Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 03.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 1766 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 40892 от 20.02.2017 г.
по гр. д. № 22321 по описа за 2012 г. СРС, ГО, 123-ти състав са отхвърлени изцяло предявените от Т.С. ЕАД, ЕИК*******срещу С.П.Й., ЕГН **********
лично и като правоприемник на починалата първоначална ответницаС.А.В.-Й., поч. в
хода на процеса на 09.05.2014 г. и П.Г.Т., ЕГН ********** като правоприемник на
починалата първоначална ответницаС.А.В.-Й. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за общата сума
от 2747.30 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
05.2010 г. до месец 04.2011 г., предявени при условията на разделна отговорност
и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 238.56
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.07.2010 г. до 11.01.2012 г., предявени при условията на разделна отговорност
/по ½ от ответника С.П.Й. и ½ от първоначалния ответникС.А.В.-Й./,
като неоснователни и недоказани.
С постановеното решение
е осъдена Т.С. ЕАД, ЕИК*******да заплати на С.П.Й. сумата от 205.60 лв. – общо
направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като с определение
№ 189620/08.08.2017 г. е допълнено постановеното решение на основание чл.248 ГПК,
като е осъдена Т.С. ЕАД, ЕИК*******да заплати на С.П.Й. сумата от 350.00
лв.-направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на "Т.с." ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца пред СРС - Т.С. ЕАД.
Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца - въззивник в
настоящото производство по чл. 422 ГПК са били
отхвърлени като неоснователни.
Излагат се
доводи за неправилно приложение на материалния
закон, необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че
неправилно съдът не е обсъдил събраните в производството доказателства, които
установяват, че ответниците са потребители на ТЕ за битови нужди и дължат
стойността на реално потребената услуга. Неправилно съдът с постановеното
решение не е основал изводите си и на приетите в производството СТЕ и ССчЕ,
които са обосновани с представените документи за реално потребената услуга и
нейната стойност при спазване на правилата на действащите нормативните
разпоредби. Същевременно с постановеното решение съдът не е изложил изводи за
това защо не кредитира констатациите на двете експертизи, с което е нарушил и
процесуалните правила.
Иска се от
настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части
и да постанови друго, с което претенциите му да бъдат уважени изцяло.
Претендира разноски.
Постъпил е
отговор от С.П.Й., ответник пред СРС, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение
в частта, в която претенциите по чл. 422 ГПК са били
отхвърлени. Счита, че в обжалваната си част решението на СРС е съобразено със
закона и
съдебната практика. Претендират се разноски.
Постъпил е
отговор от П.Г.Т., ЕГН ********** като правоприемник на починалата
първоначална ответницаС.А.В.-Й., в
който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на първоинстанционното решение в частта, в която претенциите по чл. 422 ГПК са били
отхвърлени. Счита, че в обжалваната си част решението на СРС е съобразено със
закона и
съдебната практика. Заявява, че след
смъртта на починалатаС.А.В.-Й. е наследила не повече от 1/6 ид.ч. от имота, с
която част в шестмесечен срок се е разпоредила в полза на преживелия съпруг на
починалата – ответника С.П.Й.. Поради това заявява, че не дължи суми за
потребена ТЕ в имота, доколкото не притежава права по отношение на имота, а и
не е ползвала същия в т.ч. и за процесния период.
Третото
лице-помагач- "Т.с." ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Срещу постановеното от
съда определение № 189620/08.08.2017 г., с което е допълнено постановеното
решение на основание чл.248 ГПК е подадена частна жалба от Т.С. ЕАД с изложени
доводи за неправилност. Иска се отмяна на определението и отхвърляне на
искането за присъждане на разноски с доводи за неправилност на постановеното
решение по същество на спора.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част. По останалите въпроси - само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно
извършена проверка съдът приема следното по въпроса дали обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на
30.01.2012 г.
по ч.гр. д. № 1912 по описа за 2012 г. на СРС, 89 състав, заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, длъжниците С.П.Й. иС.А.В.-Й. са били уведомен на 26.03.2012 г., като в срока по чл.414 ГПК същите са
подали възражения на 30.03.2012 г. и по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК на
заявителя са дадени на 04.04.2012 г. указания за предявяване на иск за
установяване съществуване на вземането в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на посочената дата и исковата молба е подадена в СРС на 04.05.2012 г.,
т.е. в срока по чл. 415 ГПК.
По доводите във
въззивната жалба:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищецът не е установил
с годни доказателства какво количество и на каква стойност е доставил топлинна
енергия на първоначално заявените ответници за периода от месец 05.2010 г. до
месец 04.2011 г. По делото не са представени описаните в извлечението от сметки
фактури. Вписванията в извлечението от сметки подлежат на доказване и също не
установяват количеството доставена от ищеца на ответника топлинна енергия в
процесния период, нито установяват нейната стойност. СРС е приел, че на основание чл. 202 ГПК не кредитира
заключенията на съдебно – техническата експертиза и на съдебно – счетоводната
експертиза, тъй като същите са изготвени от вещите лица на база оспорени в
процеса документи и на база документи, които не са приети по делото като
писмени доказателства (съдебно – счетоводната експертиза: документална проверка
в при ищеца по документи, които не са приети като писмени доказателства и
получена информация от компютърната система за помесечно начислени суми,
извършени плащания и въведени изравнителни сметки; съдебно – техническата
експертиза – справки, изискани от ТР „Земляне” и от ищеца.
Решението е
правилно в една част.
Чрез представеният пред
първата инстанция нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том
I, рег.№ 2290, дело № 65/15.05.2002 г. на нотариус К.С.с рег.№ 111 на НК на
РБ се установява, че С.П.Й. иС.А.В.-Й. са закупили недвижимия имот, за който
ищецът твърди, че е доставял количества ТЕ за битови нужди възлизащи на
исковата сума, представляващ апартамент № 80, находящ се в гр.София, на
бул.“9-ти септември“, комплекс „*********етаж с актуален адрес гр.София, ул.*********Установено
е чрез представените писмени доказателства и констатациите на СТЕ, че този имот
е бил топлоснабден, а сградата- ЕС, в която се намира същия е топлофицирана.
Установява се, че с молба-декларация от 05.09.2002 г. до Директора на ТР
Земляне при ищцовото дружество съсобственика С.П.Й. е поискал откриване на
партида на посочения адрес като е посочен аб.№ 264032 с досегашен титуляр М.Д.Т.-
продавач по договора, оформен с описания нотариален акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г. г./
«потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В производството е
установено, че първоначалните ответници С.П.Й. иС.А.В.-Й.
са собственици при равни права на топлоснабдения
имот за периода предмет на заявените претенции.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който
ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за
домакинството си. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с
Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС.
Доколкото в
производството е представена молба-декларация за откриване на партида на имота
на името на единия съсобственик - ответника С.П.Й., то, с оглед дадените
разяснения с цитираното тълкувателно решение, съдът намира че потребител на ТЕ
за битови нужди за исковия период е ответника С.П.Й..
С подаването на молба за откриване на партида и
приемането й от ищеца се е осъществил фактическия състав по сключване на
договора за доставка на ТЕ - изявлението на потребителя е прието от
топлоснабдителното дружество и между страните е възникнало съгласие за
заплащане на разходите за отопление на имота от подалото молбата лице.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в
сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003 г., отношенията по повод продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се
уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за
възражение от ответницата по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“
ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани
най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца
и ответницата.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от действащите ОУ /вр. Чл.40, ал.1
от ОУ/ при промяна в собствеността продавачът променя партидата на купувача,
респ. носителя на правото на ползване по писмено искане на последния придружено
с документ за собственост или документ за притежаваното вещно право на ползване.
По делото са ангажирани доказателства, за това че съсобственика
С.П.Й. е подал заявление за смяна на партидата, поради което и облигационното
отношение по продажба на ТЕ е продължило в лицето на единия съсобственик – С.П.Й., а не в лицето на всички
съсобственици. Поради това, съдът намира че първоначалния ответникС.А.В.-Й. като съсобственик на имота не е потребител на ТЕ за
битови нужди. Предявените установителни искове срещу нея следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, поради което в посочената част постановеното от
СРС решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Облигационно правоотношение за доставка на ТЕ съществува
само между ищеца и другия съсобственик - С.П.Й..
За установяване факта на
предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно- техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда,
се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция.
Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия
в сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от Т.с. ЕООД съгласно договор.
При условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално
потребената енергия за исковия период. Технологичните разходи на топлинна
енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото
количество топлинна енергия за разпределяне между етажните
собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
Видно от
заключението на СТЕ, която настоящият
състав кредитира по реда на чл.202 ГПК за периода м.05.2010
г.-м.04.2011 г. дължимата сума за потребена ТЕ за имота с аб. № 264032 възлиза
на сумата 2720.78 лв. –главница с отчитане на въведените изравнителни сметки от
фирмата за топлинно счетоводство. При съобразяване претенцията на ищеца срещу
този ответник /за ½ от задължението/ с оглед правилата на чл.6 ГПК,
съдът намира че искът за главното задължение срещу ответника за незаплатена и
потребена ТЕ за битови нужди следва да бъде уважен за сумата 1360.39 лв.
При съобразяване
дадените констатации от приетата пред СРС съдебно-счетоводна експертиза, която
настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК съдът намира, че искът за
акцесорното задължение – заплащане на законна лихва за забава върху сумата за
потребена ТЕ в имота за времето от 01.07.2010 г. до 11.01.2012 г. следва да
бъде уважен за сумата 119.28 лв. /238.56 лв./2 = 119.28 лв./.
С оглед това предявените
искове се явяват основателни и доказани за посочените суми, като искът за
главница за разликата над уважения размер 1360.39 лв. до предявения размер
1373.65 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Постановеното решение
на СРС в посочената част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Възражението за
погасяване по давност за вземанията се явява неоснователно. Действително, задължението за плащане на ползваната ТЕ е
периодично, тъй като касае повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения и съгласно чл. 111, ал. 1, б. "в" ЗЗД се
погасява с 3-годишна давност. В този смисъл е и приетото в ТР № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС.
С иска по чл. 422 ГПК се
претендира установява на вземания за периода м.05.2010г.-м.04.2011 г. Заявлението
по чл. 410 ГПК е
подадено на 26.01.2012 г. Следователно, вземанията, предявени за установяване в
производството по чл. 422 ГПК за периода
м.05.2010г.-м.04.2011 г. не са
погасени по давност.
Поради частично съвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение ще следва да
бъде отменено в посочените части.
По разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход
на спора решението на СРС следва да бъде
отменено и в частта на присъдени разноски в полза на ответниците над сумата
277.00 лв. до сумата 555.60лв. В полза на ответника С.П.Й. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 277 лв. В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в
размер на 78 лв. и за исковото производство пред СРС в размер на 297 лв.
Пред въззивната
инстанция:
При този изход
на спора на въззивника "Т.С." ЕАД следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 108.00 лв.
Водим от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 40892 от 20.02.2017 г. по гр. д. № 22321 по описа за 2012 г. СРС, ГО, 123-ти състав, в
частта, с която са отхвърлени предявените от Т.С. ЕАД, ЕИК*******срещу С.П.Й.,
ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
съществуването на парично вземане за сумата от 1360.39 лв. – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2010 г. до месец 04.2011 г.
и за сумата от 119.28 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 01.07.2010 г. до 11.01.2012 г., както и в частта на разноските
над сумата 277.00 лв. - присъдена в полза на П.Г.Т., ЕГН ********** като
правоприемник на починалата първоначална ответницаС.А.В.-Й. и С.П.Й., ЕГН **********
сума за разноски пред СРС, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че С.П.Й., ЕГН ********** дължи на Т.С. ЕАД, ЕИК*******сумата 1360.39 лв.
– стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2010 г. до
месец 04.2011 г. и за сумата от 119.28 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.07.2010 г. до 11.01.2012 г. за топлоснабден
имот - апартамент № 80, находящ се в гр.София, на бул.“9-ти септември“,
комплекс „*********етаж с актуален адрес гр.София, ул.********с аб.№ 264032, за
които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 30.01.2012 г.
по ч.гр.д.№ 1912/2012 г. по описа на СРС, 89 с-в.
ОСЪЖДА С.П.Й., ЕГН **********
да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК*******на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 78 лв.-разноски
за заповедното производство, сумата 297 лв.-разноски за исковото производство
пред СРС и сумата 108 лв. за производството пред СГС.
Решението е
постановено при участието на "Т.с.”
ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.