№
гр. София, 29.07.2019 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия
Илчева в. гр. д. № 12802 по описа
за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№ 34161 от 05.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 24700/2015 г. по описа на СРС, 165 състав, е признато за установено по предявения по
реда на чл. 422 ГПК иск, че Агенция „П.и.“ дължи на З. „Б.В.И. Г.” на
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 284,69 лева,
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по
щета № 470414151534329, във връзка с ПТП, настъпило на 31.07.2015 г.
Решението
е обжалвано от ответника Агенция „П.и.”, който поддържа, че същото е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излага твърдения, че липсва протокол за ПТП. Сочи, че
лицето, управлявало МПС, не е уведомило СДВР за настъпилото ПТП. Излага, че не
може да се изведе категоричен извод, че произшествието е настъпило при
твърдените обстоятелства, не се установяват физическите характеристики на
препятствието, а и не е направен снимков материал, нито може да се установи
скоростта на движение. Посочва, че механизмът не съответства на настъпилите
увреждания. Счита, че плащането на определена сума пари на определено лице не е
основание да се смята, че е настъпило застрахователно събитие. Според него не са
представени доказателства за спазване на ОУ на застрахователя, като не е
изследвано, дали водачът не е бил под въздействие на алкохол, дали ПТП не е
вследствие на неспазване на технически правила, повреда, скрита неизправност
или умишлени действия. Намира, че непредставянето на ОУ за застраховка „Каско“
на ищеца води до недоказан застрахователен риск за ПТП. Излага, че МПС не е
застраховано за допълнителен застрахователен риск „Гуми“. Счита, че
декларацията за настъпило застрахователно събитие е частен свидетелстващ
документ и не доказва по безспорен начин посочените в него обстоятелства. Сочи,
че при квалификация на иска чл. 49 ЗЗД не се твърди описаните вреди да са
причинени от обективни свойства на вещта без връзка с виновно поведение на
определен субект. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност
на тези на насрещната страна.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца З. „Б.В.И. Г.”, който оспорва
въззивната жалба като неоснователна, като излага, че по делото безспорно е било
установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка, възникнало застрахователно събитие, покрит риск по
застрахователния договор, причинно-следствена връзка между вредите и механизма
на настъпването им, изплатеното застрахователно обезщетение, както и деликтната
отговорност на ответника. Сочи, че за ПТП като процесното, не се изисква
съставяне на протокол. Намира, че водачът не е допринесъл за настъпване на
вредите. Посочва, че застрахователното събитие е сред покритите рискове, тъй
като се касае за застрахователно покритие „Пълно Каско“, а покритието „Гуми“
касае случаите, когато са застраховани отделни рискове. Претендира разноски.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати и нарушения
на императивни материалноправни норми.
Съдът,
като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 165
състав, е бил сезиран с иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр.
чл. 49 ЗЗД.
В чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.) е уредено едно специално суброгационно право в отклонение
от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) встъпва в правата на увредения
срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е
възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на
възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в правната
норма, регламентирана в чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), не е предвидена правната
възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да
встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционно-обезпечителна
отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния
резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че
суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява
искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице
основания за нея. Отговорността на лицето, което е възложило другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица.
От
фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на
определени физически лица, на които Агенция „П.и.” е възложила да поддържат в
изправност пътища – част от републиканската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията
на тези лица. Агенцията не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява
правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и носи само
обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на
възложената им от агенцията работа. В този смисъл ищецът иска да бъде
ангажирана гаранционната отговорност на агенцията по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД като лице, стопанисващо процесния път и за виновното поведение на
съответни физически лица, на които им е възложено да поддържат в изправност
пътищата от републиканската пътна мрежа и в частност на пътен участък в района
на проход „Петрохан“, преди с . Гинци.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 - 3 ЗП пътищата са републикански и местни. Републикански пътища са
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас,
които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа, а местните пътища са тези, които осигуряват транспортни
връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.
В чл. 8, ал. 2 ЗП е предвидено, че републиканските пътища са изключителна
държавна собственост.
Не е
спорно, че участъка от пътя, на който е настъпило ПТП - път в района на проход
„Петрохан“, преди с. Гинци, е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.
19, ал. 1, т. 1 ЗП управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа е
предоставено на Агенция "П.и.". Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 и 2
ЗП агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища. Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност
дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии.
В
резултат на бездействието на ответника по изпълнение на законовите му
задължения за управление, поддържане и ремонт на републиканските пътища и
осигуряване на безопасното движение по тях, е настъпило процесното ПТП. Съдът
намира, че при процесното ПТП са налице елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, поради което ответникът дължи репариране на действително причинените
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
За да
възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от
изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното
лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената
работа; 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
Наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца се
установява от представента застрахователна полица № 4704140420000661, според
която срокът на сключената застраховка „Каско Стандарт“ е за периода 28.10.2014
г. – 28.10.2015 г., а процесното ПТП е реализирано на 31.07.2015 г., т. е. в
рамките срока на действие на застраховка.
С
регресна покана от 04.11.2015 г. З. „Б.В.И. Г.” е поканило Агенция "П.и."
да му възстанови платеното процесно застрахователно обезщетение в размер на
284,69 лева.
Настоящият
съдебен състав, съобразявайки и изводите на приетата като компетентно изготвена
и неоспорена от страните САТЕ счита, че е доказана причинно-следствената връзка
между виновното неизпълнение (бездействие) на служители на Агенция “П.и.”, на
които е било възложено да поддържат процесния автомобилен път в изправност,
вкл. и да сигнализират намиращите се на пътното платно неравности, с оглед
предотвратяване на ПТП и настъпилия вредоносен резултат.
Причинно-следствената
връзка между попадането на автомобила в дупка на пътното платно и твърдения
вредоносен резултат е установена от експертизата. Вещото лице е формирало
своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по делото
обстоятелства, като е направило извод, че всички увреждания на процесния лек
автомобил „БМВ 330 Д“, с рег. № ******, отразени в описа на застрахователя, се
намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Според експерта безопасната скорост на движение, при която водачът има
възможност да спре преди мястото на удара чрез аварийно задействане на
спирачната уредба, е 64,48 км/ч. Вещото лице е направило изчисление, че
стойността, необходима за възстановяване на процесния автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 305,39 лева.
От
свидетелските показания на водача на процесния автомобил Г.Р.Ц., които съдът
намира за логични и безпротиворечиви, се установява, че при попадането си в
дупката водачът не се движил със скорост, по-висока от 40-50 км/ч и неравността
на пътя не е била обозначена. Водачът сочи, че дупката е била голяма, тъй като
след попадането в нея му се е наложило да спре колата, за да установи повреда
на джантата и гумата. Спомня си, че в този участък от пътя е попадал в дупка
само веднъж и това е било през лятото или есента на 2015 г. От свидетелските
показания следва извода, че намиращата се пътното платно дупка не е била
сигнализирана, същата е била с големи размери и въпреки движението на
автомобила със скорост, под безопасната такава, определена от вещото лице,
водачът не е имал възможност да избегне препятствието на пътното платно и
съответно да предотврати настъпилите имуществени вреди.
Относно
довода за липса на протокол за ПТП следва да се има предвид разпоредбата на чл.
6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Гаранционния фонд,
според която не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и
не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС,
освен когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не
е в състояние да се придвижи на собствен ход. Не се установява процесното МПС
да не е могло да се придвижи на собствен ход, тъй като в показанията си св.
Цветанов заявява, че вероятно е звъннал на свой приятел да му докара други
джанта и гума, вместо повредените, но от това не следва непременно извода, че
МПС не е могло да се придвижва на собствен ход, тъй като извеждането му от
движение би могло и да е с цел предотвратяване на допълнителни повреди.
Заплащането
на вредите за настъпилото увреждане на застрахованата вещ се установява от
доклад по щета от 14.08.2015 г. и платежен документ за сумата от 284,69 лева,
платена на Г.Р.Ц. – собственик на процесния автомобил. Вещото лице по
изготвената по делото ССчЕ е посочило, че застрахователното обезщетение в
размер на 284,69 лева е изплатено от З. „Б.В.И. Г.” на 19.08.2015 г. и със същата сума е заверена
сметката на Г.Р.Ц.. В
опис-заключение от 05.08.2015 г. е посочено, че подмяна на джантата е в размер
на 201,94 лева, а подмяна на гумата – 94,49 лева.
Доводът
на въззивника, че застраховка „Пълно Каско“ е сключена без допълнително
покритие „Гуми“ и последното не е допълнително уговорено, поради което и
обезщетение не се дължи за наранената гума, съдът намира за основателен, тъй
като още с отговора на исковата молба е направено възражение, че застрахователна
полица от 27.10.2014 г. не удостоверява основанието за изплащане на
застрахователното събитие, поради което не следва да бъде кредитирана и следва
да бъде изключена от кръга на приложените доказателства. В представената
застрахователна полица не е отбелязано сключената застраховка да обхваща и
допълнително покритие „Гуми“, нито ищецът е установил да е заплатена и
допълнителна застрахователна премия за това. Съгласно т. 8, глава Втора на
раздел „Каско“ на Общите условия на Булстрад Каско Стандарт, покритието „Гуми“
се предоставя в изрично предвидените случаи и при заплащане на допълнителна
премия, отделно от покритието по клауза „Пълно Каско“. Според т. 1.1 от раздел
IV на Допълнение „Гуми“ срещу допълнително платена застрахователна премия
застрахователят ще обезщети застрахования за щети по гумите на МПС, причинени
от внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или
предмети на пътя. При анализа на цитираните разпоредби от Общите условия на
застраховка „Каско Стандарт“ може да се направи извода, че застрахователни
събития, свързани с гумите на застрахованите автомобили, се обезщетяват при
допълнително заплатено покритие на застраховката, за което в случая няма данни
по делото и това покритие е изключено от застрахователните рискове по
сключената застраховка. При това положение съдът приема, че повредата,
причинена на гумата на автомобила, не представлява в случая покрит
застрахователен риск и същата не е следвало да бъде обезщетявана, съответно
изплащането ѝ от застрахователя е било по негова преценка и за това не
следва да носи отговорност Агенция „П.и.“. Ищецът като застраховател по
имуществена застраховка на МПС е определи и платил застрахователно обезщетение
на собственика на увреденото МПС в размер на 94,49 лева за подмяна на
увредената гума, при което и доколкото обезщетяване за повреда по гумата в
случая не представлява покрит застрахователен риск, то искът на платилия
застраховател срещу делинквента за тази сума се явява неоснователен и подлежи
на отхвърляне, тъй като делинквента не носи отговорност за платена сума при
липса на основание за това по договора за застраховка.
С оглед
на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, не съответства напълно на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд по отношение на платеното застрахователно обезщетение в
размер на 94,49 лева, обжалваното решение следва да бъде отменено за тази част
и предявеният иск отхвърлен за този размер като неоснователен.
При този
изход на въззивното производство разноски се дължат и на двете страни. Въззивникът
е заплатил държавна такса от 25 лева и е претендирал юрисконсултско
възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП настоящата инстанция определя в размер на 100 лева. Дължимите на
въззивника разноски съобразно отхвърлената част от предявения иск са в размер
на 83,51 лева. Въззиваемият е представил списък по чл. 80 ГПК за възнаграждение
в размер на 360 лева, заедно с доказателства за заплащането му. С оглед
направеното възражение за прекомерност и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ съдът намира, че присъденото възнаграждение следва да е в размер на 300
лева. Дължимите разноски на въззиваемия съобразно уважената част от предявения
иск са в размер на 99,57 лева. Определени по компенсация разноски за въззивното
производство следва да се присъдят на „З. „Б.В.И. Г.“ АД в размер на 16,06
лева.
При този
изход на спора следва да се преизчислят и разноските в първоинстанционното
производство. Ищецът е направил разноски в общ размер на 604 лева, като
съобразно уважената част от иска му се дължат 403,52 лева. Ответникът е
заплатил 400 лева депозит за експертизи и е поискал присъждането на
юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП настоящата инстанция определя в размер на 100 лева.
Така съобразно отхвърлената част от иска му се дължат разноски в размер на
165,95 лева. Определени по компенсация разноски за първоинстанционното и
заповедното производство се дължат на „З. „Б.В.И. Г.“ АД в размер на 237,57
лева.
Предвид
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 34161 от 05.06.2018 г., постановено по гр. д. № 24700/2015
г. по описа на СРС, 165 състав, в частта, в която е признато за установено по
предявения по реда на чл. 422 ГПК иск, че Агенция „П.и.“ дължи на З. „Б.В.И. Г.” на
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД сумата над 190,20 лева,
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по
щета № 470414151534329, във връзка с ПТП, настъпило на 31.07.2015 г., както и в
частта за разноските над сумата от 237,57 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „З. „Б.В.И.
Г.“ АД, ЕИК ******, срещу Агенция „П.и.“, БУЛСТАТ ******, осъдителен иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата над
190,20 лева до пълният предявен размер от 284,69 лева представляваща регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение по щета № 470414151534329, във
връзка с ПТП, настъпило на 31.07.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
34161 от 05.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 24700/2015 г. по описа на СРС, 165 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“, БУЛСТАТ ******, да
заплати на „З. „Б.В.И.” АД, ЕИК ******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 16,06 лева – разноски за въззивната инстанция, определени по
компенсация.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.