О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 14.03.2017 г.
СГС, ГО, I – 4 състав в закрито заседание, като
сложи за разглеждане докладваното от съдия Калина Анастасова гр.д. № 1509 по описа на съда
за 2017 г., взе предвид следното:
Производството пред СГС е образувано по повод определение
№ 680/01.02.2017 г., постановено по адм.д.№ 12326/2016 г. по описа на АССГ, с
което от своя страна е прекратено производството пред АССГ и е изпратено по
подсъдност на СГС. Последното е образувано по подадена исковата молба на „Ю.И.П.“ АД срещу Н.А.П. с искане за заплащане на обезщетение в размер на 30389607.00
лева, представляващи общата сума на претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в загуби на имущество, които вреди са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно бездействие на държавен орган – публичен изпълнител при РД на
АДВ Пловдив, както и в резултат на предприети фактически действия от публичния
изпълнител в нарушение на закона и при несъобразяване със същия, които бездействия
и действия по твърдения на ищеца са извършени при и по повод изпълнение на
административна дейност, възложена на Агенция за държавни вземания, чийто
правоприемник е ответника Н.А.П..
Ищецът обосновава отговорността на ответника с излагане
на твърдения, че с ревизионен акт на дружеството ищец са били определени
дължими публични задължения в общ размер на 12500514.40 лв., от които лихви
3712153.78 лв. За обезпечаване и събиране на същите /публични вземания/било
образувано изп.д.№ 34571/2002 г. по описа на АДВ Пловдив, по което от страна на
посоченото лице – публичен изпълнител в периода до 2011 г. са били извършени,
респ. не са били извършени определени действия, които са довели до унищожаване
и повреждане на имуществото на ищеца – длъжник по това изпълнително дело.
В исковата молба ищецът описва извършените и неизвършени
действия от публичния съдебен изпълнител от момента на образуване на
изпълнителното дело до 2011 г., в резултат на които са му били причинени щети.
С определение № № 680/01.02.2017 г., постановено по
адм.д.№ 12326/2016 г. по описа на АССГ е прието, че делото следва да бъде
разгледано по общите правила на чл.45-49 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/, а не по реда на специалните правила на ЗОДОВ, тъй като според дадените
разяснения с т.5 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк.д. № 2/2014 г., ОСК на ГК НА ВКС I И
II КОЛЕГИЯ на ВАС, делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на държавните и частни съдебни изпълнители са
подсъдни на гражданските съдилища, тъй като дейността по изпълнението е
специфична без оглед на това кой я осъществява – държавния или частния съдебен
изпълнител. Прието, че в случая за тази преценка е определящ характерът на дейността,
а не органът който я изпълнява или структурата, в която се намира. В случая, съдът е приел, че е без
значение че се касае за събиране на публично вземане, за което е компетентен
публичния изпълнител и приложими са дадените разяснения по цитираното
тълкувателно дело.
Съобразявайки изложеното, съдът
намира следното от правна страна:
Съгласно чл.14, ал.1 ГПК на общите съдилища са подведомствени
гражданските дела, а чл.15, ал. 1 от същия кодекс задължава съда служебно да
следи за наличието на подведомственост във всяко положение на делото.
Подведомствеността е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на
правото на иск и постановеният при нейното отсъствие съдебен акт е недопустим.
Правното основание на иска и съответно компетентния съд
/граждански или административен/ се определя въз основа на твърденията на ищеца
в обстоятелствената част на исковата молба. След като в случая се твърди, че
вредите са произтекли от дейността на държавен орган – Национална агенция по
приходите вследствие на извършени от този орган, респ. неговите служители
незаконосъобразни действия при или по
повод изпълнение на административна дейност, и този орган е посочен като ответник
по делото, искът следва да се квалифицира като такъв по чл.1 ЗОДОВ. Обезщетение
за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да се търси по
този закон, а не по общия ред, съгласно чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ доколкото не е
определен специален ред в специален закон –чл.8, ал. 3. Съображения:
Разпоредбата на чл.128, ал.1, т.5 АПК установява
подведомствеността на административните дела, като предоставя в компетентност
на административните съдилища делата по искания за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица.
Правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални
по отношение на общите правила на чл.45-49 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/. Разграничителният критерий за приложимия правен ред е основния
характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия
са причинени вредите. Административните съдилища са компетентни, когато вредите
са причинени при или по повод изпълнение
на административна дейност.
Нормата на чл.1 ЗОДОВ очертава от обективна и субективна
страна отговорността на държавата и общините за вредите от незаконосъобразните
актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица. Държавата
и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а приложението на
разпоредбата е необходимо наличието на вреда, причинена от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия държавните или общинските органи, които са
резултат от тяхната административна дейност.
Според задължителното тълкуване на Тълкувателно
постановление № 2/2014 г. на Общото събрание (ОС) на съдиите от Гражданска
колегия на Върховния касационен съд (ГК на ВКС) и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд (І-ва и ІІ-ра кол. на ВАС) по тълк. дело № 2/2014
г. по описа на ВКС, видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат
на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като
законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието "административна
дейност" е посочено изрично както в съдържанието на правната норма
на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: "Отговорност за дейност на
администрацията". За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ
определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер
на дейността на органа, негов издател.
За квалифициране на иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не е необходимо органът да е административен
по см. на §1,т.1 от ДР на АПК, а е релевантна извършваната, респ.
възложената му от закон административна дейност, т.е. същият да действа като
административен орган.
В
случая ищецът основава претенциите си на извършвана административна дейност от Н.А.П.,
възложена на институцията със закон – ДОПК.
Дадените разяснения по т.5 с цитираното тълкувателно
постановление се отнасят за възникнал спор за подсъдност между общите съдилища
и административните съдилища по делата, образувани по искове за вреди,
произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните
и частните съдебни изпълнители. Дадените разяснения се основават на
предвидената с изричната норма на чл. 441 от ГПК, в която законодателят общо е
регламентирал отговорността на съдебните изпълнители в чл. 441 от ГПК, съгласно
която норма частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 ЗЗД
за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение;
за същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността
е по чл. 49 ЗЗД.
Предмет на даденото тълкуване не е дейността на
държавния орган по приходите – Н.А.П., чийто правомощия за принудителното
изпълнение на публично вземане са уредени с ДОПК. Защитата срещу същото се
осъществява по реда на чл. 266-269 ДОПК. Освен това, реда по
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и реда по Гражданския процесуален
кодекс са коренно различни. Коренно различни са правомощията на публичния
изпълнител по глава 25 "Принудително изпълнение" на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и правомощията на частния съдебен изпълнител по част пета
"Изпълнително производство" на Гражданския процесуален кодекс.
Коренно различни са и правата на длъжника по двата кодекса. Частният съдебен
изпълнител, когато събира принудително публично общинско вземане не прилага
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а Гражданския процесуален кодекс.
По аргумент от чл.17, ал. 6 ДОПК правото на обезщетение
на задължените лица за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или
бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод
изпълнение на дейността им се осъществява по реда на ЗОДОВ.
Според изразеното становище в Определение № 1519 от
11.02.2016 г. по адм.д.№ 1263/2016 г., І отд. на ВАС, „наличието на специален
ред за защита срещу действията по изпълнението - този на чл. 266 и сл. ДОПК
изключва възможността преценката за законосъобразността им да се извършва
преюдициално в производството за обезщетяване на вредите от тях по подобие на
уредбата на чл.204, ал. 4 АПК. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.
266 - 268 ДОПК определя защитата като приложима само към действията по
изпълнението в широкия смисъл - актове и действия. По хипотеза правната сфера
на легитимираните да търсят защита - длъжника или третото задължено лице не се
засяга от бездействията на публичния изпълнител. Затова и не съществуват
правомощия на решаващия орган по чл. 267, ал. 2 ДОПК в отговор на защита срещу
бездействия. Ако от бездействия на органа по изпълнението настъпят вреди, то
обезщетяването им не е обусловено от предварително реализирана защита по чл.
266 - 268 ДОПК“. Настоящият състав изцяло възприема изложените съображения и
намира същите за приложими и в настоящата хипотеза.
Съобразно указаното в чл.124, ал.2 ЗСВ, при противоречива
или неправилна съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния
административен съд общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете
съдилища, приемат съвместно тълкувателно постановление. Предмет на образуваното
тълкувателно дело са произнесените от Върховният административен съд и
Върховният касационен съд на Република България - Смесен петчленен състав и
цитирани в предложението за образуване на тълкувателно дело Определение № 50 от
09.07.2010 по адм. дело № 6/2010 г., Определение № 23 от 25.02.2011 по адм.
дело № 84/2010 г., Определение № 40 от 08.06.2011 по адм. дело № 34/2011 г., Определение
№ 79 от 12.10.2009 по адм. дело № 72/2009 г., Определение № 15 от 29.02.2012 по
адм. дело № 7/2012. по описа на ВАС. Произнесените и цитирани актове касаят
следното:
В Определение № 79 от 12.10.2009 по адм. дело № 72/2009
г. на Върховният административен съд и Върховният касационен съд на Република
България - Смесен петчленен състав е прието, че дейността на държавните
съдебни изпълнители наистина не може да се приравни към правозащитната
дейност, тъй като те не са част от съдебната система, а чл. 1 ЗСВ определя, че
съдебната власт представлява държавна власт, която осъществява правосъдие.
Държавните съдебни изпълнители не осъществяват правосъдна дейност по смисъла на
посочената правна норма, а работят в изпълнение на постановени решения от съд
или актове на прокуратура, дознание или следствие. Тяхната дейност не може да
се приравни и изцяло към административната, макар да съществуват прилики с нея.
При това положение непринадлежността на съдебните изпълнители към правосъдната
власт и към администрацията като общо понятие по Закона за администрацията не
позволява по този признак да се разреши спора за подсъдност, който е повдигнат
в настоящия случай. Следва да се вземе предвид, че при изпълнение на своите
служебни задължения съдебните изпълнители ги осъществяват при спазване
разпоредбите за изпълнителното производство, както по ГПК - чл. 237, така и по АПК - чл. 268 и сл. С оглед на тази специфика разграничителният критерий в
процесния случай следва да бъде подлежащия на изпълнение акт - по ГПК или по
АПК. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на смесените състави на ВКС
и ВАС (адм.д. № 16782007 г., адм. д. № 130/2008 г. и адм. д. № 59/2009 г.)
В Определение № 15 от 29.02.2012 по адм. дело № 7/2012 г.
на Върховният административен съд и Върховният касационен съд на Република
България - Смесен петчленен състав е прието, че „с оглед своя специфичен статут
държавните съдебни изпълнители не могат да се причислят към нито една от
двете категории. Те са органи на изпълнителния процес, уреден в разпоредбите на
ГПК и АПК, поради което не са нито административни органи съгласно
определението на § 1, т. 1 от ДР на АПК, нито правозащитни по смисъла на ЗОДОВ.
С оглед на тази специфика разграничителният критерий, определящ подсъдността, следва
да бъде подлежащият на изпълнение акт. Ако актът, който подлежи на
изпълнение, е от тези, посочени в чл. 268 АПК, отговорността за вреди следва да
се реализира по реда на АПК, като делата са подсъдни на административните
съдилища. Ако актът е от тези, определени в чл. 404 ГПК (чл. 237 на отменения ГПК) и изпълнението е по реда на ГПК, то отговорността за вреди следва да се
реализира по същия исков ред, като подсъдността ще бъде на гражданските
съдилища.
Предмет на повдигнатия спор за подсъдност по Определение
№ 40 от 08.06.2011 по адм. дело № 34/2011 г. по описа на ВАС на Върховният
административен съд и Върховният касационен съд на Република България - Смесен
петчленен състав е била дейността на частен
съдебен изпълнител И.Т.Ч. с район на действие – района на СГС.
От своя страна предмет на обсъждане по адм. дело №
84/2010 г. по описа на ВАС е бил спор за подсъдност за вреди от дейността на държавен
съдебен изпълнител, като с Определение № 23 от 25.02.2011 г. на Върховният
административен съд и Върховният касационен съд на Република България - Смесен
петчленен състав е бил възприет разграничителен критерий - подлежащия на
изпълнение акт.
В постановеното от Върховният административен съд и
Върховният касационен съд на Република България - Смесен петчленен състав,
Определение № 50 от 09.07.2010 г. по адм. дело № 6/2010 г. по описа на ВАС са
изложени правни съждения във връзка с отговорността на държавата за вреди причинени
от държавен съдебен изпълнител по изпълнително производство образувано
по реда на ГПК.
Поради това, настоящият състав намира че спорът за
подсъдност предмет на настоящето производство не се обхваща от даденото
задължително тълкуване по реда на чл.130, ал.2 ЗСВ по т.5 от Тълкувателно
постановление № 2/2014 г. на Общото събрание (ОС) на съдиите от Гражданска
колегия на Върховния касационен съд (ГК на ВКС) и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд (І-ва и ІІ-ра кол. на ВАС) по тълк. дело № 2/2014
г. по описа на ВКС.
Както бе посочено, съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съответно съгласно
чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
Компетентния съд следва да извърши
преценка за наличие условията за допустимост на исковете за обезщетения
уредени в чл. 204 от АПК- наличие на незаконосъобразен акт на орган на
държавата или общината /или негово длъжностно лице/, който е обявен за такъв по
надлежния ред и той да е издаден при или по повод изпълнение на административна
дейност. Дали в конкретния случай НАП, респ. нейните служители, са имали
властнически правомощия и дали са ги упражнили надлежно е въпрос по съществото
на спора. /Определение № 5 468/14.05.2015 г. по адм. д. № 4 224/2015 г. на ВАС,
Петчленен състав, І колегия/.
Водим от горното и на основание чл.118, ал.1 ГПК и чл.135,
ал. 4 АПК, СГС, І-во ГО, 4 състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1509/2017 г. по
описа на СГС, І-во ГО, 4 състав.
ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност между АССГ и СГС пред
състав от трима представители на ВКС и двама представители на ВАС относно
компетентността за разглеждане на заявените с исковата молба на „Ю.И.П.“ АД
срещу Н.А.П., претенции по адм.д.№ 12326/2016 г. по описа на АССГ.
Делото да се изпрати на ВКС за сформиране на състав по
смисъла на чл.135, ал. 4 от АПК.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: