№ 8253
гр. С., 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110161790 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М.А.Т срещу „И.А.М“АД и „Ф.Б“
ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответниците, че страните по делото (и по съответните договори)
не са обвързани съответно от сключения между ищцата и първия ответник
Договор за паричен заем № ************* г. поради неговата нищожност
поради противоречие със закона – липса на реквизити и неправилно
посочване на годишен процент на разходите („ГПР“), и сключения между
ищцата и втория ответник Договор за предоставяне на гаранция №
************* г., който обезпечава предходния договор, поради неговата
нищожност поради противоречие със закона или липса на основание,
евентуално – за обявяване за нищожни само на клаузите на чл. 4 и чл. 2, т. 8 от
първия договор, и на чл. 3, ал. 1 от втория поради противоречие със закона –
неравноправност.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с първия ответник
Договор за паричен заем № ************* г., с който на ищцата били
отпуснати 1500 лева потребителски кредит, при условие да ги върне на
вноски, с общ размер на вноските 1280 лева, последната с падеж на 16.07.2021
г., като заплати и възнаградителна лихва от 35 % годишно, като в договора е
посочен ГПР от 41,21 %. В чл. 4 от договора се изисквало ищцата да
предостави до три дена от сключването на договора обезпечение чрез
намерени от ищцата поръчители или учредена банкова гаранция, а ако не
бъдат намерени такива, то първият ответник сам щял да си посочи друго
дружество – гарант, което да обезпечи договора. В същия ден поради
задължение по третата алтернатива ищцата сключил с втория ответник другия
оспорен договор – Договор за предоставяне на гаранция № ************* г., с
който последният се съгласил да поръчителства на ищцата по договора с
първия ответник възмездно, като за това ищцата му заплати 681,85 лева
възнаграждение на вноски, платими с тези на кредита, като парите се
1
заплащат на първия ответник. Излагат се доводи, че поради връзката между
двата договора това възнаграждение е следвало да се включи в ГПР по
договора за кредит, което не е направено, поради което същият е нищожен,
включително и поради това, че за да се сключи договорът е използвана
заблуждаваща търговска практика, а също така и защото не са посочени
компонентите, от които е изчислен ГПР. Нищожен бил и договорът за
поръчителство, тъй като с него основният кредитор целял да заобиколи
задълженията си за предварителна проверка на кредитоспособността на
ищцата, като обезпечението всъщност покривало разходи по кредита и целяло
да ги увеличи, а също така договорът бил нищожен като обезпечаващ
нищожна сделка. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „И.А.М“АД, с
който предявените срещу него искове се оспорват като недопустими и
неоснователни. Искът не бил допустим, защото ищцата била платила всички
искания от нея по договора суми. Поддържа се, че правилата за
неравноправните клаузи се прилагали по специален начин към кредитните
договори, като това изключвало основателност на иска, а тъй като законът
изрично предвиждал хипотези на последици от неправилно посочване на ГПР,
не можело само на това основание целият договор за кредит да се обявява за
нищожен. В договора били посочени лихвен процент и ГПР и те отразявали
първоначалните му условия, като сключването на допълнителен договор от
ищцата не можело да означава, че разходите по този договор се включват в
ГПР. Те не били известни към момента на сключване на договора, затова не се
включвали в ГПР. Потребителят бил запознат с всичките си задължения и не
бил подведен. Обезпечението на вземането по договора било необходимо с
оглед на поетия от ответника риск и не можело да се смята за недействително.
По иска за връщане на даденото без основание се оспорва дружеството да е
получило от ищцата 184 лева, тъй като част от парите са отишли към втория
ответник за неговото възнаграждение. Иска отхвърляне на исковете.
Претендира разноски и възразява за прекомерност на тези на ищцата.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Ф.Б“ ЕООД,
с който предявеният иск се оспорва като недопустим, евентуално – като
неоснователен. В случая ищцата бил платила цялото възнаграждение на
втория ответник, поради което нямал интерес да води установителен иск, а
можело да води само осъдителен такъв за връщане на платеното, а и освен
това била налице злоупотреба с права. По същество искът бил неоснователен,
защото ищцата сама се била съгласил да сключи договора, с който вторият
ответник да стане поръчител по договора с първия, като за това да получи
пари. Законът за потребителски кредит не се прилагал, тъй като не бил
относим към договори за платено поръчителство. Договорът имал ясна цел и
обезпечавал задължение по действителен договор за кредит, като страните
били договори възнаграждението индивидуално и ищцата се съгласил с това.
Ищцата не бил подведена и знаела за какво се задължава. Иска се
прекратяване на спора по исковете срещу втория ответник, евентуално –
отхвърлянето им. Претендират се разноски. Оспорва се ищцата да има право
да ползва безплатна адвокатска помощ.
2
Съдът намира, че са предявени срещу първия ответник установителен
иск отрицателни с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и
10 ЗПКр и чл. 143, ал. ЗЗП, и субективно съединен при условия на
кумулативност установителен искове срещу втория ответник – за нищожност
с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал.
1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и чл. 26,
ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по
исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения,
по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че ищцата е сключила с първия ответник Договор за
паричен заем № ************* г., с който на ищцата били отпуснати 1500
лева потребителски кредит, като в договора е посочен ГПР от 41,21 %, и в чл.
4 от същия е уредено задължение на ищцата да учреди обезпечение чрез
поръчител или банкова гаранция в 3-дневен срок от сключване на договора, и
че ищцата е сключил с втория ответник Договор за предоставяне на гаранция
№ ************* г., с който последният се е съгласил да обезпечи договора за
кредит, а в чл. 3, ал. 1 от този договор е предвидена цена за осигуряване на
поръчителството от 681,85 лева. Съдът посочва на страните, че му е известно
служебно от направена справка по чл. 23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, че двамата
ответници са свързани лица – първият ответник е едноличен собственик на
капитала на втория.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканата от ищцата счетоводна експертиза, тъй
като същите не са необходими на този етап за правилно разрешаване на
делото.
Отговорите на исковата молба са подадени по електронен път, поради
което ответниците следва да бъдат осъдени да платят на съда невнесените
разходи за копиране – 0,20 лева за първа страница, и 0,10 лева за всяка
следваща. Следва да се представят и редовни (заверени) копия от
пълномощните по делото, тъй като макар и отговорите на ответниците да са
подадени с електронен печат на дружествата и поради това да са редовни,
представените приложени пълномощни не носят такъв, и ако не бъдат
представени с редовни електронни печати на упълномощителя няма да бъдат
вземани предвид.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението за недопустимост
на установителните искове, направено от втория ответник, е неоснователно,
като съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от
23.11.2023 г. по дела C‑321/22 Provident Polska, потребителят винаги има
3
интерес да предяви и установителен иск за неравноправност на клаузи в
сключен от него договор, ако това може да обслужи друга претенция – в
случая тази по осъдителния иск срещу първия ответника, поради което тези
искове са допустими.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ответника „И.А.М“ АД, с ЕИК:
****** , и адрес на управление: С., бул. „Д.Н“ № ***********, да плати по
бюджетна сметка на Софийския районен съд с IBAN: BG78 CECB 9790
3143 8974 01, сумата от 1,40 лева (един лева и 40 стотинки) – разходи за
изготвяне на препис от подаден по електронен път отговор на искова молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ответника „Ф.Б“ ЕООД, с ЕГН
**********0, и адрес на управление: С., бул. „Д.Н“ № ***********, да плати
по бюджетна сметка на Софийския районен съд с IBAN: BG78 CECB 9790
3143 8974 01, сумата от 0,80 лев (осемдесет стотинки) – разходи за изготвяне
на препис от подаден по електронен път отговор на искова молба.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 2 ГПК на ответниците „И.А.М“ АД
и „Ф.Б“ ЕООД да представят в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото разпореждане заверени със саморъчен подпис на органен
представител или с положен електронен печат (пълна електронизация на
гражданския оборот, не е толкова трудно да им се издадат електронни
пълномощни) представените с отговорите като писмени доказателства
пълномощни.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да вземе предвид тези документи.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищцата.
НАСРОЧВА гражданско дело 49158 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 12
март 2025 г. от 14:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно съединени при условия на кумулативност
установителни искове за недействителност на договори:
1. отрицателен искове за установяване на недействителност на
договорите за кредит поради противоречие със закона – липса на реквизити –
посочване на правилен ГПР и лихвен процент – с правна квалификация чл.
124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22,
ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и евентуална неравноправност поради
сключване на договора чрез използване на нелоялна търговска практика – във
връзка с чл. 143, ал. 1 ЗЗП;
2. кумулативно съединен отрицателен установителен иск срещу втория
4
ответник за нищожност на договора за поръчителство поради липса на
основание или противоречие със закона с правна квалификация чл. 124, ал. 1,
предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 26, ал. 2,
предл. второ ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и чл. 26, ал. 2,
предл. четвърто ЗЗД.
Първият иск се уважава, ако съдът установи, че страните са сключили
договор за кредит, в който не са посочени лихвен процент и ГПР, или ГПР е
неправилно посочен, или лихвата е изчислена неправомерно висока, или
поради заблуждение относно действителния ГПР договорът е сключен по този
начин.
Исковете срещу втория ответник ще се уважат по отношение на целия
договор при уважаване на първия отрицателен установителен иск, или ако се
установи, че договорът е сключен с цел да увеличи възнаграждението по
договора за кредит, без реално да го обезпечава.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че ищцата е сключила с първия ответник Договор
за паричен заем № ************* г., с който на ищцата били отпуснати 1500
лева потребителски кредит, като в договора е посочен ГПР от 41,21 %, и в чл.
4 от същия е уредено задължение на ищцата да учреди обезпечение чрез
поръчител или банкова гаранция в 3-дневен срок от сключване на договора, и
че ищцата е сключил с втория ответник Договор за предоставяне на гаранция
№ ************* г., с който последният се е съгласил да обезпечи договора за
кредит, а в чл. 3, ал. 1 от този договор е предвидена цена за осигуряване на
поръчителството от 681,85 лева.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК за СЛУЖЕБНО ИЗВЕСТНИ НА
СЪДА следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: двамата
ответници са свързани лица – първият ответник е едноличен собственик на
капитала на втория.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: че формулировките на договора са в състояние да я заблудят.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ищцата за назначаване на счетоводна експертиза.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – М.А.Т, че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
5
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6