№ 3408
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512828 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищецът П. Б. Г. срещу решение от 03.08.2022 г.
по гр.д. №19633/2021 г. на Софийски районен съд, 164 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу ответника „СММ К.“ ООД осъдителен иск с правно
основание чл.200 ал.1 КТ за разликата над сумата от 4000,00 лв. до пълния предявен размер
от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди
– претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 15.12.2019 г.
в цех за преработка на месни продукти в с. Кътина, като ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че
неправилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимото се обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Не претендира
разноски.
Въззиваемата страна „СММ К.“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението на СРС в частта, в която предявеният иск е уважен до посочения по-горе
размер, не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно в обжалваната му част, поради следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.200 КТ – за заплащане на обезщетение за
претърпените от реализирана на 15.12.2019 г. трудова злополука неимуществени вреди,
настъпили вследствие получено от ищеца травматично увреждане.
В разпоредбата на чл.200 КТ е създадена специална уредба на отговорността на
работодателя за вреди, причинени на работника в резултат на трудова злополука или
професионално заболяване.
По предявения иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
1) настъпване на трудова злополука, 2) настъпване на временна неработоспособност, 3)
вреди в резултат на това състояние, 4) причинна връзка между неработоспособността и
претърпените от ищеца вреди.
Настъпването на процесната трудова злополука не е спорно, а спорът по настоящото
дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно ли е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял
неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото са представени амбулаторни листове и болнични листове, от които се
установява, че ищецът при процесната злополука ищецът е получил счупване на горния край
на лакътната кост, като и е извършено консервативно лечение - гипсова имобилизация.
От приетото по делото заключение на СМЕ, което и настоящият съдебен състав
кредитира напълно като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се
установява, че при процесната злополука ищецът е получил закрито счупване на горния
край на лакътната кост, а впоследствие – травматичен бурсит /възпаление на околоставната
торбичка, изпълнена със синовиална течност/ на лакътната става и тендовагинит
/възпаление на влагалищни сухожилия/ на китковата става. Вещото лице сочи още, че от
получените травми пострадалият е изпитвал силни болки, усилващи се при движения на
лявата ръка и налагащи прием на обезболяващи, като имобилизация се налага за 4-6 седмици
и пълно възстановяване на функциите на ръката настъпва до 1-2 мес., а когато се касае за
разместено счупване се налага оперативна репозиция, след което – имобилизация за 30 дни и
при правилно проведено хирургично лечение възстановяването е до около 6 седмици, но в
конкретния случай са възникнали усложнения и по-продължителен период на
възстановяване, тъй като не е приложено хирургично лечение. Към настоящия момент са
налице данни за хипотрофия на мускулатурата на лявата предмишница, персистираща
слабост и ограничение на движенията в лявата киткова става, данни са хронично увреждане
на екстензорно сухожилиe на палеца на лявата ръка, водещо до болезнени и отслабени
движения при захват и в китковата става. От заключението се установява още, че от
настъпилите посттравматични усложнения при пострадалия ще продължат да персистират
болките и ограничения на силата и обема на движения, като дори и да стартира веднага,
самото лечение на вече настъпилите усложнения е продължително и трудно може да се
очаква пълно възстановяване.
От показанията на свид. Б. Г.а се установява, че при процесния инцидент ищецът е
2
получил счупвания на лакътя и китката, като е бил в гипсова шина за около 2 седмици, имал
е болки, които продължават и към настоящия момент, приемал е болкоуспокояващи, а към
настоящия момент травмата все още му пречи при натоварване на ръката. Свидетелят сочи
още, че на ищеца е предлагана операция, но е отказал поради липса на финансова
възможност.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с
трудовата злополука ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен
период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти –
интензитет и продължителност на болките и страданията, период на възстановяване,
наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Настоящият съдебен състав при определяне размера на обезщетението, отчита
обстоятелството, че фрактурата на ръката е заболяване без риск за живота на пострадалия, че
интензивността на болката е била значителна, че на ищеца е проведено консервативно
лечение, периодът на възстановяване е със средна продължителност, налагало се ограничен
двигателен режим на пострадалия, както и че същият се е нуждаел от чужда помощ. Съдът
отчита и обстоятелството, че към датата на процесната злополука ищецът е била на 22
години, т.е. в много млада възраст, както и че тези болките не са отзвучали и към настоящия
момент са налице остатъчни травми – затруднения в движенията на крайника, а прогнозата
не е благоприятна – трудно може да се очаква пълно възстановяване. С оглед на изложеното
по-горе, съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания
е в размер на 10 000,00 лв.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен за сумата над 4000,00 лв. до 10 000,00 лв., като на ищеца бъде
присъдена допълнително сумата от 6000,00 лв. Решението следва да се отмени и в частта, в
която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати допълнително по сметка на СРС сумата от 240,00 лв., представляваща държавна
такса и сумата от 120,00 лв., представляваща депозит за вещо лице.С оглед изхода на делото
и на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от
120,00 лв., представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20051516 от 03.08.2022 г., постановено по гр.д. №19633/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 164 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от П. Б. Г.,
ЕГН **********, адрес: с. Владо Тричков, ул. ****, срещу „СММ К.“ ООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. Нови Искър, ул. ****, осъдителен иск с правно
основание чл.200 ал.1 КТ за разликата над сумата от 4000,00 лв. до пълния предявен размер
от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди
– претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 15.12.2019 г.
в цех за преработка на месни продукти в с. Кътина, и в частта, в която П. Б. Г., ЕГН
**********, адрес: с. Владо Тричков, ул. ****, е осъден да заплати на „СММ К.“ ООД,
3
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Нови Искър, ул. ****, на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата от 332,00 лв., представляваща съдебни разноски, и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА „СММ К.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Нови
Искър, ул. ****, да заплати на П. Б. Г., ЕГН **********, адрес: с. Владо Тричков, ул. ****,
на основание чл.200 КТ допълнително сумата от 6000,00 лв. /или разликата над
присъдените 4000,00 лв. до пълния предявен размер 10 000,00 лв./, ведно със законната
лихва, считано от 15.12.2019 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат от настъпила на
15.12.2019 г. трудова злополука, на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС
допълнително сумата от 240,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 120,00 лв.,
представляваща депозит за вещо лице, и по сметка на СГС сумата от 120,00 лв.,
представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4