Обвинението
е повдигнато с частна тъжба от Т.А.И.,***,
с ЕГН ********** срещу С.Й.И., на 23
години, родена на ***г. в гр. Самоков, с постоянен адрес ***, и настоящ адрес:***, българка, с
българско гражданство, неосъждана, с ЕГН
********** с твърдения за извършени в условията на реална съвкупност престъпления
по чл. 130, ал. 2 от НК и по чл.
148, ал. 1, т.1, вр. с чл. 146, ал.1 от НК, а именно за това, че:
I.
на 16.10.2020 г. около 17,15 часа в гр. Сапарева
баня, в двор на къща на ул. „Георги Терзийски“ №13, на публично място и в
присъствието на свидетелите С.Е.Д., Т.Р.Д., С. Г.С.и Ю.Р.М.изрекла нещо
унизително за честта и достойнството на частната тъжителка Т.А.И., в нейно
присъствие, а именно умишлено е отправила към нея и дъщеря й А.И. думите: „Курви,
Мръсници, Уличници, Грозници“ – престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1, вр.
с чл. 146, ал. 1 от НК.
II.
на 16.10.2020 г. около 17,15 часа в гр. Сапарева
баня, в двор на къща на ул. „Георги Терзийски“ №13, чрез хващане с ръце за
косата, продължително дърпане и навеждане на главата към земята, като с
получените травматични увреждания е причинила на частната тъжителка, лека
телесна повреда, изразяваща се в болка или страдание, без разстройство на
здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК
В съдебно заседание частната тъжителка, лично и чрез упълномощения от нея
повереник - адв. Н., поддържат тъжбата, правят доказателствени искания.
Повереникът в последното съдебно заседание пледира за доказаност от обективна и
субективна страна на всяко от обвиненията повдигнати с тъжбата. Моли за
справедливо наказание. Претендира разноски.
Подсъдимата се явява лично в първото съдебно заседание по делото, което е
отложено и се представлява от упълномощения от нея защитник- адв. Р., който
твърди, че желаят обсъждане на помирение между страните. Последният в хода на
съдебното следствие прави доказателствени искания. Пледира за недоказаност на
обвинението и несъставомерност на всяко от деянията описани в тъжбата. Сочи
приложимост на института на реторсията относно леката телесна повреда. Развива
подробни доводи в тези насоки и моли подсъдимата да бъде призната за невиновна
и да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. Претендира разноски за адв.
хонорар.
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, както и като взе предвид и обсъди подробно
съображенията и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата С.Й.И. е на 23 години, родена е на ***г. в гр. Самоков. Същата е с
постоянен адрес ***, и настоящ адрес:***,
българка, с българско гражданство, неосъждана,
с ЕГН **********. Подсъдимата живее на семейни начала
със св. И.И..
Частната тъжителка Т.А.И.,
с ЕГН: ********** живее на същия настоящ адрес: ***, в друго жилище построено в общ двор с този на
подсъдимата и на свидетеля Ю.М., която е тъща на частната тъжителка и леля на
св. И.И.. Частната тъжителка е майка на св. А.И. и леля на св. И.И..
Към инкриминираната дата 16.10.2020
г., домовете на подсъдимата и на частната тъжителка се отоплявали на дърва.
Около 17:00 часа св. А.И. се прибирала пеша към дома си
в гр. Сапарева баня, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, ул.“Георги
Терзийски“ № 13, придружавана от нейния приятел св. С.Д.. Докато влизали в
двора св. И. видяла как подсъдимата, която била сама в двора взема от техните
дърва за огрев, за да си запали печката. Попитала я защо взима от техните
дърва, като последната отговорила, че взема само за разпалки. Св. А.И. я
помолила да не взема повече от техните дърва, на което подсъдимата отговорила,
че мъжът и дал преди време цимент на бащата на И., който не им бил заплатен. В
този момент св. А.И. взела банкнота от 10 лева от св. Д.и отишла в близкото
питейно заведение с намерение да я развали, за да даде 5 лева за цимента на
подсъдимата. Там не и развалили пари след което питала и св. С., която се
намирала в близост на улицата и миела колата си. Накрая парите били развалени
от св. Ю.М. и А.И. дала 5 лева на подсъдимата, като и казала да върне взетите
дърва. Последната взела парите от ръцете на свидетелката и започнала да я
блъска надолу по стълбите като употребила неприлични думи. В това време св. Д.бил
в дома на частната тъжителка, чул разправията и излязъл да види какво се
случва. В същото време от работа се прибирала и частната тъжителка, която се
приближила към спорещите и попитала какво се случва. Подсъдимата казала, че ще
пребие и убие дъщеря й св. И.. Частната тъжителка попитала подсъдимата защо
блъска дъщеря й, опитала се да издърпа св. А.И. от терасата, при което С.И.
хванала с две ръце за косата Т.И. и я дърпала надолу. Св. А.И. се опитала да ги
разтърве при което подсъдимата с едната си ръка хванала здраво и нея в областта
за ключицата, а след това и за косата. Частната тъжителка се опитвала да се
освободи като казвала на подсъдимата да я пусне и леко дърпала ръката й, за да
и пусне косата, но не успявала. В този момент на помощ се притекъл св.
Данаилов, който първо отскубнал и отвел в дома и св. И., след което се върнал
при частната тъжителка и подсъдимата, застанал с тялото си между тях и ги
раздалечил една от друга с ръце. Разправията била чута от свидетелите А.Р.
Димитров, С. С. и Ю.М., която пазела в дома си по това време детето на
подсъдимата. Тримата отишли на място и св. Рангелов се намесил в помощ на св.
Данаилов, като двамата успели да разделят, като св. Д.завел частната тъжителка
в нейното жилище и затворил вратата, а св. А.Р. изблъскал подсъдимата към
нейното жилище. През цялото време на физическата разправа и след нея
подсъдимата крещяла и наричала св. А.И.
и нейната майка частната тъжителка Т.И. с думите „Курви, Мръсници и Уличници“. След прибирането на частната тъжителка
и св. И. в домът им подсъдимата започнала да хвърля различни предмети, като
крещяла към тях. С един от предметите, които хвърляла счупила стъклото на прозорец
на жилището на частната тъжителка. По едно време взела брадва и тръгнала към
частната тъжителка и дъщеря й, но се намесил св. Рангелов, който с помощта и на
св. С. взел брадвата от ръцете й. Частната тъжителка междувременно се обадила
на тел. 112, за да повика полиция.
По-късно на място дошъл
автопатрул съставен от свидетелите Д. и П.,***, които провели беседи с част от
присъстващите лица, снели писмени обяснения, съставили протоколи за
предупреждение на подсъдимата и на частната тъжителка, както и констативен
протокол за счупеното стъкло. Преди да си тръгнат полицейските служители от
работа в домът си се прибрал и св. И.И., който разбрал за случилото се от
подсъдимата, с която живее на съпружески начала.
С оглед на предприетите действия
от полицейските служители във връзка със сигнала била образувана прокурорска
преписка с вх. № 2493/20 г., по описа на закритата вече РП-Дупница, по която с
постановление на наблюдаващ прокурор от 15.12.2020 г. е постановен отказ за
образуване на ДП.
От изготвената в хода на ДП
съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р Н. – съдебен лекар е
установено след анализ на материалите по делото, вкл. свидетелските показания и
липсата на данни за каквито и да е външни травматични увреждания, че от
действията на подсъдимата по отношение на частната тъжителка с категоричност е
причинена лека телесна повреда изразяваща се в болка в окосмената част на
главата от дърпането за косата, без доказано по-продължително страдание или разстройство
на здравето. В заключението е изрично посочено, че такава болка от дърпане за
косата в зависимост от силата отзвучава за период от минути до няколко часа.
По
доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка съдът намира за безспорно установена на базата на събрания по делото
разнообразен по вид и характеристики доказателствен материал. При детайлен
анализ на събраните гласни доказателствени средства се установява, че
изложените факти и обстоятелства се съдържат изцяло в показанията на свидетелите-очевидци
А.И., С.Д., С. С. и Ю.М., частично от изложеното от св. А.Р. Димитров, в
частта, в която изложеното от него се потвърждава от останалите свидетели-очевидци
и намира подкрепа в събраните други косвени гласни и писмени доказателства,
вкл. заключението на съдебно-медицинската експертиза и установеното при огледа
в открито съдебно заседание на представения и приет като ВД диск със запис на
обаждания до тел. 112 от частната тъжителка. Конкретно следва да се отбележи,
че изрично посочените от св. Ю.М. обидни думи – „курви, уличници и мръсници“, посочени и в тъжбата се потвърждават с
категоричност от казаното от другите свидетели очевидци, които не споделят
възприятията си за конкретни думи извън думата „курви“ спомената от свидетелите А.И., Д.и С., но в същото време
казват, че са били изречени и други множество обидни думи и псувни от страна на
подсъдимата С.И. спрямо частната тъжителка, които са били възприети от нея. За
да приеме с доверие казаното от тази група свидетели-очевидци, съдът отчете
критично родствената им връзка и близки отношения със страните. След
съпоставяне на информацията съдържаща се в показанията им с останалата
доказателствена съвкупност, вкл. информацията съдържаща се в писмените
доказателства /протоколи за
предупреждение, констативен протокол, писмо от ДНС тел. 112 и др./ и в показанията
на останалите непреки свидетели на инцидента полицейските служители Д. и П. /които са с ниска доказателствена стойност
тъй като са много лаконични и непълни, но
не отричат казаното от останалите свидетели/ и в казаното от св. И.И.,
живеещ на съпружески начала с подсъдимата, съдът приема, че показанията на
свидетелите-очевидци са ясни, точни, недвусмислени и еднопосочни. Всички те
описват до голяма степен идентично, според интелектуалните си способности
съставомерните факти и обстоятелства свързани с поведението, репликите и
действията на страните. Несъществените разминавания в казаното от всеки то тях
или липсата на детайли за определени факти не се отразява негативно на
цялостния им разказ и съдът ги отдава на изминалия период от време, както и на
различните лексически способности, образование, възраст и грамотност на всеки
от свидетелите. Тази група свидетели в общ план описва сходно невъздържаното
поведение на подсъдимата и отправените от нея обиди и извършени действия на
физическа разправа спрямо частната тъжителка по време на този чисто битов
междусъседски инцидент.
В известна степен определени
факти и обстоятелства изложени от групата свидетели-очевидци се потвърждават и
в разказа на свидетеля И.И., който потвърждава недвусмислено, датата и мястото
на инцидента, както и присъствието на останалите свидетели при прибирането му
от работа след приключването на скандала и след пристигането на свидетелите
полицейски служители. Добросъвестно свидетелят споделя, че детето му по това
време е било в дома на св. Ю.М., която е негова леля. Споделя и признанията на
подсъдимата пред него, че именно тя е счупила прозореца на жилището на частната
тъжителка, описан в съставения от полицейските служители констативен протокол.
Съдът не споделя единствено изложеното от този свидетел относно
обстоятелството, че подсъдимата също била обиждана и бита от частната тъжителка
и нейната дъщеря, както и че същата имала синини по гърба. Няма нито едно друго
писмено или гласно доказателство от което да се потвърждава пряко или дори
косвено, че са били нанесени по подсъдимата от някого удари в областта на гърба
й, или за отправени обидни реплики спрямо нея от частната тъжителка. В тази им
част показанията на свидетеля Илиев съдът приема за един нескопосан и неуспешен
опит за защита на процесуалната позиция на подсъдимата, която е майка на детето
му и живее на съпружески начала с него. В тази им част показанията му са
абсолютно изолирани от останалите гласни и писмени доказателства и поради това
съдът не ги приема с доверие и не изгражда фактическите си изводи върху тях.
Относими към предмета на
доказване по делото са и изводите на вещото лице д-р Н. изложени в заключението
му по изготвената съдебно-медицинска експертиза. След приложение на
необходимите специални знания в областта на съдебната медицина експертът е заявил
с категоричност, че по отношение на частната тъжителка е била причинена болка в
окосмената част на главата, без продължително страдание и без разстройство на
здравето на тъжителката. Отбелязано е изрично, че такава болка би отзвучала за
период от минути до няколко часа. Добросъвестно и коректно вещото лице е
споделило, че няма данни за каквито и да е външно проявени травматични
увреждания на частната тъжителка. Съдът се доверява изцяло и базира преценката
си по фактите в тази им част върху заключението на приетата СМЕ и изложеното от
експерта при разпита му в открито съдебно заседание.
Датата, часа и мястото на
инкриминирания инцидент се потвърждават и от обстоятелствата установени при
огледа на представения и приет като ВД – диск от ДНС тел. 112. В него се
потвърждава и искането за изпращане на полицейски патрул отправено от частната
тъжителка.
От приетата справка за съдимост
се установява, че подсъдимата е неосъждана.
При
така установената безспорна фактическа обстановка, възприета като релевантна на
база направения по-горе подробен и критичен анализ на събраните доказателства,
поотделно и в съвкупност, настоящият състав намира следното от правна страна:
От обективна страна подсъдимата С.И. е осъществила при условията на реална
съвкупност състава на две престъпления,
за които е налице обвинение в тъжбата, а именно:
I.
Престъпление
по чл. 148, ал.1, т. 1, вр. с чл. 146, ал.1 от НК за това, че
на 16.10.2020 г. около 17,15 часа в гр. Сапарева баня, в двор на къща на ул.
„Георги Терзийски“ №13, на публично място и в присъствието на свидетелите С.Е.Д.,
А.Р. Димитров, С. Г.С.и Ю.Р.М.е казала нещо унизително за честта и
достойнството на частната тъжителка Т.А.И., с ЕГН: **********, в нейно
присъствие, а именно отправила е едновременно към нея и дъщеря й А.И. думите: „курви, мръсници, уличници“.
II.
Престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК – в това, че: на 16.10.2020 г. около 17,15
часа в гр. Сапарева баня, в двор на къща на ул. „Георги Терзийски“ №13, чрез
хващане за косата и продължително дърпане и навеждане на главата към земята е
причинила на частната тъжителка Т.А.И., с ЕГН: **********, чрез дърпане за
косата надолу лека телесна повреда, изразяваща се в болка в окосмената част на
главата, без разстройство на здравето.
Съдът намира, че всички елементи от обективната
страна на всяко от деянията са доказани.
На първо място, безспорно доказано се явява
обстоятелството, че подсъдимата чрез активни свои действия е скубала и дърпала
за косата надолу към земята частната тъжителка. Във връзка с това експертизата
по делото дава заключение, че травмите на Т.И. категорично са причинили поне
болка в окосмената част на главата вследствие на дърпането за косата надолу. Липсват данни за причинено по-продължително
страдание или някакво разстройство на здравето, поради което съдът намира, че
деянието е доказано по несъмнен начин като престъпление по чл. 130, ал. 2, пр.
1 от НК. При такава лека телесна повреда увреденият претърпява само болка или
страдание, като съдържанието на уврежданията се свежда до краткотрайни телесни
болки, предизвикани от посегателството върху конкретна част/и на тялото. В
този смисъл виж. Тълкувателно решение
№ 51 от 16.09.1989 г. по н. д. № 41 / 89 г., ОСНК и Решение № 1585 от 08.02.2021 г. по адм. д. № 11611 /
2020 на Върховния административен съд. Относно характеристиките на телесното увреждане изразило се в
болка и начина му на установяване и доказване виж, още Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, докладчик
член-съдията Венцислав Очков.
Болката /каквато е безспорно причинена в случая/
и страданието, които има предвид като алтернативи на лекото телесно увреждане нормата
на чл. 130, ал. 2 НК, са временни, каквито са и болките от един плесник или
удар по тялото, които не оставят никакви видими следи. Това не означава, че са
несъставомерни, както възразява в пледоарията си защитника. В този смисъл виж. Решение № 362 от 25.V.1973 г. по н. д. №
307/73 г., I н. о.
На следващо място съдът намира, че с изричането
отвън в общия двор безспорно установените от свидетелските показания думи „курви, уличници и мръсници“, в
присъствието на свидетелите С.Д., С. С., А.Р. Димитров и Ю.М. по адрес на
частната тъжителка Т.И., общо към нея и нейната дъщеря св. А.И. подсъдимата е засегнала
публично честта и достойнството на Т.И., тъй като тези изрази според съда имат
явно обидно съдържание и смисъл. Нещо повече, те са изречени от подсъдимата
съзнателно, именно с намерение за засягане честта и достойнството на И. пред
свидетелите-очевидци, по време и след извършването и на другото престъпление
(по чл. 130, ал. 2 от НК). Съдебният състав намира, че от всички, посочени в
тъжбата изрази, само тези бяха доказани по явен и несъмнен начин, като никой от
свидетелите по делото не заяви конкретно да е чул като изречен от подсъдимата и
другия инкриминиран израз описан в тъжбата – „грозници“. Ето защо, съдебният състав следва да оправдае
подсъдимата И. по обвинението да е нанесла публично обида на частната тъжителка
Т.И. по описания в тъжбата начин и пред посочените лица, чрез изричането допълнително
и на този израз „грозници“, който се твърди, че е бил отправен общо към нея и
дъщеря й, тъй като намери, че в тази част обвинението е недоказано от обективна
страна. Ето защо, горните съображения
водят този съдебен състав до извода, че и престъплението обида извършено чрез изричане
на думите „курви, уличници и мръсници“,
насочени към частната тъжителка, е осъществено публично от обективна страна и е
безспорно и категорично доказано.
От субективна страна всяко от
двете престъпления е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата е разбирала и осъзнавала своите
постъпки и е можела да ги ръководи, имала е възможност да се въздържи от това
си поведение, но не го е сторила. Съзнавала е отлично, че с дърпането с ръце за
косата надолу по отношение на Т.И., засяга телесната й неприкосновеност, като
по този начин й причинява физическо нараняване изразило се в болка, което е
непозволено от закона. Освен това за съда няма никакво съмнение, че с изричането
на публично място пред множество лица на горепосочените неприлични и обидни
изрази по отношение на частната тъжителка подсъдимата е засвидетелствала
желанието си да засегне непременно честта и достойнството на Т.И. и да я унижи
пред посочените свидетели. За наличието на пряк умисъл за извършване на двете
деяния може да се изведат доводи и от обстоятелството, че престъпленията са
извършени на открито пред други хора – роднини и съседи на тъжителката. Всички
тези съображения водят този съдебен състав до извода, че деецът пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици както на престъплението по чл.
130, ал. 2, така и на това по чл. 148, ал.1, т. 1, вр. с чл. 146, ал.1 от НК.
Липсват каквито и да е категорични и безспорни гласни или
писмени доказателства за осъществени насрещно действия по физическа разправа
или изричане на обиди от страна на частната тъжителка спрямо подсъдимата, които
да обосноват дори хипотетично обсъждане на възможността за приложение на
института на реторсията в настоящия случай.
По
наказанието:
За престъплението по чл. 148, ал.1, т. 1 от НК законът
предвижда кумулативно налагане на следните наказания: глоба от 3 000 лв.
/три хиляди лева/ до 10 000 /десет хиляди лева/ и обществено порицание.
За престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК са предвидени алтернативно
наказанията „лишаване от свобода” за срок до 6 /шест/ месеца или „пробация”,
или „глоба” от 100 лв. /сто лева/ до 300
лв./триста лева/.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимата С.И. съдът намира, че общо и за всяко от двете
деяния не са налице множество или изключително смекчаващо вината обстоятелство
по смисъла на чл. 55 от НК. Все пак съдът счита, че при определяне вида и
размера на наказанията следва да се вземат предвид следните смекчаващи
отговорността обстоятелства.
На първо място това е чистото й
съдебно минало, младата възраст /22 години/, семейното й положение – съпружеско
съжителство и обстоятелството, че е майка на едно малолетно дете, както и
лошото и финансово и имуществено положение свързано с това, че подсъдимата е
безработна и е прибягнала към вземане на чужди дърва за огрев, което е
катализирало напрежението между нея и дъщерята на частната тъжителка.
Като отегчаващи такива следва да
се отчетат следните обстоятелства – на първо място продължителността на
вербалната агресия, публичното нанасяне на телесната повреда и крайно
агресивното поведение на подсъдимата изразило се в опитите и за нанасянето и на
други телесни увреждания и причиняването на несъствомерни имуществени вреди
чрез хвърляне на предмети и счупването на прозорец, който е могъл обективно да
нарани намиращите се в дома си лица.
Ето защо, като отчете тежестта на
горните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че е
налице превес на първите, като за постигане в пълнота целите на наказанията посочени
в чл. 36 от НК – индивидуална и генерална превенция приема, че следва да бъдат
определени следните по вид и размер наказания:
За деянието по чл. 148, ал.1,
т.1, вр. с чл. 146, ал.1 от НК – „глоба“
в минимален размер от 3 000,00 лв.
/три хиляди лева/, както и
наказание "обществено
порицание", което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на
информационното табло в Община Сапарева баня, за срок от 1 (един) месец.
За деянието по чл. 130, ал. 2 от НК, според съда адекватно по вид наказание от алтернативно предвидените в
закона е минимално като срок, вид и брой мерки наказание "пробация" при следните пробационни
мерки:
- На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал.1 от НК
- "Задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност на
срещите два пъти седмично, за срок от 6
(шест) месеца.
- На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК -
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от 6 (шест) месеца.
С оглед обстоятелството, че са
извършени при условията на реална съвкупност две отделни престъпления, т.е.
множество престъпления, съдът приема, че са налице пречки по смисъла на чл.
78а, ал. 7 от НК, за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал.1 от НК.
Наред с това и на основание чл.
23, ал. 1 от НК, на същата следва да се наложи
едно общо и най-тежко наказание
измежду определените за отделните престъпления, а именно "пробация" при следните пробационни
мерки:
- На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал.1 от НК
- "Задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност на
срещите два пъти седмично, за срок от 6
(шест) месеца.
- На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК -
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от 6 (шест) месеца, като на основание чл.
23, ал.2 от НК към така определеното общо и най-тежко наказание следва да се присъедини и наказанието "обществено порицание", което
да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло в Община
Сапарева баня, за срок от 1 (един)
месец.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал.3 от НК, съдът приема, че следва да осъди подсъдимата С.Й.И., с ЕГН ********** да заплати в полза на частната тъжителка Т. Александров И., с ЕГН: **********
сумата от общо 562,00 лв. /петстотин
шестдесет и два лева/ - разноски по делото, от които 150,00 лева за съдебно
медицинска експертиза, 12,00 лева – държавна такса за образуване на делото и
400,00 лева – адв. възнаграждение заплатено в брой на повереника адв. Н..
При тези мотиви, настоящият
съдебен състав постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: