Р Е Ш Е Н И Е
№ 149 14.06.2016 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на втори юни две хиляди и шестнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Гергана Докузлиева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 516 по
описа на Районен съд - Хасково за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Н.Т. *** срещу Наказателно постановление № 16-1253-000131 от 18.03.2016 г. на ВНД Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 20 лева, за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – административни наказания глоба в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 2 месеца – за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като отразената в него фактическа обстановка въобще не била осъществена в действителност и нямало подобно събитие – ПТП, за което да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, като се излагат конкретни съображения и твърдения относно осъществените събития. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на Началник група Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото представител – адв. Иван И. *** заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива конкретни съображения в подкрепа наведените доводи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – БНД Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 21.02.2016 г., свидетелят Г.Д.Б. управлявал лек автомобил марка „Тойота“ с рег. № ******* по бул. „Освобождение“ в град Хасково, в дясната лента за движение в посока изхода на града за град Кърджали. На кръстовището с ул. „Белоградчик“, регулирано със светофарна уредба спрял, за да изчака подаването на зелен разрешителен сигнал за потегляне. Пред него на светофара бил спрял и лек автомобил марка „Медрцедес“, модел „250 Д“, бял на цвят, с рег. № ******, държава България, а отпред имало в най – дясната лента за движение в посока град Кърджали - още два автомобила. Въпреки подаване на зелен автомобил за участниците в движението, преминаващи през кръстовището между бул. „Освобождение“ и ул. „Белоградчик“ в град Хасково за движещите се в посока град Кърджали, автомобилите не потеглили веднага, а в даден момент свид. Б. забелязал, че спрелият пред него лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „250 Д“ започнал движение назад под влияние на обратния наклон на пътя, но без водачът да превключва на задна предавка, тъй като нямало светлинен сигнал за това. Такова движение назад предприел и вторият в колоната от спрели автомобили. Тъй като нямало достатъчно разстояние между автомобила, управляван от свид. Г.Б. и превозното средство, което било спряло на светофара зад него, същият останал на място, когато усетил контакт на движещия се назад лек автомобил марка „Мерцедес“ с управляваното от него превозно средство. Ударът бил лек и със задната част на лекия автомобил марка „Мерцедес“ в предната броня на превозното средство, управлявано от свид. Б., в десния край, тъй като при движението си назад намиращият се отпред автомобил леко изнесъл надясно задната си част. Това действие било подготовка за последваща маневра, веднага предприета от водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „250 Д“, който се изнесъл в лявата лента на бул. „Освобождение“ в посоката на движение и продължил към град Кърджали. Тогава пред свид. Г.Б. се открила по – добра видимост и същият възприел, че първият от автомобилите, чакащи в колона за разрешителен зелен сигнал за преминаване през кръстовището все още бил на място с включени аварийни светлини, което му дало обяснение за предприетите маневри от водачите на чакащите зад него превозни средства. Поради факта, че въпреки удара между двете превозни средства, водачът на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „250 Д“ не спрял, а продължил движението си, свид. Г.Б. направил опит, с управлявания от него лек автомобил марка „Тойота“ да го настигне. В даден момент двете превозни средства се изравнили при движението си в съседните ленти за движение в посока град Кърджали по бул. „Освобождение“, когато водачите им осъществили визуален контакт, при който с жестове свид. Б. подканил водача на лекия автомобил марка „Медрцедес“, модел „250 Д“, разпознавайки го впоследствие като жалбоподателя Н.Т.Т., да спре. Последният обаче, тъй като не бил усетил нищо нередно в осъществяваното от него управление на моторно превозно средство, нито пък останалите пътуващи в него лица – брат му и майка му в лицето на свидетелите Г.Т.Т. и К. Д. Т., продължил движението си в посока град Кърджали и конкретно към с. Малево, обл. Хасково закъдето се били отправили. Тогава свид. Г.Б. завил в обратна посока по бул. „Освобождение“ на кръговото кръстовище на изхода за град Кърджали и се върнал с управлявания от него лек автомобил марка „Тойота“ на мястото на инцидента, като спрял отсреща до спирката за градския транспорт, за да изчака органите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, след като междувременно подал сигнал за инцидента.
При извършения оглед на местопроизшествието и на превозното средство, собственост на свид. Г.Б., свидетелите Ж.К.И. и С.Т.Т., двамата на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково установили незначителни щети по него, а именно, че предната броня на лек автомобил марка „Тойота“ с рег. № ***** била натисната леко в десния край, а стойката на десния халоген - счупена. От информацията, дадена от свид. Г.Б. за моторното превозно средство, с което били причинени щетите – марка, модел и регистрационен номер на автомобила и за механизма на настъпване на транспортното произшествие, контролните органи от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково изискали информация за самоличността на лицето, на чието име е регистрирано това превозно средство. След няколкократни посещения същия ден на адреса, установили жалбоподателя Н.Т.Т., който заявил, че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „250 Д“ с рег. № ****** бил собственост на брат му – свид. Г.Т., признал, че превозното средство било управлявано от самия него същия ден, но отрекъл да е участник в процесното ПТП.
Бил поканен контролните органи и заедно с тях, се явил сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково. Там бил извикан и свид. Г.Д.Б. и в резултат на направените констатации и след достигнат от контролните органи извод относно механизма на причиняване на пътно – транспортното произшествие, на същата дата – 21.02.2016 г. срещу жалбоподателя Н.Т.Т., в негово присъствие е съставен от свид. Ж.К.И. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 125099, за нарушения, квалифицирани по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Жалбоподателят Н.Т. подписал съставения АУАН, без да впише обяснения или възражения в съответната предвидена за това графа. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок за това от връчването му.
При издаване на наказателното постановление с № 16 – 1253 – 000131 на дата 18.03.2016 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил процесните глоби и съответно административното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя лично на дата 22.03.2016 г., според отбелязването в приложената разписка.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж.К.И. и С.Т.Т., които макар и опосредени от показанията на други лица, все пак излагат впечатления относно механизма на процесното ПТП и участниците в него, за вида на причинените щети и за факта, че на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя има монтиран теглич. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с действията, развили се след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнало ПТП, констатациите им при огледа на местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на участниците в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Всъщност относно обстоятелствата, включени в основна степен в предмета на изследване по делото /с изключение на този за личността на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, рег. № ****** на процесната дата/ и в частност относно факта на настъпило ПТП липсва спомен у останалите разпитани свидетели – Г.Т.Т. и К. Д. Т., което те обясняват с това, че всъщност нямат възприятия за подобен факт. Последното обаче не означава, че такъв не е бил осъществен в обективната действителност въобще. Особено показателно в тази насока е изявлението на свид. Г.Т. за аварирали коли на мястото на инцидента и предприета от брат му – Н.Т. маневра с управлявания от него лек автомобил марка „Мерцедес“, рег. № *****, което в рамките на анализа на достоверността на доказателствените източници, консолидира в пълна степен изложеното от свид. Г.Б. относно предприетата от жалбоподателя маневра и оттам за механизма на причиняване на ПТП.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за движението по пътищата преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Според чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т. 3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Съгласно чл. чл. 175, ал. 1,т . 5 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. По силата на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, наказва се с глоба от 20 лв. водач, който нарушава правилата за движение назад. Следователно, деянията, за които на жалбоподателя са наложено административни наказания са обявени от закона за наказуеми.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт. Не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити. В случая конкретно, очертан е и настъпилият съставомерен резултат – удар на друг автомобил, което означава причинено ПТП, поглъщащ в себе си опасността за останалите участници в движението, доколкото същата очевидно се твърди, че е дори реализирана. Въпреки това квалификация, освен по ал. 1 на чл. 40 от ЗДвП и по ал. 2 е била излишна, предвид липсата на твърдения в тази насока, с което обаче не допуснато процесуално нарушение, което да окачестви като съществено. Аналогично по отношение на второто от двете визирани от актосъставителя деяния са въведени твърдения за обстоятелствата, обосноваващи квалификация и по чл. 123, ал. 1, т. 1 и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, но административнонаказателно обвинение актосъставителят е преценил да повдигне единствено по втората от цитираните норми, като негов е законовият прерогатив за преценка в тази насока. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и формално отговаря на изискванията за реквизити по чл. 57 от ЗАНН, като е необходимо да се отбележи, че в процеса на ангажиране на отговорността с издаване на санкционния акт, съдът констатира отстраняване пои реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН на някои неточности в правната квалификация на описаните деяния, съобразно изложеното по – горе за съдържанието на процесния АУАН.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин в частта относно нарушението, описано в пункт 1 от НП. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят Н.Т. Р., е управлявал лек автомобил марка „Медрцедес“, модел „250 Д“, бял на цвят, с рег. № ******, държава България, като при движение по бул. „Освобождение“ в посока град Кърджали по пътя си за с. Малево бил спрял на светофара на кръстовището с ул. „Белоградчик“. Отпред имало в най – дясната лента за движение в посока град Кърджали още два автомобила. Въпреки подаване на зелен автомобил за участниците в движението, преминаващи през кръстовището между бул. „Освобождение“ и ул. „Белоградчик“ в град Хасково за движещите се в посока град Кърджали, автомобилите не потеглили веднага, като жалбоподателят забелязал, че първият в колоната бил аварирал. Затова, с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „250 Д“ предприел целенасочено движение назад използвайки влиянието на обратния наклон на пътя, без да превключва на задна предавка, зада си осигури пространство за последваща маневра, но причинил удар със задната част на лекия автомобил марка „Мерцедес“ в предната броня на превозното средство, управлявано от свид. Г.Б. – лек автомобил марка „Тойота“ с рег. № ******. За извода,че маневрата движение назад е била целенасочена определящо значение има фактът, че веднага след осъществяването й, жалбоподателят предприел последваща маневра с управлявания лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „250 Д“, като се изнесъл в лявата лента на бул. „Освобождение“ в посоката на движение и продължил към град Кърджали и след съобразяване с целта за това – да заобиколи аварирало на пътя превозно средство. Това прави допуснатото нарушение умишлено, оттам и съставомерно именно по текста на чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от наказващия орган, доколкото липсва възможност да бъде подведено под разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, въпреки настъпилия резултат, с оглед редакцията на ал. 1 на цитирания текст, към която препраща. По отношение вида и размера на административното наказание глоба, законодателят не е предоставил възможност за преценка, като наказващият орган и в този аспект на дейността си, не е допуснал нарушение на материалния закон.
В обобщение, събраните по делото доказателства и техния детайлен анализ не оставят съмнение, че изложеното от фактическа страна обосновава извод за осъществяване на обективните признаци от състава на административно нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 11, вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са категорично установени. Налице са обективни находки, свързани с щетите, причинени по автомобила на свид. Б. и установени по вид, налице са безпротиворечиви и логически последователни сведения за механизма на причиняването на тези щети и на транспортното произшествие в цялост, като дори свид. Г.Т., брат на жалбоподателя сочи в показанията си, че описаната по - горе маневра действително е била предприета. А това, че ударът не е бил усетен от водача на превозното средство, който го е причинил и пътуващите в автомобила лица, не означава, както бе посочено по – горе, че не е осъществен и без да се поставя въпросът за достоверността на показанията им, изложеното намира житейска опора във факта, че е бил твърде лек и с теглича на лекия автомобил марка „Мерцедес“ в пластмасова броня, която е поела натиска. По – нататък установен е и авторът на деянието, като няма спор, че именно жалбоподатеолят е управлявал моторното превозно средство на посочените в акта и НП дата и място. От субективна страна, нарушителят е действал виновно при единствено възможната форма на вина – пряк умисъл, като по отношение на резултата от нарушението, в случай, че бе съставомерен, формата на вината би била непредпазливост.
В същото време съдът намира, по отношение на визираното в пункт 2 от НП деяние, че тъкмо поради изложеното по – горе, поведението на Н.Т.Т. не е било насочено не към неизпълнение на задълженията по закон като участник в транспортно произшествие, а се дължи единствено на неговото неразбиране на ситуацията и липсата на съзнание, че е участник в пътно – транспортно произшествие. Поради това не може неизпълнението на задълженията като такъв да му бъде вменено във вина, за което особено показателно е и дори изявлението на другия участник – свид. Г.Б., който също излага предположения в тази насока. Същите се градят на негови непосредствени възприятия и наблюдения на ситуацията и поведението на жалбоподателя, които не могат да не бъдат отчетени и от съда предвид и професионалния опит, който този свидетел има като служител в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, макар в конкретната ситуация да не е действал в такова качество. С оглед тези съображения, наказателното постановление в тази част подлежи на отмяна, поради противоречието му с доказателствата по делото и неправилното приложение на материалния закон доколкото липсва виновно поведение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-1253-000131 от 18.03.2016 г. на ВНД Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Н.Т. *** са наложени административни наказания глоба в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 2 месеца – за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата обжалвана част, с която на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на жалбоподателя Н.Т.Т. е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 20 лева, за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.