Решение по дело №112/2021 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

12.07.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

01 юли

година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията Спасов

АН

дело номер

112

по описа за

2021

година.

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002511 от 18.12.2020 г., издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда” - Кърджали, с което на    „Маказа 68” ЕООД- Кърджали, ЕИК/ БУЛСТАТ *********, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ е наложена”имуществена санкция” в размер на 1500  /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 61, ал.1 във връзка с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда .

ОСЪЖДА „Маказа 68” ЕООД- Кърджали, ЕИК/ БУЛСТАТ *********, да да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 120лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС гр.Кърджали в четиринадесетдневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.

                                                                                   

                                                                                            Съдия:                                                                                

 

МОТИВИ:

 

 Производството е образувано по жалба на „Маказа 68” ЕООД- Кърджали, представлявано от управителя С.А.О.,  против Наказателно постановление № 09-002511 от 18.12.2020 г., издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда” - Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ му е наложена ”имуществена санкция” в размер на 1500  /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 61, ал.1 във връзка с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда .

В жалбата се сочи, че атакуваното НП било незаконосъобразно поради неизвършване на соченото нарушение, допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН, както и неспазване от АНО на разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което моли съда да го отмени изцяло.

В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на доверителя си така, както е депозирана в съда.

Наказващият орган, чрез ю.к. К., оспорва основателността на жалбата и счита, че издаденото НП е правилно и законосъобразно.

Съдът, като изслуша показанията на свидетелите и обсъди приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.11.2020г. служители на Д ИТ Кърджали извършили проверка по работни места в обект на контрол: строително-монтажни и довършителни работи в пицария „Ла Виста", намиращ се в гр. Кърджали, ул. „Екзарх Йосиф" №8, стопанисван от „Маказа 68" ЕООД. При проверката било установено, че търговското дружество, в качеството му па работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Г.Ю.М. с ЕГН:**********, преди постъпването му на работа като работник довършителни работи. На 03.11.2020г. лицето е установено от контролните органи да работи на обекта, с работно облекло, като боядисва помещенията на втори етаж. В декларация, попълнена на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, Г.М. декларира, че е на работа от два дни и работи за „Пълдинмел" ООД, няма сключен трудов или граждански договор, работи с работно време от 10:00 до 14:00 часа, с почивни дни събота и неделя и 30 минути почивка в работния ден, срещу възнаграждение от 40 лева дневно. На 03.11.2020г. в Д ИТ Кърджали е представен граждански договор между Г.М. и дружеството „Анстад" ЕООД. На 03.11.2020г. на управителя на „Пълдинмел" ООД е връчена призовка на основание чл. 45, ал.1 от АПК, с която са изискани документи изясняващи фактическата обстановка. На лист 2 на призовката управителят на „Пълдинмел" ООД С.О., който е и управител на „Маказа 68” ЕООД, декларира, че към 03.11.2020г. дружеството, което извършва довършителните работи, стопанисващо обекта, е „Маказа 68" ЕООД. Представена е и служебна бележка за проведен на 29.10.2020г. начален инструктаж, При направена справка в информационната система на ИА ГИТ е установено, че между „Маказа 68" ЕООД и Г.Ю.М. няма сключен и регистриран трудов договор. До приключване на проверката не е представен сключен между страните трудов договор в писмена форма.

С оглед установените факти и обстоятелства контролните органи са приели, че дружеството е осъществило фактическия състав на чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно, че на 03.11.2020г. работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с Г.Ю.М. преди постъпването му на работа като „работник довършителни работи" в провереното дружество. Предвид допуснатото нарушение, на 17.11.2020г. е съставен АУАН в присъствието на управителя на дружеството, който му е предявен и връчен  надлежно срещу подпис без възражения.

На 18.12.2020г. на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е издадено наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността на дружеството и е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 1500 лв.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При тяхната оценка съдът констатира следното:

Свидетелите Е.Ю., И.С. и А.С.- очевидци на нарушението, удостоверяват пред съда, че на 03.11.2020г. са установили лицето Г.М. да извършва строително монтажни работи- боядисване на помещение на втория етаж на пицария „Ла Виста”. Последният попълнил саморъчно декларация, на основание чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, в която удостоверил изложените по-горе факти. В обекта имало и други работници, които избягали. Св. Ю. удостоверява пред съда, че по време на проверката дошъл и управителя О., който потвърдил, че Г.М. е негов работник и е нает да измаже и боядиса няколко помещения.

В показанията си пред съда свидетелят М. заявява, че е самоосигуряващо се лице, работещо на свободна практика. Бил препоръчан на О. от А.- собственик на магазин за мазилки. О. си бил избрал мазилката, която свидетелят взел и отишъл на обекта. С О. се бил срещнал веднъж, като му обяснил, че различните мазилки имат различна цена на поставяне. Конкретната мазилка я направил за 2-3 седмици. Полагал мазилка и от външната страна- на фасадата. Парите за труда получил от магазина на А.. Фирмата Пълдинмел, посочена в декларацията, му била продиктувана от една от проверяващите жени, което съдът намира с голяма вероятност за възможно, предвид наличието на две фирми, собственост на О., като самите проверяващи първоначално са счели, че проверяват обект на „Пълдинмел”ООД, видно от Протокол за приемане на документи от 03.11.2020г., изходящ от Е.Ю., и едва след саморъчното обяснение на О., вписано в призовката по чл. 45 ал.1 от АПК, и представената служебна бележка за проведен начален инструктаж на М., установяват фирмата, стопанисваща обекта, а именно „Маказа 68”ЕООД.

Съдът кредитира напълно показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите са ясни, логични и последователни, кореспондиращи помежду си, както и с останалите събрани по делото доказателства.

Показанията на св. З.- счетоводител на „Маказа 68”ЕООД, в голямата си част не противоречат на показанията на горецитираните свидетели. Според свидетелката, Г.М. работи на граждански договор с фирма „Анстад” продаваща мазилки, и никога не е бил техен работник. М. е трябвало да направи интериорна мазилка на стена. Обект „Ла Виста” бил собственост на „Маказа 68”ЕООД.

Съдът намира, че не следва да кредитира представения граждански договор, сключен между „Анстад”ЕООД и Г.М., предвид на това, че от една страна, същият остана изолиран от доказателствата по делото- св. М. в показанията си пред съда не го посочва като основание за извършената работа, и от друга, в него липсват основни елементи- цената за положения труд, както и мястото на изпълнението.

С оглед на гореизложеното съдът намира за безспорно установено, че между „Маказа 68”ЕООД и Г.М. е било налице трудово правоотношение, за което е нямало сключен трудов договор в писмена форма преди постъпването на М. на работа, с което работодателят е осъществил от обективна страна състава на чл. 61 ал.1 във вр. с чл. 62 ал.1 от КТ.

От правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество е неоснователна.

Административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател, е доказано. Това, че лицето е било заварено на проверявания обект да извършва трудова дейност се потвърждава от показанията на контролните органи, които лично са възприели полагането на труд от страна на Г.М. на проверявания обект; от декларация, попълнена на основание чл. 402, ал.1, т. 3 от КТ, в която са декларирани факти и обстоятелства, които характеризират съществуващото между страните правоотношение като трудово, за което са приложими разпоредбите на Кодекса на труда; от справка в информационната системата на ИА ГИТ, съгласно която няма регистриран трудов договор, който да е сключен между Г.М. и дружеството жалбоподател; от призовка на основание чл. 45, aл. 1 от АПК, в която управителят на дружеството жалбоподател лично е декларирал, че именно „Маказа 68”ЕООД стопанисва обекта на контрол; от показанията на св. М., както и останалите писмени и гласни доказателства, събрани в настоящото производство.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и служителя и работодателя преди постъпването на работа, а съгласно чл. 62,ал. 1 от КТ „Трудовият договор се сключва в писмена форма".

Предвид възприетата фактическа обстановка съдът намира, че правилно описаното от фактическа и правна страна нарушение е било квалифицирано по чл. 61 ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ, съгласно които при престиране на работна сила, задължително преди допускане на работа, следва да има сключен трудов договор в писмена форма между работника и работодателя. АНО правилно е установил фактическата обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН и НП, изложените констатации са мотивирали проверяващите да съставят АУАН, а АНО- да издаде атакуваното НП. Тези констатации на административнонаказващият орган, материализирани в съответните актове, са доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, обсъдени по- горе. С оглед на изложеното следва да се приеме, че нарушението е доказано - работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с  работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ. Предвид констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши  разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Наложената санкция е минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Съдът счита, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ал.1 от ЗАНН- на  управителя на дружеството. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58 ал.1 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото са проведени три съдебни заседания, в което са разпитани петима свидетели, както и е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 120лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

              Водим от изложеното,съдът постанови решението си.                      

                                                                         

                                                                           

 

 

 

 

                                                                     Районен съдия: