така неоснователно е и възражението, че извършеното от Ж. В. К. при управление
на МПС съставлява грубо нарушение на ЗДвП и изискванията на чл. 20 ал.2, като
това обстоятелство не е съобразено от прокурора. Следва да се посочи, че
„степента“ на грубост на нарушението на ЗДвП, както и да се измерва последната,
по никакъв начин немя отношение към извода на прокурора, че в случая е налице
именно нарушението на ЗДвП, а не престъпление по НК.
На
следващо място съдът намира за неоснователно и становището, че не е вярно
твърдението в постановлението, че имуществото на дружеството е „частно такова“,
поради притежателя на собствеността, а именно фирма „Градски транспорт –
Пловдив“ АД, доколкото собствеността на акциите от капитала на дружеството е
разпределена между фирма „Транс Сити“ АД и Община Пловдив. В този смисъл съдът
не намира за нужно да обяснява разликата между частната и публичната
собственост, както и това, че обстоятелството, че част от капитала на едно
дружество е собственост на община, не прави притежаваната от това дружество
собственост публична и т.н..
Още като
неоснователно следва да се приеме и възражението, че не отговаря на
действителността и размерът на щетата, която е определена само на 2 268,00 лв.,
тъй като вследствие на ПТП са настъпили значителни имуществени вреди за над 50
000 лв. и това съставлява щета в размер на повече от 14 минимални работни
заплати за страната, към момента на извършване на деянието. Съгласно вече
посоченото заключение на съдебна стоково – оценъчната експертиза, съгласно
което общата стойност на вещта – „Силов кабел“ СВТ 1x400 мм2 от 140 метра, към
момента на деянието била 2 268,00 лева. В този смисъл твърдението на
жалбоподателя, че са нанесени имуществени вреди за над 50 000 лв. е изцяло
недоказано.
Поради
това настоящият съдебен състав намира, че атакуваното постановление на
РП-Пловдив следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано,
постановено при всестранно и пълно изследване на фактическата обстановка и
приложение на закона.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 31.03.2020г. на РП-Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1,
т.1 и ал. вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство № 804/2018г. по описа на Първо РУ при ОД МВР –
Пловдив, пр. пр. № 8086/2018г. по описа на Районна прокуратура – гр.Пловдив, за
престъпление по чл.343, ал.1, бук.„А“, вр. чл.342, ал.1 от НК, и чл.216, ал.6,
вр. ал.1 от НК.
Препис да се изпрати на РП-Пловдив и
жалбоподателя, за сведение.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен
съд гр.Пловдив в седмодневен срок от съобщаването му, по реда на чл.243, ал.7
от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И. Й.