Р Е Ш Е Н И Е №..........
гр.Казанлък, 25.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.
при секретаря.....................С.К.…...………………...................................като разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №138 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.26 ал.2, пр.последно ЗЗД и чл.97 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че през м.05.2007 г. бил помолен от първия ответник, негов син да отвори на вещо лице, назначено от КРС да извърши оглед на дворното място, закупено от него през 1983 г. в с.Дъбово, което по действащия план на селото било отредено УПИ І-679, в кв.60-/бивш парцел І-679 в кв.60 по плана на с.Дъбово, действал към 08.12.1983 г./. С учудване разбрал, че втората ответница, бивша негова снаха имала претенция върху това дворно място. Разбрал, че с решение по гр.д.№1387/2006 г. по описа на КРС била допусната делба при равни квоти между двамата ответници по отношение на закупения, притежаван, владян и стопанисван от него недвижим имот, дворно място описано по-горе. Това обстоятелство предизвикало у него правен интерес от предявяване на искове, с които да докажел че е собственик на дворното място защото бил заплатил цената за него на продавача, владеел го непрекъснато от м.12.1983 г., че договорът в нотариален акт №170 том V, д.№1590/08.12.1983 г. бил привидно съставен и нищожен, защото действителния купувач на имота бил той, а не синът му-първи ответник. Обстоятелството и фактът били прикрити, защото през 1983 г. по тогава действалия ЗСГ,- чл.2 не можел да придобие собствеността върху процесния имот поради ограничения на действала тогава правна норма. Твърди, че от момента на плащане цената на имота- 03.12.1983 г. до настоящия момент владеел имота като свой, а синът и бившата му снаха никога не са го владели и стопанисвали. Моли съда да постанови решение, с което да го признае за установено по отношение на ответниците, че той е изключителен собственик на недвижим имот: дворно място с площ 1145 кв.м., находящо се в с.Дъбово, общ.Мъглиж, за който по сега действащия план на селото от 09.05.2005 г. е отреден УПИ І-679, в кв.60 с площ 1176 кв.м., ведно с построените в това дворно място постройки- навеси с оградни стени и подобрения, при граници и съседи: от север и запад-улици, от юг- УПИ ХV-799, от изток- УПИ ІІІ-839, по давностно владение, продължило повече от 10 години; да прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на недвижимия имот обективиран в нотариален акт №170 том V, д.№1590/08.12.1983 г. на нотариус при КРС като привидно съставен и да отмени нотариалния акт. Претендира съдебни разноски.
Ответникът признава предявените искове. Заявява, че реалния купувач на имота бил баща му, който платил цената на продавача, а като той действал като подставено лице от името на баща си при сключването на продажбата защото баща му по това време не можел да придобие друг имот в с.Дъбово. Признава, че никога е не владял имота, че не е полагал грижи за него тъй като имотът бил на баща му.
Ответницата чрез процесуалния си представител оспорва исковете. Заявява, че тя и ответника са владели имота от закупуването му, повече от 10 години.
От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От нотариален акт №170, том V, д.№1590/1983 г. на Казанлъшки районен съдия се установява, че на 08.12.1983 г. Б.Н.Р. чрез пълномощник продал на Д.Д.К. недвижим имот: дворно място от 1130 кв.м., ведно с построени в него навес и лятна кухня, находящо се в с.Д. при посочени граници, за сумата 2615 лв., която сума продавача заявил, че е получил от купувача. Съгласно скица №12/21.01.2008 г. на Община Мъглиж понастоящем процесния имот съставлява УПИ І-679, кв.60 по плана на с.Д., с площ от 1145 кв.м.
