Решение по дело №757/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

 

Образувано е по жалба на Д. К. гр. В. Търново, [улица]против Решение № 94 ДД-3638-1##/23.08.2024г. на З. К. на Община Велико Търново, с което е постановен отказ да му бъде предоставен достъп до обществена информация по подадено заявление № 94 ДД-3636/15.08.2024г. Намира горепосоченото Решение за необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Намира, че исканата от него информация : да му се предоставят протоколи за спиране / премахване на строителство , констативни актове , касаещи предприятие за преработка и съхранение СЖП от ЗП К. Ш. отговаря на белезите за обществена такава, освен това същият е пряко засегнат, доколкото със съпругата си притежават съседен недвижим имот. Доколкото по негова жалба против Удостоверение изх. № 648/27/7.06.2024г. Директор на РИОСВ В. Търново, в което е прието, че не е необходимо да се променя предназначението на земята от земеделска при строителство на предприятие за преработка на СЖП, годишното замърсяване на атмосферния въздух няма да оказва отрицателно въздействие върху същия в района, поради което не е необходимо провеждане на процедура по Глава втора от Наредбата за околната среда, последното е било отменено от Министър на околната среда и водите, то изводът, че жалбоподателят е заинтересовано лице следва да се приеме и в настоящото производство. Освен това постановеното Решение не съдържа в небе си мотиви, което само по себе си е основание за отмяната му. С оглед на така изложеното моли да бъде отменено процесното решение като преписката се върне на АО със задължение да му предостави исканата информация.

 

В о.з. поддържа така подадената жалба, представя подробна писмена защита.

 

Ответник жалба – З. К. на О. В. Т. чрез юк В. оспорва така подадената жалба. Намира, че оспорваното решение е правилен и законосъобразен административен акт, постановен в съответствие с правилата на материалните и процесуални закони. ЗДОИ дава широки, но не и неограничени възможности за получаване на сведения за дейността, осъществявана от задължените субекти. В този смисъл, когато исканата информация не отговаря кумулативно на всички критерии определящи я като обществена, АО е лишен от възможността да я предостави. Информация, свързана с резултатите от проверка, осъществена в хода на производство по изследване законността на един строеж, може да се предоставя само на лице, изрично посочено в ЗУТ, който се явява специален закон по отношение на ЗДОИ. В срок представя подробна писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На дата 15.08.2024г. жалбоподателят е подал писмено заявление до Кмета на О. В. Т., с което иска да му бъдат предоставени копия от Констативни актове, със съответните номера: ВТ -3548-484/26.6.2024г., № ВТ-3548А-485/ 26.06.2024г. и № ВТ -3548Б-486/26.6.2024г. Начина на предоставяне на информация е посочен: копия от тези констативни актове да му се изпратят по пощата за негова сметка.

 

По делото е представена Заповед № РД – 22-1518/16.7.2024г. на Кмета на О. В. Т., с която издателят на акта Заместник кмет Ц. е оправомощена да издава Решения по ЗДОИ.

 

В законоустановения 14 дневен срок е постановено процесното Решение за отказ за предоставяне на обществена информация, тъй като е прието, че същата не представлява обществена такава по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като не отговаря на първия от кумулативно изискуемите елементи: да касае обществения живот. Поисканата от заявителя информация, касаеща представяне на копия на документи, свързани с действията на О. В. Т. за премахване / спиране на строителство не са свързани с обществения живот, за да могат да дадат възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения субект.

 

Решението е било връчено на 19.09.2024г., а жалбата против него е подадена на 30.09.2024г. видно от вх. № на ответник жалба.

 

В хода на съдебното производство е представена цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт, Решение на МОСВ № 163/30.08.2024г., с което по жалба на Д. К. е отменено Писмо изх. № 648//27/7.06.2024г. на Директор РИОСВ В. Търново относно уведомление за ИП“Изграждане на обект за складиране и обработка на СЖП от селскостопанска дейност“ в имот с инд. № 20242.74.7 в землището на [населено място], О. В. Т., с възложител ЗП К. Ш.. Жалбоподателят е представил удостоверение за настояща адрес [населено място], ул Еньовец № 52, удостоверение за сключен брак и [нот. акт] рег. № 4071, н.д. 182/2013г. от който е видно, че собственик на имот, съседен на инд. № 20242.74.7 е съпругата му.

 

От страна на ответника е представено писмо изх. № 24-14-27#1/9.07.2024г. адресирано до жалбоподателя и РДНСК В. Търново, от което е видно, че по повод сигнал на жалбоподателя и писмо на РДНСК от общинска администрация е извършена проверка, в резултат на което са съставени Констативни актове, както следва: ВТ -3548-484/26.6.2024г., № ВТ -3548А-485/26.06.2024г. и № ВТ -3548Б-486/26.6.2024г. за спиране строителството на строеж „Едноетажна селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар“, поради неспазена разпоредба на чл. 157 от ЗУТ, за спиране на строителство и премахване на строеж „ Навес към едноетажна селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар“, разположени в ПИ , инд. № 20242.74.7 по КК и КР на [населено място], с адресат ЗП К. Ш. в качеството й на Възложител, като копия от горните актове са изпратени само до РДНСК В. Търново.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

 

Жалбата, е подадена от правоимащо лице, пред компетентния да я разгледа съд по чл. 133, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от същия кодекс.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. В случая АО се е произнесъл в законоустановения срок като препис от Решението е връчен на 19.09.2024г..

 

Разгледана по същество е неоснователна.

Легалната дефиниция на понятието обществена информация се съдържа в нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и това е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, като ал. 2 от посочва, че информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител,а в ал. 3 се уточнява, информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. Независимо от формата си - официална по смисъла на чл.10 от ЗДОИ или служебна такава по смисъла на чл.11 от ЗДОИ достъпът до информацията е свободен.

При така зададената нормативна рамка, настоящата инстанция намира, че търсената информация е обществена такава, доколкото отговаря на двата кумулативно изискуеми критерия, предвидени в закона: да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Така, всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора и касае правомощията и дейността на съответния публичен орган, има характер на обществена информация и изпълнява исканата от закона специална цел – гражданите да имат възможност да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Съдът не споделя становището на ответник жалба, че исканата информация не е обществена такава по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като не е свързана с обществения живот, т.е. с живота на обществото като група хора, а касаят само едно лице – ЗП Ш.. Както се посочи по- горе по делото е представено Решение на МОСВ № 163/30.08.2024г., с което по жалба на Д. К. е отменено Писмо изх. № 648//27/7.06.2024г. на Директор РИОСВ В. Търново относно Удостоверение изх. № 648/27/7.06.2024г. Директор на РИОСВ В. Търново, в което е прието, че не е необходимо да се променя предназначението на земята от земеделска при строителство на предприятие за преработка на СЖП, годишното замърсяване на атмосферния въздух няма да оказва отрицателно въздействие върху същия в района, поради което не е необходимо провеждане на процедура по Глава втора от Наредбата за околната среда, за ИП“Изграждане на обект за складиране и обработка на СЖП от селскостопанска дейност“ в имот с инд. № 20242.74.7 в землището на [населено място], О. В. Т., с възложител ЗП К. Ш.. Именно фактите по изграждане на обекта, свързани с промяна предназначението на земята от земеделска при строителство на предприятие за преработка на СЖП, годишното замърсяване на атмосферния въздух и негово евентуално отрицателно въздействие върху същия в района, карат съда да приеме, че информацията, касаеща упражняването от страна на Кмета на О. В. Т. на правомощията му, свързани с контрола върху законността на такова строителство касае обществото- най- малко жителите на [населено място]. С оглед на това са налице и двете изисквания за характеристика на информацията като обществена като в този смисъл е и Р№ 13740/9.11.2018г на ВАС, в мотивите на което се посочва, че е неправилно становището, че в ЗУТ, се съдържа друг ред за достъп до информация и това изключва приложението на ЗДОИ. Само за тези, на които законът е признал качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, органите по ЗУТ имат задължението да предоставят съответната информация. В качеството си на сигнализатор за извършен незаконен строеж, жалбоподателят не се легитимира като участник в административното производство, Определение № 336 от 12.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 284/2023 г., Определение № 2530 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 67/2015 г.Определение № 2985 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2641/2017 г.Определение № 3242 от 5.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2590/2022 г., II о., и други. В горепосоченото Решение ВАС посочва, че са поискани официални документи по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ, съответно свидетелстващи или диспозитивни, съставени от служители на Общината по повод развилото се производство между Общината и третото лице ЗП Ш.. Част от тях отговарят на изискванията на чл. 11 от ЗДОИ, а именно имат характер на документи, съдържащи служебна обществена информация, т.е. такава, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Константна е практиката на ВАС, че в качеството си на сигнализатор за незаконно строителство, лицето не може да оспорва отказ на Кмета на Общината - изричен или мълчалив, за издаване на индивидуален административен акт по така подадения сигнал, доколкото такъв има само тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с акт с определено от нормата съдържание. В разпоредбите на чл.223, чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ са регламентирани правомощията на Кмета на общината по установяване и премахване на незаконно извършено строителство за определени категории строежи. При констатиране на незаконен строеж, актът, който издава Кметът на общината, в случая, за премахване на незаконен строеж, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т.3 от ЗУТ, при което той действа служебно, а не по инициатива или сигнал на засегнати граждани. В израз на упражнената от него оперативна самостоятелност, правомощие на Кмета на общината е да образува, или не такова производство, доколкото в ЗУТ не е нормативно установено задължение да издаде Заповед по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, поради което и отказът да издаде акт по направено в сигнал искане, не представлява индивидуален административен акт, който да е годен предмет на съдебен контрол. ЗУТ не предвижда възможност да се оспорва отказ да се образува производство за спиране, респ. премахване на незаконен строеж, като съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ на съдебен контрол подлежат заповедите за спиране на незаконен строеж, но не и отказите да се издадат такива. С оглед на горното отклонение касаещо нормативното разрешение, което дава ЗУТ, Кметът на О. В. Т. е уведомил РДНСК, която упражнява административен контрол върху разрешенията за строеж на Главния архитект и съответните актове за спиране, премахване на незаконно строителство на Кмет на Общината. За наличието и съставянето на такива официални документи е уведомен и самия жалбоподател, като на него не са му изпратени копия от документите, но реално му е предоставена обществена информация относно упражнените от страна на Кмета на О. В. Т. правомощия по установяване на незаконно строителство и съответно неговото спиране, като така предоставената му официална информация е достатъчна на жалбоподателя да си създаде мнение за работата на Общината във връзка с предоставения й контрол за незаконно строителство за определена категория строежи. С оглед на това настоящата инстанция намира, че въпреки диспозитива в оспорваното Решение, Общината е предоставила нужната информация на жалбоподателя, която е достатъчна за да си създаде същият мнение за действията на Общината.

 

Доколкото обаче, тези актове касаят трето лице-ЗП К. Ш., поради което съдът намира, че е налице ограничението на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, която изключва приложението на ЗДОИ. Чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ намира, че достъпът до лични данни не се явява обществена информация, поради което законът не се прилага, а в §1, т. 2 от ДР на ЗДОИ се съдържа легална дефиниция на понятието "лични данни" - всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност, съответно поисканата със заявлението конкретна информация не е обществена по своя характер. Следователно, когато информацията касае само и единствено лични данни относно конкретно посочено физическо лице, ЗДОИ забранява предоставянето й. Понятието лични данни е определено и в чл. 4, т.1 от Регламент ЕС 2016/679 и съответно приетия в РБългария ЗЗЛД- Закон за защита на личните данни.

 

Допълнително следва да се посочи, че ако правата на заявителя са засегнати по някакъв начин от извършваното в имота строителство, то същият би имал качеството на заинтересована страна в евентуално образуваното административно производство, което би му предоставило възможност да се снабди с исканата информация и документи по реда на АПК или по специалния ред на ЗУТ. Наличието на специален ред за снабдяване с исканата информация от своя страна изключва прилагането на нормите на ЗДОИ съгласно чл. 4, ал.1 от с.з. В случая в заявлението си до Кмета на О. В. Т. жалбоподателят прави искане за запознаване със съдържанието на административна преписка и това представлява искане да се извърши определена административна услуга, която следва да бъде квалифицирана като извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице, съгласно нормата на §1, т.2 ,б „в“ от ДР на ЗА.

Освен това съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.2 от ЗДОИ основание за отказ за предоставяне на обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Безспорно се установява, че третото лице не е дало съгласие за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ, като съгласно нормата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ при отказ на засегнатото лице, органът следва да предостави информацията в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. От друга страна, анализът на нормата на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ налага извода, че липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите сведения, при което следва да се направи преценка и за надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, който посочва, че чрез предоставянето на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект - Община Велико Търново. Както се посочи по- горе в настоящото решение на жалбоподателя е предоставена информация в достатъчна степен, като са посочени вида и номерата на издадените в производството административни актове и тяхното съдържание. С оглед на това са предоставени сведения и данни с цел улесняване на прозрачността и отчетността на задължените субекти относно взиманите от тях решения, както и за гарантиране законосъобразното и целесъобразно изпълнение на законовите задължения на субектите по чл. 3 от ЗДОИ, поради което не е необходимо предоставянето на препис от тези официални документи.

При този изход на делото, в полза на ответник жалба следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100- сто- лева.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. гр. В. Търново, [улица]против Решение № 94 ДД-3638-1##/23.08.2024г. на З. К. на Община Велико Търново, с което е постановен отказ да му бъде предоставен достъп до обществена информация по подадено заявление № 94 ДД-3636/15.08.2024г

 

ОСЪЖДА Д. К. гр. В. Търново, [улица]да заплати на О. В. Т. разноски в производството в размер на 100- сто- лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.