Определение по дело №142/2018 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №219

 

град Шумен, 11.06.2018 г.

 

          Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                           Окръжен съдия: Йордан Димов

 

като разгледа докладваното от съдията г. д. №142 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е заведено от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, ЕИК-, чрез председателя П.Г.Д., ЕГН **********, с адрес за призоваване – гр. В., ул. “...” №..., (входа от ул.“...“) против М.М.М., ЕГН-**********,*** и П.М.М., ЕГН-**********,***, като производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по реда на чл.74, ал.2 от отмененият Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ (отм. 23.01.2018 г.)), във връзка с §5, ал.1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). В искането се съдържа претенция за отнемане от патримониума на ответниците на имущество и пари с равностойността на 887 551.86 лв.

В рамките на производството се констатира, че 04.07.2016 г. в ТД на КОНПИ – В.е постъпило уведомление от Районна прокуратура – Шумен с рег. №1298/2015 г. от 04.07.2016 г. за привличане в качеството му на обвиняем на М.М.М.  по ДП №175/2015 г. по описа на РУ на МВР Шумен за деяние - съставяне на неистински официален документ. Престъпление по чл.308, ал.2 от НК, попадащи в обхвата на чл.22, ал.1, т.22 от ЗОПДНПИ (отм.) Във връзка с посоченото  по ДП №175/2015 г. на РУ на МВР Шумен е образувано НОХД №1657/2016 г. по описа на ШРС, в рамките на което е сключено споразумение №153/06.07.2016 г.,  с което на М.М.М. е наложено наказание „пробация”. С протокол №ТД04ВА/УВ-14237/25.07.2016 г. е образувана проверка за установяване на значително съответствие в имуществото на М.М.М.. Искането на Комисията е внесено за разглеждане пред ШОС с писмо подадено на 27.04.2017 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Възможността да бъде инициирано производство за гражданска конфискация на имущество с незаконен произход, е уредена в ЗОПДНПИ (отм.), във вр. с §5, ал.1 ЗПКОНПИ. Производството има две фази. Първата е пред КПКОНПИ (преди КОНПИ), а втората – може да се развие, когато служителите на Комисията направят обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Тази втора фаза се развива в рамките на уредено по чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) производство, с внасяне на обосновано искане пред компетентният за това съд.  Обоснованото предположение за наличие на незаконно придобито имущество се извлича от резултатите по предварителната проверка предвидена от чл. 21 и сл. от ЗОПДНПИ (отм.). Проверката започва въз основа на уведомление на прокурора, че съответното лице е привлечено като обвиняем за престъпление от кръга на изброените в чл. 22, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.). Въз основа на уведомлението директорът на съответната регионална дирекция на Комисията издава Акт за началото на проверката. Съгласно чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) порверката следва да се осъществи в срок до една година, като е дадена възможност за еднократно удължаване с още 6 месеца по решение на комисията (ал.2) въз основа на мотивиран доклад на директора на ТД ( чл. 27, ал.4). Т.е. по смисъла на закона максималната продължителност на проверка по чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) е година и шест месеца. В едномесечен срок от приключването на проверката Директорът на съответната ТД внася в Комисията мотивиран доклад със заключение за прекратяване на производството или за образуване на производство по ЗОПДНПИ (отм.). Липсва разпоредба, регламентираща точен срок, в който Комисията следва да постанови решение по чл. 11, ал.1, т.1 от ЗОПДНПИ (отм.) за образуване на производство, но цялостната уредба на първата фаза от производството по ЗОПДНПИ (отм.) касаеща проверката, вземането на решение за образуване на производство, заключителния доклад по образуваното производство и вземането на решение за внасяне на иск за отнемане, обосновава извод, че това следва да се осъществи максимум в едномесечен срок от приключване на проверката. В рамките на образуваното производство и след обезпечаване на бъдещия иск се предприемат и действията по чл. 57, ал.1 от чл. 11, ал.1, т.1 от ЗОПДНПИ (отм.), осигуряващи участие на проверяваното лице в производството пред Комисията. След това, на основание чл. 61, ал.1 от чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.), директорът на съответна Териториална дирекция изготвя своя заключителен доклад по проверката до Комисията от което следва и, че проверката пред Комисията включва действията по чл. 57, ал.1 от чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.). Въз основа на заключителния доклад на директора на ТД, в едномесечен срок от внасянето му, Комисията следва да вземе и решение за прекратяване на производството или за внасяне на иск за отнемане.

Без приключване на проверката пред Комисията с решение за предявяване на иск исковото производство като втора фаза на производството по ЗОПДНПИ (отм.) не може да се развие. Все пак обаче подобна проверка следва да е приключила в предвидените по закон срокове. Същественият момент от юридическо значение каесаещ дадените по реда на чл.27 от ЗОПДНПИ (отм.) срокове (основният едногодишен и допълнителният шестмесечен) е дали същите са преклузивни или инструктивни. Преклузивния характер на срока по чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) следва от императивният начин на регламентирането му, изрично предвиденото (чл. 27, ал.2 от закона) удължаване с решение на компетентен орган - Комисията. Разглеждането на този срок като преклузивен е обосновано и от факта, че обект на проверката е имуществото на дадено лице, т.е. частната собственост, прогласена с разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Конституцията на РБ за неприкосновена. Именно с оглед неприкосновеността на обекта на проверката законодателят е снабдил Комисията с неограничени правомощия за установяване източниците за придобиване на тази собственост, но изрично е регламентирал времето (сроковете), в които те да бъдат осъществени. Извод за преклузивния характер на срока следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към нея, съгласно която всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия – законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност. Ако се приеме, че срокът на проверката не е преклузивен, а инструктивен, би се стигнало до нарушаване на критериите за законоустановеност и пропорционалност, тъй като Комисията би могла неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън законоустановения разумен срок да въздейства неблагоприятно на правната сфера на проверяваното лице (в тази насока решение № 323/18.01.2018 г. по гр.д.№ 5291/2016 г. на ІV г.о. на ВКС).

В случая проверката е започнала по силата Протокол за започване на проверка №ТД04ВА/УВ-14237/25.07.2016 г. на директора на ТД – Варна. Броено от датата на постъпване на уведомлението на сезиращия орган (съобразно чл. 25, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм), вр. чл. 25 от АПК, чл. 125, ал.1 от ГПК), едногодишния срок по чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) е започнал на 11.07.2016 г. (когато е постъпило съобразно входящ номер уведомлението на прокурора) и е изтекъл на 11.07.2017 г. Няма данни срокът по чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) да е продължаван с още 6 месеца. Окончателният доклад със становището на Директора на ТД – В.е изготвен на 16.04.2018 г., а Решението за отправяне на мотивирано искане е взето на заседание на Комисията от 25.04.2018 г. както бе посочено по-горе искането е депозирано с писмо изпратено на 27.04.2018 г.

Хронологията на горните действия обосновават извод, че решението на Комисията за образуване на производство по ЗОПДНПИ (отм.) срещу ответниците, както и решението за внасяне на искане по чл. 74, ал.1 от същия е взето след изтичането на преклузивния срок по чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ, поради което е недопустимо да се образува и развие настоящото съдебно производство, тъй като правомощията на Комисията към датата на подаване на искането са изтекли. Преклудирано е и правото на Държавата да иска отнемане на имуществото на ответниците. Ето защо съдът счита, че предявеният иск е недопустим, не подлежи на разглеждане по същество и производството по него следва да се прекрати.

 Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №142/2018г. по описа на ШОС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Апелативен съд – гр. Варна.

Копие от определението да се изпрати на ищеца.

 

   

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: