Решение по дело №1016/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 718
Дата: 30 май 2022 г. (в сила от 30 май 2022 г.)
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20225300501016
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 718
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501016 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и след. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Л. В. Т., ЕГН
– ********** срещу Решение № 262 326 от 11.10.2021 г. – допълнено с Решение № 262 610
от 08.12.2021 г., пост. по гр.д. № 9350/2019 г. на РС – Пловдив,XIII гр. състав в частта, с
която въззивникът на основание чл. 59 от ЗЗД е осъден да заплати на въззиваемата К. З. Т.,
ЕГН ********** за извършени от нея необходими и полезни подобрения в съсобствения
имот сумата 2 501, 44 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2020 г. / датата на
предявяване на претенцията / до окончателното изплащане на сумата и съответно на този
резултат да й заплати и направените за претенцията разноски в размер на 600 лева.
Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за неправилност на решението в
обжалваната част, искането – за отмяна в тази му част и отхвърляне на претенцията като
неоснователна. Претендира направените разноски.
Ответницата по жалбата е депозирала отговор същата да е неоснователна.
Претендира разноски за въззивното производство – възнаграждение за един адвокат.
Съдът установи следното:
С решението в необжалваната му и влязла в сила част е извършена делбата на
съсобствен при равни права между страните имот, находящ се в гр. Пловдив - кв. ***,
съставляващ Самостоятелен обект / жилищна сграда / с идентификатор 56784.534.441.1 и
дворното място, в което е построена, съставляващо ПИ с идентификатор 56784.534.441 -
чрез изнасянето му на публична продан.
По делото е безпротиворечиво установено че правото на собственост на процесния
обект е принадлежало на съпрузите В. Т. Т. / поч. на *** г. / и Н. Г. Т. / поч. на *** г. /,
чиито наследници по закон - синове, са съделителя Л. В. Т. и З. В. Т., като последният
1
преди образуване на делото за делба е дарил своята ½ ид.ч. от имота на дъщеря си –
съделителката К.Т. / н.а.*** г., том II, рег. № 1778, н.д. № *** г. на нотариус рег. № 341/.
В срок, К.Т. е заявила претенция за осъждането на съсобственика Л.Т. да й заплати
сумата, с която е увеличена стойността на имота вследствие извършените от нея в периода
април 2016 г. – октомври 2018 г. необходими и полезни подобрения в същия - подробно
описани в молбата й на лист 79 и 80 от първоинстанционното дело, както следва: 1/ Ремонт
на покрива / за запазване целостта на сградата поради течове /; 2/ Ремонт на
съществуващите от построяването на сградата В и К и Ел. инсталации - които били в
неизправност и опасни; 3/ Изправяне и пребоядисване на дворната ограда; 4/ Подмяна на
гаражна врата; 5/ Подмяна на прозоречни дограми; 6/ Ремонт на банята / поставяне на нов
бойлер, нови тоалетно казанче и чиния /; 7 / Боядисване на коридора; 8/ Ремонт в спалнята
на първия етаж / пребоядисване на стени и таван, поставяне на ламиниран паркет /; 9 /
Ремонт на мазето / грундиране, боядисване, поставяне на стелажи /; 10/ Ремонт на кухнята
на първия етаж / замазка и поставяне теракот на пода, боядисване на стени и таван и
изграждане на кухненски кът/; 11/ Ремонт на две спални на втория етаж / изграждане на
разделителна стена, направа на окачен таван, боядисване на стени и тавани /; 12/ Ремонт на
източната спалня на втория етаж /боядисване на стени и тавани/; 13/ Направа на котел с
водна риза за отопление на сградата. Поддържа че общата стойност на заплатените за
горните подобрения средства / труд и материали / възлизала на 19 180 лв., от които 14 177,
13 лв. са на покойната й баба Н. Т., а разликата от 5 002,88 лв. – лични средства на ищцата.
С оглед което претендира осъждането на ответника да й заплати половината от последните
съобразно квотата му в съсобствеността, а именно сумата 2 501, 44 лева.
Възраженията на ответника за неоснователност на претенцията, които се поддържат
във въззивната жалба са че в периода април 2016 г. – октомври 2018 г. ищцата не е била
съсобственик на имота, нито негов владелец / добросъвестен или недобросъвестен /, а само
ползувател и това си качество е предприела подобряването му без знанието и съгласието на
съсобственика Н. Т. и при изричното противопоставяне на съсобственика – ответник Л.Т.,
както и че подобренията не са извършени със средства на ищцата, а с такива на
съсобственика и наследодател на ответника Н. Т. / както самата ищца признава / и на третия
съсобственик и баща на ищцата З. Т. в размер на 6 000 лв. – видно от показанията на
последния, разпитан като неин свидетел.
В отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемата поддържа че правното основание на
претенцията й е чл. 59 от ЗЗД – както правилно е квалифицирана от районния съд, с оглед
което без правно значение за нейната основателност е качеството, в което е подобрявала
имота, както и знанието и съгласието на неговите собственици, съответно
противопоставянето на ответника за това. Ирелевантен за основателността на претенцията
бил и въпросът, чии са влошените за претендираните подобрения средства от 6 000 лв. /
извън собствените такива Н. Т. / - на ищцата или на нейния баща.
По делото не се спори че описаните СМР са извършени във възведения от ищцата
период април 2016 г. – октомври 2018 г., през който съсобственици на имота са били Н. Т. /
4/6 ид.ч. / и синовете й Л. и З. Т. – по 1/6 ид.ч., съответно ищцата е била трето за
съсобствеността лице, като съсобственикът З. Т. е знаел и е бил съгласен с извършването
им, Л.Т. е узнал за тях, но се е противопоставил веднага след узнаването и по време на
извършването им, а относно Н. Т. – не се установява знание за извършваното, нито
последващо одобрение за него.
По делото не се спори също така че в периода април 2016 г. – октомври 2018 г. Н. Т.
с оглед напредналата си възраст и силно влошено здравословно състояние е пребивавала –
считано от м. февруари 2016 г. в Дом за стари хора *** „ ЕООД, впоследствие – в други
заведения за обгрижване на възрастни хора, последно в Дом за пълнолетни лица с деменция
в село ***, където й починала на *** г..Към м. февруари 2016 г. Н. Т. е притежавала банков
2
влог със парични средства в размер малко над 22 000 лв., с които е разполагала ищцата на
основание дадено й от Н. на 22.02.2016 г. пълномощно да тегли неограничено суми и да ги
разходва както намери за добре, както и да получава и разходва и пенсията й също както
намери за добре. С влязло в сила на 04.07.2018 г. съдебно решение Н. Т. е била поставена
под пълно запрещение, като за неин настойник първоначално била назначена К.Т., а след
30.08.2018 г. и до смъртта й – Л.Т..
По делото няма спор че през 2016 г. ищцата К.Т. с оглед предстоящото й нанасяне в
процесния имот / в който дотогава баба й Н. Т. живеела сама / е инициирала извършването
на процесните СМР с цел да подобри битовите условия, при които ще живее предвид че
сградата била стара и в лошо състояние. В тази насока са и ангажираните от нея
доказателства и конкретно показанията на свидетеля З. Т. – неин баща и съсобственик в
имота, според които през м. февруари 2016 г. майка му Н. Т. била в тежко здравословно
състояние, с продължителни периоди на деменция и не можела да се грижи за себе си. Тъй
като нямало кой да я обгрижва / свидетелят работил в чужбина / я настанили в старчески
дом, но пак трябвало да има някой близо до нея. Тогава предложил на дъщеря си да се
премести да живее в Пловдив в процесния имот, а тя се съгласила при условие че бъде
направен основен ремонт, тъй като в къщата при състоянието й към онзи момент не можело
да се живее. Затова и в периода 2016 г. – 2018 г. се извършили ремонтите – възведените
такива от ищцата, които свидетелят подробно описва. Заявява още че в част от тях участвал
и лично, подпомаган от зет си / явно се има предвид лицето, с което ищцата фактически е
съжителствала /, а за другата част наели строителни бригади. Средствата, които заплатили за
подобренията – труд и материали, били на майка му, но тъй като не достигнали свидетелят
дал лични свои 6 000 лева. Дал ги на дъщеря си за ремонтите, както и за майка си – да се
плаща необходимото на старческия дом, с тези 6 000 лв. ремонтите били довършени през
2018 г. – приживе на майка му, като след смъртта й в края на същата 2018 г. други не са
правени. Като съсобственик – подобрител не е претендирал тези средства срещу останалите
съсобственици - майка си и брат си, нито от дъщеря си, на която след смъртта на майка си
дарил своята част.
Така е безспорно установено, че подобренията са извършени в период, през който
ищцата е имала качеството на държател на имота, а не негов владелец, поради което същата
няма правата по чл. чл. 72 и 74 от ЗС. Подобренията са предприети и осъществени в неин /
на ищцата / интерес, без знанието и последващо одобрение на съсобственика Н. Т., и с
изрично противопоставяне на съсобственика – ответник Л.Т., който за част от периода е бил
и настойника на Н. Т.. С оглед така установеното и предвид разпоредбите на чл. 61 от ЗЗД
правилно претенцията е квалифицирана от районния съд като такава с правно основание чл.
59 от ЗЗД. Обезщетението за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е по малката
стойност между стойността на действително извършените разходи / с които подобрителят се
е обеднил / и увеличената стойност на имота вследствие подобренията / с която
собственикът му се е обогатил /, като за установяване на двете стойности правилно е
назначена СТЕ, от чието заключение - неоспорено от страните, се установява че направените
за подобренията към момента на извършването им разходи възлизат на 17 417 лв., а
увеличената стойност на имота вследствие тях е 13 949 лева.
Претенцията обаче е явно неоснователна и неправилно е била уважена. Действително
осъществените подобрения са увеличили стойността на имота / по малката сума /, но
увеличението не е за сметка на обедняването на ищцата. Защото - при лежаща върху нея
доказателствена тежест, същата не установява твърдението си да е вложила лични свои
средства в извършването на подобренията, а напротив – от показанията на казания по горе
неин свидетел / баща й З. Т. /, се установява че недостигащите средства на майка му Н. Т. / с
които ищцата е разполагала на основание даденото й от последната пълномощно и които е
избрала да вложи в ремонта /, са били допълнени с лични такива на свидетеля в размер на
3
6 000 лв., с част от които ремонтът е бил завършен. Следователно в отношенията между
ищцата и ответника няма разместване на имуществени блага без правно основание, което да
е довело до обедняване на първата за сметка на обогатяването на втория.
Предвид изложеното решението в обжалваната му част се отменя и претенцията по
сметки между съделителите за извършени в съсобствения имот подобрения се отхвърля като
неоснователна. Съответно решението се отменя и в частта, с която на ищцата по
претенцията са присъдени направените за нея разноски – сумата 600 лева. На въззивника се
присъждат направените за въззивната инстанция деловодни разноски, съставляващи
заплатена ДТ в размер на 103,90 лева. За първоинстанционното производство направени от
него за претенцията разноски се установяват в размер на 32,40 лв., представляващи внесени
депозити за свидетели, поради което и тези разноски му се присъждат.
И съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 262 326 от 11.10.2021 г. – допълнено с Решение № 262 610 от
08.12.2021 г., пост. по гр.д. № 9350/2019 г. на РС – Пловдив,XIII гр. състав в частта, с която
Л. В. Т., ЕГН – ********** на основание чл. 59 от ЗЗД е осъден да заплати на въззиваемата
К. З. Т., ЕГН ********** за извършени от нея в периода м. април 2016 г. – м.октомври 2018
г. необходими и полезни подобрения в съсобствения имот сумата 2 501, 44 лв. / две хиляди
петстотин и един лева и четиридесет и четири стот./, ведно със законната лихва, считано от
16.09.2020 г. / датата на предявяване на претенцията / до окончателното изплащане и в тази
част Постановява:
Отхвърля претенцията на К. З. Т., ЕГН ********** за осъждането на Л. В. Т., ЕГН –
********** да й заплати на основание чл. 59 от ЗЗД сумата 2 501, 44 лв. / две хиляди
петстотин и един лева и четиридесет и четири стот./ - за извършени от К. З. Т., ЕГН
********** в периода м. април 2016 г. – м. октомври 2018 г. необходими и полезни
подобрения в съсобствения имот - ПИ с идентификатор 56784.534.441 и построената в него
жилищна сграда с идентификатор 56784.534.441.1, както следва: 1/ Ремонт на покрива / за
запазване целостта на сградата поради течове /; 2/ Ремонт на съществуващите от
построяването на сградата В и К и Ел. инсталации - които били в неизправност и опасни; 3/
Изправяне и пребоядисване на дворната ограда; 4/ Подмяна на гаражна врата; 5/ Подмяна на
прозоречни дограми; 6/ Ремонт на банята / поставяне на нов бойлер, нови тоалетно казанче и
чиния /; 7 / Боядисване на коридора; 8/ Ремонт в спалнята на първия етаж / пребоядисване на
стени и таван, поставяне на ламиниран паркет /; 9 / Ремонт на мазето / грундиране,
боядисване, поставяне на стелажи /; 10/ Ремонт на кухнята на първия етаж / замазка и
поставяне теракот на пода, боядисване на стени и таван и изграждане на кухненски кът/; 11/
Ремонт на две спални на втория етаж / изграждане на разделителна стена, направа на окачен
таван, боядисване на стени и тавани /; 12/ Ремонт на източната спалня на втория етаж
/боядисване на стени и тавани/; 13/ Направа на котел с водна риза за отопление на сградата,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.09.2020 г. до окончателното
изплащане.
Отменя Решение № 262 326 от 11.10.2021 г. – допълнено с Решение № 262 610 от
08.12.2021 г., пост. по гр.д. № 9350/2019 г. на РС – Пловдив,XIII гр. състав в частта, с която
Л. В. Т., ЕГН – ********** е осъден да заплати на К. З. Т., ЕГН ********** деловодни
разноски в размер на 600 / шестстотин / лева.
Осъжда К. З. Т., ЕГН ********** да заплати на Л. В. Т., ЕГН – **********
деловодни разноски в размер на 32,40 лв. / тридесет и два лева и четиридесет стот./ за
първоинстанционното производство и в размер на 103, 90 лв. / сто и три лева и деветдесет
4
стот. / - за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5