РЕШЕНИЕ
№ 399
Разград, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА |
При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20247190700078 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М. Д. М. от гр. Р., подадена чрез адвокат К. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24- 1075-000075/ 05.03.2024 г., издадена от началник група към ОДМВР- Разград, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на посоченото там пътно превозно средство за срок от 6 месеца, негова собственост.
В жалбата и по същество се твърди, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена при допуснати процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Сочи се, че процесното превозно средство е от вида колесни трактори и за придвижване по пътищата водачът му трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по чл. 150а ЗДвП, в който смисъл е разпоредбата на чл. 156 ЗДвП. С оглед на това се иска от съда да отмени ЗППАМ, ведно с произтичащите от това законови последици. Претендират се разноски.
Ответникът по делото, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е недоказана и неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че на 02.03.2024 г. по път І-2, в посока гр. Разград-с.Осенец, жалбоподателят управлявал собствения си колесен трактор „Болгар ТК 80“, с регистрационен номер ** *****, с прикачено към него ремарке. При извършената проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Разград той представил свидетелство за управление на МПС (СУМПС) от категории АМ, В1, В и свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника. Той не представил и не е притежавал СУМПС от категория Т - колесни трактори (Ткт), в който смисъл е разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 16 ЗДвП. При тези данни е прието, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, тъй като управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която то спада и срещу него е съставен АУАН серия GA №676147/ 03.03.2024 г.
При така установените факти с оспорената ЗППАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на посоченото МПС, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и приложените Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 330з- 2955/ 26.10.2023 г. на директора на ОДМВР – Разград.
Тя е издадена в установената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания, обосновали административния орган да приложи конкретната ПАМ. Допуснатото нарушение от водача, което съставлява фактическото основание за прилагане на процесната ПАМ, е описано достатъчно ясно и точно, с посочване на всички негови съставомерни признаци. Въз основа на това съдът приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна.
ЗППАМ обаче е издадена в противоречие с материалния закон. Според чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
В случая административният орган е приел, че на посочените дата и място М. М. е извършил нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, тъй като е управлявал процесното МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада същото. Този извод противоречи на специалната норма на чл. 156 ЗДвП.
Между страните няма спор, че процесното ППС представлява самоходна машина по смисъла на закона. Според дефиницията, дадена в § 6, т. 16 от ДР на ЗДвП "Самоходна машина" е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са и самоходната земеделска и горска техника, по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ). Съгласно посочената разпоредба на ЗРКЗГТ "Самоходна техника" са колесни трактори; верижни трактори; специализирани самоходни машини и всякакъв друг вид самоходни машини за земеделското и горското стопанство.
Според цитираната норма на чл. 156 ЗДвП за да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по чл. 150а ЗДвП. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15 от 7.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (Наредба №15), според която водачите на колесни трактори и друга самоходна техника трябва да притежават свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория и свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства. Анализът на тези норми сочи, че законодателят е въвел изискване водачът да притежава свидетелство за правоспособност за работа със съответната категория ППС, издадено от МЗГХ по реда на сега действащата Наредба № 1 от 15.02.2019 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение, както и СУМПС, без да въвежда изискване за неговата категория.
Действително в чл. 14, т. 2 от Наредба № 15 е посочено, че при движение на колесни трактори и друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, водачът е длъжен да носи валидно свидетелство за управление на МПС за категория, позволяваща управлението на конкретното превозно средство. Следва да се отбележи, че наредбата съставлява подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 140, ал. 7 ЗДвП. Цитираната разпоредба противоречи на правилото на чл. 156 ЗДвП, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, тя не следва да се прилага.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че процесната ЗППАМ е издадена в противоречие на материалния закон и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право да му се възстановят направените от него деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 610 лв., от които заплатена държавна такса от 10 лв. и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 600 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24- 1075-000075/ 05.03.2024 г., издадена от началник група към ОДМВР- Разград, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА ОДМВР- Разград да заплати на М. Д. М. от гр. Р. сумата от 610 (шестстотин и десет) лева- дължими деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Съдия: | /п/ |