Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.05.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-16 състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 16036 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са предявени от Фонд „Ф.И.“ /ФНИ/ гр.София субективно и обективно съединени осъдителни искове против:

-Сдружение „И.за ф..и т.е.и.и п.“ гр.София за сумата 190 400лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и сумата 96 421.83лв. на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава за периода 12.12.2012г.-04.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането;

-Варненски свободен университет „Ч.Х.“ гр.Варна сумата 42 955.92лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава върху главница от 89 600лв. за периода 12.12.2012г.-29.08.2017г.

Твърденията в исковата молба са, че след проведена конкурсна процедура между ищеца, като възложител, и ответниците и доц.П.М.Б., като изпълнители, бил сключен договор № ДФНИ М01/21 от 10.12.2012г. за финансиране  на научноизследователски проект за срок от 24 месеца и предоставяне на средства в размер на 400 000лв. На 12.12.2012г. ищецът превел по сметки на ответниците  авансово плащане по договора, а именно 190 400лв. на Сдружение „И.за ф..и т.е.и.и п.“ гр.София и 89 600лв. на Варненски свободен университет „Ч.Х.“ гр.Варна. Впоследствие със Заповед № РД-09-122/11.02.2013г. на Министъра на образованието, младежта и науката на основание чл.99, ал.1 АПК било отменено утвърденото класиране по проектните предложения за финансиране от ФНИ. Навежда, че с отмяна на индивидуалния административен акт, по силата на който е сключен договора, породените от него последици са отпаднали с обратна сила, поради което е отпаднало основанието на извършеното плащане и посочените по-горе суми подлежат на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Първият ответник не върнал получената от него сума от 190 400лв., която претендира заедно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД. Вторият ответник върнал получената от него сума от 89 600лв. на 29.08.2017г. чрез паричен превод по сметка на ищеца, но се твърди да е бил в забава за периода от получаването й 12.12.2012г. до деня на плащането с претенция за осъждането му да заплати обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД. Претендира разноски по делото.

Ответникът Сдружение „И.за ф..и т.е.и.и п.“ гр.София изразява становище за неоснователност на предявените против него искове по съображения, че не е отпаднало основанието, на което е извършено плащането по договора, тъй като издадената от министъра заповед от 11.02.2013г. не води автоматично до неговото прекратяване. Навежда, че в самия договор са уредени хипотезите, при които договорът може да бъде прекратен, като в случая не е налице нито една от тях, нито ищецът е предприел действия за това. Сочи, че е изразходил получената сума по предназначение и съгласно предвиденото в договора. По отношение иска за обезщетение по чл.86 ЗЗД твърди, че не е изпаднал в забава, тъй като не е бил надлежно поканен от ищеца. Претендира разноски.

Ответникът Варненски свободен университет „Ч.Х.“ гр.Варна оспорва предявения против него иск по съображения, че не е бил в забава и не дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД. Твърди да е възстановил получената сума на 28.08.2017г. след получаване изявлението на ищеца за прекратяване на договора във връзка със заповедта на министъра за отмяна на класирането и в предоставения от него срок за доброволно изпълнение. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Не е предмет на спор ответниците да са кандидатствали с проект пред Фонд „Ф.И.“ в национален конкурс "Финансиране на ф..научни и научноприложни изследвания в приоритетните области"- 2012г. Проектното им предложение с вх.№ FFNNIPO_12_01421 e било с наименование „Екологичен мониторинг и оценка на риска за получаване на безопасна растителна продукция в райони с химична деградация на почвите“.

Проектът бил допуснат и класиран от Временно-научна експертна комисия /ВНЕК/ в област „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“. Предложението им за финансиране било одобрено от Изпълнителния съвет на ФНИ с решение по протокол № 11/09.11.2012г., въз основа на което бил сключен договор № ДФНИ-М01/21 от 10.12.2012г.  между фонда, като възложител от една страна, и ответниците и доц.д-р Паунка Божилова, като изпълнители от друга страна.

            Предмет на договора е финансиране на посочения научноизследователски проект, за изпълнението на който възложителят възлага, а изпълнителите се задължават да изпълнят дейностите, посочени в работната програма за І етап /Приложение 1/ и работна програма за ІІ етап /Приложение 2/ за срок от 24 месеца и предоставяне на средства в размер на 400 000лв.

            Не се спори, а и от представените по делото бюджетни платежни нареждания /стр.23 и 24/ се установява, че в изпълнение на задължението по чл.4, ал.1 и ал.4 от договора на 12.12.2012г. ищецът извършил авансово плащане от посочената сума по банковите сметки на ответниците общо от 280 000лв., от които 190 400лв. на Сдружение „И.за ф..и т.е.и.и п.“ гр.София и 89 600лв. на ВСУ „Ч.Х.“ гр.Варна.

            Със Заповед № РД09-122/11.02.2013г. на Министъра на образованието, младежта и науката, издадена на основание чл.99, т.1 АПК, е отменено утвърденото класиране на проектните предложения за финансиране от фонда, предложени от Временните научно-експертни комисии по „Педагогика“ и „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление, която обхваща и процесния договор съгласно приложението към нея /стр.25-26/. По делото не се твърди, а и доказателства за съдебно оспорване на заповедта не са представени, поради което съдът приема тази заповед да е влязла в сила.

            Като доказателство по делото е прието писмо от ищеца до втория ответник от 22.08.2017г. /стр.54-55/, в което го уведомява за посочената заповед за отмяна на класирането и на основание чл.23, ал.1, т.1 от договора и във връзка с решение на Изпълнителния съвет в протокол № 65/02.06.2017г. отправил покана за прекратяване на договора по взаимно съгласие и възстановяване на получените средства по него, поради допуснати нарушения в процедурата, предхождаща сключването на договора. Предоставен е 14 дневен срок, в който да изрази становището си в писмен вид по повод изявлението за прекратяване на посоченото основание, и в случай, че е положително да бъде възстановена в същия срок сумата. Видно от съдържанието писмото-покана е адресирано до двамата ответници и третото лице, посочено в договора като изпълнител, с отбелязване, че е получено на 28.08.2017г. само от ВСУ „Ч.Х.“ гр.Варна. Доказателства за връчване и датата, на която е станало това по отношение първия ответник Сдружение „И.за ф..и т.е.и.и п.“ гр.София не са представени.

            Не е спорно, а и от представеното платежно нареждане /стр.56/ и извлечение от банкова сметка /***.57/ вторият ответник превел по банковата сметка на ищеца на 28.08.2017г. сумата от 89 600лв.

            При тези фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

            Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. В хипотезата на чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД основанието за получаване на престацията съществува, но впоследствие е отпаднало с обратна сила и това налага възстановяване на положението отпреди имущественото разместване с оглед принципа за недопускане неоснователно обогатяване.

            При липсата на спор по имущественото разместване изразяващо се в плащане от ищеца на ответниците на процесните суми в изпълнение на сключения договор за финансиране на научноизследователския им проект, спорния по делото въпрос е дали заповедта на министъра за отмяна на класирането има за последица отпадане с обратна сила на съществуващото между страните договорно правоотношение и в този смисъл възникнало ли е задължение за връщане на получените суми.

            Правоотношенията във връзка с насърчаване, развитие и финансово стимулиране в областта на научните изследвания са регламентирани в Закона за насърчаване на научните изследвания /ЗННИ/. Провеждането на държавната политика в тази област е възложена на Фонд „Ф.И.“, представляващ юридическо лице към министъра на образованието и науката. Съгласно чл.24 ЗННИ насърчаването на научните изследвания се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства въз основа на конкурс, проведен по реда и при условията на този закон.

             Конкурсната процедура е регламентирана в чл.29, ал.1-4 ЗННИ- конкурсните проекти се оценяват от независими национални и/или международни оценители; Временните научно-експертни комисии представят на Изпълнителния съвет на фонда резултатите от проведените конкурси и класираните проекти съобразно получените оценки;  въз основа на класирането за всеки конкурс, извършено по реда на чл.28, Изпълнителният съвет с решение определя проектите, които ще бъдат финансирани, и размера на средствата, които им се предоставят, в рамките на общия размер на определените за конкурса финансови средства, а въз основа решението по ал. 3 управителят на Фонд "Ф.И." сключва договор, с който се определят условията за финансиране и изпълнение на всеки от определените за финансиране проекти /ал.4 в редакцията към 2010г./.

            Тази правна уредба сочи, че облигационното правоотношение свързано с предоставяне на средства за Ф.И. възниква от проявлението на смесен фактически състав, обхващащ административен елемент-цялата процедура по провеждане на конкурса, приключваща с решение на Изпълнителния съвет на ФНИ за подлежащите на финансиране проекти и размера на средствата за това, и гражданскоправен елемент обхващащ сключването на договор с класирания участник, с който се регламентират правата и задълженията по неговото изпълнение. Решението на Изпълнителния съвет по чл.29, ал.3 ЗННИ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, тъй като с него се създават права и задължения за участниците в правоотношенията свързани с научните изследвания.

            С посочената заповед от 11.02.2013г. на министъра на образованието, младежта и науката е отменено решението на Изпълнителния съвет на ФНИ на основание чл.99, т.1 АПК в частта, с която е утвърдено класирането на проектните предложения за финансиране, изготвено от временните научно-експертни комисии по "Педагогика" и "Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление" съгласно приложение към заповедта, като в тази отмяна попада и проектът по процесния договор. Заповедта е издадена от министъра в рамките на предоставените със ЗННИ правомощия /чл.13, ал.5 ЗННИ/ и в качеството на горестоящ административен орган. Уредената в чл. 99 АПК отмяна на влязъл в сила административен акт, необжалван по съдебен ред, когато е налице някое от основанията по т.1-7, представлява извънреден способ за контрол на порочен административен акт. В чл.105 АПК е предвидено изрично какво е действието на отмяната на административния акт по този ред по отношение на трети добросъвестни лица, които са придобили права по него. В тази разпоредба е посочено, че отмяната или изменението на административния акт по реда на чл.99 АПК не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица, което означава, че спрямо тази категория правни субекти отмяната действа занапред. По аргумент за противното от чл.105 АПК и доколкото липсва изрична норма, с която да е уредено какво е действието на отмяната на административния акт по този ред по отношение на страните в административното производство по издаване на акта, се налага извод, че спрямо тях отмяната има обратно действие, т.е. действа от момента на издаването на акта. Актът, с който е отменен индивидуален административен акт, има конститутивно действие и с обратна сила заличава всички целени от неговия издател правни последици от момента на издаването му. В случая това означава, че административният елемент от фактическия състав на правоотношението не се е осъществил, а това от своя страна влече и отпадане на цялото облигационно правоотношение. Съществуването на договора, като гражданскоправен елемент, без наличието на индивидуалния административен акт, самостоятелно не може да породи правни последици, респ. да запази действието си въпреки липсата на порок в него. По тези съображения съдът намира за неоснователни доводите на първия ответник черпени от клаузата на чл.23 от договора, уреждаща основанията за неговото прекратяване. Различен извод не се налага и от съдържанието на писмото до втория ответник, в което ищецът изявил воля за прекратяване на договора по взаимно съгласие и предоставил срок за съгласуването му, доколкото по смисъл сочи на изявление  за едностранно прекратяване поради отпадане на основанието. Това е така, защото в същото е поискал и връщане на престираното в негово изпълнение с даден срок за това.

            Възражението на първия ответник за изпълнение на задълженията по договора чрез усвояване на средства от платената сума по предназначение и в изпълнение на уговореното е непротивопоставимо в случаите на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

            При горното съдът намира, че първият ответник дължи връщане на получената сума от 190 400лв. поради отпадане на основанието, въз основа на което е платена съобразно чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, обуславящо основателност на предявения спрямо него иск в пълния претендират размер.

            Длъжникът по парично задължение дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД от деня на забавата. Съгласно т.7 от ППВС № 1/1979г. изискуемостта на вземането в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 настъпва от деня, в който е отпаднало основанието, въз основа на което е извършена престацията. В случая е налице изискуемост на вземането, но тя не е достатъчна да постави длъжника в забава, а е необходимо да бъде поканен съобразно чл.84, ал.2 ЗЗД, тъй като законът не предвижда определен ден за изпълнение на това задължение. Ищецът не е привел доказателства за отправяне на покана до първия ответник, съответно доказателства за нейното връчване, поради което и последният не е изпаднал в забава и не дължи мораторна лихва по чл.86 ЗЗД. Следователно предявения иск по чл.86 ЗЗД спрямо него за сумата 96 421.83лв. за периода 12.12.2012г.-04.12.2017г. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

            По иска с правно основание чл.86 ЗЗД спрямо втория ответник съдът намира следното:

            Не се спори относно връчване на ВСУ „Ч.Х.“ гр.Варна на писмо-покана от ищеца, с което направил изявление за прекратяване на договора на 28.08.2017г. Безспорно е още, а и от писмените доказателства се установява, че в деня на получаване на поканата този ответник е превел по банковата сметка на ищеца получената в изпълнение на договора сума от 89 600лв.

            Видно от съдържанието на поканата ищецът предоставил 14-дневен срок за доброволно плащане, в рамките на който сумата е била платена. При тези фактически обстоятелства не може да се приеме, че този ответник е бил в положение на забава по смисъла на чл.86 ЗЗД, тъй като е изпълнил възникналото в негова тежест задължение да възстанови паричната сума в предоставения му от ищеца срок. Същият би бил в забава ако не е изпълнил задължението въпреки срока или след неговото изтичане. Предвид това искът с правно основание чл.86 ЗЗД спрямо този ответник за сумата 42 955.92лв., представляваща мораторна лихва върху главница от 89 600лв. за периода 12.12.2012г.-29.08.2017г. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

            При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК първият ответник Сдружение „И.за ф..и т.е.и.и п.“ гр.София следва да заплати на ищеца разноски по делото от 13 614.23лв. съобразно уважения иск против него.

            На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на първия ответник разноски по делото от 1613.63лв., съобразно отхвърления против него иск.

            На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на втория ответник разноски от 2200лв. с оглед отхвърления спрямо него иск.

            Възраженията на страните по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платени адвокатски възнаграждения съдът намира за неоснователно, доколкото фактическата и правна сложност на делото съответстват на уговорените и платени размери.

Водим от горното съдът    

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

ОСЪЖДА Сдружение „И.за ф..и т.е.и.и п.“ гр.София, ЕИК *******, гр.София, ул.*******, да заплати на Фонд „Ф.И.“, ЕИК *******, с адрес гр.София, бул.*******, сумата 190 400лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, представляваща платена на отпаднало основание авансово плащане по договор № ДФНИ-М01/21 от 10.12.2012г. за финансиране на научноизследователски проект, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-08.12.2017г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 96 421.83лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода 12.12.2012г.-04.12.2017г.

ОТХВЪРЛЯ иска на Фонд „Ф.И.“, ЕИК *******, с адрес гр.София, бул.*******, против Варненски свободен университет „Ч.Х.“, ЕИК *******, гр.Варна, р-н Приморски, к.к.Чайка, ул.*******, за сумата 42 955.92лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава върху главница от 89 600лв. за периода 12.12.2012г.-29.08.2017г.

ОСЪЖДА Сдружение „И.за ф..и т.е.и.и п.“ гр.София, ЕИК *******, гр.София, да заплати на Фонд „Ф.И.“, ЕИК *******, с адрес гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 13 614.23лв.

ОСЪЖДА Фонд „Ф.И.“, ЕИК *******, с адрес гр.София, да заплати на Сдружение „И.за ф..и т.е.и.и п.“ гр.София, ЕИК *******, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1613.63лв.

ОСЪЖДА Фонд „Ф.И.“, ЕИК *******, с адрес гр.София, да заплати на Варненски свободен университет „Ч.Х.“, ЕИК *******, гр.Варна, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 2200лв.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: