Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на седми юни през
двехиляди двадесет и първа година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 11002 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби срещу решение от 14.04.2020г.
по гр. дело № 49125/2019г. на Софийски районен съд, 141 състав, с което са уважени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу А.З.К. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за сумите 1485. 66 лв. – вземане за
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г. и сумата
54. 24 лв., представляваща вземане за незаплатена цена за доставена топлинна
енергия на услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2016г. –
30.04.2018г. и са отхвърлени предявените от дружеството - жалбоподател срещу А.З.К.
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за разликата
над 1485. 66 лв. до пълния предявен размер от 3499. 40 лв. и за периода 01.05.2017г.
– 30.04.2018г., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимост на сумата 409. 38 лв. – мораторно обезщетение за забава
за периода 14.09.2017г. - 07.06.2019г. върху главницата за стойност на
доставена топлинна енергия и за установяване дължимост на сумата 10. 41 лв. -
мораторно обезщетение за забава за периода 30.06.2016г. - 07.06.2019г. върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
Въззивникът – ищец обжалва
решението в частта за отхвърляне на исковете, с оплаквания за неправилност и
необоснованост, поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че СРС погрешно е анализирил заключението на приетата СТЕ,
съгласно което общият размер на претендираната главница за потребена топлинна
енергия е в размер на сумата 3458. 71 лв. Сочи, че съгласно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия от 2014г., клиентите дължат заплащане на дължимите суми в 30 - дневен
срок от публикуване на общите фактури на интернет страницата на продавача за
съответния отоплителен сезон, като има издадени на основание чл. 539 ГПК
констативни протоколи за тези обстоятелства. Поддържа, че в същия смисъл са и
следващите Общи условия от 2016г., поради което е налице доказана забава на
длъжника. Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да уважи
исковете до пълните предявени размери, като му присъди разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата – ответник не е
депозирала писмен отговор на жалбата на ищеца. В хода на устните прения я
оспорва като неоснователна. Твърди, че по отношение на услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя, а по
делото не са представени доказателства за отправена покана.
Въззивницита – ответник А.К. обжалва решението в
частта за уважаване на исковете единствено с бланкетни доводи за неправилност,
поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост, без да излага конкретни доводи. В хода на устните
прения излага съображения относно наличие на депозирано в срок възражение за
давност, както и за неговата основателност. Сочи, че неправилно СРС е приел, че
липсва подаден в срок писмен отговор. Твърди, че заключението на приетата СТЕ
не е безпристрастно поради липса на извършен оглед на имота от вещото лице.
Твърди, че Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост е неясна по отношение на част от параметрите в нея.
Поддържа, че в мотивите на обжалваното решение не е съобразено, че при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, топлинната
енергия се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти,
както и че липсва извършена ССчЕ относно отчитането на индивидуалната цена на
потребената услуга. Моли съда да отмени
решението в обжалваната от нея част и да отхвърли изцяло исковете.
Въззиваемият – ищец оспорва жалбата на ответницата в
депозиран писмен отговор и моли съда да потвърди решението в обжалваната от нея
част като правилно.
Третото лице - помагач не заявява становище по въззивните
жалби.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
СРС е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
дължимостта на сумата 3 499. 40 лв. – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016г. – м.04.2018г.; сумата 54. 24 лв. – главница за незаплатена
цена на услугата дялово разпределение за същия период; сумата 409. 38 лв. –
мораторна лихва за забава за периода 14.09.2017г. – 07.06.2019г. досежно
първата главница и сумата 10. 41 лв. - мораторна лихва за забава за периода
30.06.2016г. – 07.06.2019г. досежно втората главница.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от
ответницата, чрез пълномощника й, с който исковете са оспорени, включително и
чрез евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност.
С определението по чл. 146 ГПК СРС е докладвал
подадения отговор и е дал указания на ответницата в 1 - седмичен срок от
съобщението да представи пълномощно на процесуалния представител, подал
отговора на исковата молба или страната лично да потвърди извършеното
процесуално действие. В единственото проведено открито съдебно заседание е
представено пълномощно от ответницата за процесуалния й представител без дата,
като съдът е докладвал делото съобразно проекта за доклад.
С решението СРС е уважил частично иска за главницата за незаплатена
топлинна енергия, като е приел, че указаните с определението по чл.146 ГПК
нередовности не са били отстранени в указания срок, като страната е била
предупредена за последиците от неизпълнението. Приел е, че отстраняването на
нередовността е извършено едва в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за възстановяване на срока, поради което не може да бъде зачетено по
реда на чл. 101, ал. 3 ГПК. Поради изложеното, първоинстанционният съд е приел,
че липсва подаден в преклузивния срок по чл. 131 ГПК отговор, респ. релевирано
възражение за давност и не е разгледал такова.
По същество СРС е приел, че по делото е проведено пълно и главно
доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по продажба на топлинна енергия, като за втория
отчетен период 01.05.2017г. – 30.04.2018г., за който е била начислена топлинна
енергия при условията на неосигурен достъп, не е налице изцяло изряден констативен
протокол, в който да е отразен неосигуреният достъп на съответен служител на
двете редовни дати. Поради изложеното е приел, че е налице редовно отчетена
топлинна енергия само за отчетен период 01.05.2016г. – 30.04.2017г. , за който
е уважил иска. По отношение на иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия е приел, че искът е изцяло неоснователен, тъй като нормата на
чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016г. практически не може да се приложи между страните,
тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква
сигурно след изтичането му.
По отношение на наличието на подаден в преклузивния срок по чл. 131 ГПК
писмен отговор, настоящият съдебен състав не споделя изводите на
първоинстанционния. Налице е подаден в срок отговор от пълномощник на страната
без представено към този момент пълномощно. Неизпълнението на указанията на
съда за представяне на пълномощно в дадения 1 - седмичен срок не е било
констатирано от СРС нито в закрито заседание след изтичане на срока, нито в
единственото о.с.з. Отделно съдът в
о.с.з. е докладвал делото съобразно определението по чл. 146 ГПК, в което е
приел наличие на подаден отговор, като не е изменил доклада. До приключване на
устните състезания СРС не е констатирал неизпълнение на указанията, дадени с
определението по чл. 146 ГПК, приел е наличието на валидно учредена
представителна власт на пълномощника за о.с.з. с представеното пълномощно,
което е без конкретна дата и удостоверява валидно учредена представителна власт
за цялото производство от началото до приключването му във всички инстанции.
При така изложеното, не може да бъде споделен извода на първоинстанционния съд едва
в решението, че са налице неизпълнени указания и същевременно липса на подадена
молба за възстановяване на срока по чл. 64, ал. 2 ГПК. При изпълнение на
указанията в о.с.з. и липса на констатация от съда в обратния смисъл, страната
въобще не е била уведомена, че е пропуснала срока, за да упражни правото си за
възстановяването му. Поради изложеното, не са налице процесуални пречки за
приложение на чл. 101, ал. 2 ГПК и писмения отговор от пълномощника на
ответницата следва да бъде приет за подаден в преклузивния срок по чл. 131 ГПК.
По иска за главницата за незаплатена топлинна енергия:
Договорното правоотношение между
главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от
2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на
ищцовото дружество. Не е спорно по делото и установено от представените нот.
акт № 17/2006г. на нотариус В., нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 5/2006г. и постановление за налагане
на възбрана по изп.д. № 20147880400786 по описа на ЧСИ Колев, че ответницата е
собственик на процесния имот. Отделно по делото е представено заявление –
декларация, подадено от ответницата до ищеца на 24.08.2012г. за откриване на
партида на нейно име за процесния топлоснабден имот.
Сградата, в която се намира
процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния
период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на
топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени доказателства
по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна
енергия, съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от СРС
заключение на СТЕ. Поради изложеното, ответницата има качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и държи
заплащане на потребената топлинна енергия, по арг. от чл. 153 ЗЕ.
Съгласно констатациите на СТЕ,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано
в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби.
Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за
процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно
счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по
възлагане от етажните собственици. Съгласно заключението на приетата СТЕ, за
процесния период в имота е имало монтирани 5 отоплителни тела и съответно
разпределители, като за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г. е осигурен достъп и
извършен реален отчет на 4 разпределители, а за един радиатор в кухнята не е
направен отчет. Начислена е ТЕ за сградна инсталация и за БГВ на база начислен
разход за брой ползватели – 1 лице, поради липса на водомер. Съобразно
констатациите на вещото лице, за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г. не е
осигурен достъп и за него е начислена служебно ТЕ за отопление, сградна
инсталация и БГВ на база 1 лице ползвател. Съгласно заключението на СТЕ, общият
размер на реално потребената топлинна енергия за процесния период 01.05.2016г.
– 30.04.2018г. възлиза на претендираната главница от 3499. 35 лв., а за периода
01.06.2016г. – 30.04.2018г. възлиза на сумата 3458. 71 лв., от която сумата
2743. 63 лв. представлява общо прогнозна начислената топлинна енергия; сумата
376. 10 лв. – сума за доплащане от изравнителни сметки за периода 01.06.2016г.
- 30.04.2018г. и сумата 338. 98 лв. – сума за доплащане от изравняване за
периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г.
Представеният по делото от третото
лице – помагач констативен протокол за неосигурен достъп не е оспорен от
ответницата в качеството на писмен документ. Обстоятелството относно липсата на
осигурен достъп не е оспорено до края на устните състезания. Заключението на
вещото лице е оспорено общо и бланкетно от ответницата, без въведени конкретни
твърдения. При така изложеното, не са били налице предпоставките за служебно
процедиране от СРС чрез обсъждане на удостоверените дати на отчет в протокола и
въвеждане служебно на спорни обстоятелства директно с крайния съдебен акт. По
изложените съображения, въззивният съд приема, че по делото е доказано от ищеца
вземане за незаплатена топлинна енергия за целия процесен перидод, включващ два
отоплителни сезона.
С оглед приетото по –горе, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията
за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват задължения
за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл
е и задължителната практика на ВКС, обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Този извод се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията,
които, независимо че имат в основанието си доставка на топлинна енергия,
съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в
случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя в края
на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и
от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество –
задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен
брой единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено
плащане на месечни падежи.
В
случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 19.06.2019г., когато е прекъснат давностният срок. За процесния
период м. май 2016г. – м. април 2018г. са приложими ОУ, одобрени с решение от
03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., както и следващите Общи условия,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016
г. на КЕВР, в сила от м. август 2016г.
Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ от 2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
/по чл. 32, ал. 1/ за топлинна енергия в 30 - дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По
отношение на давността обаче е приложима разпоредбата на 114, ал. 2 ЗЗД –
същата тече от възникване на всяко месечно вземане, тъй като падежът на всяко
месечно задължение е посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 от ОУ, а по арг. от чл.
32, ал. 2 от ОУ от 2014г., издадената обща фактура обективира месечните
задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя или изваждане на сумите за връщане. Поради изложеното,
публикуването на фактурите има характер само на покана за изпълнение, но
давността, по арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, започва да тече от датата на
възникване на вземанията. Поради това задълженията възникват след изтичането на
съответния месец, през който е доставена топлинна енергия, респ. процесното вземане
за м. май 2016г. е станало изискуемо на 01.06.2016г. и е погасено по давност на
01.06.2019г. преди подаване на исковата молба. Останалият процесен период м.
юни 2016г. – м. април 2018г. е извън погасителна давност.
По изложените
съображения, искът за главницата за незаплатена топлинна енергия е основателен до
размера на сумата 3 458. 71 лв. за периода 01.06.2016г. -
30.04.2018г., съгласно заключението на СТЕ, а за разликата до пълния предявен
размер от 3 499. 40 лв. искът е неоснователен, като погасен по давност.
По
иска за мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия:
Съобразно приложимите за процесния период норми на чл.
33, ал. 2 и 3 вр. ал. 5 от Общите условия от 2016г., публикувани м. юли, в сила
от 11.08.2016г. /по арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/, месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45 - дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурите /прогнозни и изравнителни/ в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В разпоредбите на чл. 33, ал. 4 и 5 от ОУ от
2016г. е предвидено, че продавачът начислява лихва за забава само за
задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2 от деня на
забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. Предвид
изложеното, задължението за плащане на дължимата топлинна енергия при
действието на ОУ от 2016г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 - дневен срок, считано от издаване на общата фактура,
т.е. за прогнозно начислените суми не се дължи лихва за забава, но за сумата по
общата фактура се дължи. Следователно в случая е налице доказана забава на
ответницата за задължението за първия отчетен период, считано от 15.09.2017г.,
а за втория отчетен период – считано от 15.09.2018г. При изчисляване на
дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, същата възлиза на сумата общо
404. 36 лв. /сумата 147. 41 лв., изчислена съобразно задължението по фактурата
от 31.07.2017г. за периода 15.09.2017г. – 07.06.2019г. и сумата 256. 05 лв.,
изчислена съобразно задължението по фактурата от 31.07.2018г. за периода
15.09.2018г. – 07.06.2019г./ По изложените съображения, искът по чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан до размера на сумата общо 404. 36
лв.
По отношение на уважения иск за услугата дялово
разпределение, решението е правилно относно изводите за дължимост на цена за
услугата, по арг. от чл. 36 от ОУ вр. чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/2007г. за
топлоснабдяването. Оплакванията в тази връзка в писмените бележки на
ответницата са неоснователни. Липсата на допуснато заключение на ССчЕ не налага
различен извод, тъй като вземането е доказано от представените писмени
доказателства от ищеца и от третото лице – помагач, както и заключението на
приетата СТЕ.
Искът е доказан до размера на сумата 51. 98 лв., а за
разликата от 2.26 лв. – дялово разпределение за м. май 2016г. /съгласно представеното
извлечение от фактура/, искът е погасен по давност, по изложените по –горе
съображения.
По
отношение на вземането за лихва върху главницата за стойността на услугата
дялово разпределение, не се твърди и доказва да е настъпила забава по смисъла
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Вземането не е срочно, поради което Общите условия са
неприложими, а за изпадане на длъжника в забава следва да е изпратена и връчена
покана. Такава в случая не е налице, поради което следва да се приеме, че не е
налице настъпила забава и искът правилно е отхвърлен от СРС.
По изложените съображения, двете жалби са
частично основателни .
Налице е частично несъвпадение в крайните
изводи на двете инстанции, поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта за отхвърляне на иска за главницата за топлинна енергия за разликата
над сумата 1485. 66 лв. до размера на сумата 3 458. 71 лв. за периода 01.06.2016г.
- 30.04.2018г. и в частта на отхвърляне на иска за мораторна лихва до размера
на сумата 404. 36 лв., като до посочените размери исковете бъдат уважени.
Решението следва да бъде отменено и в частта за уважаване на иска за главницата
топлинна енергия за периода 01.05.2016г. – 01.06.2016г. и на иска за услугата
за дялово разпределение за разликата над 51. 98 лв. до пълния предявен размер
от 54. 24 лв., като исковете бъдат отхвърлени, а в останалата част, включително
и досежно присъдените разноски, решението следва да бъде потвърдено.
При така изложеното, с оглед изхода на спора, на въззивника
– ищец се дължат доказаните разноски, както следва: за заповедното производство - в общ размер на
сумата 127. 57 лв., а за първоинстанционното производство – сумата общо 362. 08
лв. Поради изложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени допълнително разноски
в размер на сумата 77. 39 лв. за заповедното производство /разлика до дължимите
127. 57 лв./ и сумата 206. 02 лв. – за СРС /разлика до дължимите общо 362. 08
лв., както и за въззивното производство
- сумата общо 96. 70 лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата – ответник не претендира
разноски и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 14.04.2020г. по гр. дело № 49125/2019г. на
Софийски районен съд, 141 състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу А.З.К. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за
разликата над сумата 1485. 66 лв. до размера на сумата 3 458. 71 лв. - вземане за незаплатена топлинна за периода 01.06.2016г. - 30.04.2018г. и иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размера на сумата 404. 36 лв.
– лихва за забава върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода
за 15.09.2017г. – 07.06.2019г., както и в ЧАСТТА за уважаване на иска за
главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2016г. – 01.06.2016г. и за уважаване
на иска за установяване дължимост на услугата за дялово разпределение за
разликата над сумата 51. 98 лв. до
пълния предявен размер от 54. 24 лв. и за периода м. май 2016г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******срещу
А.З.К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца допълнително сумата 1973. 05 лв. - разликата над сумата 1485. 66 лв. до пълния
дължим размер от 3 458. 71 лв. - вземане за незаплатена топлинна за периода 01.06.2016г. - 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 19.06.2019г.
до окончателното изплащане и сумата 404.
36 лв. – лихва за забава върху главницата за незаплатена топлинна енергия
за периода за 15.09.2017г. – 07.06.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С.” ЕАД, ЕИК ******срещу А.З.К. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016г. –
01.06.2016г. и за установяване дължимост на услугата за дялово разпределение за
разликата над сумата 51. 98 лв. до
пълния предявен размер от 54. 24 лв. за периода м. май 2016г., като погасени по
давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение от
14.04.2020г. по гр. дело № 49125/2019г. на Софийски районен съд, 141 състав в
останалата част – за уважаване на исковете за главниците до размера на сумите съответно 1485. 66 лв. и 51. 98 лв. и
за отхвърляне на исковете за мораторна лихва съответно над сумата 404. 36 лв.
до пълния предявен размер от 409. 38 лв. и за сумата 10. 41 лв., както и в
частта за присъдените разноски.
ОСЪЖДА А.З.К., ЕГН ********** да заплати на Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата 77. 39 лв. - допълнително разноски за заповедното
производство; сумата 206. 02 лв. – допълнително разноски за първоинстанционното
производство и сумата 96. 70 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Б.Б.” ООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.