По делото е представено писмо от 16.12.1983 г. подписано от Б.Н.Р. и Д.Д.К., страни по нотариален акт на Казанлъшки районен съдия, в което заявяват, че описаната в нотариалния акт продажба прикрива действителната, която е между продавача Б.Н.Р. от с.Д. и купувача Д.Х. ***. В писмото Б.Н. прави изявление, че действително договарял и продал имота си-дворно място с площ 1130 кв.м., в с.Д. /подробно описано/ на Д.Х.К., баща на Д.Д.К., като Д.К. лично му платил договорената цена за имота предварително, за което била издадена от продавача Б.Н. разписка за получена в брой сума-2615 лв., а Д.К. прави изявление, че при съставяне на нотариалния акт, подписал вместо баща си Д.К. и действал за него, а не за себе си заради ограниченията в ЗСГ, като продажната цената за имота била платена предварително от баща му на продавача. По своята същност писмото е контралетр и като писмено доказателство по смисъла на чл.134 ал.2 от ГПК, чрез него се установява привидността на сключения между продавача Б.Н.Р. и купувача Д.Д.К. договор с нотариален акт №170, том V, д.№1590/1983 г. за продажба на недвижимия имот-дворно място от дворно място от 1130 кв.м., ведно с построени в него навес и лятна кухня, находящо се в с.Д.
От разписка от 03.12.1983 г. е видно, че Богдан Неделчев Райчев получил от Д.Х.К. сумата от 2615 лв.- цялата цена за продадения от него имот/описан/.
Съгласно показанията на св.Я., св.И. и св.И. процесния имот в с.Д. се владеел, обработвал и поддържал от ищеца, който го закупил от К.Н.Б. преди 20 години. Ответникът рядко ходел в имота да помага, а ответницата не посещавала имота /”….Д. много рядко съм го виждал да помага на баща си. М. въобще не я познавам. От 1985 г. живеем в с.Дъбово. От 1983 г. ние сме съседи от южната страна на имота на ищеца…”св.Я.; “….Д. го купи преди 20 години и оттогава все той го работи, заедно с жена си. Много рядко съм виждал сина му. Снаха му не съм я виждал, аз не я познавам..”св.И.; “…Имотът се води на Д., но го купи баща му…Повече от 20-24 г. Д. има този имот. Когато го купи имаше само един навес, а втория го прави бай М., той е строителен работник..В събота и неделя Д. е там..Бай М. и баба Р. работят имота..”св.И. /.
По реда на чл.114 от ГПК са поставени въпроси свързани с владението на имота към ищеца и ответницата, които не се явяват в с.з. Не следва да се прилага разпоредбата на чл.114 ал.3 от ГПК, тъй като от формулираните въпроси не може да се извлече недвусмислен категоричен извод за обстоятелствата, които страните се домогват да установят.
От така събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване нищожността на привиден договор с правно основание чл.26 ал.2 пр.последно ЗЗД. Съдът приема за установено, че сключеният на 08.12.1983 г. с нотариален акт №170, том V, д.№1590/1983 г. на Казанлъшки районен съдия договор за покупко-продажба на недвижим имот: дворно място от 1130 кв.м., ведно с построени в него навес и лятна кухня, находящо се в с.Дъбово обл.Ст.Загора при посочени граници е симулативен. Страните по него са постигнали съгласие за изповядване на договора за покупко-продажба по този начин, но не са имали волята и не са искали да бъдат обвързани с него. В подкрепа на този извод е съставеното и подписано от тях обратно писмо на 16.12.1983 г., което удостоверява привидността на договора, обективиран в нотариалния акт и доказва действителната им воля. Без правно значение е кога е издаден обратният документ, тъй като законът не поставя условие той да е съставен преди, по време или след симулативния договор. Достатъчно е документът да изхожда от страна по сделката и да има визираното в чл.134 ал.2 ГПК съдържание, като в настоящия случай обратното писмо изхожда от двете страни по привидния договор съдържа категорични, конкретни, ясни техни изявления, с конкретно посочване на датата на сключване на договора, нотариалния акт, в който е облечен, продажната цена, поради което без правно значение е достоверността на датата. В тази връзка възражението на ответницата, че писмото няма достоверна дата е неоснователно. Обратното писмо от 16.12.1983 г. освен, че служи за пълно разкриване на симулацията и доказва не само привидността на явната сделка, разкрива и прикритата сделка- продажба на процесния недвижим имот с купувач ищецът. Към този момент прикритата сделка е също нищожна, тъй като противоречи на чл.2 от ЗСГ /ред.1980 г./ отм., с оглед визираната забраната за притежаване на повече от един жилищен имот. Разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЗД обявява за нищожни привидните договори. Предвид гореизложеното съдът намира договорът за покупко-продажба на недвижимия имот- дворно място с площ от 1130 кв.м., находящ се в с.Д. , обективиран в нотариален акт №170, том V, д.№1590/1983 г. на Казанлъшки районен съдия за нищожен като привиден. Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
В резултат на основателността на иска по чл.26 ал.2 пр.последно ЗЗД, следва да бъде отменен като неверен нотариален акт №170, том V, д.№1590/1983 г. на Р.Б. -Казанлъшки районен съдия.
Предявения установителен иск за собственост с правно основание чл.97 от ГПК е основателен. От събраните по делото гласни доказателства, кореспондиращи с признанието на първия ответник се установи, че от сключването на привидния договор за покупко- продажба с нотариалния акт №170, том V, д.№1590/1983 г. ищецът явно и спокойно упражнява фактическа власт върху процесния имот. Със съзнанието че е негов собственик, той владее явно, необезпокоявано имота, поддържа го и го обработва повече от 23 години, извършил е и подобрения в него. Ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност. Съгласно чл.79 от ЗС правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Към 1983 г.- момента на установяване от ищеца на фактическата власт върху процесното дворно място е действала и ограничителната разпоредбата на чл.29 ал.1 т.4 от ЗСГ /ред.1980 г./, съгласно която ”придобивната давност не може да се използва за заобикаляне на законни разпоредби, които не допускат придобиване на недвижими имоти или вещно право от владелец, чрез други способи”. ЗСГ е специален по отношение на ЗС, поради което действието на придобивната давност в настоящия случай е изключено по арг.на чл.29 ал.1 т.4 от ЗСГ до отмяната на разпоредбата- ДВ бр.21 от 13.03.1990 г. Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищеца, владелец на процесния недвижим имот е изтекла десетгодишната придобивна давност за периода 1990 г.-23.01.2008 г., който давностен срок не е бил прекъсван. Искът следва да бъде уважен.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.Х.К., с ЕГН-********** ***, Д.Д.К., с ЕГН-********** *** и М.М.К., с ЕГН-********** ***, че сключения с нотариален акт №170, том V, д.№1590/1983 г. на Р. Б. - Казанлъшки районен съдия Договор за покупко-продажба, по силата на който Б.Н.Р. чрез пълномощника си К.Н.Б. продал на Д.Д.К. следния недвижим имот: дворно място от 1130 кв.м., находящо се в с.Д., представляващо парцел І-679, в кв.60 по плана на селото, заедно с построени в него лятна кухня и навес при граници: от двете от две страни улици, В.И. и сем.Я., а по сега действащия план на с.Д. от 09.05.2005 г. е дворно място с площ 1145 кв.м., за което е отреден УПИ І-679, в кв.60 с площ 1176 кв.м., ведно с построените в това дворно място постройки при граници и съседи: от север и запад-улици, от юг- УПИ ХV-799, от изток- УПИ ІІІ-839, УПИ ІІ-678 е нищожен като привиден.
ОТМЕНЯ като неверен нотариален акт №170, том V, д.№1590/1983 г. на Р.Б. -Казанлъшки районен съдия.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.Д.К., с ЕГН-********** *** и М.М.К., с ЕГН-********** ***, че Д.Х.К., с ЕГН-********** *** е собственик по давностно владение на следния недвижим имот: дворно място с площ 1145 кв.м., находящо се в с.Д., за който по сега действащия план на селото от 09.05.2005 г. е отреден УПИ І-679, в кв.60 с площ 1176 кв.м., ведно с построените в това дворно място постройки- навеси с оградни стени и подобрения, при граници и съседи: от север и запад-улици, от юг- УПИ ХV-799, от изток- УПИ ІІІ-839, УПИ ІІ-678.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: