Р
Е Ш Е
Н И Е
№
166
гр.Габрово, 15.07.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно
заседание на пети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Ива Димова
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №146 по описа за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ищците
Б.С.К. и Т.М.К. и по въззивна жалба на ответника И.С.Х. против Решение №16/18.03.2016г.
по гр.д.№257/2015г. на РС Трявна.
В жалбата на ответника И.С.Х. се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в частта, с която е
осъден да предаде на ищците недвижим имот подробно описан в диспозитива на
решението, на осн. чл.108 ЗС. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд
бил приел, че процесния имот е бил предмет на две прехвърлителни сделки, по
които прехвърлители са родителите на ищцата и на ответника, поради което към
момента на втората сделка прехвърлителите вече не били собственици на
процесната постройка и следователно такъв не можел да стане и жалбоподателят Х.,
като приобритател по втората сделка. Съдът не бил приел възражението на
жалбоподателя Х., че ищците не били доказали правото си на собственост върху
процесната постройка, както и че техните праводатели не са били собственици на
постройката. Видно било, че в полза на праводателите на ищците било учредено
право на строеж върху 1/3ид.ч. от земята, върху която е построена жилищна
сграда с идентификатор 73403.501.47.1, а в последствие праводателят С.Х.С. бил
получил строително разрешение за изглаждане на процесната стопанска постройка.
Полученото и реализирано от бащата на страните право на строеж му давало право
и да изгради допълнителни стопански постройки, каквато била процесната.
Жалбоподателят и ответник по делото Х. не бил съгласен с тези изводи на съда.
Заявява, че не спори, че при втората прехвърлителна сделка праводателите не
били собственици на процесната стопанска постройка, но те не били такива и при
първата сделка, поради което собственици не били станали и приобретателите. С
нотариален акт за прано на строеж на С.С. било предоставено право на строеж за
срок от две години. Това отстъпено право се простирало само и единствено до
постройката, за изграждането на която е отстъпено. Това не се променяло и от
нормата на чл.15 В (отм.) от ЗС, съгласно който правото на строеж върху
държавен парцел включвало правото да се построят жилища и за нуждите на
неговите роднини по права линия, а в настоящия случай ставало дума за стопанска
постройка. Правото на строеж било отстъпено за построяване на жилищна сграда и
то било упражнено от бащата на ответника и ищцата по отношение на сграда №1.
Твърди се, че праводателите на страните били построили процесната постройка без
да им е учредено право на строеж, като издаденото строително разрешение №91 не
можело да замести учредяването на право на строеж. Отстъпването на право на
строеж било винаги формална сделка. В закона изрично било установено какви
допълнителни постройки могат да бъдат построени в един недвижим имот, за който
е учредено право на строеж и процесната сграда не попадала в този кръг.
Ответникът по иск с правно основание чл.108 ЗС не бил длъжен да доказва правото
си на собственост. Тъй като право на строеж за процесната сграда на родителите
на ответника и ищцата не било учредявано следвало да се приложи правилото на
чл.92 ДС, че собственика на земята е и собственик на постройката, а родителите
на ответника не били собственици на земята, върху която е изградена постройката.
Моли съда да отмени Решение №16/18.03.2016г. по гр.д.№257/2015г. на РС Трявна в
обжалваната част и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за
двете инстанции.
В депозирания отговор Б.К. и Т.К. оспорват
въззивната жалба на И.Х., като неоснователна и недоказана и молят съда да я
остави без уважение. Твърдят, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че
теса собственици на процесната постройка, която се владее от жалбоподателя Х.
това владение е без основание. По делото било установено по категоричен начин,
че праводателите на ищците са получили право на строеж на жилищна сграда през
1971г. С влизане в сила на ЗТСУ заварените случаи били преуредени, като съгласно
чл.131, ал.1 ЗТСУ правото на строеж отстъпено върху отделен дьржавен парцел,
извън системата на комплекси, включвал правото да се построят при спазване на
действащите разпоредби и застроителните планове и необходимите второстепенни постройки,
както и подземни гаражи и паркинги за леки моторни коли, като това се отнасяло
и до заварените случаи, какъвто бил настоящия. Следователно правото на строеж
учредено през 1971г. включвали и правото да се построи и стопанска постройка.
Моли съда да остави жалбата без уважение и да присъди направените пред
въззивната инстанция разноски.
В жалбата на ищците по делото Б.К. и Т.К. се
обжалва решението, в частта, с която е признато право на задържане върху
процесния имот до заплащане на подобренията на стойност 10355,35лв. В тази част
решението било неправилно и необосновано. За да уважи иска съдът бил приел, че
преустройството на стопанската сграда в лятна кухня било законно. За този извод
съдът бил интерпретирал събраните по делото доказателства в противоречие със
закона, като се бил позовал на обясненията на вещите лица от третата експертиза
по въпроси за законността на строежа, които не били предмет на експертизата им,
като в същото време не бил обсъдил казаното от вещото лице по първата
експертиза по тези въпроси. Съдът бил приел, че макар преустройството да било
извършено без строителна документация, то не било незаконен строеж. Този правен
извод бил в противоречие с разпоредбите на ЗУТ. Извършеното преустройство на
стопанска постройка в лятна кухня било
строителство от шеста категория съгласно чл.137 ЗУТ и за извършването му
не се изисквал инвестиционен проект, но било необходимо строително разрешение
по чл.148, ал.1 във вр. с чл.147, ал.1 и чл.153, ал.1 ЗУТ, а такова не било
представено от ответника. Самите ищци никога не били искали това преустройство
и не го били приемали, за което свидетелствала заведената от тях преписка в
Община Трявна преди предявяване на ревандикационния иск. Подлежащите на
премахване незаконни строежи не се заплащали като подобрения, освен ако
собственика на имота желаел да ги запази, а ищците не били изявили подобно
желание. Неправилно първоинстанционния съд бил приел ответника за добросъвестен
владелец. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли
възражението и да присъди направените разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата И.Х. я оспорва като
неоснователна. Твърди, че не било доказано, че извършеното от него
преустройство е незаконно. По делото не били представени доказателства за
наличието на предписания или заповеди извършеното преустройство да бъде
премахнато. Ответникът бил извършил редица укрепителни и възстановителни
работи, които предпазвали сградата от погиване и разрушаване, като премахването
им би я направило негодна за ползване. В постройката нямало премахнати конструктивни
елементи, нямало увеличаване, пристрояване, надстрояване, поради което не
следвало да се третира, че е извършено незаконно строителство и следователно
извършените СМР не подлежат на премахване. Твърди, че липсвала промяна в
предназначението на постройката по смисъла на ЗУТ, поставянето на прозорци и
врата на мястото на съществуващи отвори в стената, които били затворени с
дървени летви, поправянето на покрива, стените, изолацията, поставянето на
коминно тяло не променяли предназначението на постройката. Ответникът бил
извършил преустройството много преди предявяване на иска и подаване на жалба в
Община Трявна, като ищцата знаела за преустройството. Липсвало противопоставяне
от страна на ищцата или изразено несъгласие с извършваните дейности. Едва след
направеното искане на Х. за подобрения и признаване на право на задържане върху
постройката ищците започнали да твърдят, че не искали имота с тях. Твърди, че е
добросъвестен владелец. Моли съда да отхвърли жалбата на ищците като неоснователна
и недоказана и да присъди направените в настоящото производство разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено
следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от
надлежни страни и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същите са процесуално
допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Постановеното от първоинстанционния съд
решение е валидно и допустимо.
С обжалваното Решение №16/18.03.2016г. по
гр.д.№257/2015г. на РС Трявна ответникът И.С.Х. е осъден да предаде на Б.С.К. и
Т.М.К. следния недвижим имот : стопанска постройка с площ от 21 кв.м., описана
в нотариален акт №18, т.ІІ, дело №310/22.12.1995г. по описа на РС – гр. Трявна,
представляваща сега част от сграда с идентификатор 73403.501.47.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Трявна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 73403.501.47, която част е с площ от 20кв.м.,
разположена е до северната фасада на сграда с идентификатор 73403.501.47.1 и е
при граници: на изток – гараж, на запад – дворно място, на север – регулационна
линия и на юг – жилищна сграда, отхвърлен е предявеният иск за отменяване на
нотариален акт за покупко – продажба №47, т.І, рег.№510, дело №43/2011г. по
описа на нотариус с рег.№*** на НК и район на действие РС – гр. Трявна С.Ч.,
признато е право на задържане върху имот : стопанска постройка с площ от
21кв.м., описана в нотариален акт №18, т.ІІ, дело №310/22.12.1995г. по описа на
РС – гр. Трявна, представляваща сега част от сграда с идентификатор
73403.501.47.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Трявна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 73403.501.47, която част е с площ
от 20кв.м., разположена е до северната фасада на сграда с идентификатор
73403.501.47.1 и е при граници: на изток – гараж, на запад – дворно място, на
север – регулационна линия и на юг – жилищна сграда в полза на И.С.Х. до
заплащане на подобрения на стойност 10355,35лв. от Б.С.К. и Т.М.К. и е отхвърлено
възражението за прихващане за останалата част до размера на 11753,35лв., като
неоснователно и недоказано.
Решение №16/18.03.2016г. по гр.д.№257/2015г.
на РС Трявна е обжалвано от Б.К. и Т.К. в частта, в която е признато в полза на
И.Х. право на задържане върху процесния имот до заплащане на подобрения на
стойност 10355,35лв. и е обжалвано от И.Х. в частта, в която е осъден да
предаде на Б.К. и Т.К. следния недвижим имот : стопанска постройка с площ от
21кв.м., описана в нотариален акт №18, т.ІІ, дело №310/22.12.1995г. по описа на
РС – гр. Трявна, представляваща сега част от сграда с идентификатор
73403.501.47.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Трявна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 73403.501.47, която част е с площ
от 20кв.м., разположена е до северната фасада на сграда с идентификатор
73403.501.47.1 и е при граници: на изток – гараж, на запад – дворно място, на
север – регулационна линия и на юг – жилищна сграда.
В останалите части решението не е обжалвано
и е влязло в сила.
За да постанови решението си
първоинстанционния съд е приел следното :
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка №18, т.ІІ, дело №310/1995г. по
описа на РС – гр. Трявна ищцата Б.С.К., по време на брака си с ищеца Т.М.К., е
придобила право на собственост върху стопанска сграда с площ от 21кв.м.
Прехвърлители по тази сделка са С.Х.С. – баща на ищцата и ответника,
конституиран като трето лице помагач на страната на ответника, както и
съпругата му С.И.С.. След сключване на горната сделка, с Нотариален акт №47,
т.І, рег.№510, дело №43/2011г. по описа на нотариус с рег.№619 на НК и район на
действие РС – гр. Трявна С.Ч., С.Х.С. и С.И.С. са прехвърлили на ответника
сграда с идентификатор 73403.501.47.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Трявна, намираща се в поземлен имот с идентификатор
73403.501.47, представляваща едноетажна сграда с площ от 40кв.м., с
предназначение: сграда със смесено предназначение.
От заключението на вещото лице Н.Щ. било
видно, че между стопанската сграда по нотариален акт №18, т.ІІ, дело
№310/1995г. по описа на РС – гр. Трявна и сградата с идентификатор
73403.501.47.2 по КК и КР на гр. Трявна съществува частична идентичност, като
стопанската постройка е част от сградата с идентификатор 73403.501.47.2. Освен
нея в сградата с идентификатор 73403.501.47.2 има и гараж, който по скицата на
СГКК гр. Габрово е с площ 21кв.м., а реално е 29.50кв.м. Първоначално е бил
построен гаражът, въз основа на съответните строителни книжа, а впоследствие е
изградена стопанската постройка, долепена до него, въз основа на строително
разрешение №91/20.10.1980г. Границите на стопанската постройка в момента са: на
изток – построения гараж, на запад – дворното място, на север – регулационната
линия и на юг – жилищната сграда.
От това било видно, че процесната постройка
е била предмет на две сделки. При едната като самостоятелна постройка с площ от
21кв.м. – по нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка №18, т.ІІ, дело №310/1995г. по описа на РС – гр. Трявна, а
при втората по нотариален акт №47, т.І, рег.№510, дело №43/2011г. по описа на
нотариус с рег.№619 на НК и район на действие РС – гр. Трявна С.Ч. – като част
от сграда с идентификатор 73403.501.47.2 по КК и КР на гр. Трявна, в която
сграда се помещава и гараж. Прехвърлители и по двете сделки са третото лице
помагач С.Х.С. и съпругата му С.И.С., които са родители на ищцата и ответника.
Следователно към момента на сключване на по-късната по време сделка по
нотариален акт №47, т.І, рег.№510, дело №43/2011г. по описа на нотариус с
рег.№619 на НК и район на действие РС – гр. Трявна С.Ч., прехвърлителите вече
не са били собственици на процесната постройка, поради което такъв не е могъл
да стане и преобретателят по сделката – ответникът И.С.Х.. Продажбата от
несобственик не е нищожна, съгласно трайно установената съдебна практика, но
няма вещно-отчуждително действие.
Съдът не е приел твърдението на ответната
страна, че ищците не са доказали правото си на собственост върху процесната
постройка поради недоказаност, че праводателят им е бил неин собственик. От
материалите по делото било видно, че в полза на праводателя на ищците С.Х.С. ***
право на строеж върху 1/3 ид.ч. от земята, върху която е построена жилищната
сграда в нея, а именно сграда с идентификатор 73403.501.47.1. Впоследствие, С.Х.С.
е получил строително разрешение №91/20.10.1980г. за изграждане на процесната
стопанска постройка с площ от 20 кв.м. Полученото и реализирано от третото лице
помагач право на строеж върху 1/3 ид.ч. от земята дава правото да се изградят и
допълнителни стопански постройки, каквато е процесната, което се сочи и от
вещото лице Щ.
Не било спорно по делото, че процесната
постройка се намира във владение на ответника, като предвид установената
по-горе липса на права от негова страна, правят предявеният иск изцяло
основателен и доказан.
Съгласно чл.72 ал.1 ЗС, добросъвестният
владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е
увеличила стойността на вещта следствие на тези подобрения, като увеличението
се определя към деня на постановяване на съдебното решение. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба, до заплащане на подобренията добросъвестният владелец има право да
задържи вещта. Първоинстанционният съд приел, че ответникът по делото И.С.Х. е
добросъвестен владелец, по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС, тъй като владее вещта
на правно основание, годно да го направи собственик, а именно нотариален акт за
покупко – продажба от 2011г., без да се опровергава по делото предвидената в
ал.2 на същата разпоредба презумпция, че добросъвестността се предполага до
доказване на противното. Съдът приел, че тази презумпция се оборва от
показанията на разпитаните по искане на ищцовата страна свидетели К. и К.,
които сочат, че ответникът е знаел, че постройката е била прехвърлена на ищцата,
тъй като посочените свидетели са деца на ищцата по делото и следователно
заинтересовани от изхода му. Други доказателства, които да сочат знание на
ответника за прехвърлянето на имота от родителите му на ищцата не били
ангажирани.
Установено било, че след като е закупил
процесната постройка, като част от сграда с идентификатор 73403.501.47.2,
ответникът извършил редица ремонтни дейности, като е пригодил същата за
живеене. Към настоящия момент същата не отговарял изискванията за жилище, тъй
като нямала баня и тоалетна, но отговаря на изискванията за лятна кухня, която
е също постройка на допълващо застрояване. Извършените от ответника видове
работи съдът приел, че са в размер на сумата от 10355.35лв., която стойност се
основава на заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещите лица Б. и С.. Районният съд приел, че тази експертиза опровергава
заключението на единичната такава, изготвена от вещото лице Л. В., поради което
съдът приел нея като компетентна и обоснована. В тази експертиза детайлно били описани
видовете работи, извършени от ответника, като е прието от вещите лица, че
същите увеличават стойността на процесната постройка. В заключението си вещите
лица сочат като сума 11753.35лв., но в с.з. на 18.02.2016г. посочили, че
кухненските шкафове на стойност 1200.00лв. и вграденият газов котлон на
стойност 198.00лв. не са трайно прикрепени към постройката, като могат да се
демонтират. По тази причина съдът изключил стойността на тези вещи от
стойността на подобренията, поради което като такива, които да увеличават
стойността на имота съдът приел сумата от 10355.35лв., до размера на която
уважил и признал правото на задържане на ответника върху процесната постройка.
Настоящият състав на въззивния съд намира
следното .
Не е спорно по делото, че с Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №18, т.ІІ, дело
№310/1995г. по описа на РС – гр. Трявна ищцата Б.С.К., по време на брака си с
ищеца Т.М.К., е придобила право на собственост върху стопанска сграда с площ от
21кв.м. Прехвърлители по тази сделка са С.Х.С. – баща на ищцата и ответника и
съпругата му С.И.С..
С Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №47, т.І, рег.№510, дело №43/2011г. по описа на нотариус с рег.№619 на НК
и район на действие РС – гр. Трявна С.Ч., С.Х.С. и С.И.С. прехвърлили на
ответника сграда с идентификатор 73403.501.47.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Трявна, намираща се в поземлен имот с
идентификатор 73403.501.47, представляваща едноетажна сграда с площ от 40кв.м.,
с предназначение: сграда със смесено предназначение.
Страните не спорят и относно
обстоятелството, че между
стопанската сграда по Нотариален акт №18, т.ІІ, дело №310/1995г. по описа на РС
– гр. Трявна и сградата с идентификатор 73403.501.47.2 по КК и КР на гр. Трявна
съществува частична идентичност, като стопанската постройка е част от сградата
с идентификатор 73403.501.47.2. Това се установява и от заключението на в.л.Щ..
Сградата с идентификатор 73403.501.47.2 включвала в себе си, освен процесната
стопанска постройка и гараж. Първоначално бил построен гаражът, въз основа на
съответните строителни книжа, а впоследствие е изградена стопанската постройка,
долепена до него, въз основа на строително разрешение №91/20.10.1980г.
Не е спорно по делото и че с Нотариален акт
за право на строеж върху държавен имот (суперфиция) №109, том І,
н.д.№155/1971г. по описа на Дряновски народен съд в полза на С.Х.С.- баща на
страните по делото и трето лице помагач е учредено право на строеж върху
държавна земя.
Съгласно чл. 131, ал.1
от ЗТСУ (отм.), правото на строеж отстъпено върху държавна земя
включва и правото да се построят и второстепенни постройки, както и подземни
гаражи и паркинги за леки моторни коли. Съобразно посочената правна норма,
придобивайки право на строеж върху държавна земя праводателите на ищцата и ответника
придобили и правото да построят процесната постройка. В случая не е било
необходимо да се отстъпва допълнително право за построяване на второстепенната
постройка, тъй като последното е съставна част от самото право на строеж (в
този см. е Определение №652/17.12.2013г. на ВКС по гр.д.№5043/2013г., І г.о./
.Разпоредбата на чл. 131, ал.1
от ЗТСУ (отм.); намира приложение в конкретния казус, тъй като
законодателят изрично е постановил, че същата разпростира действието си и върху
заварените случаи. В този случай за да е законна постройката е било необходимо
да се издаде разрешение за строеж, а такова не е спорно, че е издадено под
№91/15.10.1080г. за построяване на стопанска постройка.
От гореизложеното следва извода, че
възражението на И.Х., че стопанската постройка е изградена без отстъпено право
на строеж, поради което неговите и на ищците праводатели не са собственици на
постройката и нито той, нито ищците по делото са могли да станат собственици е
неоснователно.
Безспорно С.Х.С. и съпругата му С.И.С. прехвърляйки на ответника по делото през 2011г. сграда с
идентификатор 73403.501.47.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Трявна, част от която е стопанска постройка с площ от 21кв.м., описана в
нотариален акт №18, т.ІІ, дело №310/22.12.1995г. по описа на РС – гр. Трявна са
прехвърлили вещ, която към момента на сделката не е била тяхна собственост,
поради което ответникът не е станал собственик на тази стопанска постройка. Не
е спорно, че ответникът владее стопанската постройка без основание, поради
което са налице предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск.
Предвид изложеното и съвпадените она крайните изводи на двете съдебни инстанции
въззивния съд намира, че жалбата на И.С.Х. е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение в тази му част следва да бъде
потвърдено.
Въззивния съд не приема възражението на ищците,
че ответника е недобросъвестен владелец. Единствено в показанията на св.К. и
св.К. се твърди, че ответникът е знаел, че родителите му били прехвърлили
стопанската постройка на сестра му. Тези свидетели са деца на ищцата и настоящият
състав счита, че правилно първоинстанционния съд не ги е ценил като
заинтересовани от изхода на делото. Тъй като по делото няма представени
безспорни доказателства, че ответника е знаел, че купува от несобственик,
настоящия състав счита, че ответника е добросъвестен владелец на процесната
стопанска постройка и като такъв съгласно чл.72, ал.1 и ал.3 ЗС може да иска за
подобренията, които е направил в имота сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта следствие на тези подобрения, като до заплащането им има
право да задължи вещта.
Страните по делото не спорят, че след
сключване на сделката през 2011г. е извършил ремонтни дейности в процесната
постройка. От показанията на св.М. св.А. и св.Ст.К. се установява, че тези
ремонтни дейности са започнали през 2013г-2014г., а ищците узнали за тях през
2014г., което се установява от показанията на св.Ст.К.. По делото не са събрани
доказателства, от които да се установи, че ищците са се противопоставили на
извършването на ремонта, непосредствено като узнали за него. Едва два –три
месеца преди завеждане на настоящото дело са депозирали пред Община Трявна
молба във връзка с извършения вече ремонт, поради което съдът приема, че не е
било налице противопоставяне от страна на ищците на ремонта по време на
извършването му.
Съдът намира възражението на ищците, че
извършения ремонт и преустройство са незаконни, поради което не следва да бъдат
заплащани извършените разходи за тях като подобрения за неоснователно.
Безспорно преустройството е извършено без строителна документация.
Ремонтираната постройка е законна и при изграждането й е била стопанска
постройка, която попада в шеста категория строеж съобразно чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ, като има характер на допълващо застрояване. Летните кухни също са строежи,
представляващи допълващо застрояване и са от шеста категория съобразно чл.137,
ал.1, т.6 ЗУТ. От заключенията на вещите лица се установява, че извършените
строително-монтажни дейности не са свързани с премахване на конструктивни
елементи на сградата и с промяна на нейните параметри(очертания), като част от
тях дори са способствали за запазване на имота от погиване (укрепване на
покривна плоча и нов трегер, замазка и хидроизолация на покрива, дренаж и др.).
С извършване на останалите СМР е променено предназначението на постройката,
което както и разноските за запазването й е довело до повишаване на нейната
стойност.
Извършените от ответника по делото СМР са
основен ремонт по смисъла на §5, т.42 от ДР на ЗУТ. За извършване на основен
ремонт, преустройства и др. се изисква издаване на разрешение за строеж в
случаите, когато се засяга конструкцията на сградата( чл.148, ал.13 ЗУТ), а в
настоящия случай безспорно конструкцията не е засегната, следователно не е било
необходимо да се издава строително разрешение за ремонта. Още повече, че
строежа е от шеста категория и за извършване на ремонти по него ЗУТ не изисква
изрично да се издава разрешение за строеж. Следователно съдът намира, че
ищците, като собственици на постройката следва да заплатят подобренията.
От заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от вещите лица Б. и С. се установява, че стойността на извършените от
ответника видове работи, след приспадане стойностите на кухненските шкафове -
1200лв., вграден газов котлон - 198лв., които не са трайно прикрепени към
постройката и могат да се демонтират, е в размер на сумата от 10355.35лв. Въззивната
инстанция също като районния съд приема заключението на тази експертиза, а не
на в.л.В., тъй като при изготвяне на заключението си в.л.Л.В. не е не е
посочила количествата на извършените СМР, поради което не е възможно да се
прецени дали посочените от нея цени са обосновани. В заключението си експертите
Белчева и Станчева установява, че всичики извършени СМР увеличават стойността
на имота със стойността, на самите СМР. Поради изложеното настоящият състав
приема, че правилно първоинстанционния съд е определил стойността на
подобренията, които ответника по делото е извършил в имота на ищците и е
признал право на задържане за този размер. Поради съвпадение на крайните изводи
на двете инстанции подадената от ищците по делото въззивна жалба се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а решението в
тази част потвърдено.
С оглед изхода на делото и обстоятелството,
че нито една от подадените жалби не беше уважена съдът счита, че направените по
делото разноски следва да останат за всяка страна, така както са направени.
По изложените съображения, въззивният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №16/18.03.2016г. по
гр.д.№257/2015г. на РС Трявна в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, на осн. чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :