№ 74
гр. Варна , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен П. Танев Гражданско дело №
20203110109865 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от И. И. Т., ЕГН **********,
с адрес в ****, срещу ЗК „Д. З.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. ***, с
искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 2985,23 лв., представляваща обезщетение за
причинени от настъпило застрахователно събитие на 21.06.2020г. вреди на л.а. „***“, с рег.
номер ****.
Твърди се в исковата молба следното: На 21.06.2020г., около 22:30ч., при управление на
л.а. „***“, с рег. номер **** в посока от **** към кв. „***“ ищецът попаднал на огромна
локва. В резултат на това в автомобила навлязло голямо количество вода и същият угаснал.
Ищецът потърсил помощ за репатриране на колата. Автомобилът бил откаран в сервиз „***“
ООД. Към момента на това събитие ищецът бил сключил застрахователна полица „Каско на
МПС“ за процесния лек автомобил към ответника. Застрахователното дружество било
уведомено за настъпилото събитие. Бил изготвен опис на щети. Втори оглед не бил
осъществен. На 26.06.2020г. ищецът получил отказ от страна на ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение. Посочено било, че ищецът не се е съобразил с конкретната
пътна обстановка, метеорологичната обстановка и другите условия на пътя, поради което
станал причина за засмукването на водата в купето на колата. За ремонт на МПС била
заплатена сумата от 2323,03 лв. Настъпилите щети се изразявали в: монтаж, демонтаж дюзи,
диагностика и мерене на компресия, консумативи, ремонт глава, труд шлайфист, гарнитура
ангренажен ремък, семеринг колянов вал отпред и отзад, гарнитура картер, щека масло,
гарнитура глава, болтова глава, гарнитура капак клапани, основни лагери, биелни лагери,
сегменти, гарнитура маслена конзола, гарнитура маслен охладител, гарнитура термостат,
фланец глава, гарнитура всмукателен колектор, гарнитура изпусквателен колектор, вакуум
помпа, забчатка маслена помпа, забчатка разпределителни валове, дихтунги дюзи, въздушен
филтър, антифриз, биели, измиване на картер, включвател стартер, труд ремонт двигател.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
1
„Д. З.” АД, ЕИК *. Не се спори, че е сключен договор за застраховка „Каско“ между
страните. В случая се сочи, че е приложима т. 7.14 от ОУ към застраховката , която
урежда, че застраховката не покрива щети, причинени от проникване или засмукване на
вода, кал и др. в двигателя, както и увреждания по купето на МПС, в резултат на
несъобразяване от страна на водача с правилата за техническа експлоатация на МПС или
конкретните пътни, метеорологични или други условия. Тази клауза е изключен риск и за
настъпилото събитие не се дължи обезщетение. Сочи се, че е нарушен чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Твърди се, че е налице разлика между изключени рискове и отказ за изплащане на
обезщетение. В условията на евентуалност е направено възражение за прихващане в размер
на 240,99 лв., представляваща последна четвърта вноска по застрахователната премия.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е по делото, а и от представения Договор за застраховка „Каско на МПС“ се
установява, че страните са били в облигационни правоотношения за периода от 24.09.2019г.
до 23.09.2020г. Застрахованият автомобил е процесният, а именно „**“ с рег. номер ****.
Безспорно е между страните, че на 21.06.2020г., около 22:30ч., при управление на л.а. „***“,
с рег. номер ****, в посока от **** към кв. „***“ ищецът попаднал в огромна локва. В
резултат на това в автомобила навлязло голямо количество вода и същият угаснал.
Видно от представените Общи условия за застраховка „Каско на МПС“, в т. 7.14 е
уредено, че независимо от клаузите и покритието, избрани от застраховащия, застраховката
не покрива щети, причинени от, свързани или вследствие на проникване или засмукване на
вода, кал и др. в двигателя /хидравличен удар/, както и увреждания по купета на МПС,
получени като резултат на несъобразяване от страна на водача с правилата за техническа
експлоатация на МПС или с конкретните пътни, метеорологични или други условия.
Допуснато е извършване на САТЕ, като от заключението на вещото лице се установява
следното: От техническа гледна точка, настъпилият инцидент, при описания от ищеца
механизъм, е напълно възможен и е срещан в практиката. При настъпилия инцидент е
повреден двигателят на автомобила. За отстраняване на повредите е необходим ремонт и
подмяна на повредените части. Налице е причинно – следствена връзка между описания
механизъм на настъпване на застрахователното събитие и получените по автомобила щети.
Възможно е щетите да бъдат причинени при хидравличен удар – проникване или засмукване
на вода в двигателя на автомобила. Всмукателят на процесния автомобил се намира в зоната
между декоративната решетка и десния фар, и е на отстояние от 0,5 до 06м. от нивото на
терена. При навлизане на автомобила с относително ниска скорост (между 15км. до 40 км. в
час), пред автомобила се образува вълна, която е по – висока от нивото на общата вода. Ако
автомобилът е навлязъл във вода с дълбочина от 0,3 до 0,4 м. е възможно същата да е била
засмукана от двигателя и да е довела до неговото спиране. Осветеността на пътното платно в
дъждовно време или мокра пътна настилка се различава по плътност и възприемане от
водача. В случая не се касае за дупка в пътното платно, а за денивелация на пътното платно
в относително дълъг участък. Водната повърхност е било възможно да бъде забелязана от
разстояния около 50м. Сумата за възстановяване на претърпените щети е в размер на
2080,32 лв. за части и 904,91 лв. за труд, или общо 2985,23 лв.
В открито съдебно заседание е разпитан св. С. Г.. Същата заявява: „Бяхме цял ден извън
града с ищеца и не знаехме, че във Варна е валяло толкова. Късно вечерта се прибирахме.
Вече валеше доста леко, а ние карахме бавно, понеже знаем, че пътят не е хубав и има
дупки. Беше изключително тъмно и липсваше осветление. Виждаше се, че има някаква вода,
но беше мокро и не се виждаше, че е толкова дълбока. Като влязохме в локвата и колата
изгасна. Не се виждаше нищо, докато бяхме в колата.“
2
По същество:
Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 405, ал. 1 КЗ, който урежда, че
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. В тежест на ищеца бе да установи в
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение с ответното дружество по сключен договор „Каско на МПС”, с включено
покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че в резултат на събитието е претърпял изложените в
молбата имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка
между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението
със застрахователя и е изпълнил задължението си да уведоми последния за увреждането, и
да му представи необходимите документи. В тежест на ответника бе да докаже
изпълнението по застрахователното правоотношение.
Спорният въпрос в случая е покрива ли застрахователният договор осъществения риск.
Ответната страна твърди, че случая се касае за щети, причинени от, свързани или вследствие
на проникване или засмукване на вода, кал и др. в двигателя /хидравличен удар/, както и
увреждания по купета на МПС, получени като резултат на несъобразяване от страна на
водача с правилата за техническа експлоатация на МПС или с конкретните пътни,
метеорологични или други условия. Ищецът твърди, че застрахователното събитие се явява
покрит риск „наводнение“, тъй като е налице заливане с вода на голямо пространство,
причинено от интензивни валежи.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че няма как да се приеме
твърдението на ищеца, че в случая е осъществен покритият застрахователен риск
„наводнение“. Такъв осъществен риск би бил налице, ако в резултат на интензивни валежи
се покачи нивото на водата и залее автомобил. В такъв случаи ще е налице непреодолима
сила. Или пък в случай, когато поведението на водача на МПС не се намира в причинна
връзка с действието на трети сили, довели до заливане с вода на автомобила. Настоящият
случай не е такъв. Касае се за хидравличен удар, което се установи и от заключението на
вещото лице по делото. Щетите са били причинени вследствие на проникване и засмукване
на вода в двигателя на автомобила. Въпреки твърдението на ищеца, че се е съобразил с
пътната обстановка и условията на заобикалящата го среда, съдът намира, че получените
щети са резултат на несъобразяване от страна на водача с правилата за техническа
експлоатация на МПС и с конкретните пътни и метеорологични условия. Заключението на
вещото лице следва да се приеме изцяло и да се кредитира, като професионално дадено и
отговарящо на поставени въпроси. Установи се, че всмукателят на процесния автомобил се
намира в зоната между декоративната решетка и десния фар и е на отстояние от 0,5 до 06 м.
от нивото на терена. При навлизане на автомобила с относително ниска скорост (между
15км. до 40 км. в час), пред автомобила се образува вълна, която е по – висока от нивото на
общата вода. Ако автомобилът е навлязъл във вода с дълбочина от 0,3 до 0,4 м. е възможно
същата да е била засмукана от двигателя и да е довела до неговото спиране. Осветеността на
пътното платно в дъждовно време или мокра пътна настилка се различава по плътност и
възприемане от водача. В случая не се касае за дупка в пътното платно, а за денивелация на
пътното платно в относително дълъг участък. Водната повърхност е било възможно да
бъде забелязана от разстояния около 50м. Фарът за къси светлини е устройство,
предназначено да осветява пътя пред МПС. Параметрите на осветление са подбрани така, че
да осигурят видимост на пътя напред с 50-60 метра. При липса на насрещно движение се
ползват дълги светлини, които осветяват пътя на разстояние 100 – 150 метра.
Следователно, доколкото от събраните гласни доказателства и твърденията на ищеца се
3
установи, че автомобилът се е движел по тъмно, то същият задължително е използвал най –
малко включените къси светлини. Същите са позволили видимост на шофьора на дистанция
50 – 60 метра напред. Именно от такова разстояние водачът на МПС е имал възможността да
забележи водата на пътното платно, доколкото не се касае за единствена дупка, а за голям
участък с денивелация на пътното платно. В случая водата е била с дълбочина между 30 и
40 см., поради което участъкът е можело да бъде забелязан при съобразяване от страна на
ищеца с пътните условия и времето. Установи се, че е било мокро, както и че е било
изключително тъмно, без улично осветление. В такъв момент водачите на МПС имат
задължението да предприемат всички необходими действия при управлението на
автомобила си, за да не допуснат опасност на пътя. Самият ищец сочи, че се е движел със
скорост около 40 км.ч. Необходимо е било водачът да намали скоростта до степен,
позволяваща преминаването през терена без проблем. Същият е имал и възможността да го
стори, доколкото е имал видимост от 50 метра до навлизане в наводнената част на пътното
платно.
Предвид изложеното искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Застрахователният договор не покрива щети, причинени от, свързани или вследствие на
проникване или засмукване на вода, кал и др. в двигателя /хидравличен удар/, както и
увреждания по купета на МПС, получени като резултат на несъобразяване от страна на
водача с правилата за техническа експлоатация на МПС или с конкретните пътни,
метеорологични или други условия.
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответното дружество сторените разноски в производството в размер на общо 200,00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. И. Т., ЕГН **********, с адрес в ****, срещу ЗК
„Д. З.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. ***, да бъде постановено
решение, по силата на което ответното дружество ЗК „Д. З.” АД, ЕИК *, да бъде осъдено да
заплати в полза на ищеца И. И. Т., ЕГН **********, сумата от 2985,23 лв., представляваща
обезщетение за причинени от настъпило застрахователно събитие на 21.06.2020г. вреди на
л.а. „***“, с рег. номер ****, дължими по силата на сключен между страните
застрахователен договор „Каско на МПС“, действащ за периода от 24.09.2019г. до
23.09.2020г.
ОСЪЖДА И. И. Т., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати в полза на ЗК „Д. З.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 200,00 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство разноски за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4