Решение по дело №4265/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 21
Дата: 6 януари 2020 г. (в сила от 10 април 2020 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20192120204265
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н И Е

               21  / 06.01.2020 г.                                  град Бургас

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд                     ХV наказателен състав

На двадесет и втори октомври                                 2019 година

В публичното заседание в следния  състав :

                                            Председател :   ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

                           Съдебни заседатели :     1.

                                                                   2.

Секретар Снежана Петрова

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията Грънчев

НАХ дело № 4265 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д.Ж.М., ЕГН **********, с адрес: *** против наказателно постановление №19-0769-002663/13.06.2019г., издадено от началник група ПП към ОДМВР - Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.

Във въззивната жалба се излагат основания за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган не изпраща представител.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Срещу жалбоподателя Д.Ж.М. е съставен акт за установяване на административно нарушение от мл.автоконтрольор към сектор ПП -Бургас – А.И., за нарушение на чл. 104а ЗДвП. Актът е ставен за това, че на 10.05.2019 г. около 18:05 часа в град ******“ от кръстовище „Т.“ посока ул.“С.“,  Д.М. управлявал лек автомобил " Д. " с рег.№ *****, като по време на движение  говорел по мобилния си телефон без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, както и за това, че след справка с РСОД 246 И ОД НА МВР Бургас, се установило, че има съставен фиш сер.Н № 564021 от 12.02.2019г. - незаплатен в срок. Препис от акта е връчен на жалбоподателя срещу подпис. Актът е подписан без възражение.

Описаната фактическа обстановка се приема въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има законна доказателствена сила и показанията на актосъставителя А.И..

 На основание съставения акт началник сектор ПП към ОДМВР - Бургас е издал, атакуваното наказателно постановление, с което санкционирал нарушителя за извършеното нарушение.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановления не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актосъставителят и административно-наказващият орган са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят не е оборил доказателствената сила на акта, чрез представяне на съответните доказателства. Следователно фактите са такива, каквито са описани в него. Наказателното постановление е законосъобразно в частта, в която жалбоподателят е санкциониран за това, че по време на управлението на автомобил използва мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо разговор по телефона без участие на ръцете му.

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП в тази му част, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административно-наказателното производство против жалбоподателя.

По същество на твърдяното нарушение по чл. 104а ЗДвП – с оглед установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си на посочените в съставения АУАН и в издаденото НП дата и място, изразяващо в ползване по време на управлението на автомобила на мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, жалбоподателят действително е нарушил цитираната законова разпоредба, въвеждаща забрана за такова поведение. Издаденото наказателно постановление е законосъобразно на осн. чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП е бил санкциониран за посоченото нарушение, като му е било наложено административно наказание глоба в абсолютно определения в закона размер – 50 лв.

Съдът не споделя възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. В акта достатъчно ясно е описано, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил и е използвал мобилен телефон  без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Тези обстоятелства са изискуеми съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН и представляват “описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено”. В акта ясно е формулирано обвинението срещу Д.М. и то е използване на мобилен телефон по време на шофиране без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. За същото нарушение жалбоподателят е санкциониран и с наказателното постановление. В тази връзка съдът счита, че административнонаказателния процес не може да бъде по-формален от наказателното производство по НПК.  Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК и последвалите законодателни промени  в НПК са насочени към ограничаване на формализма в процеса. При разглеждането на делата от наказателноадминистративен характер се прилагат разпоредби на НК и НПК. Следователно промяната в съдебната практика и наказателнопроцесуалното законодателство следва да намерят приложение в и административнонаказателния процес.

Правото на защита на жалбоподателя да узнае всички факти и обстоятелства, които се отнасят до административно наказателната му отговорност не е ограничена от наказателното постановление, тъй като то няма обвинителна функция. Наказателното постановление е акт на орган, който има функциите на първа инстанция в административнонаказателния процес. Административнонаказващият орган не обвинява, а решава въпроса за вината и отговорността на нарушителя, съобразявайки се с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН. Обвинителната функция в процеса е предоставена на длъжностни лица, оправомощени да съставят актове за установяване на  административни нарушения. Актът обвинява лицето в извършването на административно нарушение и той трябва да съдържа всички факти и обстоятелства, касаещи административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай акт за установяване на административно нарушение АУАН АА454442/10.05.2019 г. е съставен според всички изисквания на чл.42 от ЗАНН и жалбоподателят е бил уведомен за обстоятелствата, които се отнасят до административнонаказателната му отговорност. В акта са описани съставомерните признаци на административното нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Посочено е, че жалбоподателят Д.М.  на 10.05.2019 г. около 18:05 часа в град *******“ от кръстовище „Т.“ посока ул.“С.“,  Д.М. управлявал лек автомобил " Д. " с рег.№ *****, като по време на движение  говорел по мобилния си телефон без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Отразено е мястото и времето на извършване на нарушението, а именно 10.05.2019 г. около 18:05 часа в гр.****** от кръстовище „Т.“ посока ул.“С.“. Следователно не е допуснато съществено процесуално нарушение водещо, до ограничаване правото на защита на жалбоподателят, тъй като той е бил уведомен от контролният орган за всички съставомерни факти, касаещи административнонаказателната му отговорност.

Не се споделят от съда и останалите възражения посочени в жалбата. Предмет на доказване е използване мобилен телефон по време на шофиране без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Законът е предвидил, че това става с определени доказателствени средства. Актосъставителят и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си по закон. Редовно съставеният акт има доказателствена сила до доказване на противното. Следователно жалбоподателят следва да докаже, че обстоятелствата в АУАН са различни от приетите от административнонаказващият орган. Жалбоподателят не е доказал различни обстоятелства. Следователно съдът следва да възприеме, тези които са установени в хода на административнонаказателното производство. В това производство се прилагат правилата на НПК, а според чл.107, ал.2 от НПК „Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина“. Служебното начало не е абсолютно задължение на съда. За съда обективната истина е разкрита.

 В заключение, отнасящо се и за останалите възражения в жалбата следва да се посочи, разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН, според която „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина”. Разглежданият случай е точно такъв. Безспорно е установено, че жалбоподателят използвал мобилен телефон по време на шофиране без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Наказателното постановление в частта, в която жалбоподателят санкциониран на основание член 185 от ЗДвП с глоба в размер на 20 лева е незаконосъобразно. разпоредбата на член 186, ал.7 от ЗДвП няма санкционен характер. Незаплащането доброволно на наложено административно наказание глоба с фиш не е административно нарушение. Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му има последиците на влязло в сила наказателно постановление и подлежи на принудително изпълнение, а не на повторна санкция на основата на административнонаказателна разпоредба. Незаплащането на глобата може да бъде основание за налагане на принудителна административна мярка и принудително изпълнение, но не и за ново административно наказание. Поради това наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено, поради противоречащо на материалния закон.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р      Е     Ш     И   :

 

ПОВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0769-002663/13.06.2019 г. на началник група ПП към ОДМВР - Бургас, в частта, в която на Д.Ж.М., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева .

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0769-002663/13.06.2019 г. на началник група ПП към ОДМВР - Бургас, в частта, в която на Д.Ж.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева .

 

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.