№ 6101
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100501171 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 19691/29.11.2023 г. по гр. д. № 52565/2022 г. по описа на
СРС, 165 състав, при участието на трето лице помагач – „Техем Сървисис“
ЕООД, е признато за установено по отношение на ответника П. А. М., че в
полза на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД съществува вземане за сумата от
641,02 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия, за
обект, находящ се в гр. София, ж.к. *******, аб. № *******, за отчетния
период 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.07.2022
г. до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 37912/2022 г. по описа на
СРС, 165 състав, като исковете са отхвърлени за сумите за главница над
уважения размер до предявения размер от 1048 лева, както и за сумите от 150,
82 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019-
22.06.2022 г., сума от 28,73 лева, представляваща сума за дялово
разпределение, за периода от 01.06.2019-30.04.2021 г. и сума от 5,42 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 31.07.2019 – 22.06.2022 г.
1
Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба вх. № 355608/11.12.2023 г., подадена от П. А. М., в
която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът
поддържа, че било абсурдно да се приема, че ищецът е потребител на
топлинна енергия, тъй като не бил собственик или носител на вещно право на
имота. Не било доказано, че е наемател на имота, но дори и да е такъв, той не
бил потребител на топлинна енергия. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
с вх. № 9273/11.01.2024 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва
въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 52565/2022 г. по описа на СРС, 165 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против
П. А. М., с която са предявени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата молба се твърди, че П. А. М. е собственик на топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. *******, абонатен № ******* и е клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към
Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските
взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
2
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.
3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила
спрямо него. Твърди, че ответникът е имал задължение да заплатят
дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в
забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответникът не
е изпълнил задълженията си да заплати исковите суми за доставена топлинна
енергия до адрес в гр. София, ж.к. *******, абонатен № *******. В исковата
молба се сочи също, че за периода от 05.2018 – 04.2021 г., ищцовото дружество
е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е
заплатил дължимата за това цена в общ размер на 1048 лева. Поддържа, че за
периода от 15.09.2019-22.06.2022 г. е изпаднал в забава за плащане на сумите
за топлинна енергия, поради което дължи и обезщетение в размер на 150,82
лева. Твърди, че дължи и суми за дялово разпределение в размер на 28,73 лева
– главница за периода от м. 06.2019 г. до м. 04.2021 г., както и 5,42 лева – лихва
за периода от 31.07.2019- 22.06.2022 г. Моли да бъде признато за установено,
че ответникът дължи тези суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 37912/2022 г. по описа на
СРС, 165 състав. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника П. А. М., с
който заявява, че оспорва предявените искова. Поддържа, че не е вещен
ползвател на имота, поради което и не е възникнало облигационно
правоотношение с ищеца. При условията на евентуалност прави възражение
за изтекла погасителна давност. Оспорва и исковете за установяване на
съществуването на вземания за суми за дялово разпределение, както и за
обезщетения за забава. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
37912/2022 г. по описа на СРС, 165 състав. По заявление от 13.07.2022 г.,
подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на
парично, с която е разпоредено на П. А. М. сумата от 1048 лева,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия за
3
обект, находящ се в гр. София, ж.к. *******, абонатен № ******* за отчетен
период 01.05.2018 - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.07.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, сума от 150,82 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
22.06.2022 г., сумата от 28,73 лева, представляваща сума за дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., сума от 5,42 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.07.2019 г. до
22.06.2022 г., както и сума от 75 лева – разноски в заповедното производство.
С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и изготвени заключения на съдебно техническа и съдебно
счетоводна експертиза, съдът е приел, че предявенят иск е основателен до
размер на сумата от 641,02 лева, тъй като съществувало облигационно
правоотношение между страните и е доставена топлинна енергия в процесния
период на установената стойност, както и че е извършено дялово
разпределение от третото лице помагач.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице -
заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и
изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и
изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 37912/2022 г. по описа на СРС, 165
състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е
4
подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е
предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно
и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия,
обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед №
13/09.12.2008 г. на Кмета на район Триадица П. А. М. е настанен в част от
общинско жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ******* първи жилищен
етаж, вх. *******. Със заявление – декларация от 19.01.2009 г. П. А. М. е
направил искане да му бъде открита партида при „Топлофикация София“
ЕАД, към което е приложено и съгласие на собственика на недвижимия
топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.
2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика или титуляра на
вещно право на ползване, като са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената и на топлопреносното
предприятие. В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено с отговор
5
по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
Следователно и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 165 състав, решението следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Топлофикация
София“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева за изготвено становище по въззивната жалба.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19691/29.11.2023 г. по гр. д. №
52565/2022 г. по описа на СРС, 165 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК П. А. М., ЕГН-
**********, гр. София, ж.к. ******* да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Красно село, ул. ******* сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6