Р Е Ш Е Н И Е
№ 21 / 06.01.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХV наказателен състав
На двадесет и втори
октомври 2019
година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател : ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар Снежана Петрова
прокурор
………...........................
като разгледа докладваното от
съдията Грънчев
НАХ дело № 4265 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д.Ж.М., ЕГН **********,
с адрес: *** против наказателно постановление №19-0769-002663/13.06.2019г.,
издадено от началник група ПП към ОДМВР - Бургас, с което на жалбоподателя на
основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лв. и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв.
Във въззивната жалба се излагат
основания за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган
не изпраща представител.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на
изискванията на закона. Същата е допустима.
Съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Срещу жалбоподателя Д.Ж.М. е
съставен акт за установяване на административно нарушение от мл.автоконтрольор
към сектор ПП -Бургас – А.И., за нарушение на чл. 104а ЗДвП. Актът е ставен за
това, че на 10.05.2019 г. около 18:05 часа в град ******“ от кръстовище „Т.“
посока ул.“С.“, Д.М. управлявал лек
автомобил " Д. " с рег.№ *****, като по време на движение говорел по мобилния си телефон без наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му,
както и за това, че след справка с РСОД 246 И ОД НА МВР Бургас, се установило,
че има съставен фиш сер.Н № 564021 от 12.02.2019г. - незаплатен в срок. Препис
от акта е връчен на жалбоподателя срещу подпис. Актът е подписан без възражение.
Описаната фактическа обстановка
се приема въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има законна доказателствена сила
и показанията на актосъставителя А.И..
На основание съставения акт началник сектор ПП
към ОДМВР - Бургас е издал, атакуваното наказателно постановление, с което
санкционирал нарушителя за извършеното нарушение.
При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановления не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Актосъставителят и административно-наказващият орган
са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН.
Въз основа на приетите факти по
делото съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят не е оборил
доказателствената сила на акта, чрез представяне на съответните доказателства.
Следователно фактите са такива, каквито са описани в него. Наказателното постановление е законосъобразно
в частта, в която жалбоподателят е санкциониран за това, че по време на управлението на автомобил използва мобилен
телефон без наличие на устройство, позволяващо разговор по телефона без участие
на ръцете му.
При съставяне на АУАН и при
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП в тази
му част, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя за това нарушение не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до порочност на административно-наказателното производство
против жалбоподателя.
По същество на твърдяното
нарушение по чл. 104а ЗДвП – с оглед установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че с поведението си на посочените в съставения АУАН и
в издаденото НП дата и място, изразяващо в ползване по време на управлението на
автомобила на мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му, жалбоподателят действително
е нарушил цитираната законова разпоредба, въвеждаща забрана за такова поведение.
Издаденото наказателно постановление е законосъобразно на осн. чл. 183, ал.4,
т.6 ЗДвП е бил санкциониран за посоченото нарушение, като му е било наложено
административно наказание глоба в абсолютно определения в закона размер – 50
лв.
Съдът не споделя възраженията в
жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление. В акта достатъчно ясно е описано, че
жалбоподателят е управлявал лек автомобил и е използвал мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.
Тези обстоятелства са изискуеми съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН и представляват
“описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено”. В акта
ясно е формулирано обвинението срещу Д.М. и то е използване
на мобилен телефон по време на шофиране без наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. За същото
нарушение жалбоподателят е санкциониран и с наказателното постановление. В тази
връзка съдът счита, че административнонаказателния процес не може да бъде
по-формален от наказателното производство по НПК. Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на
ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК и последвалите законодателни промени в НПК са насочени към ограничаване на
формализма в процеса. При разглеждането на делата от наказателноадминистративен
характер се прилагат разпоредби на НК и НПК. Следователно промяната в съдебната
практика и наказателнопроцесуалното законодателство следва да намерят
приложение в и административнонаказателния процес.
Правото на защита на
жалбоподателя да узнае всички факти и обстоятелства, които се отнасят до
административно наказателната му отговорност не е ограничена от наказателното
постановление, тъй като то няма обвинителна функция. Наказателното
постановление е акт на орган, който има функциите на първа инстанция в
административнонаказателния процес. Административнонаказващият орган не
обвинява, а решава въпроса за вината и отговорността на нарушителя,
съобразявайки се с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН. Обвинителната функция в
процеса е предоставена на длъжностни лица, оправомощени да съставят актове за
установяване на административни
нарушения. Актът обвинява лицето в извършването на административно нарушение и
той трябва да съдържа всички факти и обстоятелства, касаещи
административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай акт
за установяване на административно нарушение АУАН АА454442/10.05.2019 г. е
съставен според всички изисквания на чл.42 от ЗАНН и жалбоподателят е бил
уведомен за обстоятелствата, които се отнасят до административнонаказателната
му отговорност. В акта са описани съставомерните признаци на административното
нарушение по чл. 183, ал.4,
т.6 от ЗДвП.
Посочено е, че жалбоподателят Д.М. на
10.05.2019 г. около 18:05 часа в град *******“ от кръстовище „Т.“ посока ул.“С.“, Д.М. управлявал лек автомобил " Д.
" с рег.№ *****, като по време на движение
говорел по мобилния си телефон без наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. Отразено е мястото и времето
на извършване на нарушението, а именно 10.05.2019 г. около 18:05 часа в гр.******
от кръстовище „Т.“ посока ул.“С.“. Следователно не е допуснато съществено
процесуално нарушение водещо, до ограничаване правото на защита на
жалбоподателят, тъй като той е бил уведомен от контролният орган за всички
съставомерни факти, касаещи административнонаказателната му отговорност.
Не се споделят от съда и
останалите възражения посочени в жалбата. Предмет на доказване е използване мобилен телефон по време на шофиране без
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му. Законът е предвидил, че това става с определени доказателствени
средства. Актосъставителят и административнонаказващият орган са изпълнили
задълженията си по закон. Редовно съставеният акт има доказателствена сила до
доказване на противното. Следователно жалбоподателят следва да докаже, че
обстоятелствата в АУАН са различни от приетите от административнонаказващият
орган. Жалбоподателят не е доказал различни обстоятелства. Следователно съдът
следва да възприеме, тези които са установени в хода на
административнонаказателното производство. В това производство се прилагат
правилата на НПК, а според чл.107, ал.2 от НПК „Съдът събира доказателствата по
направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за
разкриване на обективната истина“. Служебното начало не е абсолютно задължение
на съда. За съда обективната истина е разкрита.
В заключение, отнасящо се и за останалите
възражения в жалбата следва да се посочи, разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН,
според която „Наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина”. Разглежданият случай
е точно такъв. Безспорно е установено, че жалбоподателят използвал мобилен телефон по време на шофиране без
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му.
Наказателното постановление в
частта, в която жалбоподателят
санкциониран на основание член 185 от ЗДвП с глоба в размер на 20 лева е
незаконосъобразно. разпоредбата на член 186, ал.7 от ЗДвП няма санкционен
характер. Незаплащането доброволно на наложено административно наказание глоба
с фиш не е административно нарушение. Издаден фиш, глобата по който не е
платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му има последиците
на влязло в сила наказателно постановление и подлежи на принудително изпълнение,
а не на повторна санкция на основата на административнонаказателна разпоредба. Незаплащането
на глобата може да бъде основание за налагане на принудителна административна
мярка и принудително изпълнение, но не и за ново административно наказание.
Поради това наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено,
поради противоречащо на материалния закон.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0769-002663/13.06.2019 г. на началник група ПП към ОДМВР - Бургас, в частта, в която на Д.Ж.М., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева .
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №
19-0769-002663/13.06.2019 г.
на началник група ПП към ОДМВР - Бургас, в
частта, в която на Д.Ж.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.
185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20/двадесет/
лева .
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен
срок, считано от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.